Решение по дело №8153/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2189
Дата: 9 май 2024 г.
Съдия: Станислав Бориславов Седефчев
Дело: 20231110208153
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2189
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л.Ч.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110208153 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е


гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13. състав, в открито
заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Ч., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 8153 по описа за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. М. срещу наказателно постановление /НП/ № 2 от
05.06.2023 г. на ръководителя на Главния инспекторат към Министерския съвет, с което на
жалбоподателя на основание чл. 302, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 302,
ал. 1, вр. чл. 57, ал. 2, чл. 21, ал. 3 от АПК и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби
на АПК.
Жалбоподателят счита издаденото срещу него наказателно постановление за
1
незаконосъобразно, като моли за отмяната му. Твърди, че актът за установяване на
административно нарушение бил издаден след изтичането на законоустановения срок по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН. Административнонаказващият орган пропуснал да уточни коя от
хипотезите на приложената материална разпоредба е визирал; не бил отчел, че към
заявлението за предоставяне на административната услуга не били приложени всички
необходими документи, като същевременно и неправилно бил приел, че не са налице
основанията на чл. 28 от ЗАНН. Описаното в наказателното постановление деяние
съставлявало мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт и като
такъв подлежало на различен ред за обжалване.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател поддържа жалбата чрез своя
процесуален представител. Изтъква, че не е в правомощията на наказващия орган да
проверява законосъобразността на постановения мълчалив отказ, въз основа на което
пледира за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на сторените по делото
разноски в полза на подзащитния му. С допълнително депозирана молба се позовава на
съдебна практика по идентичен от фактическа страна казус.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален представител моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита за установено вмененото на
жалбоподателя нарушение, като се касаело за бездействие на областния управител,
продължило няколко месеца. По делото са постъпили писмени бележки, в които
представителят на въззиваемата страна е изложил подробно становище по същество на
правния спор, като е претендирал и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура, могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 07.04.2023 г. свидетелката А. Н. Р. на длъжност държавен инспектор в Главния
инспекторат към Министерския съвет съставила срещу жалбоподателя акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 2/07.04.2023 г. за извършено на 02.12.2022 г. в
гр. София нарушение на чл. чл. 302, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 2, чл. 21, ал. 3 от АПК и § 8 от
Преходните и заключителни разпоредби на АПК. АУАН бил съставен в присъствието на
нарушителя, както и на двама свидетели. Нарушителят не е направил възражения срещу
акта при предявяването му, нито е ангажирал такива в седемдневния срок по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
2
Въз основа на АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението, на
05.06.2023 г. М.Т. – ръководител на Главния инспекторат към Министерския съвет, издала
наказателно постановление № 2/05.06.2023 г. - предмет на проверка в настоящото
производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 307, ал. 3 от АПК.
Противно на възраженията на жалбоподателя, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, и по-
конкретно тримесечният такъв за съставяне на АУАН. Това е така, понеже последният
започва да тече от откриването на нарушителя, който момент в случая е обусловен от
резултатите на предприетата на основание чл. 46, ал. 4, т. 11 от Закона за администрацията
извънпланова проверка в Областната администрация на област София. В резултат на
предприетите действия, назначената комисия от държавни инспектори е изготвила доклад за
обективиране на направените изводи и отправяне на препоръки за последваща активност по
повод на установените нарушения. Така съставеният доклад е бил деловодно изведен от
Главния инспекторат към МС на 10.02.2023 г., и доколкото актът е съставен на 07.04.2023 г.,
то в случая не може да се говори за несъобразяване със законовия давностен срок.
Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на дадената
правна квалификация. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са
налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 28.11.2022 г. в Областната администрация на град София е постъпило заявление с
вх. № ОА23-18 564/28.11.2022 г. от адвокат Й.М. - пълномощник на С.М., в което е
предявено искане за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна
собственост на поземлен имот с идентификатор 68134.1605.2492 в кв. 102, находящ се в гр.
София, р-н Студентски, м. „Студентски град“, ул. „8-ми декември“. Към заявлението са
приложени всички изискуеми спрямо поисканата административна услуга писмени
документи, в това число нотариален акт, скица, пълномощно, разписка за плащане на
административна такса и други.
Заявлението е регистрирано в деловодната система на ОА – гр. София, след което е
насочено за изпълнение към областния управител М. М., с гарантиране правото на достъп до
него и на други служебни лица, имащи отношение към процедурата по издаването на
съответното удостоверение. Надя Чолашка - и.д. началник на Отдел „Административни
услуги, актуване и регистър Държавна собственост“ на Главния инспекторат на
Министерския съвет отбелязала „За изпълнение“ и го насочила към свидетелката Д. Т.
Цветаноска - изпълняваща длъжността „главен експерт“ в ГИ към МС. На 29.11.2022 г.
последната прикачила в информационната система на органа проект на удостоверение за
3
услуга № 1972 с искане за подпис към областния управител. На 30.11.2022 г. проектът бил
съгласуван, като с дадения му работен № 11-726 бил придвижен за предприемане на
последващи действия по неговото издаване в окончателен вид.
На 08.12.2022 г. адвокат М. подала в Областната администрация придружително
писмо, с което представила копия на документи по образуваната вече преписка. Писмото е
регистрирано и насочено към областния управител М. М., както и към главния експерт,
натоварен с изпълнението на задачата. Контролните органи са приели, че не е имало
необходимост от допълнителното представяне на приложените писмени документи. Поради
това е констатирано, че срокът за произнасяне по първоначалното заявление е започнал да
тече от датата на неговото постъпване в областната администрация - 28.11.2022 г.
По силата на Заповед № Р-1 от 03.01.2023 г., издадена от директора на Дирекция
„Правителствена канцелария“ на Министерския съвет, е формирана комисия от държавни
инспектори, натоварени с извършването на извънпланова проверка по повод постъпилата
жалба от адв. М.. След извършването на нужните служебни действия по компетентност, е
издаден доклад, в който е констатирано, че областният управител на гр. София не е
изпълнил служебните си задължения, свързани с издаването на удостоверение за наличие
или липса на акт за държавна собственост, в резултат на което срокът за произнасяне по
направеното искане със заявление с вх. № ОА23-18 564 от 28.11.2022 г. е бил пропуснат.
При извършената проверка не е установено изготвеният проект на удостоверение да е бил
подписван от областния управител и той да е предоставял административната услуга.
Вследствие на проверката било прието, че М. М. – като е бил задължен да се произнесе с
издаването на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост в срок до
три работни дни от датата на подаване на процесното заявление, не е проявил активност в
тази насока, с което е извършил нарушение на чл. 302, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 2, чл. 21, ал. 3 от
АПК и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на АПК, за което му бил съставен
процесният АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите А. Н. Р. и Д. Т. Цветаноска и приобщените по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства и доказателствени средства. Събраните в настоящото
производство доказателства не оборват констатациите в АУАН. Напротив - същите са
последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Въз основа на тях може да се
направи несъмнен извод относно гореизложената фактическа обстановка като по арг. от чл.
305, ал. 2, изр. 3 от НПК не е необходимо по-детайлното им обсъждане. Следва да се посочи,
че от свидетелските показания се установява по недвусмислен начин неизпълнението на
задължението на областния управител по повод на депозираното заявление за издаване на
удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят не е
4
осъществил състава на вмененото му нарушение.
Обективно установено по делото е бездействието на жалбоподателя М. М. – областен
управител на град София, по повод подаденото до областната администрация заявление с
вх. № ОА23-18 564 от 28.11.2022 г. за издаване на удостоверение за наличие или липса на
акт за държавна собственост на поземлен имот. По същество се касае за отказ на законово
овластеното лице по чл. 21, ал. 3 от АПК – липса на волеизявление за издаване на документ
от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, което
законодателят приравнява на индивидуален административен акт. Правното основание за
предоставянето на процесната административна услуга се съдържа в разпоредбите на чл.
587, ал. 1 от ГПК, чл. 77 и чл. 82а, ал. 1 от Закона за държавната собственост, като за орган
по административно обслужване е определен областният управител със съответна на
преследваните цели местна компетентност. Съгласно чл. 77 от ЗДС, актовите книги за
имотите - държавна собственост, са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при
условия и по ред, определени в Правилника за прилагането на закона. Според чл. 82а, ал. 1
ЗДС, за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост, се
заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет. При това
положение, сезираният с надлежно искане административен орган, действа в условията на
обвързана компетентност, като единствено следва да удостовери неизвестния за заявителя
въпрос дали спрямо индивидуализирания от него недвижим имот има издаден акт за
държавна собственост, или не.
Административният орган е длъжен да се произнесе по съдържащото се в
заявлението искане, а при наличие на причини, поради които исканата услуга не може да
бъде предоставена, това следва да бъде подробно мотивирано.
Съгласно чл. 57, ал. 2 от АПК индивидуален административен акт (ИАА), с който се
признават определени права, се издава до 7 дни от датата на започване на производството.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето на
административния орган в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.
Тук следва да се изясни редът за проверка и атакуване на постановения мълчалив
отказ, респективно установяването на неговата незаконосъобразност. Разпоредбата на чл. 82,
ал. 1, т. 5 от АПК прогласява, че актовете на областните управители не подлежат на
оспорване по предвидения в този кодекс административен ред, тоест мълчаливият отказ на
областния управител може да бъде оспорен само по съдебен ред, като според чл. 145, ал. 2,
т. 1 от АПК, на оспорване подлежат първоначалният индивидуален административен акт,
включително и отказът да се издаде такъв акт. Според чл. 149, ал. 2 от АПК, мълчаливият
отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който
административният орган е бил длъжен да се произнесе, т.е. преценката за това дали
областният управител е действал законосъобразно при мълчаливия си отказ да издаде
административен акт може да бъде извършена единствено от съд в специално производство.
Като не е съобразил предвиденият в АПК ред за обжалване на индивидуалния
административен акт на областния управител, наказващият орган е предприел недопустимо
5
разширяване на своята материална компетентност, изземайки функциите по проверка на
законосъобразността на акт, който не попада в обсега на неговите функционални
правомощия. Законовата последица от обявяването незаконността на ИАА е регламентирана
в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от АПК, и се изразява в задължаване на административния
орган да го издаде, без да се дават указания по съдържанието му. Това правомощие е
предоставено на съответния административен съд, чийто състав определя срок за
изпълнение на указанието (чл. 174 от АПК). При мълчалив отказ на административния орган
препис от съдебното решение се изпраща на компетентните органи по чл. 307 от АПК, които
едва тогава извършват преценка за наличие на административно нарушение от
длъжностното лице. Тоест, ангажирането на административнонаказателната отговорност от
компетентните органи по чл. 307 от АПК, трябва да се предхожда от отмяна на мълчаливия
отказ на административния орган по съдебен ред. В настоящия случай не се твърди това да е
сторено. Преценката за законосъобразността на процесния ИАА и респективно за
изпълнението на служебните задължения при издаването му, излиза извън обхвата на
настоящото производство, а санкционната дейност на АНО е била преждевременна и
излизаща извън компетентността му.
След като не е установено по предвидения в закона ред, че жалбоподателят не е
изпълнил служебните си задължения, не е нарушена посочената от АНО разпоредба,
жалбата се явява основателна и НП следва да бъде отменено.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно
претендира такива, но не доказва извършването им, поради което молбата му следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът


РЕШИ:


ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2 от 05.06.2023 г. на ръководителя на
Главния инспекторат към Министерския съвет, с което на М. М. М., на основание чл. 302,
ал. 1 от АПК, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 302, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 2, чл. 21, ал. 3 от АПК и § 8 от Преходните и
заключителни разпоредби на АПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7