РЕШЕНИЕ
гр.
София, 17.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав
в публично заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 5920/2020 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 59118/05.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 29574/2019 г. по описа на СРС, 120 състав, са отхвърлени
предявените от Б.Г.Т. срещу Институт по невробиология при БАН, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 10098 лв., представляваща главница, сумата
от 153,00 лв., представляваща лихви за забава считано от 12.04.2017 г. върху
част от главницата в размер на 5049,00 лв., и считано от 26.07.2017 г. върху
част от главницата в размер на 5049 лв. до окончателното плащане на вземането.
Със същото решение ищецът е осъден да
заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1140,00 лв.,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с оплаквания за
неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа,
че е исковете за възстановяване на процесните суми са правна последица от
развалянето на сключен, но неизпълнени от ответника задължения, произтичащи от
Споразумение от 12.08.2016 г. Сочи, че страни по споразумението са „М.У.– София
и той като ръководител и автор на научната разработка, както и Института по
органична химимя с Център за фитохимия при БАН и ответния Институт по
невробиология при БАН, притежаващи качеството изпълнител. Счита, че процесното
споразумение има характер на договор за изработка, а не договор за дружество,
както е приел първоинстанционния съд. Изтъква, че отказа на съда на изследва и
извлече релевантния смисъл от приетите по делото писмени доказателствени
средства е в нарушение на съдопроизводствените правила, като ги приема като
„научна документация“, която не е относима за процеса. Поддържа още, че са
установени всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване,
като необосновано първоинстанционният съд не е допуснал поисканите от ищеца
гласни доказателствени средства за изясняване на релевантните за спора факти. Моли
съда да отмени обжалваното решение е уваже предявените искове като присъди и
направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът, в
законоустановения срок по чл. 263 ГПК, е депозирал отговор на въззивната жалба,
с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Поддържа, че
процесното споразумение представлява споразумение за партньорство, сключен между
научни организации, които обединяват своите усилия за осъществяване на
съвместна дейност по изпълнение на научно – изследователски проект. В него не е
уговорено никакво разместване на блага между научните организации, за да се
приеме, че тези субекти помежду си са в отношения длъжник – кредитор. Счита, че
съответното споразумение от 12.08.2016 г. е с характер на многостранен договор,
а не двустранен, който не може да бъде развален едностранно. Сочи, че Фонд
научни изследвания е единствения легитимиран да претендира връщане на
отпуснатата от него сума за проекта. Счита първоинстанционното решение за правилно
и законосъобразно. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.
Жалбата е подадена
в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е
заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно
и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната
разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съотвено проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на фактическите констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстационното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те
стават част от правните съждения на настоящия съдебен акт. По конкретно
наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на
проверка от въззивния съд, настоящия състав намира следното:
Не се спори между
страните, а и от представените по делото писмени доказателства /два броя бюджетни платежни нареждания от
12.04.2017 и от 26.07.22017 г. – лист 37 и 38 по делото на СРС/, се установява факта на плащане на сума в
размер на 5049 лв. от 12.04.2017 г. и сума в размер на 5049 лв. от 26.07.2017
г.по банков път, в полза на ответния институт, като в платежното нареждане за „наредител„ е посочен Медицински
университет, деканат.
Също така се
установява, че с Договор № ДН03/13 – 16.12.2016 г., сключен между Фонд Научни
изследвания от една страна и М.У.– гр. София, от друга, и в качеството на
базова организация и ищеца, в качеството на ръководител на финансиран научен
проект, Фондът се е задължил да финансира научноизследователски проект –
Промени в състава и термодинамичните свойства на мозъчния протеом при
невродегенеративни нарушения – връзка на екзотермните процеси в протеома с
механизма на формиране на плаки. Проектът се осъществява от Бенефициентите и
партньорите по проекта според чл. 2 от Договора, а именно „М.У.– София“, ищеца
и партньори Институт по органична химия с Център по фотохимия към БАН и
Институт по невробиология към БАН.
Между М.У.– София и
ръководител на пр.оекта акад. Б.Т. и организациите – партньори е сключено
Споразумение на 12.08.2016 г., за обединяване на усилията на страните за
осъществяване на съвместна дейност за изпълнение на научно – изследователски
проект, предвиден в Договора от 13 – 16.12.2016 г. Страните са се съгласили
разпределението на финансовите средства да се извърши с разпореждане на
ръководителя. Ищецът е отправил едностранно изявление за разваляне на
Споразумение от 12.08.2016 г. до Института по невробиология при БАН, поради
неизпълнение на задълженията на ответния институт, като е заявил, че очаква в
14-дневен срок да бъде възстановена сумата от 10098 лв., ведно със законната
лихва от деня на осъществявените плащания от страна на М.У.– София.
За да се осъществи
състава на неоснователното обогатяване – пряка кондикция в случая, следва да са
налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума
да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения
комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника да е без правно основание (в случая при отпаднало с
обратна сила основание), т.е. с обратна сила да е бил прекратен годния
юридически факт, пораждащ действително облигационно правоотношение между
страните в настоящото съдебно производство, а именно Споразумението от
12.08.2016 г. да е било надлежно развалено от изправния кредитор поради виновно
неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника. Тези три
предпоставки, съгласно правилото за разпределние на доказателствената тежест по
чл. 154, ал. 1 ГПК следва да бъдат доказани от ищеца, а на ответника принадлежи
процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че наличието
на основание за получаване на процесната сума.
В тази връзка
следва да се отбележи, че ищецът не е установил посочените по-горе
предпоставки. От представените два броя бюджетни платежни нареждания от
12.04.2017 и от 26.07.22017 г. – лист 37 и 38 по делото на СРС се установява,
че не ищеца, а Медицински университет,
деканат е наредител на сумите. Ето защо, противно на твърденията на ищеца,
по делото не се установява процесните суми да са излезли от неговия
патримониум, което е достатъчно основание за отхвърляне на исковете.
Наред с изложеното
следва да се посочи, че според чл. 6, ал. 1 средствата за финансово насърчаване
на научните изследвания се осигуряват от държавния бюджет. В случая според
сключеният договор средствата са отпуснати от Фонд „Научни изследвания“ –
юридическо лице към министъра на образуванието и науката, на М.У.– София, като
базова организация и ищеца като ръководител на проекта. Съответно тези средства
не са били собственост на акад.Б.Т. и не са били в неговия патримониум, като
същите са предоставени от ФНИ с оглед целево финансиране на научен проект спечелен
след конкурс. За да се претендира връщане на исковите суми чрез института на
неоснователното обогатяване, когато се твърди пряка кондикция, трябва да е
налице функционална зависимост между обедняването на ищеца за сметка на
ответника. В конкретния случай обективно е изключено ответния Институт да се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като финансовите средства,
отпуснати от Фонд „Научни изследвания“ са от държавния бюджет и са предоставени
на М.У.– София, а не лично на ръководителя на проекта – акад. Б.Т., който не
лично, а в това си качество се е разпоредил с процесните суми за изпълнение на
научния проект.
От друга страна, от
сключеното Споразумение на 12.08.2016 г. се установява, че страните са се
договорили да обединят своите усилия за осъществяване на съвместна дейност за
изпълнение на научно – изследователски проект свързан с промени в състава и
термодинамичните свойства на мозъчния протеом при нервнодегенеративни
нарушения. От Договора от 13 – 16.12.2016 г. се установява, че проекта се
осъществява общо от Бенефициентите – М.У.– София и техните партньори Институт
по органична химия с Център по фитохимия при БАН и Институт по невробиология
при БАН. Ето защо щом като са обединили своите усилия за постигането на общата
стопанска цел – провеждане на изследването в изпълнение на договора, двамата
изпълнители са се обвързали от договор за дружество по чл. 357 и сл. ЗЗД, а не
от договор за изработка, както неправилно твърди ищецът /в подобен смисъл е и
възприетото в Решение № 67/ 05.04.2016 г. ВКС/.
Наред с
гореизложеното следва да се посочи, че сключеното Споразумение от 12.08.2016 г
се прекратява: в едноседмичен срок от датата на публикуване на класираните
проекти по конкурса, в случай че Проекта не бъде класиран; в едноседмичен срок
след окончателното отчитане, приемане и разплащане от страна на Фонд „Научни
изследвания“ по Проекта; при форсмажорни обстоятелства по реда, предвиден в
НПК. В случая ръководителят не се е позовал на никое от изброените основания за
прекратяване на споразумението, което навежда на извода, че не е налице
отпадане на основанието( с обратна сила) за получаване и разходване на отпуснатите
финансови средства. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори
и да се приеме, че сключеното споразумение разкрива основните характеристики на
договор за изработка, а не договор за дружество за постигане на обща стопанска
цел, ищецът не е доказал неизпълнение на уговорени задължения от страна на
ответния институт.
Следователно липсва
една от предпоставките от състава на неоснователното обогатяване, а именно с
обратна сила да е бил прекратен годния юридически факт, пораждащ действително
облигационно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство, а
именно Споразумението от 12.08.2016 г. да е било надлежно развалено от
изправната страна поради виновно неизпълнение на договорното задължение от
страна на ответника.
Формираните изводи
по основателността на предявените искове не се променя от приетите въввъззивно
производство писмени доказателства, тъй като, както се посочи по-горе, ищецът
не е активно материално легитимиран по предявените искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Тъй като крайните
правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.
При този изход на
правния спор, макари и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК
въззиваемият да има право на разноски, такива не следва да се присъждат, тъй
като липсват доказателства, че реално е направил такива в настоящто
производство.
С
оглед на цената на иска и по арг. от чл. 280,
ал. 3, т. 3 ГПК
въззивното решение подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от
връчване на препис на страните.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 59118 от 05.03.2020 г., постановено по гр.д. № 29574/2019 г., по
описа на СРС, 120 с-в.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: