Р
Е Ш Е Н И Е
№ 142
гр. Кюстендил, 27.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и
втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Антоанета Масларска и в присъствието на прокурора:
Йордан Г., като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД
№104/2022г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на П.И.Г. ***, обл. Кюстендил, чрез
пълномощника му адв. К.С., против решение № 23 от 27.01.2022 година,
постановено по а.н.д. № 971 по описа за 2021 година на Районен съд – Дупница.
Касаторът счита така постановеното решение за неправилно и неоснователно. Моли касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение като неправилно, както и да отмени като незаконосъобразно атакуваното наказателно постановление. Сочи, че въззивният съд неправомерно не е взел предвид, че е налице влязло в сила споразумение по образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер.
Ответникът по касационната жалба - ОДМВР - Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – гр. Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното по касационен ред решение следва да бъде оставено в сила.
Административен съд - Кюстендил,
касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на
страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, намира следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок, от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-5310-001095 от 03.11.2020 година, издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил, Група КПДГПА Кюстендил, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 1 000 (хиляда) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 (три) месеца, на основание на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП.
За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:
На 14.10.2020 г., в 20:57 часа в община Дупница, на автомагистрала А-3, като водач на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“ с рег. № КН****ВМ, собственост на Т. Р. Г., е управлявал посоченото МПС, като навлиза в насрещното еднопосочно движение и се блъска последователно в товарен автомобил Скания 164 с рег. № В****НТ, собственост на „ЛКВ БГ“ ЕООД, с. Тополи, област Варна и прикачено полуремарке с рег. №В****ЕН, собственост на същата фирма и товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с рег. № СО****СС, собственост на Б. Г. Н. от с. Столник. Установено е, че пробата на водача на автомобил марка „Мерцедес“ е положителна – 2,88 промила, за което е съставен АУАН, като от настъпилото ПТП са нанесени материални щети по трите МПС. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП.
За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН. Посочил е, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат необходимото описание на съставомерните признаци на нарушението. След като е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства първостепенният съд е приел, че касационният жалбоподател е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Приел е, че описанието на нарушението е извършено чрез достатъчно ясни обстоятелства, а дадената правна квалификация съответства на описаното нарушение. По същество, съдът е счел, че нарушението е доказано.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Настоящият съдебен състав споделя, както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи, които не следва да повтаря и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Нарушението и обстоятелствата по извършването му са установени по категоричен начин, а анализът на събрания доказателствен материал сочи на единствено възможния правен извод за безспорната доказаност на извършеното от касатора нарушение. За пълнота на изложението, касационната инстанция следва да отбележи, че не споделя твърденията, изложени в касационната жалба, доколкото се установява, че санкционната процедура е протекла в унисон с императивните законови норми. При издаването на наказателното постановление са спазени законово установените формални изисквания досежно неговото съдържание, като изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа, и от правна страна. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, от значение за неговата индивидуализация и правна квалификация, са установени и посочени в наказателното постановление.
Обосновано Районен съд - Дупница е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение от П.И.Г. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на нарушението по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по категоричен начин.
Доводите на касатора във връзка с н.о.х.д. № 1016/2020 година по описа на Районен съд - Дупница, образувано и приключило по повод внесено пред съда споразумение за решаване на делото в досъдебно производство (чл. 381 и сл. от НПК), са без основание. От изисканото н.о.х.д. № 1016/2020 година на Районен съд – Дупница и приложено по настоящото производство се установява, че с одобреното по него споразумение № 260031/28.10.2020 г. касаторът е признат за виновен в извършване на друго деяние, а именно за престъпление по чл. 343 „б“, ал. 1 от НК. Решаващият първоинстанционен състав е отхвърлил това възражение на касатора, мотивите на съдебния акт за липса на идентичност между административнонаказателното и наказателното обвинение се споделят от касационния състав.
При така установеното, настоящата касационна
инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно и не са налице
касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в
сила.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Кюстендил
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 23/27.01.2022 г., постановено по а.н.д. № 971/2021 г. по
описа на Районен съд – Дупница.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: