Определение по дело №2255/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1212
Дата: 24 октомври 2019 г.
Съдия: Тодор Гочев Минов
Дело: 20195530202255
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

Година 2019 г.                                                         Град: Стара Загора

Старозагорски районен съд                                  VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и четвърти октомври                     две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИНОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.      М.М.Е.Ж.

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА

Прокурор: ЖИВКО ВЕЛЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ

Наказателно общ характер дело № 2255 по описа за 2019 година.

 

            На именното повикване в 12:00 часа се явиха:

 

            СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ПРОВЕРКА НА ЯВИЛИТЕ СЕ ЛИЦА:

 

            ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – СТАРА ЗАГОРА – редовно призовани, се явява прокурор Живко Велев.

ПОДСЪДИМИЯТ: К.Г.Ц. – редовно призован, лично се явява.

ПОСТРАДАЛИТЕ:

„БУЛСТРИП 65” ООД – БУРГАС чрез представител Д.Р.М. – редовно призовани, за тях се явява представителя Д.М..

ЕТ „АВТОТРАНС – Д.И.” чрез представител Д.Т.И. – редовно призовани, за тях се явява представителя Д.И..

ЗАЩИТНИКЪТ: П.Х.К. – редовно призован, лично се явява.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ И.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

 

СЪДЪТ след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното съдебно заседание. Ето защо

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.

            СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ на страните възможност да вземат становище по поставените в нормата на чл.248 от НПК въпроси, подлежащи на обсъждане в разпоредителното съдебно заседание.

 

ПРОКУРОРЪТ: С оглед обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, считам, че делото е подсъдно на настоящия съд с оглед местоизвършването на деянието, за което подсъдимият Ц. е привлечен като обвиняем. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия Ц., с оглед на факта, че вторият обвинителен акт е с изменена обстоятелствена част, която кореспондира с диспозитива на обвинителния акт, по който подсъдимият Ц. е привлечен като обвиняемо лице. С оглед на това считам, че не са допуснати такива съществени отстраними процесуални нарушения. Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, както и да бъде разгледано делото при закрити врати, привличането на резервен съдия, съдебен заседател и така нататък. По отношение на процесуалната мярка „Гаранция в пари“ спрямо подсъдимия Ц., считам, че същата следва да се запази с оглед тежестта на извършените от него престъпления, с оглед високата им обществена опасност. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ М.: Нямам възражения по делото, нямам искания.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ И.: Нямам възражения по делото, нямам искания.

АДВ. К.: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам обаче, че в хода на досъдебното производство са допуснати редица съществени отстраними процесуални нарушения, които налагат прекратяване на съдебното производство и връщане на досъдебна фаза. Нарушенията са такива по чл.249, ал.4, т.1 от НПК, които са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, а именно да научи точно въз основа на какви доказателства и в какво е обвинен. На първо място считам, че в самия обвинителен акт е налице противоречие както в отделни негови части по отношение на фактическата обстановка, така и между обстоятелствената част и диспозитива. В тази връзка в описателната част на страница 2 от обвинителния акт прокурорът е посочил, че маслодайният небелен слънчоглед бил на обща стойност 10839 лева. В същото време, малко по-нататък в обвинителния акт, на страница 4 прокурорът е посочил, че стойността е 15565 лева, като тази сума е останала и в диспозитива при юридическото обвинение на представителя на държавното обвинение. При така изложеното не става ясно защо прокурорът приема сумата от 15565 лева, а не сумата от 10839 лева, която е посочил на страница 2. Дори да има съображения за оставяне на едната и невъзприемане на другата сума, то следва да се изложат съображения от какво достига до този извод. Налице е изключително голяма разлика, а именно близо 50%, в двете суми. Стойността на твърдяното за присвоено имущество е изключително важна от гледна точка на обективната страна на изпълнителното деяние по чл.194 от НК и невъзможността да разберем защо именно за тази сума ни се повдига обвинение и се внася обвинителен акт води и до невъзможност да реализираме правилно защитата си, което от своя страна представлява грубо нарушение на процесуалните ни права. Това води и до объркване от наша страна. На следващо място считаме, че е налице и изцяло между фактическа и юридическа част на обвинителния противоречие. В първоначално изготвения обвинителен акт прокурорът ясно и детайлно бе описал и разграничил всяко едно действие, според него, на всеки един от извършителите. В отменителното определение на Окръжен съд – Стара Загора съставът на съда ясно и недвусмислено е посочил, че е налице разминаване между фактическо и юридическо обвинение. След прекратяване на производството и връщане на прокуратурата за отстраняване на допуснато процесуално нарушение, представителят на държавното обвинение не е свършил нищо друго, освен да премахне голяма част от фактическата обстановка. Тук обаче, вече в новия обвинителен акт, липсва фактическо обвинение, и по-точно липсват критериите, заложени от законодателя в чл.246 от НПК. Прокурорът се е опитал да защити правната си квалификация чрез неописване на действията и постна фактология. Тази фактология обаче не може да удовлетвори законодателните критерии за обвинителен акт. В обстоятелствената част на настоящия обвинителен акт прокурорът е посочил чисто бланкетно, че извършителите са имали намерение не само да ползват влекача и ремаркето, а да присвоят слънчогледа. Липсва обаче описание както на обстоятелствата, които сочат на тези изводи, така и на съответните намерения, за които прокурорът твърди, че са налице. Всичко това води до неразбиране от наша страна на фактическото обвинение и защо прокурорът счита, че е налице престъпление по чл.346 от НК, а не едно общо престъпление. Разбира се, в негово право е да прецени за какво, на кого, в какъв обем да повдигне обвинение, но винаги това обвинение трябва да е ясно и недвусмислено и да не води до невъзможност на обвиняемия да разбере точно в какво е обвинен. В настоящия случай игнорирането на фактическата обстановка по никакъв начин не ни помага да разберем фактологията, която прокурорът е приел в обвинителния акт. На последно място, в подкрепа на тезата за несъответствие е и изнесеното от прокурора в страница 5 от обвинителния акт. Там прокурорът изключително категорично е посочил, че обвиняемият Ц. в условията на идеална съвкупност е извършил две деяния – по чл.194 и по чл.346 от НК. Считам, че за всеки един юрист както от съдебната практика, така и от правната доктрина, следва да е ясно, че идеална съвкупност не се осъществява от две деяния. При идеална съвкупност с едно деяние се осъществява съставът на две или повече престъпления. В тази връзка посочването на тези два взаимно изключващи се елемента – че са извършени две престъпления в идеална съвкупност с две отделни деяния, води до още по-голямо объркване от наша страна какво точно иска да каже прокурорът. Всички тези аргументи считам, че водят до невъзможност от наша страна да разберем обвинението с „новия“ обвинителен акт, поради което Ви моля да постановите определение, с което да прекратите съдебното производство и да върнете делото на прокурора за отстраняване на допуснатите и посочени от нас в днешното съдебно заседание отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на обвиняемия да разбере именно за какво му е повдигнато обвинение и въз основа на какви факти. По-нататък по въпросите считам, че не са налице условия за разглеждане на делото при закрити врати, не са налице основания за разглеждане на делото по някоя от диференцираните процедури, не се налага промяна на мярката за неотклонение, както и за вземане на нови мерки за процесуална принуда. Нямаме искания за събиране на доказателства на този етап. Моля с оглед Вашето произнасяне по нашето искане по т.3 да не насрочвате делото за нова дата за даване възможност на страните да протестират/обжалват и едва след минаване на такава процедура да определите нова дата.

ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката си.

ПРОКУРОРЪТ: Предоставям на съда.

 

СЪДЪТ след съвещание намира, че в разглеждания случай действително са допуснати при изготвяне на обвинителния акт отстраними съществени процесуални нарушения, което налага наново съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на Районна прокуратура – Стара Загора за отстраняването им. Съдът споделя доводите, изложени от страна на защитата, по отношение на неяснотата във формулирането на обвинението, включително и за размера на нанесената щета, който е посочен на две места в различен вид. В тази насока съдът намира, че прокурорът при изготвяне на новия обвинителен акт не се е съобразил с дадените му задължителни указания от въззивната инстанция, посочени в Определение № 510/09.08.2019 година, постановено по в.ч.н.д. № 1191/2019 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Там въззивната инстанция е посочила, че фактологията в обвинителния акт е в противоречие с дадената от прокуратурата правна квалификация на деянието. Въззивната инстанция не е посочила като термин „деянията“. В тази насока прокурорът при изготвяне на новия обвинителен акт подробно е описал действията на подсъдимия Ц. и неговия съучастник И.М., за когото е ясно, че към настоящия момент наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт. В новия обвинителен акт е посочено, че първоначално двамата извършители са влезли в кабината на влекача, установили са фактическа власт върху него, в последствие са видели товара в него и са решили да откраднат товара, като използват МПС. Ако това е така, което напълно се различава с първоначално внесения обвинителен акт, то изпълнителното деяние следва да е едно – кражба на движима вещ чрез използване на МПС, но не и кражба на МПС. В тази насока донякъде са и доводите, изложени от въззивната инстанция, които, макар и в краткост, са посочили, че изложената фактическа квалификация е в противоречие с дадената правна такава. В тази насока съдът намира, че в обвинителния акт са налице противоречиви факти относно това дали извършителите са имали намерение изначално да отнемат МПС, а в последствие в това МПС е намерен слънчоглед и са преценили да откраднат и него. В тази насока в обвинителния акт няма данни изначално те да са знаели, че в автомобила има слънчоглед, тоест те не са имали такива намерения, тръгвайки от град София. В новия обвинителен акт прокурорът набляга на това, че с техните намерения в хода на действията им са решили да отнемат движимата вещ слънчоглед чрез използване на вече установеното във тяхно фактическо владение МПС, което пак по своя смисъл и правна логика се намира в противоречие с отразената правна квалификация на деянието. Ето защо съдът намира, че в разглеждания случай, независимо от по-подробното прецизиране на обвинителния акт и изключването на част от фактологията в него спрямо предходния, то в разглеждания случай пак е налице противоречие на изложената фактология и дадената от прокуратурата правна квалификация на деянието. Ето защо съдът намира, че следва да прекрати съдебното производство, да върне делото на Районна прокуратура – Стара Загора за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, посочени по-горе, като това определение съответно подлежи на обжалване и протестиране по надлежния ред. Ето защо съдът на основание чл.249, ал.4 и ал.2 от НПК след съвещание

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по н.о.х.д. № 2255/2019 година по описа на Районен съд – Стара Загора.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочени по-горе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Стара Загора.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:30 часа.

 

 

­

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                               2.

 

 

СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: