Решение по дело №2478/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260649
Дата: 30 декември 2020 г. (в сила от 2 февруари 2021 г.)
Съдия: Надежда Маринова Александрова
Дело: 20204520102478
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. Русе, 30.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в публично заседание на  първи ноември две хиляди и двадесета година в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря БОРЯНКА ГЕОРГИЕВА разгледа докладваното от съдията гр. дело №  2478 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, вр. чл. 242 с цена 7761.50 лева и чл. 221, ал. 1 от КТ с цена 2600.00 лева, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с цена 25.00 лева от Д.М.Б. против МУЛТИ ТЕХ И.С. ЕООД.

 Ищецът твърди, че сключил с ответника МУЛТИ ТЕХ И.С. ЕООД, ЕИК: ********* трудов договор на 07.02.2019 год., като приел да изпълнява длъжността корпусник, корабостроене и кораборемонт с НКП: 72142004 на работно място: Обекти на фирмата за извършване на корабостроителни и кораборемонтни дейности. Било уговорено работно време 8 часа.

На 11.02.2019 год. бил командирован в Г*, където пребивавал и работил до края на м. април 2019 год. Тъй като работодателят не заплатил задълженията по трудовия договор, сключен с него, ищецът подал заявление до Държавна инспекция по труда Р* с вх. № 19103096/02.10.2019 г. и поискал да бъде взето отношение във връзка с нарушенията на работодателя. При извършената проверката от ДИТ- Русе били констатирани редица нарушения. 

Ищецът заявява, че работодателят е прекратил трудовия договор без да бъде уведомен за това преди да е настъпил момент на прекратяването и в нарушение на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ. Работодателят подал уведомление за прекратяване в ТД под № 018388193020848/10.05.2019 г., без да уведоми ищеца за това.

Ищецът твърди, че при проверката на ДИТ било констатирано, че ответникът е изменил трудовия договор, без да поиска неговото съгласие за това. В допълнително споразумение, което не е подписано от ищеца за изменение на съществуващото трудово правоотношение, било уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 530 лева за срока на командироване на ищеца – 25.02.2019 год. – 25.02.2020 год. Ищецът твърди в тази връзка, че ответникът не му е заплатил уговореното трудово възнаграждение, поради което претендира сумата 2012,24 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за м. февруари 2019 год., също брутно трудово възнаграждение за  м. март 2019 г.  в размер на 2874,63 лева, същия размер за месец април 2019 год., лихва за забава върху просрочените плащания в общ размер 25 лева, обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на една брутна заплата от 2600 лева. Претендира законна лихва върху главниците, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задълженията. Признава плащане от страна на ответника, извършено на 07.06.2019 г.в  размер на 786.75 лева, представляващо заплата за м. май 2019 год. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

          Ищецът претендира на пълномощника му да бъде изплатено възнаграждение по чл. 38 от ЗАдвокатурата в размер на една минимална работна заплата – 610 лева, както и сторените по делото разноски. Желае предварително изпълнение на решението.

Ответникът дава отговор, оспорва исковете, прави доказателствени искания. Счита, че не е надлежен ответник по делото, тъй като за същия период ищецът имал сключен договор с нидерландско дружество и то дължи плащане на възнаграждение, тъй като ищецът не е бил командирован в Германия от него, а е работил по договор с това дружество и в изпълнение на двустранно споразумение между двете дружества- работодатели.

Също така твърди, че за времето на действие на трудовия договор по посочена от ищеца банкова сметка ***рудово възнаграждение. Счита неоснователни претенциите към него, тъй като е имал подписани договори с работодателите на държави- членки на ЕС, следващи анекси към тях, с които са уредени всички въпроси, произтичащи на изпълнение на задълженията на всяка една от страните по трудовите правоотношения. Заявява, че издадените НП вследствие на извършената проверка на Дирекция ИТ - Русе са отменени с решение № 275 от 11.03.2020 год. по АНД 2561/2019 г.  и решение № 360/27.03.2020 год. по АНД №2563/2019 год. по описа на РРС. В посочените съдебните решения било установено, че субект на административнонаказателната отговорност по отношение  задължението за заплащане на трудовите възнаграждения не е Мултитех И.С. ЕООД.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Д.М.Б. е бил в трудово правоотношение с МУЛТИТЕХ И. С. ЕООД по силата на трудов договор от 07.02.2019 год. Заемал длъжността корпусник, корабостроене и кораборемонт от 11.02.2019 год. до 07.05.2019 год., когато било прекратено.

Установява се от представеното по делото споразумение между МУЛТИ ТЕХ И.С. ЕООД и ИССЕ Офшор Енджиниъринг Б.В., както и от последващите споразумения  и анекси между МУЛТИ ТЕХ И.С. ЕООД  и  ГКМС Б.В. е видно, че собственик на трите дружества е  И* К*. Представеният по делото договор между ИССЕ Офшор Енджиниъринг Б.В. и Мули Тех И.С. ЕООД от 20.12.2018 г. доказва че ИССЕ Офшор Енджиниъринг Б.В. поема ангажимента, когато работниците работят на територията на Г**, да изплаща трудови възнаграждения, квартирни и дневни. В  Анекс № 1  към договора се посочва мястото, където е работил  Б. в Г*, като на 15.02.2019 год. е получил пропуск за влизане в завода. Със споразумението към Анекс № 1 се установява, че  ГКМС Б.В. и ИССЕ Офшор Енджиниъринг Б.В. поемат ангажимента да изплащат трудовите възнаграждения на Д.Б., които фигурират във ведомостите за заплата, в които като платец е посочено ГКМС Б.В. Тези доказателства обуславят извода, че ищецът е престирал труд за ГКМС Б.В. В този смисъл са и приложените съдебни решения по АНД № 2563/2019 по описа на РРС, АНД № 2561/2019 год. по описа на РРС и КАНД № 303/2020 год. по описа на АС- Русе.

Не следва да се обсъждат наведените от процесуалния представител на ищеца твърдения едва в хода по същество, че ищецът не разбирал какво подписва и че не е съзнавал, че в крайна сметка упражнява трудова дейност от името и за сметка на ГКМС Б.В. 

Представени са писмени доказателства, от които е видно, че лицето е постъпило на работа и е упражнявало правото си на труд в Г*. В т. 17 от Регламент ЕО 883/2004 г. за координация на системата за социална сигурност е прогласен основен принцип, съгласно който „С оглед гарантирането в максимална степен на равно третиране на всички лица, заети на територията на държава- членка, е подходящо да се определи като приложимо, по общо правило, законодателството на държавата- членка, където заинтересованото лице осъществява своята дейност като заето или самостоятелно заето лице”.

Установи се от приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, че по сметката, която ищецът е посочил, са постъпили следните суми:

-На 07.06.2019 год.- 786.75 лева с платец Мулти тех И. С. ЕООД и основание „заплата м. май 2019 год. и обезщетение по чл. 224 от КТ“;

-На 05.03.2019 год.- 300.00 евро (585.00 лева) с платец ИССЕ Офшор Енджиниъринг Б. В. и

-На 18.03.2019 год., 01.04.2019 год., 16.04.2019 год., 02.05.2019 год. и 16.05.2019 год. с платец ГКМС Б.В. със седалище Н* в общ размер 3788.00 евро (7386.00 лева) и основания за плащане „аванс“ и „заплата“.

В протокола за проверка на ТД на НАП- Варна е установено, че в периода 11.02.2019 год.- 24.02.2019 год. ищецът е работил на обект на Мулти тех И. С. ЕООД- Русе, а в периода 25.02.2019 год.- 06.05.2019 год. на обект на ИССЕ Офшор Енджиниъринг Б. В.- Х*, Г*. Съгласно цитираните по- горе споразумения между трите дружества, трудовите възнаграждения на ищеца са били надлежно заплатени. Ищецът претендира трудови възнаграждения за периода 11.02.2019 год.- 06.05.2019 год. в общ размер 7761.50 лева. Ответникът представя доказателства, че от ИССЕ Офшор Енджиниъринг Б. В. и ГКМС Б.В. за този период на ищеца са платени общо 7971.00 лева.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:                       

Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено на 07.05.2019 год.

При преценка на обстоятелствата по делото, установени с допустими доказателства, съдът намира, че е налице изпълнение от страна на работодателя на задължението му да възмезди престирания труд. С оглед тежестта си на доказване ответникът ангажира доказателства, че дружествата, които по силата на Регламент ЕО 883/2004 г. е следвало да заплащат престирания от ищеца в тяхна полза труд, са заплатили дължимото трудово възнаграждение, а самият той не дължи трудови възнаграждения на ищеца.

Изложеното обуславя извод за неоснователност на този иск, както и на акцесорния по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 25.00 лева.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ и цена 2600.00 ищецът не ангажира доказателства трудовото правоотношение да е било прекратено от него без предизвестие на някое от посочените основания- чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а от КТ, поради което работодателят не дължи обезщетение.

Страните са направили искания за присъждане на разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, предвид неоснователността на предявените искове, ищецът дължи на ответника разноски в размер на 900.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за възнаграждение на вещото лице.

Така мотивиран, Русенски районен съд, първи граждански състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.М.Б., ЕГН ********** ***, представляван от адвокат С.И. *** против МУЛТИТЕХ И. С. ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. Ц* Ф* № *, ет. *, ап. *, представлявано от адвокат З.Р. *** искове за заплащане на брутно трудово възнаграждение в размер на 2012.24 лева за месец февруари 2019 год., брутно трудово възнаграждение за  месец март 2019 г.  в размер на 2874.63 лева, брутно трудово възнаграждение за месец април 2019 год. в размер на 2874.63 лева, законната лихва върху тези задължения от предявяване на иска до изплащането им, мораторна лихва върху трудовите възнаграждения в общ размер 25.00 лева, обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на една брутна заплата от 2600.00 лева.

          ОСЪЖДА Д.М.Б., ЕГН ********** ***, представляван от адвокат С.И. *** да заплати на МУЛТИТЕХ И. С. ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. Ц* Ф*№ *, ет* ап.*, представлявано от адвокат З.Р. *** сумата 900.00 лева, представляваща разноски по делото.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски окръжен съд.

 

                                                        

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: