№ 982
гр. Варна, 24.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жулиета Г. Шопова
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
и прокурора Антон Христов Кондов (ОП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Жулиета Г. Шопова Частно
наказателно дело № 20213100201184 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Л.св. ИВ. В. В., редовно призован, доведен от Затвора – Варна, се явява лично и с
адв. Веселина Тупарева, АК - Варна, надлежно упълномощена и приета от съда от днес.
За Затвора–Варна, се явява инспектор Андон Андонов, упълномощен от
Началника на затвора комисар Йордан Йорданов.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
Инсп. АНДОНОВ: Да се даде ход на делото.
Адв.ТУПАРЕВА: Да се даде ход на делото.
Л.св. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат като писмени доказателства депозираните становища
на Затворническата администрация, както и актуалната справка за изтърпяно наказание на
л.св. В. като писмени доказателства. Аз няма да соча други такива.
Инсп.АНДОНОВ: Да се приемат писмените доказателства.
1
Адв.ТУПАРЕВА: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че представените от Затворническата администрация писмени
доказателства, както и актуалната справка за изтърпяно наказание към дата 24.11.2021 г.на
осъденото лица са относими и допустими,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото становища от
администрацията на Затвора-Варна, актуална справка за изтърпяно наказание към дата
24.11.2021 г.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което ДАВА
ход
ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. ТУПАЛЕВА: Считам, че молбата за УПО е основателна. Оспорваме изцяло
становището на началника на затвора- Варна. Налице са формалните и материално правни
предпоставки по чл. 70,ал.1 от НК за УПО на л.св. В.. Считаме, че са постигнати целите на
наказанието и са налице доказателствата, визирани в чл. 439, б.а от НПК. Видно е от
дадените становища на затворническа администрация, че същите са неубедителни,
необосновани по отношение на отрицателно становище за УПО. Точно обратното,
предоставените данни сочат за добро поведение и са налице достатъчно доказателства за
поправяне и превъзпитаване на л.св. Великов. Същият е многократно награждаван за
положените усилия и постигнатите резултати, понижени са стойностите на риска, както и е
занижен режима от строг на общ. Считаме, че целите заложени в индивидуалния план на
присъдата са изпълнени. Постигнати са и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. В
съзнанието и поведението на И.В. е настъпила съществена положителна промяна, която
сочи за неговото поправяне и интегрирането му в обществото. Напълно е осъзнал грешките
от предходното виновно повeдение, разкаял се, в млада възраст е, има огромно желание да
се труди и да е полезен на обществото. Силно е мотивиран за трайно позитивно поведение с
цел недопускане на правонарушения в бъдеще.
Предвид гореизложеното, моля да постановите УПО на л.св. И.В. поради наличие на
положителна промяна в поведението му по време на изтърпяване наказанието и да
постановите за изпитателния срок да изпълнява пробационна мярка „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ веднъж месечно.
Моля за Вашия съдебен акт в този смисъл.
2
ПРОКУРОРЪТ: Подадената молба е основателна. Безспорно е налице първата
кумулативна предпоставка, визирана в закона, а именно, че л.св. В. е изтърпял над ½ от
наложеното му наказани. Въз основна материалите по делото може да се направи извод, че
същият е дал доказателства за своето поправяне, поради което е налице и втората изискуема
в закона предпоставка за УПО. Това е така, т.к. се установява по безспорен начин, че докато
е изтърпявал наложеното наказание лишаване от свобода В. е работил, награждаван общо 5
пъти като в същото време не е бил наказван нито веднъж. Налице е и спад, макар и
минимален в оценката на риска от рецидив. Действително в становищата, представени от
страна на затворническата администрация е изразено мнение, че все още не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Аз считам, че така изразеното мнение не съответства с
обективно установеното. Посочено в становищата е, че В. за първи път се намира в затвора.
Това реално не е така, а причината е, че макар в момента да изтърпява второ по ред
наказание лишаване от свобода, началото на изтърпяване на това наказание е започнало
веднага след като е приключило изпълнението на предходното му наказание, т.е. не се касае
за случай при който дадено лице да търпи наказание л.св., след което да е бил изтърпял това
наказание, да е бил освободен и след това отново да е задържан за друго престъпление. В
настоящия случай В. изтърпява две поредни наказания лишаване от свобода.
По повод всичко казано, моля да уважите молбата като ако я уважите да постановите
и пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в
рамките на изпитателния срок.
Инсп. АНДОНОВ: Считам, че молбата е допустима, но не основателна. Поддържам
становището на Началника на затвора-Варна същата да не бъде уважена. Налице е само една
от кумулативните предпоставки, предвидени в закона, а именно, че л.св. В. е изтърпял не по-
малко от ½ от наложеното му наказание лишаване от свобода, но не е налице необходимия
обем за неговото поправяне. Не е налице изискуемата промяна в неговото съзнание за
безапелационно проведени в закона норми, незначителна част от плана на присъдата е
изпълнен и към настоящия момент не можем да твърдим, че наказанието е изпълнило своите
цели. Допълнително е изписано, че е внесен ОА по д.пр. № 1708/2019 г. на Първо РУ-Варна.
Предвид изложеното, моля да не уважите молбата и л.св. И.В. да не бъде УПО.
Л.св. В.: За първи път съм в затвора, осъзнавам грешката си и с моето поведение в
затвора съм дал основание да покажа, че има съществена промяна в моето поведение.
Работя, не съм наказван, награждаван съм. Имам прекъсване от 2 дни. Съжалявам много за
грешките, които съм допуснал, млад съм, искам да работя, имам човек, който ми помага и е
зад мен постоянно, искам да започна чисто нов живот и да съм полезен на обществото и
Република България.
Съдът, като изслуша становищата на страните и съобразявайки разпоредбата на чл.
3
70, ал. 1 от НК, счита, че е изпълнена само първата предпоставка на закона, а именно
осъденото лице е изтърпял една втора от наложеното му наказание л.св. за срок от 1 година
и 9 месеца, но втората предпоставка не е изпълнена към настоящия момент, поради което
счита, че осъдения ИВ. В. В. не следва да бъде условно предсрочно освободен, по следните
съображения:
Производството е по реда на чл. 437 и следващите от НПК. Образувано е по молба
на осъдения И.В.,чрез неговият защитник- адв. В.С. Тупарева за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от определеното му общо наказание лишаване от
свобода по ЧНД № 2709/2020 г. по описа на ВРС –Първи състав, по което изтърпява
кумулирано наказание от 1 година и 9 месеца лишаване от свобода при първоначален Строг
режим от 29.05.2020 г.,след което е бил заменен с ОБЩ режим от 30.09.2021 год. Няма
наложени наказания. За втори път е в затвора. От 17.06.2020 г. е настанен в ЗО „Разделна“
Първоначална оценка от риска от рецидив за осъдения е 64 точки-среден риск. Начало на
наказанието -24.11.2020 год. и към 28.10.2021 год. е изтърпял 1/2 от наказанието, което
означава, че към настоящата дата остатъка е 6 месеца и 12 дни. Тоест по ЧНД 2709/2020
г. на ВРС е било определено общо наказание от 1/една/година и 9/девет месеца по НОХД
№ 518/2020 год. на ВОС, по НОХД № 1790/2020 г., НОХД № 4505/2019 г. по НОХД №
1659/2020 г., по НОХД № 2880/2020 год.-четири на ВРС и по НОХД № 247/2020 на РС-
Несебър.
Прокурорът изразява становище за основателност на предявената молба, като счита
че л.св. В. следва да бъде условно предсрочноосвободен .
Защитникът на лишеният от свобода, адв. Веселина Тупарева изразява становище за
основателност на молбата, поради настъпила съществена промяна в неговото поведение и
осъзнаване на грешките от предходното му виновно поведение.
Лишеният от свобода И.В. поддържа молбата си.
Съдът намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се
остави без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 от НК за допускане на УПО на лишеното от
свобода лице И.В. не са налице. Действително същия е изтърпял повече от две трети от
наложеното му наказание, респективно първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК е
налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, а именно лицето е следвало да даде
доказателства за своето поправяне. Като основни зони на дефицит са: настоящото
правонарушение, криминално минало, злоупотреба с наркотици и оценка на риска от
рецидив, която се отчита към средния диапазон –първоначално е била 64 точки-среден риск.
И последно е била направена оценка от риска в размер на 59 точки –среден риск. При
разговор върху деянията си е бил недостатъчно критичен.Като при прилаганата спрямо
него трудова терапия не е изведена надежда за успешно приключване на процеса на
превъзпитание и ресоциализация.
4
Законът е дал ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл. 439а от НПК,
това са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието като доброто поведение,участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни, в специализирани програми за въздействие, обществено
полезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
ЗИНЗС, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по
време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно
изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото
заведение. Съдът намира, че поправянето на осъдения не е завършено, респективно не са
постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по
плана не е завършена. Видно от справката от затворническата администрация при престоя
си в местата за лишаване от свобода осъдения В. не е наказан, като е бил награждаван пет
пъти. Съдът намира, че изминалия период е недостатъчен, за да се счита, че е постигната
личната и генералната превенция на наказанието. Наистина към настоящия момент, рискът
от вреди е към средния, но съдът намира, че процесът на поправително въздействие в
насока промяна на мисленето на осъдения и повишаването на уменията за адекватно
решаване на проблемите при него следва да продължи. С оглед на обстоятелството, че
лишеният от свобода В. е за втори път в МЛС за изтърпяване на присъда за престъпление с
финансов мотив и това, че не е в достатъчна степен критичен е необходим един
продължителен период все още за трансформирането на личността на осъдения В.. Следва
да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност,
предоставена от закона на лишени от свобода с поведение, надхвърлящо обичайно доброто
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, а не задължително прилагане. Именно
поради това в ал.2 на чл. 439а от НПК е въведено изискване за изследване на цялостното
поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Именно поради тази причина не би могло да се приеме, че цялостното поведение на
молителя сочи на завършен процес на превъзпитание у същия по изложените по-горе
обстоятелства. Необходимо е следователно да се продължи работата по посока постигане на
съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения, характер и
поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил. Съгласно изложеното
осъдения В. през краткия период на наблюдение и липсата на пълна готовност за
съобразяване с общоприетите норми води до колебливи изводи относно възможността на
лишения от свобода за успешна адаптация при живот на свобода, т.е. извън границите на
затвора. Освен това младата му възраст и импулсивната му природа го подтикват към
прибързани, необусловени и неадекватни решения, като продължава да счита присъдата
си и наказанието към нея за завишена. И лабилната му младежка импулсивност поставят
на внимание средната вероятност от вреди към обществото и най-вече рискът да бъде
увлечен от хора с други навици, при слаб самоконтрол от него.
Съдът счита, че е налице единствено първата предпоставка от закона, но според
материалите по делото и изразените току-що становища на страните, намира, че не е налице
5
втората предпоставка за наличието на възпитателен процес у В. с оглед постигане на което
молбата от условно предсрочно освобождаване не следва да бъде уважена, тъй като що се
касае до втората предпоставка, доказателствата са в обратната насока. Всички становища от
пенитенциарните служители са в насока за отказ за прилагане на института на УПО,
въпреки средната степен на риск от рецидив в размер на 59 точки, а така също и от липса
на поведение, доказващо поправянето и осъзнаването на правонарушителя и това мнение се
намира във всички изготвени и приложени по делото становища. В този смисъл са
абсолютни идентични всички становища на затворническата администрация, която
осъществява ежедневен досег с осъдения и без съмнение има най-преки и обективни
впечатления от него и неговото поведение,както и от резултатите от процеса на
поправянето Във всички становища е изтъкнато, че се изпълняват целите и задачите
наложени с индивидуалния план на присъдата на осъдения В. , но все още не са изпълнени
в тяхната цялост, респективно целите на наказанието по чл.36 от НК не са изпълнени. Също
така довод за необходимостта от продължаване на процеса на поправяне е и фактът,че
осъденото лице все още не е приело напълно вината си, независимо от влезлия в сила
съдебен акт. На базата и на това, че на осъдения са наложени едно наказание и една награда
до сега. Съдът намира, че поправянето на В. протича законосъобразно и в положителен
порядък, но все още не е приключило. Към настоящия момент не са налице доказателства,
категорични по своята същност за окончателното поправяне на осъденото лице,
позволяващи постановяване на УПО или най-малко сочещи необратимост на този процес
при него.Следва да продължат корекционно-възпитателните мерки и прилагането на
способите на въздействие, до окончателното постигане целите на наказанието, съобразно
разпоредбата на чл.36 от НК.
Лишеният от свобода В. не е разбрал все още нуждата от промяна в своя начин на
живот, както и собствената си отговорност за това. Като са останали все още проблемните
зони, които са били диагностистирани в началото и рискът от вреди към обществото е
останал на средно ниво.
С оглед горното, съдът намира, че не са налице кумулативно предвидените
предпоставки за УПО и постигнатите към момента резултати са недостатъчни, поради което
процеса на поправяне и превъзпитание на л. св. В. следва да продължи, съгласно изготвения
план на присъдата в условията на МЛС.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ИВ. В. В., ЕГН ********** за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от определеното му общо
наказание по ЧНД № 2709/2020 г. на РС-Варна, в размер на 1 година и 9 месеца лишаване
от свобода.
6
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на
затвора, и на протест от прокурора по реда на Глава двадесет и втора от НПК пред
Апелативен съд – Варна, което не спира неговото изпълнение.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 14.00 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7