№ 348
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
в присъствието на прокурора Ив. Л. Ил.
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211100604949 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
Софийският районен съд, с присъда от 10.12.2018 г., постановена по НОХД № 16718 по
описа на Софийски районен съд за 2010 г., Наказателно отделение, 97-ми състав, е признал
М. Д. П., с ЕГН: **********, за невиновен в това, че за времето от 07.12.2006 г. до
12.03.2007 г. в Кралство Холандия в съучастие с Д. ИЛ. Ц., като извършител използвал по
друг начин чужди обекти на авторското право и на сродно на него право, без необходимото
по закон съгласие на носителя на съответното право, поради което на основание чл. 304
НПК го е оправдал изцяло по обвинението за престъпление по чл. 172а, ал. 1, пр. 6, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Със същата присъда, е признал Д. ИЛ. Ц., с ЕГН: **********, за невиновен в това, че
за времето от 07.12.2006 г. до 12.03.2007 г. в Кралство Холандия в съучастие с М. Д. П., като
извършител използвал по друг начин чужди обекти на авторско право и на сродно на него
право, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, поради което
на основание чл. 304 НПК го е оправдал изцяло по обвинението за престъпление по чл.
172а, ал. 1, пр. 6, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Недоволен от постановената присъда е останал прокурор от Софийска районна
прокуратура, който е подал въззивен протест срещу присъдата в законовоустановения срок.
Прокурорът счита, че присъдата е неправилна.
След изготвяне на мотивите към присъдата и на основание чл. 320, ал. 4 НПК е
постъпило допълнително изложение към въззивния протест, подкрепящи доводите за
неправилност на присъдата. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения
на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК, довели до грешни фактически изводи, а оттам и до
неправилно приложение на материалния закон – незаконосъобразен извод, че подс. П. и Ц.
не са автори на престъплението за което се предадени на съд. Прави се анализ на
1
свидетелските показания и събраните писмени активи по делото, като се твърди от
държавното обвинение, че неправилно са ценени от първата инстанция.
С оглед на изложеното в писменото изложение към въззивния протест, прокурорът
прави искане на основание чл. 334, т. 2 и чл. 318, ал. 2 НПК да се отмени атакуваната
присъда и да се постанови нова осъдителна присъда срещу двамата подсъдими по
повдигнатото им обвинение за извършено от тях престъпление по чл. 172а, ал. 1, пр. 6, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В проведеното разпоредително заседание на 17.12.2021 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови
писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по
чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В съдебното заседание пред въззивния съд, представителят на Софийска градска
прокуратура излага становище, че не подържа въззивния протест, но не го оттегля. Счита, че
присъдата е правилна и законосъобразна.
Процесуалният представител на подсъдимите – адв. С. Г., моли да бъде оставен без
уважение протеста и присъдата да бъде потвърдена от въззивната инстанция.
В представената последна дума на подс. П. – моли присъдата да се потвърди.
В представената последна дума на подс. Ц. – моли присъдата да се потвърди.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната
присъда, изложеното във въззивния протест и допълнението към него, вкл. и доводите на
страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319, ал. 1 и ал. 4 НПК и от легитимирано
лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан.
Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледан по същество – въззивния поретст
е неоснователен.
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд приел за установено,
че подсъдимите не са извършили престъпленията, в които са обвинени, а именно:
Срещу подсъдимият М. Д. П., е внесен обвинителен акт за това, че за времето от
07.12.2006 год. до 12.03.2007 год. в Кралство Холандия, гр. Хаарлем, БЕ, Джей Ве Лукасвег
****1 на сървърите на Хостинг компанията Leaseweb (Л.) разположени на адрес (****.,
Кралство Холандия), в съучастие с Д. ИЛ. Ц. – системен администратор в "Л." ООД, с ЕИК
****, гр. София, per. по Ф. Д. № 5580/2003г. по описа на Софийски Градски съд, което
дружество е собственик на торент – тракера (уеб сайта), като извършител – като
регистрирал домейна и заплащал дължимите такси за запазване на домейна/името/ и
хостинга/ абонамента/ за ресурсите на сървърите на Хостинг компанията "Leaseweb" (Л.)/ на
сайта, като по този начин осигурявал функционирането на сайта и разположения на него
торент-тракер и възможността за достъпването му от неограничен брой лица, независимо от
тяхното местоположение, използвал по друг начин – предоставял достъп посредством
интернет чрез техническо средство – компютърна система, използвана за администриране на
уеб сайта с разположен на него торент – тракер, на неограничен брой лица по начин,
позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време индивидуално избрани от
всеки от тях до чужди обекти на авторско право и на сродно на него право както следва:
1. компютърни програми – обект на авторско право, по смисъла на чл. 3, ал. 1 т. 1 пр.
последно от ЗАПСП и
2
2. записи на филми – обекти на сродно на авторското право по смисъла на чл. 72, ал.1 т.
3 ЗАПСП без необходимото по Закона за авторското право и сродните му права съгласие на
носителите на съответното право: чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 10 и чл. 90а, ал. 1, т. 8 ЗАПСП: чл.
18, ал. 1 "Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение
и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон
разпорежда друго". (2) За използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия като: т.10. (нова
-ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от
10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой
лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде
осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.
Чл. 90а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) Продуцентът на
първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение има по отношение
оригинала на филма и копията от него, получени в резултат на този запис, изключително
право да разрешава срещу заплащане:
т. 8 (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път
или по кабел на достъп на неограничен брой лица до филма или част от него по начин,
позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от
всеки от тях – престъпление по чл. 172а, ал.1, пр.6, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК.
Срещу подсъдимия Д. ИЛ. Ц. е внесен обвинителен акт за това, че за времето от
07.12.2006 год. до 12.03.2007 год. в Кралство Холандия, гр. Хаарлем, БЕ, Джей Be Лукасвег
****1 на сървъритеа хостинг компанията Leaseweb (Л.) разположени на адрес J.W. Lucasweg
****1, BE Haarlem, T. N. (****аарлем, Кралство Холандия), в съучастие с М. Д. П. –
управител на "Л." ООД, с ЕИК ****, гр. София, per. по Ф. Д. № 5580/2003г. по описа на
Софийски Градски съд, което дружество е собственик на торент – тракера (уеб сайта), като
извършител – системен администратор, осигуряващ техническата поддръжка и
управлението на сайта, като по този начин осигурявал правилното функциониране на сайта
и разположения на него торент-тракер и възможността за достъпването му от неограничен
брой лица, независимо от тяхното местоположение, използвал по друг начин – предоставял
достъп посредством интернет чрез техническо средство – компютърна система, използвана
за администриране на уеб сайта с разположен на него торент – тракер, на неограничен брой
лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време
индивидуално избрани от всеки от тях до чужди обекти на авторско право и на сродно на
него право както следва:
1. компютърни програми – обект на авторско право , по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, пр.
последно от ЗАПСП и
2. записи на филми – обекти на сродно на авторското право по смисъла на чл. 72, ал. 1,
т. 3 ЗАПСП без необходимото по Закона за авторското право и сродните му права съгласие
на носителите на съответното право: чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 10 и чл. 90а, ал. 1, т. 8 ЗАПСП:
чл. 18, ал. 1 "Авторът има изключителното право да използва създаденото от него
произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този
закон разпорежда друго". (2) За използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия като: т.10.
(нова -ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от
10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой
лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде
осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.
Чл. 90а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) Продуцентът на
първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение има по отношение
оригинала на филма и копията от него, получени в резултат на този запис, изключително
право да разрешава срещу заплащане: т. 8 (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006
г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до
филма или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по
време, индивидуално избрани от всеки от тях – престъпление по чл. 172а, ал. 1, пр. 6, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
3
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно липсата на
доказаност за извършено престъпление от всеки един от подсъдимите. Районният съд е
изпълнил задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК и е дал отговор във връзка с
обстоятелствата, подлежащи на доказване съобразно чл. 102 НПК, като цялостно и прецизно
е отговорил в мотивите си поради какви обстоятелства е сметнал, че не е доказана вината на
подсъдимите.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че изложената фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите, изготвените експертизи, протоколи за изземване
и други доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Подобно на първата инстанция и
въззивната намира, че съвкупния доказателствен материал е непротиворечив, поради което и
подробното му обсъждане и преповтаряне от настоящата инстанция е ненужно, а
направените оплаквания настоящата инстанция приема за ирелевантни. Логически
издържано е прието, че не се установява подсъдимите да са осъществили състава на
повдигнатото им обвинение. Няма никакви доказателства за тяхното активно участие в
администрирането на сайта, както и това някой от тях лично да е разпореждал конкретни
действия именно по отношение на произведенията качени в него, които се предмет на
обвинителния акт.
Въззивната инстанция обръща внимание, че съдът е този орган, който подлага на много
внимателен анализ показанията на свидетелите и как те кореспондират с останалата
доказателствена маса и източници, както и при наличие на дадени показания в ДП или
съдебната фаза и при тяхното съпоставяне по реда на чл. 281 НПК. Този съдебен състав не
намира, че представлява нарушение на процесуалните правила начина на кредитиране на
доказателствата от първата инстанция и не се споделят оплакванията в протеста.
На следващо място, избраният от първата инстанция подход при анализа на
свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на наказателния процес, за
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с
останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно
релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по
делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за
тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно
липсата на доказаност, че някой от двамата подсъдими е извършил престъплението за което
е предаден на съд.
При така установената фактическа обстановка се налага единственият възможен
правен извод, приет и от първоинстанционния съд, а именно, че подсъдимите от
обективна и субективна страна не са извършили престъплението, за което са предадени на
съд.
При извършена цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивния съд не намира да
са допуснати процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, или за изменението й,
поради което същата следва да се потвърди изцяло, като правилна и законосъобразна
Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Софийският
градски съд, II-ри въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 10.12.2018 г., постановена по НОХД № 16718 по
описа на Софийски районен съд за 2010 г., Наказателно отделение, 97-ми състав.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5