Решение по дело №645/2019 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 83
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 16 юли 2020 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20193610100645
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

16.07.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                               Година 2020                     Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                         четвърти състав

На 17 (седемнадесети) юни                                                        Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

              Председател Дияна Петрова

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 645 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основания чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.294, ал.1 от ТЗ, предявени от „Б.“ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано закон от Г.И.Н.-управител, представлявано по пълномощие от адв.Е.С. ***, срещу „В.О.”ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от П.Ц.Х. – управител, за осъждане на  ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 23444.00 лева, представляваща главница  – остатък от незаплатени стоки-маточина, доставени от ищеца съгласно договор за търговска продажба и Приемно-предавателни протоколи от 11.02.2016 г.; 15.02.2016 г.; 16.02.2016 г.; 20.02.2016 г. И 21.02.2016 г., за които е издадена фактура №**********/21.02.2019 г. и 1185.22 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение от 22.02.2019 г. до 22.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата Претендират се и направените по настоящото делото и в обезпечителното производство разноски.

Ответникът не е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Представеното писмо вх.№14/03.01.2020 г. не покрива законовите изисквания за отговор на исковата молба. Редовно призован, видно от върнатия отрязък на призовката, не се явява и не взема становище по предявените искове в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа изцяло изложеното в исковата молба, като едновременно с това прави и искане за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове, т.к  ответникът не се явява в първото по делото заседание и не е представил отговор на исковата молба.

 Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 и ал.2 от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приложените писмени доказателства, неоспорени от ответника – заверени от страната преписи от фактура № **********/21.02.2019г., изд. от „Б.“ ЕООД, гр.София; приемо-предавателен протокол от 11.02.2019г., с място на издаване Дългопол; приемо-предавателен протокол от 15.02.2019г. с място на издаване Дългопол; приемо-предавателен протокол от 16.02.2019г. с място на издаване Дългопол; приемо-предавателен протокол от 20.02.2019г. с място на издаване Дългопол; приемо-предавателен протокол от 21.02.2019г. с място на издаване Дългопол; писмо за доброволно изпълнение от 17.06.2019г. до „В.о.“ ЕООД ведно с електронно потвърждение за изпращането й; извлечение по сметка на „Б.“ ЕООД от 24.04.2019г.; справка за начислена лихва; справка то търговски регистър за „Б.“ ЕООД; справка от електронен регистър за „В.о.“ ЕООД, исковете са вероятно основателни ето защо са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове.

Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните по силата на сключен договор за търговска продажба – ответникът в качеството на купувач е имал задължение да заплати доставените от ищеца стоки – маточина, след издадена фактура. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора. Установен е и размерът на дължимите плащания. 

            Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за това.            

Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива и представен списък по чл.80 от ГПК, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящото производство в доказаните им параметри, включително и тези в обезпечитеното производство по чл.390 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА „В.О.”ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от П.Ц.Х. – управител, ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.“ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано закон от Г.И.Н.-управител, представлявано по пълномощие от адв.Е.С. ***, сумата от 23444.00 лв. /двадесет и три хиляди четиристотин четиридесет и четири лева/, представляваща главница  – остатък от незаплатени стоки-маточина, доставени от ищеца съгласно договор за търговска продажба и Приемно-предавателни протоколи от 11.02.2016 г.; 15.02.2016 г.; 16.02.2016 г.; 20.02.2016 г.  21.02.2016 г., за които е издадена фактура №**********/21.02.2019 г., по иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ.

ОСЪЖДА „В.О.”ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от П.Ц.Х. – управител, ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.“ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано закон от Г.И.Н.-управител, представлявано по пълномощие от адв.Е.С. ***, сумата от 1185.22 лв. /хиляда сто осемдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за неизпълнение от 22.02.2019 г. до 22.08.2019 г., по иск с правно основание чл.294 от ТЗ.

ОСЪЖДА „В.О.”ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от П.Ц.Х. – управител, ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.“ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано закон от Г.И.Н.-управител, представлявано по пълномощие от адв.Е.С. *** сумата от 3 165.76 лева /три хиляди сто шестдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора, изразяващи се в заплатени по настоящото дело адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и направените такива в обезпечителното производство по чгр.д№578/19 г. по описа на ВПРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

               РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК. Решението не подлежи на въззивно обжалване в уважената част, като на осн. чл.240 ал.1 от ГПК, ответникът може да иска отмяна на решението, ако е бил лишен от възможността да участва в делото.

               Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                                                                             Районен съдия: