Решение по дело №355/2021 на Административен съд - Кюстендил

                                                   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 35

                                                 гр.Кюстендил, 25.02.2022год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди  двадесет и втора година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА    

                                                               ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

    НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при  секретаря  Антоанета  Масларска  и  с  участието  на  прокурора  Марияна Сиракова,

като разгледа   докладваното  от  съдия  Стойчева  КАНД № 355 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63в ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Х.Д.Х. ***, чрез пълномощника си адв. П.М.Б., е подал касационна жалба срещу решение № 87 от 01.11.2021г. на Районен съд – Кюстендил  по АНД  № 815/2021год., с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1139-000885/17.06.2021г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.  Нарушението на закона се свързва с липса на съставомерно деяние.  Касаторът  сочи, че при установяване на същото са допуснати множество нарушения в процедурата, установена с Наредба № 8121з-532/ 2015г.  във  връзка с реда за използване на АТСС. Налице са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на нарушителя. Твърди се, че връченото на жалбоподателя  копие от съставения  АУАН е нечетливо, вследствие на което предявеното му обвинение е неясно. Иска се отмяна на въззивното решение  и произнасяне по същество с  отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, изложените в жалбата оплаквания  се поддържат от  адв. Б.М. като пълномощник на касатора. Акцентира се на доводите за нарушено право на защита на      жалбоподателя.Допълнително се сочи, че административното нарушение не е доказано. Представен е списък с разноски за касационното производство.    

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, не  изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за  основателност на касационната жалба, като счита оспореното решение за неправилно.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт  на  осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1139-000885/17.06.2021г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, с което на касатора Х.Д.Х.  са наложени административни наказания  “глоба” в размер на 750,00лв.  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца,  на  осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП  във вр. с  чл.21,ал.1 от ЗДвП.

От  фактическата  страна  на  спора  е  установено, че на 08.06.2021г.  в  09,40 часа, с АТСС – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение /трафик радар/ тип TFR1-М 523, е заснето движение на лек автомобил марка „Дачия Сандеро“ с рег.  № СВ3235КН  в  с. Раненци  на ПП І-6, км 6+600, в посока ГКПП – Гюешево  със скорост от 113 км/ч  при ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч. 

За деянието е съставен АУАН № АА897581 от 08.06.2021г.  в присъствието на  нарушителя; същият му е  предявен  срещу  подпис, но му е връчен препис, който е изцяло нечетлив / вж. преписа  от акта, приложен към въззивната жалба/.   

В съдебното производство АНО е приложил: декларация  по чл.188, ал.1 от ЗДвП от 08.06.2021г.  на  жалбоподателя за това, че лично е управлявал МПС на процесната дата и час; снимка /клип/ № 24758, посредством която се установява  времето на извършване на нарушението, видът, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил,  измерената скорост на движение, вида, местоположението / с географски координати, километри и наименование на населеното място/, режима на работа на техническото средство; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.2.4835, изд. от БИМ и Протокол от проверка № 1-20-20/26.11.2020г.  за техническа годност на процесното АТСС. 

Съдът е разпитал длъжностните лица при ответника, които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН. 

При така установените факти по делото, съдът е формирал извод за законосъобразност на оспореното наказателно постановление, като е приел, че нарушението е  установено и заснето с техническо средство за  контрол на скоростта, което е годно за експлоатация, и  е доказано от представения клип, съставляващ веществено доказателствено  средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП, а в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. 

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:

Въззивното  решение е неправилно, поради което и на осн.чл.222, ал.1 от АПК  вр. с чл.63в  от ЗАНН, следва да се отмени и да се постанови решение по съществото на спора за отмяна  на  оспореното НП.  Решаващите правни изводи за  законосъобразност на същото са в противоречие с доказателствата по делото и приложимия закон.  Налице  е  касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Обратно на приетото от районния съд, настоящият състав на касационната инстанция счита, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение.  Към  въззивната  жалба, нарушителят  е приложил  преписа  от  АУАН  № АА897581  от 08.06.2021г.,  който му е връчен на  осн. чл.43, ал.5 от ЗАНН. Разпоредбата предвижда задължението при подписване на акта, на нарушителя да се връчи препис от него срещу разписка, а според чл.43, ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне един от свидетелите и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Касае се за императивни норми, които са  създадени като гаранция  за правото на защита на нарушителя. От друга страна, от същите логически следва, че актът и преписът от него трябва да са идентични по вид и съдържание. В случая при  визуален  преглед на преписа от акта, който е връчен на нарушителя,  е  видно, че същият е изцяло нечетлив. Невъзможно е да бъдат прочетени, т.е.  да се установи  съдържанието, на  нито един от реквизитите на АУАН – неясен е съставителят на акта; неясни са обстоятелствата във връзка с констатираното нарушение и неговият извършител; неясни са законовите разпоредби, които са нарушени;  неясно е дали нарушителят има възражения. Констатираният  вид и  съдържание на  преписа от акта не покрива изискванията на  чл.42 от ЗАНН / ред. преди изм. в ДВ бр.109/2020г./, с оглед на което предявеното  обвинение е неясно, а като следствие от горното – е засегнато съществено правото на защита на нарушителя. Последният е лишен от  възможността да се защити адекватно и в пълен обем веднага след съставянето на акта, тъй като му е връчен нечетлив екземпляр от същия.  Констатациите за неспазване на задължителните  правила  на ЗАНН, относими към съдържанието и реда за съставяне на АУАН и съответно към процедурата по констатиране на нарушението,  съставляват достатъчно основание за отмяна на НП. Това следва от общите принципи на административно-наказателното производство и в частност от функциите на акта за установяване на административно нарушение по дефиниция - установителна, сезираща и обвинителна. В случая е негативно засегната обвинителната функция на АУАН и същият не би могъл  да произведе  своето действие.   Административно-наказателното  производство  е  строго  формално  и  допуснатото нарушение на процедурата по съставянето и връчването на АУАН е  основание  за  незаконосъобразност на издаденото НП, което нарушение районният съд е пропуснал да констатира.

 Допуснатото  нарушение  при процедирането  в административнонаказателното производство  е съществено и опорочава  НП само на това основание.  Като го е потвърдил  въззивният  съд е постановил неправилно решение, което  касационната инстанция следва да отмени.  Дължимо е произнасяне на осн. чл.222, ал.1 от АПК  по същество  с  решение за отмяна на процесното НП.

Предвид основанието за отмяна на НП, съдът  не дължи проверка на наведените от жалбоподателя доводи за липса и недоказаност на релевираното  деяние.

Независимо от изхода по делото, съдът не присъжда деловодни разноски  на жалбоподателя поради липса на предявено искане. Както в касационната жалба, така и в проведеното съдебно заседание, пълномощникът на оспорващия не е заявил претенция за заплащане на разноски. Видно от протокола по делото, адв. М. е заявил становище за поддържане на жалбата и е представил списък с разноски. Липсва надлежна претенция за присъждане на разноски както за въззивното, така и за касационното производство. Такава не е предявена и в пледоарията на адв. М.  в хода по същество. Представянето на списък за разноските  е процесуална предпоставка за допустимост на искане с правно основание чл. 248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, но няма характера и правните последици на искане за присъждане на деловодни разноски. За да ангажира съда със задължение за произнасяне, страната следва да е заявила ясно в писмена форма или устно  до приключване на устните състезания, искането си за заплащане на деловодни разноски. В случая такава претенция не е предявена.   

Водим  от  гореизложеното и на осн.  чл. 222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63в  от ЗАНН,  Административният съд

                                                            Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  решение  № 87  от  01.11.2021г.  на  Районен съд – Кюстендил  по АНД  № 815/2021год.  и  вместо него постановява:

ОТМЕНЯ  Наказателно  постановление  № 21-1139-000885/17.06.2021г., издадено от началник  Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, с което на  Х.Д.Х. , ЕГН **********,***,   са наложени  административни наказания  “глоба” в размер на 750,00лв.  и  „лишаване от право да управлява МПС“  за  срок  от  3 месеца,  на  осн. чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП  във вр. с  чл.21,ал.1 от ЗДвП.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.   

          

 Председател:                              Членове: 1.                            2.