Мотиви:
Производството по
делото е образувано въз основа на частна тъжба от С.Г. *** против Р.И.В. и В.И.В. *** за престъпление по чл. 147 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК. С тъжбата срещу двамата подсъдими
солидарно е предявен граждански иск за сумата от 20000лв. за причинени
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху горната
сума от датата на увреждането до окончателното и изплащане.
В хода на производството
по делото тъжбата срещу Р.В. е оттеглена и
производство спрямо последната е прекратено.
Частният тъжител
участва лично в съдебно заседание. Поддържа обвинението спрямо подсъдимия В.В.. Счита същото за безспорно установено въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Моли за уважаване на
гражданския иск във вида в който е предявен.
Подсъдимия В.В. участва лично в съдебно заседание. Не се признава за
виновен по предявеното му обвинение и дава подробни обяснения във връзка с
него. Счита, че предявеният срещу него граждански иск следва да бъде уважен. По
време на последната дума заявява , че се признава за виновен.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
Частният тъжител С.Г.
бил вписан като адвокат към АК С.
През 2016г в ОСС към ОП
С. било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 159а ал.1 НК затова, че през м. януари 2016г в АГ болница
„Е.“ е продал детето на Р.В.. Наблюдаващ *** по делото бил св. В.И., а частния
тъжител бил нает като повереник от пострадалата – св.
Р.В..
На 16.06.2016г била
насрочена пресконференция във връзка с твърденията на В., че е родила *** в
САГБАЛ „Е.“ и водещата *** – *** М. е направила така , че едно от децата да
бъде отнето и продадено на хора, които искат да осиновят дете. Преди
пресконференцията св.И.Б. който бил в близка родствена връзка със *** на Р.В. –
подсъдимия В.В. ги извикал в адвокатската си кантора
и в разговор с тях се опитал да разбере дали това което твърдят за откраднатия
близнак действително е така и да ги предупреди, че в случай, че е плод на
измислица може да се стигне до тежки последици за тях. По време на водения
разговор св.Р.В. заявила на св. И.Б. , че е дала сумата от 1000лв. на *** В.И.
, за да приключи по-бързо разследването срещу *** М. Тъй като изразил
съмнението си в това В. му заявила, че има разписка. Адв.
Б. бил убеден, че горната история е измислена от Р.В. и решил преди
пресконференцията да разговаря с колегата си тъжителя св.Г., тъй като се
опасявал, от последствията които ще има за племенника му и съпругата му
разгласяването на тези неверни обстоятелства. В подкрепа на думите си , че на Р.В.
не може да се вярва Б. изтъкнал пред тъжителя, че В. му е заявила, че е дала
пари на прокурор И., за да приключи по-бързо разследването по делото. Тъжителят
от своя страна споделил със св. И. какво е научил от адв.
Б.. На проведена на 12.07.16г среща в кабинета на прокурор И. среща между
последния и адв. Б. и адв. Г.
св.Б. потвърдил какво му е казала В. като отново заявил, че на последната не
бива да се вярва.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на обясненията на подсъдимия В.,
показанията на свидетелите И., Б. и В., а така също и въз основа на приложените
писмени доказателства – справка за съдимост.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От събраните в хода на
съдебното следствие доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин подсъдимият да е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 147
ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК , а именно в началото на м. юни 2016г в кантората на адв. И.Б. ***, действайки в съучастие, като съизвършител с Р.И.В. да е преписал престъпление на С.Г. Г.
От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението клевета се характеризира с две форми – разгласяване на
неистинско позорно обстоятелство за пострадалия или приписването му на
неизвършено престъпление. Тоест довеждане до знанието на едно трето лице на
несъществуващо позорно обстоятелство, което подсъдимият свързва с личността на пострадалия. Позорното
обстоятелство представлява твърдение за съществуването на определен факт, който може да се отнася за
миналото или настоящото поведение на пострадалия, което е от естеството си да
накърни неговото добро име в обществото, тъй като е укоримо
от гледна точка на господстващия морал.
Приписването на неизвършено престъпление се характеризира с твърдения от
страна на подсъдимия пред едно трето лице, че пострадалият е извършил конкретно
престъпно деяние. За да е налице
състава на престъплението клевета е необходимо от обективна страна позорното
обстоятелство да е неистинско или приписваното престъпление да не е извършено
от пострадалия.
За да бъде едно
разгласявано обстоятелство позорно за другиго е необходимо то да сочи извършено от визираното лице
действие, проявено поведение или негово качество, които да могат да се отразят
отрицателно на доброто име на лицето в
обществото и да доведат до изграждане на негативна обществена оценка за него.
От една страна не се събраха каквито и да било обстоятелства подсъдимият да е
изрекъл инкриминираните твърдения. От всички събрани по делото гласни
доказателства се установява, че автор на твърденията е неговата *** – св. Р.В..
Липсват доказателства подсъдимият да е потвърдил изреченото от В. или да е знаел какво възнамерява да каже същата
пред адв. Б.. От факта, че по време на разговора В.
не е предприел каквито и да е действия, тоест не е отрекъл твърденията на В. за
дадения подкуп не може да се извличат изводи за съизвършителство
под формата на съучастие. Отделно от това от събраните по делото гласни
доказателства се установи, че В. е изрекла твърдения за даден подкуп на
прокурор И., но не се събраха безспорни и убедителни доказателства за твърдение
, че това е станало в присъствието на частния тъжител. В тази насока са единствено
показанията на св. И., които предвид изолирания им характер в тази им част
съдът не кредитира. Още повече, че И. не е бил пряк свидетел на изричането на
клеветническите думи , а пресъздава разказаното му от трети лица.
Поради липса на
осъществено от обективна страна престъпно деяние е безпредметно обсъждането на
субективен елемент.
По изложените съображения
съдът счете, че на инкриминираната дата подсъд. В. не
е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 147 НК и на осн. Чл. 304 НПК го
оправда по така предявеното му обвинение.
Поради липса на
осъществено от подсъдимия от обективна страна на престъплението, в което е обвинен
съдът прецени като неоснователен и предявеният
срещу него от ч.тъжител Г. иск за обезвреда. В
конкретния случай не е налице една от
кумулативните предпоставки на сложния фактически състав на деликта,
а именно деянието . Липсата на която и да било от кумулативните предпоставки
води до неоснователност на исковата претенция за обезвреда, поради което и съдът я отхвърли.
По изложените
съображения съдът постанови съдебният си акт.
Районен
съдия: