№ 200
гр. Пловдив, 25.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Велина Ем. Антонова
Т. Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Н. Ст. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
частно наказателно дело № 20245000600195 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят (искано лице) А. А., доведен от Следствения арест –
Пловдив, се явява лично и със защитника си - адв. М. К., упълномощен на
първата инстанция.
Явява се назначеният на 23.04.2024 г. преводач на исканото лице от
български на турски език и обратно - Г. М. Р., в чието присъствие ще се
провежда и настоящето съдебно заседание.
Преводачът Р. : Предупреден съм за отговорността по чл. 290, ал. 2 от
НК и обещавам коректен и точен превод.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуална пречка да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Исканото лице А. А.: Да се гледа днес делото.
Съдът след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Образувано е по частна жалба на адв. М. К. – защитник на А. А. –
турски гражданин, против протоколно определение № 618 от 15.04.2024 г. по
ЧНД № 863/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, с което му е взета мярка за
неотклонение „временно задържане под стража“ за срок до 40 дни.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
1
Адв. К.: Поддържам въззивната частна жалба.
Нямаме искания за отводи към състава.
Представям и моля да приемете заверено копие от протокол от
23.04.2024 г. по ВЧНД № 923/2024 г. на ПОС, с което е взета постоянна мярка
за неотклонение на подзащитния ми А. и същият в момента е в ареста в
Пловдив с взета постоянна мярка.
За 14:30 часа съм призован във връзка с дело по същество по ЗЕЕЗА по
отношение на подзащитния ми, тъй като е внесено искане от Окръжна
прокуратура Пловдив, което производство отново започна с вземане на мярка
за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: Относимо е представеното от защитата на исканото
лице доказателство. Да се приеме същото.
Исканото лице А. А.: Не възразявам този състав на съда да гледа
делото. Поддържам жалбата на адвоката. Нямам искания.
Съдът намира, че представеният днес протокол, свързан с вземане на
постоянна мярка за неотклонение спрямо исканото лице по висящо спрямо
него производство следва да бъде приет сред материалите по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
Прочита и приема днес представеното заверено копие от протокол №
656/23.04.2024 г. по ЧНД № 923/2024 г. по описа на Пловдивски окръжен съд
– първи наказателен състав.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания за доказателства.
Адв. К.: Също нямаме други искания.
Исканото лице А. А.: Поддържам казаното от адвоката.
Съдът, след съвещание, и с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения по същото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, с определение от
15.04.2024 г. Пловдивски окръжен съд е взел временна мярка за неотклонение
за срок от 40 дни на исканото лице А. А.. Възраженията на защитата са били
преждевременни, но коректно и резонно поставени пред решаващия съд.
По-късно спрямо исканото лице по ДП № 229/2024 г. по описа на VI РУ
на МВР Пловдив за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 1, т. 1 от
НК е протекло въззивно производство по мярка за неотклонение пред
Окръжен съд Пловдив. Първоначална такава е била взета от Районен съд
Пловдив. В днешното съдебно заседание защитата представи заверено копие
на влязлото в сила определение на Окръжен съд Пловдив, с което на исканото
лице е наложена вече постоянна мярка за неотклонение задържане под
2
стража. Цитираното по-горе определение е необжалваемо. В този смисъл
намирам, че доводите на защитата са резонни, че е нелогично и необосновано
спрямо исканото лице към настоящия момент да бъдат изпълнявани две, и
двете по своята същност най-тежки мерки за неотклонение „задържане под
стража“, тъй като такава вече е взета по висящото производство. В този
смисъл моля да се произнесете.
Адв. К.: Благодаря на представителя на държавното обвинение.
Действително е взета постоянна мярка за неотклонение на подзащитния ми,
за което представих и копие от определението на Окръжен съд Пловдив. Днес
в 14 часа е насрочено делото за екстрадицията му по същество, той е
задържан – обезпечено е явяването му и няма никаква опасност да се укрие и
извърши каквото и да е престъпление. В този смисъл моля да прекратите
производството по настоящето дело.
Съдът даде дума за лична защита на исканото лице.
Исканото лице А. А.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Съдът, след съвещание
О П Р Е Д Е Л И :
Дава последна дума на исканото лице.
Исканото лице А. А.: Благодаря за дадената ми възможност. Съгласен
съм с това, което казва защитата ми и това е и моето искане.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 13, ал. 8 от ЗЕЕЗА и чл. 64, ал. 7- 8 от
НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. М. К. – защитник на А. А. –
турски гражданин, против протоколно определение № 618 от 15.04.2024 г. по
ЧНД № 863/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, с което му е взета мярка за
неотклонение „временно задържане под стража“ за срок до 40 дни.
С протоколно определение № 618 от 15.04.2024 г. по ЧНД № 863/2024 г.
Пловдивският окръжен съд е взел мярка за неотклонение „задържане под
стража” спрямо исканото лице А. А. Д. К. за осигуряване участието му в
производството по изпълнение на искане за екстрадиция.
Срещу така посоченото определение на ОС–Пловдив е била подадена
жалба, в която се сочат доводи за незаконосъобразно провеждане на
процедурата пред първата инстанция, като се иска пороците да бъдат
отстранени от въззивната. Исканото лице, чрез своя защитник го обжалва с
искане да се отмени.
Прокурорът пледира, че жалбата е основателна, доколкото исканото
лице е било задържано по друго дело във връзка с водено срещу него
наказателно производство, извършено на територията на страната ни.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
3
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
направените оплаквания в жалбата намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Правилно от Пловдивският окръжен съд е преценил, че депозираното от
страна на Окръжна прокуратура – Пловдив искане по реда на чл. 13 от ЗЕЕЗА
е процесуално допустимо, а разгледано по същество и основателно.
В съответствие със специалната нормативна уредба е посочил, че
Турция и България, като е в сила и договор, сключен между България и
Турция за правна помощ, ратифициран по съответния ред, в който също се
съдържа уредба по отношение на временното задържане на лица по искане на
молещата държава преди изпращането на молба за екстрадиция. Правилно и
задълбочено, след тълкуване на съответната уредба, съставът на
първоинстанционния съд е достигнал до извод, че в случая срокът на
временното задържане по чл. 13 ЗЕЕЗА може да бъде за не повече от 40 дни,
така както е уредено и по ЕКЕ. Доводите не е необходимо да бъдат
преповтаряни, тъй като се споделят.
Съобразно представените по делото материали, действително
престъплението, за което се води наказателно производство на територията на
Република Турция, не е с политически, военен или финансов характер. По
делото също така са били представени достатъчно доказателства, че лицето,
което е задържано със заповед на ЗМВР и е представено в настоящото
производство е именно издирваното от компетентните органи лице. В тази
насока е и представената от съответните органи лицево-идентификационна
експертиза.
Видно е, че в Турция спрямо исканото лице е образувано наказателно
производство за контрабанда на наркотични вещества и стимуланти, като
предметът на престъплението е 89,587 килограма кокаин.
Правилно е било преценено, че с оглед обезпечаване на производството
по евентуалното предаване на лицето, адекватната мярка за неотклонение в
конкретния случай се явява „задържане под стража“. Този извод следва и от
данните по делото, че исканото лице няма адрес, на който да е регистрирано в
Република България, което е дало основание да се прецени, че целите на
мярката за неотклонение, визирани в чл. 56 от НПК, биха се изпълнили
именно с най-тежката мярка за неотклонение, за да се обезпечи
разглеждането на същинското производство по ЗЕЕЗА.
Обстоятелството, че спрямо лицето е била взета мярка по друго
производство, не обуславя отмяна на постановеното определение в
настоящата процедура и прекратяване на производството. В случая, искането,
отправено в настоящата процедура касае отделно производство, която е
специално спрямо цитираната от страните такава и не е било обсъждано по
реда на чл. 56 НПК, поради което съответните органи са имали право и
задължение да поискат определянето на мярка за неотклонение пред
съответния съд, след като е било установено лицето, което се издирва с
4
червена бюлетина.
Отделно от това, съдът няма задължение да изследва въпросите за
мерките, които са били наложени спрямо едно лице за нуждите на други,
висящи спрямо него висящи наказателни производства, доколкото биха могли
да бъдат и различни основания за неговото задържане. Практиката показва,
че са налице случаи на съвместяване на периодите на задържане на различни
правни основания, като отделен е въпросът по какъв ред следва да бъдат
зачитани, в случай на необходимост. Отделно от това, настоящият съд
намира, че при все изтъкнатите от защитата и обвинението доводи, дължи
съдебен контрол върху акта на първата инстанция и по аргумент от ЗОДОВ,
доколкото съответните хипотези на незаконно задържане могат да бъдат
реализирани само след като съответният акт е бил прогласен за
незаконосъобразен, поради което следва да осъществи контрол върху
определението на първата инстанция при все взетата в настоящото
производство мярка за неотклонение да продължава действието си докато
друг съдебен орган не я отмени или измени, като тя пряко обслужва
започването и провеждането на производството по същество на постъпило
искане за екстрадиция, а съгласно постъпилите данни такова вече е висящо
пред ОС – Пловдив, но все още съдът, на който е разпределено за
разглеждане делото по същество, служебно не се е произнасял по взетата
мярка за неотклонение, което също не налага нейната отмяна от настоящата
инстанция.
В противен случай, би се стигнало до вакуум при развитие на
съответните процедури, поради което в случая периодите на известно
съвместяване на задържането на различни основания, е допустимо, доколкото
се цели обезпечаване на специфична процедура срещу едно
незаконосъобразно поведение на исканото лице, свързано с укриването му от
компетентните власти.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като
неоснователна, да се остави без уважение.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 618 от 15.04.2024 г.,
постановено по ЧНД № 863/2024 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е взета
мярка за неотклонение „временно задържане под стража“ за срок до 40 дни
спрямо гражданина на Република Турция А. А..
5
Определението е окончателно.
Исканото лице А. А.: Не желая писмен превод на определението на
съда.
Да се изплатят на преводача Г. Р. 150 лв. възнаграждение от бюджета на
съда. Издаде му се РКО.
Заседанието се закри в 10:42 часа.
Протоколът изготвен в с. з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6