Р Е Ш Е Н И
Е
№ 314
гр. Габрово, 12.03.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на седми март, две хиляди
двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Елка Станчева, като разгледа материалите по адм. дело № 290 от 2023 г. по описа на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба вх. № СДА-01-2300 от 30.11.2023 г., подадена от «************»
ЕООД, Габрово, с ЕИК: *************, представлявано от управител К. Н. Б., чрез
адв. Ц. Г. Т., против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0892-000263 от
08.11.2023 г. на началник сектор Пътна полиция – Габрово при ОД на МВР -
Габрово.
С
оспорената Заповед на основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя
е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на МПС с рег. № ********** –
товарен автомобил **********, за срок от 6 месеца, поради това, че управителят
на дружеството е предоставил същото МПС, собственост на юридическото лице – жалбоподател,
на В. П. П., роден на *** г. /6-годишен/ - неправоспособен водач, който го е
управлявал на 07.11.2023 г., около 19.00 часа, в гр. Габрово, по ул. „************“,
като управителят на дружеството е бил в същия автомобил.
Процесният
ИАА е връчен на адресата на 08.11.2023 г., а на 20.11.2023 г. е депозирана
жалба срещу него. Като подадена в законния срок, против подлежащ на съдебно
оспорване пред административен съд индивидуален административен акт /ИАА/, жалбата е допустима, поради
което съдът следва
да я разгледа по същество с оглед нейната основателност.
В
жалбата срещу този ИАА са изложени следните съображения, поради които се иска
неговата отмяна:
1. Заповедта е нищожна поради липса на
компетентност на органа, който я е издал;
2. Липса на спазена форма на акта –
липсва описание на начина, по който е установено процесното нарушение;
3. В заповедта не е цитиран нито един
документ от административната преписка;
4. В акта не се съдържат доказателства,
въз основа на които е установена фактическата обстановка, описана в него.
В
заключение жалбоподателят оспорва всички твърдения за факти, съдържащи се в
процесния ИАА. Фактите са установени не лично от контролните органи, а на база
видеоклип, качен в интернет, който е манипулирани не съставлява валидно
доказателствено средство. Допълнително се сочи, че К. Б. е действал лично, в
качеството си на физическо лице, като по този начин е формирал лична воля,
която не обвързва юридическото лице – собственик на автомобила и адресат на
ИАА. ПАМ се налагат поради неправомерно поведение на собственика на едно ППС,
но наличието на такова деяние не е установено. Освен това административният орган не се е
обосновал по какви причини е избрал точно посочения срок за налагането на
процесната мярка. Независимо наличието на материално-правни предпоставки за
налагането на мярката липсата на мотиви относно избора на този срок води до
невъзможност да се направи проверка дали е изпълнено изискването за
съответствие на акта с целта на закона. Също така с оспорената заповед не се
налага ПАМ, а санкция за неправомерно поведение. Деянието е преустановено
доброволно от самия нарушител, поради което не е налице основание за налагане
на такава мярка.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата.
Ответната страна – началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Габрово, се представлява
от юрисконсулт С., която оспорва жалбата.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото не е налице спор по факта, че процесното МПС –
товарен автомобил ********* е собственост на дружеството – жалбоподател. В
тази връзка е приложена и справка за процесното ППС /л. 23/.
Дружеството – жалбоподател се управлява и представлява от
К. Н. Б., видно от приложена
извадка от Търговски регистър.
За твърдяното нарушение е съставен АУАН № 988840 от
08.11.2023 г., в който е отразено, че на 07.11.2023 г., в 19.00 часа, в гр.
Габрово, на адрес: ул. „************“, К. Н. Б., като законен представител на същото, е
предоставил управлението на автомобила на В. П. П.– 6-годишен
неправоспособен водач, като по време на управлението на автомобила Б.пътува в него. С
поведението си същият виновно е нарушил нормата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което на посоченото по-горе нормативно основание на собственика на
автомобила се налага процесната принудителна административна мярка /ПАМ/.
По случая е съставена Докладна записка от 14.11.2023 г.
от мл. автоконтрольор И. И., в която
същият сочи, че на 08.11.2023 г. бил наряд между 07.00 ч. – 19.00 ч. по
контрола на пътното движение на територията на Община Габрово, съвместно със
свой колега – мл. автоконтрольор М. С., като автопатрулен екип. Около 14.00 часа
получили сигнал от началник сектор ПП относно налична публикация в социалните
мрежи, а именно – клип за управление на автомобил от видимо непълнолетен водач,
който е неправоспособен. Клипът е бил публикуван от К. Н. Б.. По сигнала екипът
посетил дома на лицето, където контролните органи разговаряли с Б., със заснетото дете – В. П. П. и родителите му. Събрани
били и писмени обяснения от тези лица.
На същата дата е издадено Разпореждане от мл. авт. М. С., с което е наредено на К. Н. Б. да не предоставя МПС на
водач, който не притежава свидетелство за управление на МПС.
По делото факта на управление на автомобила от малолетния
В. П. не се оспорва. Напротив
– приложена е саморъчно изписана и подписана декларация от управителя на
дружеството – жалбоподател - К. Б., с която същият изрично потвърждава този факт –
на процесните дата и час въпросният автомобил е управляван от 6-годишният П. в присъствието на
декларатора. Декларацията не е оспорена в хода на делото. Приложено е и писмено
Сведение от К. Б. от 08.11.2023г., в което същият, отново
саморъчно, е потвърдил писмено, че предходния ден бил със сина на свой приятел
и решил да даде на детето да покара неговия бус по улица „************“ и докато детето
управлявало, той снимал, направил видеоклип и го пуснал в социалните мрежи на
Нета. Снети са писмени обяснения и от детето В. П. в присъствието на негов
родител – П. П., в които то сочи, че на 07.11.2023 г. бил пред дома с баща си, когато дошъл приятел
на баща му – К., който му предложил да го повози и бащата разрешил. В. се качил и К. му дал да покара, като
детето било седнало в скута на собственика. Направили кръгче в квартала и се
върнали пред дома на малолетния водач. Сведения е дал и бащата на детето – П. П., който потвърждава
същата ситуация, като добавя, че малко след това видял, че К. е публикувал клип за
това в интернет. От писмените обяснения на В. К.– майка на детето, става
ясно, че самата тя разбрала за случилото се на следващия ден, сутринта, като то
потвърдило пред нея, че било направило едно кръгче с колата, докато седяло в К.. Сведенията и на
четиримата също не са оспорени. Не са представени доказателства, че е налице
друга фактическа обстановка, различна от описаната в тях, в АУАН и в Заповедта
за налагане на ПАМ.
За процесното нарушение е издадено и НП № 23-0892-001069
от 12.12.2023 г., като с него К. Б. се наказва за извършено нарушение на чл. 102,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
По делото е приложен и възпроизведен в о.с.з. клипът от
записа, на който се установява, чe автомобил се управлява от дете на видима възраст около 6-7 години, което е
седнало на шофьорското място и върти самò волана на управляваното МПС,
като се движи по улица, в чиито ляв и десен край има и паркирани автомобили.
Човекът, който заснема клипа, не се вижда и от видеото не може да се установи
точно къде се намира, но е в колата. Записът съответства изцяло на дадените
писмени обяснения /сведения/ и приложената докладна записка.
Отделно от това съдът намира, че при наличието на така
установената фактическа обстановка съставения по този повод АУАН установява
описаните факти на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Същият е редовно съставен
и описанието на мотивите за изготвянето му не са оборени. Това описание
съответства изцяло и на останалия събран по преписката доказателствен материал.
В заключение съдът намира, че по делото следва да се
счита за установен фактът, че действително управителят на дружеството –
жалбоподател е предоставил за управление автомобил – собственост на същото, на
малолетно неправоспособно лице на указаните дата, час и място. По този начин е
реализирана хипотезата на чл. 171, т. 2А, б. „А“ от ЗДвП.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните, както и като извърши
служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл.
146 от АПК, съдът приема за установено следното от правна
страна:
Във връзка с направените възражения за нищожност на акта
по делото е приложена Заповед № 264з-894 от 06.04.2022 г. на директор ОД на МВР
– Габрово, с която на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР
се оправомощават да налагат ПАМ, вкл. процесната, изброените административни
органи, сред които е и началник сектор „Пътна полиция“ – Габрово за цялата
територия, обслужвана от ОД на МВР – Габрово. Със Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. министърът на МВР е определил службите за контрол по ЗДвП, сред
които, в т. 1.3., са посочени областните дирекции на МВР. С оглед на така
изложеното настоящият съдебен състав намира, че процесният ИАА е издаден и от
компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, поради което
той е годен да породи целените с него правни последици.
Мярката е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, според която нормативна разпоредба за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В случая е налице последната хипотезата – МПС на
жалбоподателя е управлявано от лице, което няма такова право. Несъмнено това е
малолетният В. П. П., който по
време на управлението е на 6 години.
В случая хипотезата на приложената с процесната Заповед
разпоредба е налице. ПАМ не е санкция за извършено нарушение, за да се обследва
въпросът за вината на лицето, на чието МПС се прекратява регистрацията.
Достатъчно е да е изпълнен фактическият състав на нормата, която съдържа като
елементи описание на поведението – предоставя превозното си средство да бъде
управлявано от лице без правоспособност за това. Нормата, послужила като
основание за налагането на процесната мярка, е императивна, тя не предоставя на
компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията
на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата,
представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да
издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП мярка. ПАМ се прилага на
собственика на управляваното от неправоспособен водач МПС, а това е търговското
дружество – юридическо лице. Тази мярка е последица, различна от налагането на
санкция по реда на ЗДвП и ЗАНН на виновния субект, който е предоставил на
неправоспособен водач управлението на автомобила. Този субект може да е носител
на административно-наказателна отговорност, но не и адресат на мярката, ако не
е собственик на превозното средство, както е в случая. ЗДвП изрично сочи като
адресат на същата единствено и само собственикът, чието МПС се управлява от
лице, което няма такова право. А собственик може да е както физическо, така и
юридическо лице. Когато такъв е юридическо лице, то е адресат на заповедта, а
не негов орган на управление – напр. управител или едноличен собственик на
капитала. В тези случаи е повече от задължително да е налице разлика в адресата
на заповедта, с която се налага ПАМ и на АУАН, респективно– на НП, с което се
търси административно-наказателна отговорност, реализираща се спрямо физически
лица, които са осъществили състав на административно нарушение със собственото
си противоправно виновно, поведение. Юридическите лица реализират поведението
си не лично, т.к. самите те са субект-фикция, а посредством органите си на
представителство и управление. Управлението на автомобила – собственост на
дружеството, е предоставено на малолетния В. именно от
управителя на същото. И това предоставяне е станало напълно осъзнато и волево,
а не е случаен или принудителен акт. В случая обаче е без значение дали това
предоставяне е осъществено от него или от лице, на което той е предоставил
държането/владението на същия. От значение е това, че е изпълнен фактическият
състав на приложимата норма. Противоправно поведение на собственика на
автомобила, в този смисъл, се реализира чрез поведението на лицето, което го
представлява, респективно – на което е предоставено владението или държането
му.
„В заповедта няма как да бъде посочена фактическа
обстановка, свързана с личното поведение на дружеството, както и да се изброят
фактите и обстоятелствата, от които се прави извод, че юридическото лице е
"знаело за предстоящото извършване на административното нарушение",
доколкото то не може да формира самостоятелно воля, съответно - да има
субективно отношение към извършеното от работника му деяние. След като
дружеството е собственик на автомобила, чрез който е извършено соченото
нарушение, то носи тежестта от мярката именно като собственик. … С процесната
заповед не се налага наказание. Мярката за принуда е административна, като от
значение за налагането й е собствеността върху моторното превозно средство и
фактите относно реализирането на нарушението чрез него. Съгласно разпоредбата
на ЗДвП, собственикът на МПС носи тежестта от принудителната административна
мярка за визираното в разпоредбата нарушение.“ - Решение № 15585 от 18.11.2019
г. на ВАС по адм. д. № 15080/2018 г., VII о.; Решение № 11534 от 30.07.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 15445/2018 г., VII о.;
„ПАМ следва да бъде приложена спрямо дружеството -
собственик на процесното МПС. С. чл. 23 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), случаите, когато могат да се прилагат
принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ. Разпоредбата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП (в приложимата
редакция) урежда изрично кръгът на правните субекти, спрямо които могат да се
прилагат ПАМ от категорията на процесната, а именно собствениците на МПС, които
могат да бъдат както физически, така и юридически лица.“ - Решение № 3833 от
15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 682/2018 г., VII о.
„Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесната
ПАМ е следвало да се наложи спрямо юридическото лице - собственик на този
автомобил, а не спрямо неговия управител.“ - Решение № 2320 от 18.02.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 10016/2018 г., VIII о.
Съдебната практика по този въпрос е постоянна,
непротиворечива и настоящият съдебен акт е съобразен изцяло с нея. Още повече,
че приложената правна норма също е ясна по своето съдържание и не подлежи на
изправително или стеснително тълкуване.
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че не е
спазена формата за издаване на акта. Процесният ИАА не е нито АУАН, нито НП или
ЕФ, за да се изисква да съдържа елементите, предвидени в ЗАНН. Това е
административен акт, който следва да отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл. 59 от АПК. Процесната заповед съдържа всички реквизити,
предвидени в ал. 2 от нея. В този смисъл не е необходимо тя да съдържа описание
на начина, по който е установено нарушението, нито доказателствата, чрез които
същото се установява. Достатъчно е да съдържа фактически и правни мотиви,
каквито процесната заповед притежава. Изискването за съдържащо се в нея изрично
препращане към друг документ от административната преписка, вкл. съставения
АУАН, според съдебната практика /и според закона/ касае не тези обстоятелства,
а фактическите мотиви, каквито се съдържат в процесния ИАА, поради което той не
се нуждае от подобно препращане. Административната преписка съдържа
доказателства за наличието на релевантните факти, но не е налице нито законово
изискване, нито такова на съдебната практика, според които тези доказателства
следва да са посочени в административния акт.
Не е налице и другият твърдян порок на ИАА, който би
могъл да доведе до неговата отмяна – липса на мотиви относно продължителността
на мярката. Както бе изложено по-горе, налагането й при реализация на състава
на нормата, е въпрос на обвързана компетентност – оправомощеният
административен орган е задължен да я наложи. Оперативната самостоятелност
касае само тази продължителност, но в случая тя е в минимално предвидения в
закона размер, поради което липсата на мотиви не съставлява порок на акта,
който води до неговата отмяна като незаконосъобразен. Правото на защита на
нарушителя, спрямо когото е приложена мярката, не е ограничено или осуетено по
какъвто и да било начин, т.к. по-кратък срок за реализиране на мярката не може
да бъде приложен по закон и това е най-благоприятната за жалбоподателя
последица като вид и тежест. /В този смисъл, напр., Решение № 15450 от
11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8090/2018 г., VI о./
Заповедта отговаря и на
целта на закона - да не се допуска управление на МПС от неправоспособни водачи,
тъй като подобни действия са с изключително висока степен на обществена
опасност. С оглед фактите по делото и тълкуването на закона, съдът счита, че в
конкретния случай с приложената ПАМ се постига преследваната от законодателя
цел, а именно – осигуряване безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административните нарушения. Това, че нарушението е
преустановено, не е причина мярка да не се налага. Налице са и други основания
за налагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП, които се реализират с еднократни, но
твърде опасни действия – шофиране в нетрезво състояние или след прием на
наркотични вещества; неподлагане на проверка за прием на такова вещество;
превишение на скоростта в населено място над 50 км/ч, като и при тях мярката не
се налага само за момента на нарушението. Целта е не само то да се преустанови
в този момент, а и да се превъзпитат отговорните лица, да се предотвратят други
аналогични противообществени прояви в близък период от време, което става със
забрана да се управлява МПС и/или със спиране от движение на същото.
Законодателят изрично е предвидил като последица от такива конкретни нарушения
налагането на точно посочените в закона последици– санкции и принудителни
административни мерки, като прилагането на едните не изключва налагането на
другите. Двата типа последици се прилагат кумулативно, а в някои случаи,
какъвто е и настоящият – и по отношение на различни адресати – правни субекти.
По изложените по-горе съображения настоящият съдебен
състав намира, че оспореният ИАА е издаден от компетентен орган, в изискуемата
писмена форма с включени всички задължителни реквизити, при спазване на
административно-производствените правила, в изпълнение и
приложение на материалния закон и неговите цели, поради което жалбата
срещу него се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на правния спор, искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на деловодни разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение, се явява своевременно направено и основателно,
поради което следва да бъде уважено и в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира същата страна – ОД на МВР – Габрово, да се присъдят такива
разноски в размер на 100.00 лв., който е съобразен с вида и тежестта на делото.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, Административен съд - Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба
с вх. № СДА-01-2300 от 30.11.2023 г., подадена от «*********** ЕООД, Габрово, с ЕИК: ************, представлявано от управител
К. Н. Б., чрез адв. Ц.Г.Т., против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0892-000263
от 08.11.2023 г. на началник сектор Пътна полиция – Габрово при ОД на МВР -
Габрово.
ОСЪЖДА «**********» ЕООД, Габрово, с ЕИК: **************да заплати на Областна
дирекция при Министерство на вътрешните работи – Габрово деловодни разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в
едно със съобщенията за изготвянето му.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/