Р Е Ш
Е Н И Е
№
Град Тетевен, 23.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенският районен
съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: ЙОРДАНКА ДИМИТРОВА,
Като разгледа докладваното от съдията административно дело №
189 по описа на Тетевенския районен съд за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл . 34 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от ЕТ „В. - П.Ц.“, ЕИК *********, представлявано
от П.Ц.Ш. Адрес ***,чрез Н.Н.- адвокат при САК против Заповед №628/2.10.2019г
на заместник -кмет на община Тетевен.
Жалбоподателя твърди ,че не е доволен
от заповед №628/2.10.2019г. на заместник - кмет на община Тетевен, с която се
нарежда да се изземе ползвана от него земеделска земя в размер на хх дка за
стопанската 2018/2019г., представляваща описани
от него единадесетпоземлени имоти,находящи се в землището на село хххххх,Лов.обл.
Моли съдът да постанови съдебно решение, с
което да обяви нищожността на обжалвания индивидуален административен акт или
да го отмени като незаконосъобразен, поради незаконосъобразност, неправилност и
немотивираност.Твърди, че до този момент оспорената заповед не им е съобщена по
надлежния ред и следователно 14 - дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК не е
започнал да тече.Узнали за обжалваната заповед по повод на образувано срещу жалбоподателя
Гр.Д. №2441/2019г. пред Ловешки Районен съд по искова молба, приложена към
жалбата.Делото било образувано по
осъдителен иск срещу жалбоподателя с
облигационна претенция за пропуснати ползи, обоснована с процесната заповед. От
това следвало правния интерес от
завеждане на настоящото дело.
С жалбата се излагат
следните доводи относно порочността на обжалваемият индивидуален
административен акт. Излагат се твърдения за нищожност на обжалвания
административен акт,също така и за неправилност,основания за оспорване на
законосъобразността му по чл.146,т.1,3,4 и 5 от АПК,съответно: липса на
компетентност, поради противоречие с чл.42, ал.8 ЗМСМА като основание за
обявяване на нищожност на оспорения акт. Твърди се ,че Заместник кметът е издал оспорената заповед на
основание заповед №593/19.09.2019г. на кмета на общината.Със същия акт заместник
- кметът Б В бил определен от кмета на
Община Тетевен да го замества и изпълнява правомощията на кмет на общината
съгласно чл.44 от ЗМСМА и всички други функции, правомощия и задължения,
съгласно действащото законодателство в Република България от 24.09.2019г. до
25.10.2019г.Правно основание на заповедта е чл.44, ал.2 ЗМСМА, във връзка с чл.39, ал.2 ЗМСМА, а фактическо - ползването на платен годишен отпуск на основание чл.161,
ал.1 от Изборния кодекс от 24.09.2019г. до 3.11.2019г., включително.Със заповед
№539 са предоставени всички правомощия на кмета съгласно действащото
законодателство на заместник-кмета при условията на заместване по конкретен и
специфичен повод - участие в общи избори като кандидат за кмет. Предоставените
правомощия са в пълен обем. Заместник
кметът не можел ефективно да изпълнява функциите на кмет по силата на
заповед №593/19.09.2019г. Тази заповед не го овластява надлежно да издаде
оспорената заповед, поради нарушение на общия ЗМСМА, тъй като фактическо
основание за заместването на кмета на общината е ползването на отпуск при условията
на чл.161 ИК на титуляра, във връзка с кандатирането му за нов мандат в периода
24.09.2019 до 03.11.2019г. Следователно нормата на чл.39, ал.2 ЗМСМА е била неприложима
и неоснователно е посочена като основание на издадената заповед. Чл.39, ал.2 ЗМСМА предвижда ред за заместване на общо основание - при отсъствие на кмета,
на общо основание, със заповед той определя заместник - кмет, който да го
замества.Твърди се,че приложение относно реда за заместване на титуляра, който
излиза в отпуск е следвало да намери нормата на чл.42, ал.8 от ЗМСМА. Същата
изисква, когато кметът на общината отсъства поради кандидатиране за съветник
или кмет в 7-дневен срок преди края на мандата, Общинският съвет да избере
временно изпълняващ длъжността кмет на общината, за срок до полагане на клетва
от новоизбрания кмет.Твърди
се ,че законодателят е предвидил завишени изисквания при заместване на титуляра
при особената хипотеза на ползване на отпуск по чл.161 ИК, при която не се
изисква просто заповед на титуляра за определяне на заместник /чл.39, ал.2 ЗМСМА/, а решение на ОС, с което да се определи временно изпълняващ длъжността
кмет /чл.42, ал.8 ЗМСМА/. Съотношението между чл.39, ал.2 ЗМСМА и чл.42, ал.8 ЗМСМА е като между общ и специален закон. В този казус
приложение намирала специалната разпоредба на чл.42, ал.8 ЗМСМА. Тя изисква
решение на ОС, за да има валидно овластяване на заместник-кмет при
заместването.Общинският съвет - Тетевен
не е приел решение по чл.42, ал.8 ЗМСМА, поради което определеният със заповедта
заместник - кмет е нямал правомощия да издаде оспорената заповед. Оспорената
заповед е нищожна, поради липса на
компетентност на издалия я заместник - кмет.
Следва да се има предвид
,че в сравнителен аспект следва да се
има предвид, че Общинският съвет е приел решение на чл.42, ал.8 ЗМСМА за
определяне на временно изпълняващи длъжностите кметове на кметства в общината в
случаите, в които съответните титуляри са се кандидатирали за нов мандат.
Липсата на такова по отношение на кмета на общината потвърждава тезата на жалбоподателя , че заместник- кметът
не е надлежно упълномощен да изпълнява функциите на кмет при условията на чл.
161 ИК.Тъй като оспорената заповед е издадена без представителна власт, в периода
24.09.2019 - 25.10.2019г., в който заместник - кметът не е бил упълномощен ненадлежно да бъде временно
изпълняващ длъжността „Кмет“, тя е нищожна и не пораждала правни последици.
Твърди се,че институтът
на заместването включва и делегиране на правомощията на титуляра в пълен обем
за определен период от време и по конкретен повод /отпуск, командировка/ и др.
Случаи, при които титулярът е в невъзможност да изпълнява задълженията си.И при
заместването, и при делегирането се изисквало специален закон да оправомощава титуляра
да овластява свой заместник с изпълнение на съответните функции. Липсата на
такава изрична норма в ЗСПЗЗ е пречка за валидно овластяване на заместника с
правата на титуляра, както при заместване, така и при делегиране. Ако в
специалния закон изрично не е предвидена такава възможност, титулярът не може
да трансферира свои правомощия към свой заместник постоянно или за период на
отсъствие.Чл.34 от ЗСПЗЗ не предвижда възможност кметът - титуляр да овластява
заместник - кмет с правомощията си по тази норма. Съществува законова
невъзможност за делегиране на правата на кмета на общината да издава заповеди
за принудително изземване на земеделски имоти. Следователно със заповед №593/19.09.2019г. кметът на общината не може и не е овластил заместник -
кметът да издава заповеди по чл.34 ЗСПЗЗ за изземване на земеделски земи, в
това число процесната такава. Същата е издадена без издателят й да е надлежно
оправомощен за това, поради което е нищожна, поради липса на компетентност.
Излага се от
жалбодателя,че съгласно чл.33, ал.4 от ЗСПЗЗ „Правомощията на министъра на
земеделието, храните и горите по приложението на закона могат да се упражняват
и от писмено упълномощени от него лица.“ Такава разпоредба липсва по отношение на кмета
на общината във връзка с правомощията му по чл.34 ЗСПЗЗ. Следователно само той,
в качеството си на титуляр може да упражнява правомощията по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ.
Твърди се,че съществено
нарушение на административно производствените правила като основание за
обявяване на нищожност и отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна,както следва:
-Невръчена покана за
проведения на 24.07.2019г. оглед на място, въз основа на който е издадена
процесната заповед. На страница 2-ра от мотивите на оспорената заповед е посочено, че на 24.07.2019г. е извършена
проверка на описаните поземлени имоти. Твърди се, че с писмо от 23.07.2019г. жалбоподателят
е уведомен за този оглед.Това
уведомление е получено от жалбоподателя на
14.08.2019г., т.е. три седмици след
провеждане на огледа. Същият не е надлежно уведомен за това процесуално
действие. С непоканването му е нарушено правото му на защита Допуснато е
особено съществено нарушение на административно производствените правила,
поради което заповедта е незаконосъобразна. Извършването на оглед е съществена част
от процедурата. Провеждането му без
участие на жалбоподателя е особено съществено процесуално нарушение, тъй като
засягало съществено правото на защита. В този смисъл е налице било нарушение на
чл.168, ал.4 от АПК. При условие, че жалбоподателят не е бил надлежно уведомен
за огледа, същият е следвало да бъде отложен.Производството по издаване на
обжалваната заповед е било проведено от комисия, която е нелигитимна.Видно било от мотивите на
заповедта комисията, провела производството по издаването й била назначена със
заповед №426/5.07.2019г. на зам.-кмета на общината. Същият черпел права за това
от заповед №95/13.02.2017г. на кмета, която не дава права на зам.-кмета да
назначи комисия по конкретния казус. Изисква се специална заповед, за случая да
бъде назначена комисия, която да проведе конкретното производство. Липсата на
такова специално упълномощаване води до незаконосъобразност на комисията и
влече цялостна незаконност на проведеното производство и на заповедта,с която е
приключил, поради нарушение на процедурата.Нарушен е материалния закон,което е
основание за нищожност и отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.Преценката
на законосъобразността на административния акт се извършва към датата на
издаването му. В жалбата се твърди,че обжалваната заповед е издадена, без да е
налице правно основание по чл.34 от ЗСПЗЗ , на
датата, на която е издадена. Тя е издадена на 2.10.2019г. Правото по чл.34 от
ЗСПЗЗ можело да се реализира само от правоимащо лице. В мотивите
на заповедта е посочено, че „Правото на ползване на съответните ползватели се
доказва със заповед №РД-04-221- 81 /28.09.2018г. на директора на ОД „Земеделие“
- гр.Ловеч .....“ . Според същата заповед ползвателите имат права за
стопанската година. Съгласно §2, т.З от ДР на Закона за арендата в земеделието
/ЗАЗ/ тя започва на 01.10.2018г. и завършва на 30.09.2019г. Следователно след
30.09.2019г. ползватели, в чиято полза е издадена заповедта нямат право да
искат и получат изземване на съответните земи, тъй като са загубили качеството
„ползватели“.Това е липса на първото
изискване по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, което означава изначална липса на матернално
правното основание за издаване на заповедта.Следва да се има предвид, че жалбодателят
ползва имотите, визирани в оспорената заповед, при условията на комасация, по
силата на приложената към настоящата заповед №РД 04-137-34/18.09.2019г. на
директора на ОДЗ - Ловеч за стопанската 2019/2020г., на ново и годно основание,
считано от 1.10.2019г.
Заповедта е
незаконосъобразна,поради особено съществено нарушение на материалния закон. Към
датата на издаването и 02.10.2019г./,ползвателят, в чийто интерес е издадена
оспорената заповед, няма право да полза визираните в нея имоти и следователно
да изисква издаване на заповед. Освен това към тази дата жалбоподателят ползва
имотите на годно основание.Не е взето предвид, че съгласно отговора от Държавен
фонд „Земеделие“, изискан във връзка с издаване на процесната заповед лицето, в
чиято полза е същата е заявило пред ДФЗ, че през стопанската 2018/19г. именно
то ползва, обработва и стопанисва имотите по заповедта. Както и че като
заявител лицето е подписало и декларация за нередност, придружаваща заявлението
пред ДФЗ.
Твърди се и несъответствие
на заповедта с целта на закона.Нормата
на чл.34 ЗСПЗЗ цели закрила на тези
собственици и позватели на земеделски земи, които желаят да обработват
съответните имоти и да допринасят за общественото благо.Видно от страница1 на
оспорената заповед производството по издаването и е открито с жалба с вх. №Жалба -66/20.06.2019г. от В.С.И..
Следователно, в края на стопанската година и едва на деветия месец от
предоставеното ползване, жалбоподателят се сеща да изисква от Община Тетевен
изземването на имотите. Този факт, както и посоченото вече издаване на
заповедта на дата, на която жалбоподателят и неговите упълномощители нямали
права върху имотите, сочи разминаване с целите на закона, което е основание за
обявяване на нищожност и отмяна на оспорената заповед.
В приложена писмена
защита жалбодателят доразвива съображенията си по съществото на спора.
В първото открито
съдебно заседание поделото ответникът по жалбата-Кметът на Община-Тетевен,чрез
пълномощника си юрисконсулт В.,изразява становище,в което оспорва жалбата и в
двата и аспекта-и относно законосъобразност и относно нищожност,моли същата да
бъде потвърдена от съда.Излага,че заповедта е издадена от компетентен
орган,същата е правилна,законосъобразна и мотивирана.Твърди се,че жалбата е
просрочена и оспорваната заповед е влязла в сила.В писмена защита също
доразвива съображенията си по съществото на спора.
Конституираното с
определението по чл.154 от АПК заинтересувано лице-С. ***,чрез пълномощниците
си адв.Г. и В.С.И./син на жалбодателя/,също оспорват жалбата.Твърдят,че жалбата
е недопустима,поради просрочието и,като би могъл в този случай да се разглежда
въпроса само за нейната нищожност или действителност.Излагат,че жалбата е допустима,но
е неоснователна. Също представят писмена защита по съществото на спора.
Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт,доводите на
страните,събраните по делото доказателства-писмени
доказателства и показанията на свидетелите М.П.Г.,Д.К.,Г.Х.,Г М Б,Ц.П.Ш.,Ц.В.Г.,В.Л.Д.,Ц.Б.К.,Ц.Б.,С.И.К.,както
и заключението на съд.-техническата експертиза,изготвено от вещото лице инж.К.,приема
за установена следната фактическа обстановка:
В община Тетевен е
постъпила жалба с вх. №66/20.06.2019г. от В.С.И. ***, „Бхххххххх”ЕООД и С.И.С.,чрез
пълномощник В.С.И. ***,с която е поискано налагане на санкция за неправомерно
ползване на имоти от „фирмата-нарушител“. В
жалбата се твърди ,че жалбоподателят по настоящото дело за поредна година бил засял рапица в землището на с. хххххх върху имоти, за
които нямал правно основание,тъй като със заповед №РД-04-221-81/28.09.2018г. на
Директора на ОД-Земеделие Ловеч били разпределени масивите,като имотите на
жалбодателите също били засети с рапица, молят да се назначи комисия , която да
установи каква площ е засята с рапица.
Приложена е заповед № РД-04-221-81/28.09.2018г. на
Директора на ОД Земеделие Ловеч с правно основание чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ,с която
са разпределени масивите за ползване в землището на с. хххххх за стопанска
година 2018/2019г., между „ххх хххх И. ,ЕТ „В. П.Ц.” ,С.И.С. ,С.И.К..Изброени
са масиви по номера , като не са посочени идентификатори на имотите.
Приложена е заповед №РД-04-137-34/17.09.2019г на
Директора на ОД „Земеделие“-Ловеч,с която е утвърдено разпределението на
масивите за ползване в землището на село хххххх,съгласно сключено доброволно
споразумение за стопанската 2019/2020г.
Приложен
е по делото договор за наем на имот общинска собственост,сключени между
жалбодателя и Община-Тетевен,за пет стопански години-2018-2023г, за описани 6
имоти в землище на село хххххх,Лов.обл.
Със заповед
№426/05.07.2019г на зам.-кмета на община Тетевен Б В подписано съгласно заповед
№95/13.02.2017г.-л.107 /факти,отразени и в обжалваната заповед/ е назначена
комисия/според показанията на свидетелите
в състав В.Д.,Ц.Г., М. Г и Д.К./,
със задача да разгледа жалба №66/20.06.2019г. и писмено становище от П.Ш.
, управител на ЕТ „В. П.Ц.”, като с протокол от заседание на комисията от
08.07.2019г е взето решение да бъде уведомен жалбоподателя да посочи кои
конкретни имоти и съответни площи от тях
се обработват неправомерно , както и за установяване на неправомерното
ползване служебно да се изиска
информация от ДФ „Земеделие ” разплащателна агенция и от МЗХГ. На 24.07.2019г.
е извършена проверка по описани имоти в писмо
вх. № 66/8/22.07.2019г.в общ. Тетевен
на място е установено действителното състояние на поземлените имоти, находящи се в землището на с. Малка Железна,представляващи
стърнище от ожъната рапица. Протоколът от извършената проверка е изпратен с
писмо с изх. № Жалба 66/10/26.07.2019г на ЕТ „В. П.Ц.” получено на
12.08.2019г., и от В.С.И. на 25.07.2019г.
С
обжалваната Заповед №628/02.10.2019г на изпълняващия длъжността „Кмет“ на
Община-Тетевен е наредено изземване от жалбодателя на имоти и части от
поземлени имоти,находящи се в землище на село хххххх,Лов.обл.,както следва:
поземлени имоти с идентификатори по КККР на землището- ххххххх. Наредено е
иззетата земя да бъде предоставена на ползвателя на правно основание-С.И.С..
Заповед №628/02.10.2020г. е връчена на жалбоподателя
на 09.10.2019г.,на лицеИ.Ш. ,за което е отбелязано,че е член на домакинството
на представляващия жалбодателя/известие за доставяне на стр.48 от делото/,а от
данните по делото се установява,че е съпруга на представляващия жалбодателя и
същата е била в трудови правоотношения с жалбодателя до 27.01.2017г,когато е
било прекратено правоотношението и,във връзка със заемната длъжност „главен
счетоводител“ на жалбодателя.
От
приложена справка №50/02.07.2020г/стр.320 от делото/ е видно,че за периода от
24.09.2019г до 03.11.2019г,Кметът на Община-Тетевен е ползвал платен годишен
отпуск,както и че за периода от 24.09.2019г до 25.10.2019г, Борис Врабевски е
изпълнявал правомощията на кмет на община.
Със Заповед № 593/19.09.2019г.
на кмета на община Тетевен, издадена на основание чл. 44 ал.2 във вр. с
чл.39 ал.2 от ЗМСМА и ползване на платен годишен отпуск и на осн. чл.161 ал.1 от ИК от 24.09.2019г.
до 03.10.2011г., включително е определен Б В –зам. Кмет на общ. Тетевен да
замества и да изпълнява правомощията и
задълженията на кмет на община Тетевен
съгласно действащото законодателство на Р.България за периода от 24.09.2019г
до 25.10.2019г.
С
решение по протокол №57/16.10.2019г на
Общински съвет-Тетевен-т.3-та,е избран за изпълняващ длъжността „Кмет“ на Община-Тетевен,заемащият
длъжността “Зам.-Кмет“ Б П В,за периода от 25.10.2019г до полагане на клетва на
новоизбрания кмет на Общината.
При така установените факти и в
рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно Тълкувателно решение № 1 от
25.01.2013 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. Общото събрание на колегиите във
Върховния административен съд приема,че административното производство по чл.
34, ал. 1 ЗСПЗЗ се прилага само в случаите, когато възстановените по реда на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи имоти представляват
земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. В случая от събраните доказателства
се установява, че обжалваната заповед
№631/2.10.2019г, на заместник -кмет на община Тетевен , касае имоти в землището на с. хххххх , които представляват земеделска земя по смисъла на чл. 2
ЗСПЗЗ.
Производството е
образувано на основание чл. 128, ал. 1, т. 1, предл. 3 и пр.4 от АПК, а именно
за обявяване незаконосъобразна на атакуваната заповед,
като в случай,че съдът приеме , че
заповедта е надлежно съобщена жалбоподателя, се иска обявяване на нищожността
на обжалвания акт.
Съгласно чл.149 ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от
съобщаването им.
Видно от материалите по
делото заповед №628/2.10.2019г. на заместник - кмет на община Тетевен е връчена
на 09.10.2019г.,като получател е лицетоИ.Ш.,за която не се спори от страните,че
е съпруга на представляващия жалбодателя П.Ц.Ш. ***.Същата е била упълномощена
от представляващия жалбодателя с пълномощно,с нотариална заверка на подписа от
14.09.2012г,като съобразно делегираните пълномощия е имала право да получава и
кореспонденцията за едноличния търговец/жалбодателя/.
Дори да се приеме,че
след прекратяване на трудовото и
правоотношение,считано от 27.01.2017г.,е налице оттегляне на пълномощното/каквито
безспорни данни липсват по делото/,то както съгласно действащата норма на чл.61,ал.1
от АПК/в сила от 10.10.2019г./,предвиждаща,че административният
акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а/ в чл.18а,ал.9 от АПК
е предвидена възможност актът да бъде връчен на лице, различно от участник в административното производство-„не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението“/ в тридневен срок от издаването му на всички
заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в
производството, така и съгласно действащата към 09.10.2019г./датата на връчване
на атакуваната заповед/ норма на чл.61,ал.3 от АПК е
предвидена възможност административният акт да бъде връчен на лице,съгласило се
да приеме съобщението,респ. намиращо се на адреса на участвалото в
административното производство лице- „когато адресът на някое от
заинтересованите лица не е известен или то
не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото
за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин“.
В
разглеждания казус обжалваната Заповед №628/02.10.2019г,издадена от Зам.-кмета
на Община-Тетевен,е връчена-
„оповестена“
именно по „друг обичаен начин“,на пребиваващата на адреса/посочен като седалище
на едноличния търговец/съпруга на представляващия търговеца П.Ш..
Решаващият
състав не споделя доводите на жалбодателя за нередовно връчване на заповедта,като
приема,че същата,по изложените съображения, е надлежно връчена,поради
което преклузивният 14-дневният срок за жалбоподателя да обжалва заповедта е
изтекъл на 24.10.2019г., а жалбата е входирана в деловодството на Община-Тетевен на дата 18.03.2020г, тоест извън законово определеният
срок, поради което обжалването на
процесната заповед и нейната отмяна,като незаконосъобразна, е процесуално
недопустимо.
Съгласно чл.149, ал.5 от АПК,
оспорването на административни актове с искане за обявяване на нищожност не е
ограничено във времето, поради което съдът приема, че жалбоподателя не е обвързан
със срок и има право да иска прогласяването на нищожността на оспорения акт към
датата на подаване на жалбата, само на това основание. Последната е депозирана
пред местно компетентния районен съд, в изискуемата форма и реквизити.
Нормата на чл.147, ал.1
от АПК урежда кои субекти имат право да оспорват административния акт, а
именно: гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси
са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
Следователно оспорващият, като адресат на акта, има правен интерес от
оспорването на заповед №628/02.10.2020г. на зам.- кмета на община Тетевен .В случая се
иска прогласяване нищожност на административен акт, по отношение на който съдът
не се е произнесъл по същество за неговата законосъобразност. При тези
съображения съдът приема, че подадената жалба,в частта на твърдяната нищожност
на акта, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Жалбоподателят твърди,
че оспорената заповед е нищожна поради липса на компетентност, поради
противоречие с чл.42, ал.8 ЗМСМА, като основание за обявяване на нищожност на
оспорения акт, включително, и липса на
компетентност, поради неспазване на изискванията
на чл.34 ЗСПЗЗ, като основание за обявяване на нищожност на оспорения акт.
Както се приема в
константната съдебна практика,в действащото българско законодателство няма
легално определение на понятието нищожен административен акт, но законодателят
е приел критериите на които следва да отговаря един административен акт, за да
е законосъобразен. Степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност
или унищожаемост на административния акт. В чл. 146 от АПК са установени
основанията за оспорване на индивидуалния административен акт, които са налице,
когато не са спазени изискванията за неговата законосъобразност. За да е законосъобразен
административният акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при
спазване на установената форма и административно производствените правила, да
не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на целта на
закона.
В зависимост от това
колко е съществен порокът, той води до нищожност или унищожаемост на акта.
Следва да се отрази, че количественото натрупване на пороци няма за правна
последица нищожност на административния акт. За да бъде нищожен един
административен акт, следва всеки един порок да бъде разгледан поотделно, като
е достатъчно установяването само един от пороците да води до нищожност, за да
се приеме за нищожен целия акт. Тъй като в задълженията на съда е да следи
служебно за наличие на пороци, обуславящи нищожност на акта, в настоящия случай
следва да се изследват всички такива предпоставки, а не само направените от
жалбоподателя възражения.
Нищожността е
най-тежкият порок на административния акт, поради което законодателят не е
предвидил ограничения във времето за обжалване – аргумент от чл. 149, ал. 5 от АПК. Но не всяко нарушение при издаването на акта води до нищожността му, а само тези, свързани с
компетентността на издалия го административен орган и спазването на
предвидената в закона форма, както и някои особено тежки противоречия с
материално правни разпоредби, които правят последиците от издадения акт
нетърпими за правовия ред.
АПК не съдържа изрична
квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове.
Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва правомощията на съда,
когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност.
В тази връзка, на първо
място, следва да се прецени компетентността на органа, издал оспорваната
заповед №628/02.10.2020г. , тоест на зам. кмета на община Тетевен
Компетентността на
органа следва да се преценява по материя, по място и по степен. Със Заповед № 593/19.09.2019г.
на кмета на община Тетевен, издадена на основание чл. 44 ал.2 във вр. с
чл.39 ал.2 от ЗМСМА и ползване на платен годишен отпуск и на основание чл.161 ал.1 от ИК от
24.09.2019г. до 03.10.2011г., включително е определен Борис Врабевски –зам.-кмет на
общ. Тетевен да замества и да изпълнява правомощията и задълженията на кмет на община Тетевен съгласно действащото законодателство на
Р.България за периода от 24.09.2019г до 25.10.2019г. Видно от справка №50/02.07.2020г за използвания платен годишен отпуск от кмета
на общината същата е била в такъв от
24.09.2019г. до 03.11.2019г. С предложение на Тони Стоев –зам.-кмет на община
Тетевен е предложено проект за решение на основание чл.42 ал.8 от ЗМСМА за избор на изпълняващ длъжността кмет на
община Тетевен Б В -зам. Кмет. на
общината за периода 25.10.2019г. до
полагане на клетва от новоизбрания кмет.С решение №1207/16.10.2019г. на общински съвет Тетевен е избран за временно изпълняващ кмет на община Тетевен
БВ -зам.-кмет на общината за
времето 25.10.2019г. до полагане клетва
от новоизбрания кмет.
В предвид цитираните
доказателства,съдът приема,че оспорваната от жалбодателя заповед е издадена от
компетентен орган съобразно законовите разпоредби, като зам.-кмета е бил
упълномощен със Заповед №
593/19.09.2019г. на кмета на община
Тетевен, издадена на основание чл. 44 ал.2 във вр. с чл.39 ал.2 от ЗМСМА и
ползване на платен годишен отпуск , а
с решение №1207/16.10.2019г. на общински съвет Тетевен е избран за временно изпълняващ кмет на община Тетевен
Б В -зам.-кмет на общината за времето
25.10.2019г. до полагане клетва от новоизбрания кмет. Съобразно нормата
на чл.161 ал.1 от Изборния кодекс кандидат,
който е държавен или местен орган или заема служба в администрацията на
държавен или местен орган, с изключение на кандидат за общински съветник,
задължително ползва по свой избор неплатен служебен отпуск или платен годишен
отпуск за времето от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите,
видно от представените по делото доказателства кметът е ползвал такъв отпуск .
С решение №68-МИ Тетевен
от 24.09.2019г на ОИК-Тетевен е регистрирана кандидатска листа на ПП-Герб
за избори на общински съветници и кмет на общината за 27.10.2019г , като
за кмет на общината е предлоожена д-р М
Ц Б –Н.
Съобразно чл. 42 ал.8 от
ЗМВСМА когато кмет на община, кмет на район или кмет на кметство са
регистрирани като кандидати за общински съветници или кметове, в 7-дневен срок
преди края на мандата общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността
кмет на общината, кмет на района или кмет на кметството за срок до полагане на
клетва от новоизбрания кмет. Временно изпълняващ длъжността кмет на общината
или кмет на района се избира при условията на ал. 6- та на чл.42 , изречения второ и трето.
В законово установеният
срок кметът на община Тетевен е излязъл в платен годишен отпуск съобразно ЗМСМА
, като е упълномощил зам. кмет Б В с правата си , а с решение №1207/16.10.2019г. на общински съвет Тетевен е избран за временно изпълняващ кмет на община Тетевен
Б В -зам. кмет на общината за
времето 25.10.2019г. до полагане клетва
от новоизбрания кмет, тоест решението на общинския съвет е съобразно нормата на
чл.42 ал.8 , ЗМСМА , същото следва заповедта на кмета за упълномощаване и в
същото време потвърждава действията на
зам.- кмета, който е бил законово упълномощен
за процесния период,при което обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган.
Съобразявайки нормата на
чл.142, ал.1 от АПК, която постановява, че съответствието на административния
акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, както и
действащата към момента на издаването на акта материална правна норма, съдът
приема, че процесната заповед е издаден от административен орган, който е
компетентен по материя, по място и по степен, а именно заместник-кмет на Община
Тетевен .
Следващият порок, който
би могъл да бъде причина за нищожността на акта е нарушението на изискуемата от
закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК. По делото е безспорно, че исканата от
закона писмена форма е спазена. Съдът приема, че обжалваната заповед е издадена
в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити.
Актът е мотивиран, като в него са посочени правните основания и фактите,
мотивирали издаването му. Видно от оспорваната заповед в същата е отразено
наименованието на органа, който го издава (чл. 59, ал. 2, т.1 от АПК); има
посочено и наименование на акта (т.2); адресат на акта (т.3); съдържа
фактическите и правните основания за издаването му (4); разпоредителна част, с
която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението
(т.5); пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва (т.7); посочени
са също и датата на издаване и е положен подписа на длъжностното лице, което го
е издал (т.8).
Друг критерий за
разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове, се
очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при
издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност е
конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите,
когато определени пороци по дефиниция (както е при липсата на компетентност)
водят до нищожност на акта. В конкретния случай, съдът не установи оспорения
административен акт да страда от такива пороци, които да обосноват извод за
неговата нищожност.
При издаване на
оспорения акт, административният орган не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила, което да е довело до липса на
волеизявление и на това основание до нищожност на акта поради засягане правото
на защита на адресата на този акт. Настоящият съдебен състав изцяло възприема
приетото с решение № 5924 от 25.04.2012 г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I
отд.,
че съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаване на индивидуалния административен акт не водят до неговата нищожност.
Както е приел ВАС със същото решение основанията за нищожност са само тези по
чл.146, т.1 и 2 от АПК, а основанията по т. 3 - 4 от същия текст от АПК,
обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт. Порокът
„нарушение на административно производствените правила“ не може да доведе до
нищожността на един административен акт. Нарушенията на административно производствените
правила е порок на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде
акта, преценката за законосъобразността - на правилата при издаването му, са
преценка по съществото на акта.
Съдът не констатира и
твърдяното от жалбоподателя противоречие с материално правните и процесуални норми ,а именно твърдението
липса на компетентност поради неспазване на изискванията на чл.34 ЗСПЗЗ, като основание
за обявяване на нищожност на оспорения акт.Доводите на жалбоподателя, с които е
поискал съдът да обяви нищожността на заповед №628/2.10.2019г, на заместник -кмет на община Тетевен,в
предвид,че само министърът на земеделието и храните
можел да упражнява правомощия по чл.33 ал.4 от ЗСПЗЗ и само той, в качеството си на титуляр може да
упражнява правомощията по чл.34, ал.1
ЗСПЗЗ. Съобразно
нормата на чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите
на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се
изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от
лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците
им, съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на
неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд
"Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му
териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по
местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и
кадастър, тоест в случая Министърът на земеделието и храните няма отношение към
упълномощаването и правомощията на кмета .
Наведените от жалбоподателя
пороци на заповедта с доводи за нищожност, дори да са допуснати, водят до
нейната незаконосъобразност поради евентуално противоречие с материално правни
разпоредби при издаването й, но в никакъв случай не е с такъв интензитет, че да
обусловя извод за нищожност на заповедта. За да обоснове нищожност на акта,
порокът „противоречие с материално правни разпоредби“, е необходимо предметното
съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта, да нарежда извършването
на едно явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основа на
нищожен административен акт (в този смисъл е решение № 7716 от 19.06.2017 г. по
адм. д. № 2546/2017 г. на ВАС, VII отд.).В случая, видно от самата заповед и
доказателствата по делото, не е налице нито една от тези хипотези.
В жалбата се твърди съществено нарушение на административно
производствените правила, като основание за обявяване на нищожност на
оспорената заповед като незаконосъобразна,във връзка с невръчена покана за
проведения на 24.07.2019г.оглед на място, въз основа на който е издадена
процесната заповед. По отношение на това възражение съдът констатира, че
жалбоподателят е уведомен и по
електронна поща,тоест жалбоподателят е редовно уведомен за огледа, състоял се
на дата 24.07.2019г. . Още по-вече в жалбата не се оспорва факта ,че
жалбоподателят е бил уведомен за започване на производството по електронен път и това призоваване не се
оспорва.Съобразно чл.36 от АПК доказателствата се събират служебно от
административния орган, освен в предвидените в кодекса или в специален закон
случаи.Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства.
Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се
намират при административния орган.Допълнително от разпита на свидетелите,
участвали в комисията и представените по
делото документи, безспорно се установява ,че същите са извършили обстойна
проверка по случая и са излезли с решение относно констатираните
факти. Допълнително видно от становището на ЕТ
„В. П.Ц.” негов с изх. №
Р-8/01.07.2019г в община Тетевен на
03.07.2019г се твърди ,че ползва масиви
от дълги години в с. М.Желязна и в
случая били ползвани на основание чл. 37в от ЗСПЗЗ , като действително за
стопанска година 2018/2019г е засял
площите с рапица върху масиви ползвани от фирмата за стопанска 2017/2018г.,
тоест същия не оспорва ,че е засял площи с рапица .
По
отношение на соченото основание за нищожност на административния акт по
чл.146,т.5 от АПК-„несъответствие с
целта на закона:
Спорният въпрос относно земите,
предмет на изземване в производството по чл.34 ЗСПЗЗ е решен в ТР № 1/2013 г.
на ВАС. В мотивите му е подчертано, че с разписването на процедурата по чл. 34
ЗСПЗЗ целта на законодателя е била да създаде единен и бърз ред за изземване на
земеделски земи, без оглед на това, кой е титуляра на права върху тях, като по
този начин се гарантира стабилност при ползването им. Обект на защита са
земеделски земи по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, т. е. такива, които са предназначени
за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните
територии /населени места и селищни образувания/, определени с подробен
устройствен план или с околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не
са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни
или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации,
нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са
заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или
други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива
съоръжения. Акцентът в коментираното тълкувателно решение е, че обект на защита
са всички земеделски земи по смисъла на закона, без оглед основанието, на което
те се ползват, като разписания в чл. 34 ЗСПЗЗ ред е неприложим по отношение на
земи, които се намират в границата на урбанизираната територия. В случая,
имотите, по отношение на който е постановено изземване, са земеделски по
предназначението си и по отношение на тях процедурата по чл. 34 ЗСПЗЗ е
приложима/по този въпрос не е налице спор между страните/.
От друга страна,целта на разпоредбата на чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ е чрез парично обезщетение
да се отстранят последиците от ползвана без валидно правоотношение земеделска
земя, което обезщетение удовлетворява съответния собственик или ползвател на
тази земя и валидира това фактическо ползване, като препятства
административното ѝ изземане. Действително тази разпоредба не създава
задължение за адресата на волеизявлението /лицето по отношение на което е
постановено изземването/. Той не е длъжен да я заплати. Може да се съгласи с
размера и, при което лицето, в полза на което се постановява изземване, не може
да търси обезщетение за ползване без основание по общия ред, а заповедта
подлежи на незабавно изпълнение. При наличието на спор относно размера на тези суми,въпросът относно
размера на обезщетението за ползването без основание, ще се реши пред общите
съдилища, съобразно правилата на гражданския закон /правилото на чл. 59 ЗЗД/. В
производството дори съдът да коригира
размер на сумата по чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ, заповедта в тази част няма да породи
задължение у адресата и да я заплати. При
влизане в сила на заповедта за изземване, лицето, в полза на което е поставено
изземването, ще може да търси обезщетение за ползването пред гражданския съд
/арг. в тази насока са изложени в мотивите на Определение № 276 от 25.04.2013
г. на ВКС по ч. гр. д. № 2676/2013 г., IV г. о., ГК/.
Очевидно
преследвайки тази цел на закона,в случая
заинтересуваното лице/С.И.С./,претърпяло
вреди вследствие на неправомерното ползване на земеделската земя от
жалбодателя, е предприело именно такива действия за отстраняване на последиците
от ползването без основание на
земеделската земя,чрез депозиране на иск за заплащане на обезщетение, на
основание чл.59 от ЗЗД/в.ж. искова молба
на стр.14 от делото/.Очевидно именно тази искова молба е провокирала
реакцията на жалбодателя,който почти 6 месеца след получаване на заповедта е
решил да атакува същата с твърдение за нищожност,респ. незаконосъобразност.
В
предвид горните съображения и независимо от изложените от жалбодателя доводи
във връзка с момента на издаване на заповедта-след изтичане на съответната
стопанска година,решаващият състав намира,че без процесната
заповед/финализирала административното производство по чл.34 от ЗСПЗЗ,което е
било образувано много по-рано и по време на стопанската 2018/2019г./да бъде
издадена и приведена в действие няма да бъде изпълнена целта на закона.
С
оглед изложеното съдът приема,че не е налице
никое от основанията по чл.146 АПК,за прогласяване на нищожността на
оспорвания от жалбодателя
административен акт.
По отношение на
разноските в производството:
На
основание чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 143,ал.3 и ал.4 от
АПК,както и чл.144 от АПК, съдът дължи произнасяне по претенциите на страните
за присъждане на сторените разноски.С оглед изхода на спора на жалбоподателя не
се дължат разноски.
Пълномощникът на
ответника по жалбата- юрисконсулт В., претендира разноски в размер на 500 юрисктонсултско възнаграждение
и 5.00 лева за издаване на съдебно удостоверение. Юрисконсултско възнаграждение
се дължи на основание чл.78 ал.8 ГПК,
във вр. с чл.144 АПК, във връзка и с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ
и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като дължимите разноски
следва да бъдат определени в размер на 205,00лв/двеста и пет/лева,от които
200.00 лева юристконсултско възнаграждение и 5.00 лева разходи за съдебно
удостоверение,които разноски следва да бъдат присъдени на юридичското
лице-Община-Тетевен,представлявано от Кмета на Общината,издал оспорената
заповед.За остатъка до 505.00 лева искането за разноски се отхвърля.
На
участвалото в производството заинтересувано лице-С. ***,се присъждат
разноски,на основание чл.143,ал.3 от АПК,в размер на 452.42 лева.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172 от
АПК, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „В. - П.Ц.“,
ЕИК *********, представлявано от П.Ц.Ш. ,адрес *** ,чрез адвокат Н.Н. от САК,за
прогласяване на нищожност на Заповед №628/02.10.2019г. на Борис Врабевски заместник -кмет на община Тетевен, като нищожна.
ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо, производството
по жалбата на ЕТ „В. - П.Ц.“, ЕИК *********, представлявано от П.Ц.Ш., адрес ***,
чрез адв. Н.Н. от САК, в частта,с която
се иска отмяна на заповед №628/02.10.2019г.
на Б В заместник - кмет на община Тетевен като незаконосъобразна, поради просрочие
на жалбата.
ОСЪЖДА ЕТ „В. - П.Ц.“, ЕИК
*********, представлявано от П.Ц.Ш. Адрес ***
да заплати на Община Тетевен сумата от 205.00/двеста и пет/лева разноски по делото,от
които юристконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева и 5.00 лева
разноски за издадено съдебно удостоверение,като отхвърля искането до пълния
претендиран размер на разноските от 505.00 лева.
ОСЪЖДА ЕТ „В. - П.Ц.“, ЕИК *********,
представлявано от П.Ц.Ш. Адрес *** да
заплати на С. ***,сумата от 452.42/четиристотин петдесет и два лева и
четиридесет и две ст./лева разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване, пред Административен съд-Ловеч,в четиринадесет дневен
срок от връчването му на страните ,а по отношение на частта с която е
прекратено производството по жалбата за
обявяване на заповед №628/02.10.2019г. на Б В заместник - кмет на община
Тетевен за незаконосъобразна, решението, имащо характер на определение, подлежи
на обжалване с частна жалба, в 7 дневен срок от получаване на съобщението, пред Административен-съд
Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: