№ 7
гр. Чирпан, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивайло М. Енчев
при участието на секретаря Ивона В. Денева
като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №
20235540100606 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София твърди в исковата си молба,
че на 08.07.2022 г. - П. А. С. подава до „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД попълнено и
подписано Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със
зададени параметри. Ответницата е получила разяснения, които са й дали възможност да
прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото
й състояние. Същата е декларирала, че е запозната и с Общите условия на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, видно от Декларации. Получила е и преддоговорна информация
под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК №
40010607242 клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към
договора. Изборът бил на клиента, като закупуваното на същите не е задължително условие
за сключване на договора, а е опционално. За клиент избрал да се възползва от
горепосочената възможност, към датата на сключване на договора възниквало задължение
да заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се
разсрочвало за плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. С
оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се
съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст" и
„Флекси".
След като „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД одобрява отпускането на заем
съгласно исканите параметри, на дата 08.07.2022г. с ответника П. А. С. е сключен Договор
за потребителски кредит № 40010607242, по силата на който заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ
1
България" ЕООД изпълнява точно и в срок задължението си. Клиентът П. А. С. е получил
одобрение да закупи и поисканите от него услуги „Фаст" и „Флекси".
П. С. поема задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски
кредит. Договорът за кредит е подписан при Общи условия /по-нататък наричани за
краткост „ОУ“/. ОУ са неразделна част от договора, предадени били на клиента при
подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „А" и „Б" от Декларации/, за което и
ги е подписала.
Договор № 40010607242 бил сключен при следните параметри:
Сума на кредита: 500.00 лв.;
Срок на кредита: 11 месеца;
Размер на месечната вноска по кредита: 54.18 лева;
Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 25-то число на
месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР %) 47.84;
Годишен лихвен процент: 40.90;
Лихвен процент на ден: 0.11;
Общо дължима сума по кредита: 595.93 лв.
Параметрите по поисканата и закупена допълнителна услуга били както следва:
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст": 200.00 лева;
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ Флекси": 300.00 лева;
Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 45.45 лева;
Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупена
допълнителна услуга било както следва:
Общо задължение: 1095.93 лева;
Общ размер на месечна вноска по договора: 99.63 лева;
Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги
ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочвало за срока на ДПК на равни
месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита.
ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнявало точно и в срок задълженията си по
договора. Сумата по договора, в размер на 500.00 лева била преведена чрез паричен превод
към ЕазуРау, видно от приложеното преводно нареждане за кредитен превод от дата
08.07.2022г. (заверено копие по реда на чл.183 от ГПК). П. С. от своя страна поела
задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове,
според погасителния план, който е неразделна част от Договора за потребителски кредит.
2
Изготвен бил погасителен план с определени 11 вноски, всяка по 99.63 лв. с падежна
дата - всяко 25-то число на месеца. Погасителния план е получен от длъжника на
08.07.2022г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с Допълнителна
преддоговорна информация.
Основание на вземането:
П. С. не била изпълнила задължението, което е поела по договора, не е направила
нито едно плащане по заема, няма нито една погасена вноска, съгласно погасителния план.
Поради това са начислени и лихви за просрочие на вноските по погасителен план. Те са
възникнали като задължение поради забава и съответно неплащане на вноските. Това
задължение е възникнало съгласно уговореното в ОУ, които обвързват страните: „В случай
че кредитополучателя или съдлъжника просрочи плащането на вноските по заема
Кредиторът начислявал лихва за забава в размер на общия лихвен процент + 10 /десет/
процента годишно, изчислена за всеки ден забава върху размерна на просроченото плащане"
(т. 12.1).
Дължимото обезщетение за забава е 132.62 лева, дължимо за периода от 26.07.2022 г.
/дата на изпадане на длъжника в забава/ до 25.05.2023 г. /датата на изтичане на погасителния
план/. "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД претендира и законна лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не бил изпълнявал поетите договорни
задължения, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК N0 40010607242 и е
изпаднал в забава, към настоящия момент целият погасителен план по процесния договор е
изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си дължим размер. Последната вноска по
погасителен план е била с дата 25.05.2023 г.
В съответствие с изложеното, считат, че предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен. От представения по делото ДПК е видно, че същият е сключен в
размер съгласно заявените от ответника параметри, посочени от същия в Искане за
отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. Преди сключването на
процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с
отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и
веднъж преди сключването на самия ДПК. От него е видно, че дружеството в качеството си
на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в
Договора за потребителски кредит. П. С. е посочила, че е получила екземпляр от него,
изписала е имената си и се е подписал. Параметрите на кредита били посочени в
европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен,
втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от
кредитоискателя и от кредитора. Изготвен е и връчен на ответника погасителния план,
3
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски
кредит.
В българското действащо право, в отношенията между правните субекти действал
принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен
да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя
и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три
възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от
правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя
на индивида за свободна инициатива. Счита, че с оглед на принципа за свобода на
договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит,
включващ описаните в договора услуги „Фаст" и „Флекси".
Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК № 40010607242 „КЛ/СД може да изберат да не
закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към
ДПК. Настоящата точка се отнасяла и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е
поискал и избрал да закупи допълнителна услуга".
Закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло по желанието на длъжника. Тези
допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" съдържали следните възможности:
Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит.
Представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за
проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните документи и са
сключили договора в максимално кратки срокове, като услугата „Фаст" е използвана от
длъжника.
Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществява по
реда и при условията, посочени в т.15.2.1 отОУ, озаглавена „Отлагане на вноски", като
длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси", не
се е възползвал от същата..
Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника
намалеел, той ще можел да поиска от кредитора да му намали с до 75 % размера на
определен брой погасителни вноски Процедурата е описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване
на погасителни вноски", като длъжникът въпреки предоставената възможност със
закупената от него услуга „Флекси", не се е възползвал от същата.
Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка дава на длъжника гаранцията,
че ако сменят датата на заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще могат да
променят и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ
„Промяна на дата на падеж"/, като длъжникът въпреки предоставената възможност със
закупената от тях услуга „Флекси", не се е възползвал от същата.
Считат, че в процесния случай ответникът дължи възнаграждение на кредитора за
това, че се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането
4
за отпускане на кредит и за възможността (опцията) ответникът във всеки един момент да
поиска извършването на някоя или на всички останали услуги.
Договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по
посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на
съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му елементи. Към това
общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително съдържание с оглед защита
интереса на икономически слабата страна. Поради това сключеният договор за
потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа
всички изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски
кредит. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от
страна на ответника всички полетата са попълнени, в това число и параметрите на кредита и
данните на кредитополучателя.
Процедурата по сключване на Договора за потребителски кредит с ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД е описана в чл. 3 от Общите условия към Договора за потребителски
кредит. Съгласно уговореното, клиентът с помощта на кредитния експерт бил длъжен
надлежно да попълни и провери всички клаузи и данни на ДПК, след което да подпише
ДПК и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора. В чл. 3.1.
от Общите условия ясно и недвусмислено е описано, че се попълват всички полета от
Договора за потребителски кредит, без изключение, в това число и параметрите на
потребителския кредит. Клиентът проверява коректността на данните и следва да следи
всички полетата да са попълнени. Кредиторът счита, че е уведомил ответника чрез общите
условия, които са неразделна част от самия договор и чрез документа „Ред и условия за
отпускане на потребителски кредит", който е поставен на видно място във всеки офис, какъв
е процесът по сключване на договорите за потребителски кредит, а именно клиентът с
помощта на кредитния експерт попълва всички клаузи и данни в договора за потребителски
кредит, клиентът го подписва, след което се изпраща на кредитора, който също го подписва
от своя страна. Видно от начина на сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, е че
още при подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо
дължимата сума по ДПК. Следователно налице е наличие на съгласие по отношение на
размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена воля от
страна на потребителя за приемането им.
Следвало да се отбележи също, че ответникът в настоящото производство е имал
възможност да се откаже от договора при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да
уведоми дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като заплати
лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на
връщане на главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за
потребителския кредит. Ответникът е имал и възможност да измени договора чрез
предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е възползвал и от това
право. П. С. е усвоила предоставената й в заем сума, поел е изпълнение на уговореното в
ДПК съгласно погасителния план към него. От тези обстоятелства можело да се направи
5
обоснован извод, че ответникът е запознат с условията на сключения с ПРОФИ КРЕДИТ
България Договор за потребителски кредит и се е съгласил с цената на кредита на
преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на
различни предложения и Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването
на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с
необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника
ни П. А. С. с ЕГН: **********, възникало на основание неизпъление на Договор за
потребителски кредит № 40010607242 за следните суми: Главница - 500.00 лева /петстотин
лева и 0.00 ст./; Непогасено падежирало договорно възнаграждение - 95.93 лева /деветдесет
и пет лева и 0.93 ст./, дължимо за периода от 25.07.2022 г. до 25.05.2023 г.; Неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 200.00 лева /двеста лева и
0.00 ст./, дължимо до 25.05.2023 г.; Неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 300.00 лева /триста лева и 0.00 ст./, дължимо до 25.05.2023 г.; Лихви за забава в
размер на 132.62 лева /сто тридесет и два лева и 0.62 ст./, дължими за периода от 26.07.2022
г. /дата на изпадане на длъжника в забава/до 25.05.2023 г. Претендират и законна лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендира направените разноски в заповедното производство и в исковото
производство.
Ответникът П. А. С. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема
становище, че оспорва изцяло предявените искове.
По допустимостта на иска:
Счита, че процесният договор е нищожен поради изначалната му недействителност
на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т, 9 от ЗПК договорната
лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното
противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във
вр.счл. 11, ал.1, т, 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което било довело до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не бил изпълнил и изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на
възнаградителната лихва. Договорът за потребителски кредит не бил породил валидни права
и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в
съдържанието на договора не е включен размера на месечния лихвен процент и не са
разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК.
Договорът се явявал нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на
разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от
6
ЗПК във вр. с чл. 10, ал.1 във вре с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК,
разписаният в договорът ГПР бил неточен и подвеждащ, тъй като в него не била включена
скритата под формата на „услуга Фаст" и „услуга Флекси" договорна лихва. Кредиторът не
е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане.
По силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК, неизпълнението на изискванията в
договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени
елементи на договорът за потребителски кредит водил до изначална недействителност на
кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно
потребителят дължял връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи
лихва и други разходи по заема.
Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на три основания: 1. С
договорения лихвен процент в размер на 40,90 % се нарушават Добрите нрави, 2.
Нарушавали се и изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и 3. Внасяло се
неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова
услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя.
1. С договорения годишен лихвен процент в размер на 40, 90 % се нарушавали
добрите нрави, поради което било налице нищожност на уговореното възнаграждение.
Съдебната практика приемала, че при формиране размера на възнаградителната лихва,
макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за
добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да
може да се приеме като максимален размер. Трайно се приемало, че противоречаща на
добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а за обезпечени кредити — двукратния размер на законната
лихва. В тази насока: Решение № 906/30,12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. 0.;
Решение №378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005г. на ВКС, 2 г. 0.; Решение № 1270/09.01.2009
г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. 0.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014
г. на ВКС, 4 г. о. По аргумент от цитираните решения, при необезпечени заеми
възнаградителната лихва следвало да не надхвърля повече от три пъти законната лихва. Към
датата на сключване на договора за кредит и понастоящем размерът на законната лихва се
определя според ПМС № 426 на МС от 8.12,2014 г. като сбор от основния лихвен процент
на БНБ за периода плюс пункта. След справка на страницата на БНБ се установява, че към
датата на сключване на процесния договор основният лихвен процент е 0,00 % т.е. размерът
на законната лихва с 10,00 %. Трикратният размер на законната лихва възлиза на 30,00 %, а
двукратният на 20,00 %. В настоящият случай договорената между страните лихва в размер
на 40, 90 % годишно, към която следва да се добави скритата лихва уговорената по договора
„услуга Фаст" и „услуга Флекси" надхвърляли повече от три пъти законната, което
представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение,
установени в обществото.
2.Твърди, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,90 % не
отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй
7
като уговорените „услуга Фаст" и „услуга Флекси" представлявали добавък към договорната
лихва — скрита лихва и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, кредиторът не е оповестил на
потребителя действителната цена на кредитния ресурс. Кредиторът ги е именувал „услуга
Фаст" и „услуга Флекси", за да преодолее ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Вземането е
допълнителна и гарантирана за него икономическа облага, поради което то съставлява
печалба за търговеца — скрита под формата на „услуга Фаст" и „услуга Флекси".
В този смисъл била и съдебната практика, която приема, че когато търговецът
създава предпоставки да получи допълнителна парична облага от предоставения кредитен
ресурс, независимо, че променя наименованието на престацията и я именува като „услуга
Фаст" и „услуга Флекси", вместо да разкрие действителната й икономическа и правна
характеристика на лихва, тази облага съставлява печалба за него и като такава е следвало да
бъде обявена на потребителя като елемент на договорната лихва /така Решение № 1398 от
27.11.2019 г. по в. гр. д. . № 2171 / 2019 г. на XIV състав на Окръжен съд — Пловдив,
Решение № 1514 от 16.12.2019 г. по в. гр. д. №2442 / 2019 г, на VI състав на Окръжен съд —
Пловдив, Решение № 1510 от 13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373 / 2019 г. на VI състав на
Окръжен съд — Пловдив, Решение № 1167 от 17.10.2019 г. по в. гр. д, № 1385 / 2019 г. на X
състав на Окръжен съд — Пловдив, Решение № 398 от 13.05.2019 г. по в. т. д. № 159 / 2019
г. на III състав на Окръжен съд — Варна, Решение № 214 от 14.03.2019 г. по в. т. д. № 1978 /
2018 г. на III състав на Окръжен съд — Варна, Решение № 312 от 13.03.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2877/2018 г. и Решение от 31.10.2017г.по в.т.д. №835/17г. на ОС —
Варна/.
С договорния лихвен процент в размер на 40, 90 % , към който се кумулира
вземането за „услуга Фаст" и „услуга Флекси", представлявало скрита печалба, с която
кредиторът допълнително се обогатявал и се нарушавали правилата на чл.11, ал. 2, т. 9 ЗПК
понеже кредиторът не бил изпълнил задължението си да посочи в потребителския контракт
действителния лихвен процент, прилаган в отношенията между страните. Аргументите и са,
че договореният размер на възнаградителната лихва противоречи на потребителската защита
и на добрите нрави, тъй като тя не отговаря на действителните параметри по договора, с
която следва да се увеличи и стойността на реално приложения годишен процент на
разходите, които били следните:
За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от
Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити, регистрирани по реда на чл.За
ЗКИ въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които
те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното
правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции или
предоставяне на „Услуги" др. След като кредитодателите създадоха предпоставки за
неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които
те не могат да удовлетворя или услуги, които реално не предоставят, те включили в
договорите за потребителски кредит санкции — заплащането на неустойки или пък
предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми,
8
които да обезпечат задълженията на потребителите или допълнителни ускъпявания за
услуги.
Чрез предвиждането на различни услуги, небанковите финансови институции си
осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената
възнаградителна лихва, като същевременно преодоляли законовото изискване на чл. 19, ал.4
от ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.
Считат, че „услуга Фаст" и „услуга Флекси", е скрита лихва, кредиторът не е
изпълнил условията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е разписал съдържанието на
договора действително приложените в правоотношението договорна лихва. Съгласно чл. 21
ЗПК, договорна клауза, която има за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на
ЗПК е нищожна. Поради прякото противоречие на чл. 11, ал. 1 от процесния договор с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, клаузата за възнаградителна лихва не е породила
правно действие.
3.Възнаградителната лихва била уговорена неравноправно по смисъла на чл. 143
ЗЗП. При сключване на процесния договор потребителят не би могъл да прецени обхвата на
поетото от него задължение, тъй като същият бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена
на кредита в размер на 47, 84 % . В нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, на заемателят не било
оповестено по обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо какви са икономическите
последици от поетото от него задължение и какъв е действителния размер на
възнаградителната лихва, а е бил заблуден, че трябва да престира за „услуга Фаст" и „услуга
Флекси", от процесния договор.
На плоскостта на настоящия казус, доставчикът на кредитен ресурс бил нарушил
изискванията на справедливостта и добросъвестността и неравноправно не е разяснил на
потребителя какъв е размерът на дължимата от него възнаградителна лихва, на което
основание разписаната в договора лихва от 40, 90 % не била породила валидни правни
последици на основание чл. 146 ал. 1 ЗЗП.
Договорът за потребителски кредит бил нормативно уреден като възмезден - чл. 11,
ал. 1, т, 9 ЗПК и липсата на задължителния реквизит от съдържанието му, а именно
непораждането на валидно задължение за заплащане на цена на кредитния ресурс имал,
съгласно чл. 22 ЗПК, за юридическа последица недействителност на заемното
правоотношение. В този смисъл била и съдебната практика - Така Решение от 14.04.2020г.
по в. гр. д. № 4786/18г. на СГС, ГО, 11-г въззивен състав, Решение № 79 от 06.03.2020 г. по
в. гр. д. № 49/2020 г. на III състав на Окръжен съд — Пазарджик, Решение № 95 от
12.03.2020 г. по в. гр. д. № 88 / 2020 г, на 11 състав на Окръжен съд — Пазарджик, Решение
№ 108 от 14.04.2020 г. по в. гр. д. . № 93 / 2020 г. на III състав на Окръжен съд Пазарджик,
Решение от 14.04.2020г. по в. гр. д, № 4786/18г, на СГС, ГО, И-г въззивен състав, Решение
№ 151 от 15.05,2019г. по в.гр.д. № 197/19г, на ОС -Враца, Решение № 68 от 13.03.2019 г. по
в. гр. д. № 511 / 2018 г, на Окръжен съд Враца, Решение №143 от 13.05.2019 г. по в. гр. д.
№106 / 2019 г, на Окръжен съд — Враца, Решение №-175 от 04.06.2019 г. по в. гр. д. №214 /
2019 г, па Окръжен съд -- Враца, Решение №194 от 27.05.2019 г. по в. гр. д. № 225 / 2019 г.
9
на Окръжен съд Хасково, Решение № 1-151 от 06.12.2019г. по № 1491/19г. на ОС: Бургас,
01.2019 г. но в. гр. д. № 2272 / 2018 г. на XIV състав на Окръжен съд — Пловдив, Решение
№ 1398 от 27.11.2019 г. по в. гр. д. № 2171 / 2019 г. на XIV състав на Окръжен съд —
Пловдив, Решение № 85 от 16.01.2019 г. по в. гр. д. №2272 / 2018 г. на XIV състав на
Окръжен съд - Пловдив, Решение №79 от 15.01.2019 г. по в. гр. д. №1780 / 2018 г. на XIV
състав на Окръжен съд — Пловдив, Решение № 938 от 04.07.2018 г. по в. гр. д, № 1067 /
2018 г, на XIV състав на Окръжен съд — Пловдив, Решение № 1210 от12.10.2018 г. по в, гр.
д. . № 1426 / 2018 г. на VII състав на Окръжен съд — Пловдив,Решение № 90от 26.03.2019 г.
по в. гр. д. № 38 / 2019 г. на II състав на Окръжен съд - Перник, Решение № 397 от25.10.2018
г. по в. гр. д. №276 / 2018 г. на Окръжен съд - Смолян, Решение № 519 от 19.06.2019г. по в.
гр. д. № 679 I 2019 г. на I състав на Окръжен съд — Бургас, Решение № \У-83 от 29.07.2019г.
по в. гр. д. 810 I 2019 г. на IV състав на Окръжен съд — Бургас, решение по в.т.д. № 81/18г.
на ОС Разград, решение по в.т.д. № 202/18г. на ОС — Варна, 7 състав, решение по в. гр.д. №
63/17г, на ОС — Габрово, решение по в.гр.д. № 29/17г. на ОС- Габрово, решение по в.гр.д..
№ 165/17г, на ОС - Габрово, решение № 1915 от 14.10.2016г. по в.гр.д. №3426/16г. на САС,
ТО, 11 състав и др.
Счита за неприложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като договорът за
потребителски кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му част, понеже
той нормативно бил уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено
възнаграждение за отпуснатия кредит. Аргумент за недействителност на договора на това
основание можел да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена
на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към
договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 —9
ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен.
Счита за неприложима и втората хипотеза на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, съгласно която е
възможно договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от
договора можела да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да
бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се
предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. На плоскостта на
процесния казус, на договора относно определянето на процента на нищожните клаузи
възнаградителната лихва не биха могли да се заместят но право от повелителни норми на
закона, тъй като законодателят не е въвел императивни размери на цените на кредитите, а и
с оглед на задължителното тълкуване с редица преюдициални заключения на Съда на ЕС, с
които е дадено разрешението, че националните съдилища не са овластени да изменят
съдържанието на неравноправните договорни клаузи, че договорът трябва по принцип да
продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от премахването на
неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува
правна възможност така да се запази договорът, тъй като ако на националния съд бъдело
позволено да изменя съдържанието на неравноправните клаузи в такива договори, подобно
10
правомощие би могло да застраши постигането на дългосрочната цел на член 7 от
Директива 93/ 13 относно неравноправнте клаузи понеже би способствало за премахването
на възпиращия ефект, който се упражнява върху продавачите и доставчиците чрез самото
неприлагане на неравноправните клаузи спрямо потребителя.
II. На още едно основание не били изпълнени изискванията на чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
който регламентира, че кредиторът следва да включи в договорното съдържание условията
за прилагането на лихвения процент. Действително ЗПК не въвежда легална дефиниция
какво се разбира под "условията за прилагане" на лихвения процент по кредита. От
граматическото и логическо тълкуване на този израз както в контекста на правната
разпоредба на чл 11 от ЗПК, така и в контекста на нормите, съдържащи изисквания по чл.10
чл.11, ал.1 т. 7 -12 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.9, които, ако не са спазени договорът за
потребителски кредит е недействителен, се налагал изводът, че под „Условия за прилагане"
трябва да се има предвид предварително разяснени на потребителя и съответно
инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които
да става ясно как се начислява този, казано с други обяснителни думи -процент за
възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от
главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по
някакъв друг свободно избран от страните начин, е уговорен фиксиран лихвен процент или
референтен и променлив. Налице била неяснота върху каква стойност се изчисляват тези 40,
90 %, което е необходимо, за да може както потребителят да извърши самостоятелна
преценка за правилността на този указан размер.
Непредоставянето на релевантната за потребителя информация относно основен
елемент стойността на финансовата услуга било увреждащо за потребителя, поради което
законодателят е предвидил тежката правна последица по чл. 22 ЗПК -- нищожност на
договора за потребителски кредит на основание неизпълнение на изискването по чл.11, ал.
1, т. 9 ЗПК
III. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е
различен от посочения в Договора, че кредиторът вписвайки с контракта ГПР от 47, 84 % е
заблуди потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до
неравноправност на уговорката за ГПР и е заобиколил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК Поради неравноправността на уговорката на ГПР и съгласно чл. 21 ЗПК клаузата за
ГПР е нищожна с поизпичащите правни последици по чл. 22 ЗПК— нищожност на цялата
кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на Договора за
потребителски кредит по чл. 11, ал.1,т. 10 от ЗПК.
Съдът на ЕС обаче вече бил постановявал, във връзка с Директива 87/102 [отменена и
заменена с Директива 2008/48/ , че предвид целта за защита на потребителите от
несправедливи условия в договора за кредит, преследвана с тази директива, и за да бъдат
потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания
договор при сключването му, член4 от посочената директива изисква кредитополучателят да
11
разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението
му (решение от 9 юли 2015г., Висига, С-348/14, непубликувано, Е11:С:2015:447, т. 57 и
цитираната съдебна практика).
Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/ 102 договорът за кредит трябвало
да се изготви в писмена форма и в него трябвало да се посочи ГПР, както и условията, при
които последният можел да бъде променян. В член 1а от тази директива се определят
условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да
се изчисли „в момента, в който кредитният договор е сключен". Така това информиране на
потребителите относно общия разход по кредита под Формата на процент, изчислен
съгласно единна математическа формула, има съществено значение вж. в този смисъл
определение от 16 ноември 2010 г, , РопоЮуоб*', С-76/10, ЕУ:С:2010:685т, 69.
В този смисъл било и Решение от 15 март 2012 г, но дело С-453/10 на СЕС: В т. 40 и
41 от цитираното решение, СЕС е приел, че от член 6, параграф 1 от Директива 2005/29
следва, че заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и
следователно е измамна или по някакъв начин, включително посредством цялостното
представяне, заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на
един или няколко от посочените в член 6, точка 1 аспекти и във всички случаи подтиква или
е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай
не би взел. Между посочените в тази разпоредба аспекти с именно цената или начинът на
изчисляване на цената. СЕС е извел разрешението, че търговска практика изразяваща се в
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в
член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР
подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел.
IV. Счита, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвала
обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита
[кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от
47,84 %, което от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора
по ясен и разбираем начин [чл. 10, ал.1 ЗПК]. Във величината на ГПР като глобален израз на
всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В този смисъл било и задължителното тълкуване на СЕС,
който с Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 е извел разрешението, че „на
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по
главното производство в която договорът съдържа само математическа формула за
изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване
данни.
Неяснотите, вътрешното противоречие и подвеждащото оповестяване на изискуемо с
12
императивна норма съдържание, законодателят уреждал като порок от толкова висока
степен, че изключвал валидността на договарянето(чл, 22 ЗПК). В този смисъл константната
съдебна практика по идентични клаузи - Решение № 260086 от 07.12.2020г, по в.т. д. №
420/20г. на ОС-Русе, Решение № 260084 от 04.12.2020г. по в.т.д. № 406 от 04.12.2020г. по
в.т,д. № 406/20г. на ОС- Русе, Решение № 260046 от 13.07.2020 г. по в. т. д. № 241 / 2020 г.
на II състав на Окръжен съд — Варна., Решение № 5 от 08,01.2020 г, по в. гр. д. № 643 I
2019 г. на Окръжен съд — Враца н Решение № 99 от 08.04.2019 г. по в. гр. д. № 104 / 2019 г.
на Окръжен съд Враца.
V. Договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и задължения
поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал, 1 от ЗПК, тъй като в съдържанието на
договора не е включен размера на лихвения процент на месец. Разпоредбата на чл. 11, ал.1
ЗПК поставя изискване потребителят да бъде информиран не по какъвто и да е начин, а
правото му на отказ от договора и условията, при които то може да се случи, да бъдат
задължителна част от договорното съдържание. Законодателят е подчертал важността на
тази защита посредством уреждането на тежки последици, които кредиторът ще понесе при
нарушаването й - съгласно чл. 22 ЗПК, нарушаване изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПК води до
недействителност на договора.
Счита, че съдът трябва да приеме този довод за основателен, тъй като дори в Общите
условия към договора не се съдържала формула за изчислението на дневния лихвен
процент.
Същевременно записването на този алгоритъм за изчислението на подневната лихва
не било равнозначно на изпълнение на императивното изискване на закона дължимата
лихва на ден и начина на изчисляването и да бъде включена в съдържанието на договора
като абсолютна стойност.
На второ място, уговорка съдържаща алгоритъм за изчисляване на изчисляване на
лихвения процент на ден била неравноправна, тъй като тя не отговаряла на изискването за
яснота и прозрачност по чл. 147 от ЗЗП при съставянето й и потребителят не можел въз
основа на нея да прецени обхвата на правото си на отказ от договора.
С оглед изложеното и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят следвало да върне
само чистата стойност на кредита но не дължи лихва и други разходи по кредита. Уредбата
на националното право е в съответствие с правото на ЕС такава санкция е пропорционална
и възпираща с оглед на изискванията, поставени от Съда с решение от 9 ноември 2016 г.,
Според СЕС, член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 [съдържащ реквизитите по
чл. 11, ал. 1 от ЗПК-бел.моя/ трябвало да се тълкуват в смисъл, че изисква националният
съд, сезиран със спор относно вземания, възникнали в резултат на договор за кредит по
смисъла на тази директива, да проверява служебно дали е изпълнено предвиденото в
посочената разпоредба задължение за предоставяне на информация и да вземе мерките,
предвидени в националното право в случай на неизпълнение на това задължение, стига
санкциите да отговарят на изискванията по член 23 от посочената директива [така т. 74 и
диспозитива на решение от 21 април 2016г. по дело С-377/14, КасШп§ег на СЕС/.
13
С оглед на задължителната практика на СЕС, моли съдът да извърши служебна
проверка за действителността на кредитното правоотношение и да прецените дали не са
осъществени и други хипотези на недействителност, които не са въведени от ищцата в
предмета на правният спор.
Също така счита, че така търсеното възнаграждения за допълнителни услуги по
Договора за потребителски кредит № 40010607242, спрямо които С. трябва да заплати сума
в размер на 200.00 лв. - за услуга Фаст и на сума в размер на 300.00лв. - за услуга Флекси, са
нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и
поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.21, ал.1 от ЗПК, като съображенията и за това
са следните: На първо място в правната доктрина и съдебната практика безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З-то, вр. от ЗЗД
е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или
пък проведен чрез създаването на конкретно други разпоредби. В този смисъл била и
практика на ВКС /решение №4/2009г. по търг. Дело №395 от 2008г., решение №1270/2009г.
по гр. дело №5093/2007г., определение №877 по търговски дело №662/2012г. и др./. Такъв
основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, а
целта на неговото спазване, както и принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става
дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прекаран този принцип е чл.289 от ТЗ,
но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни
правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на
въпроса дали уговореното от страните води до накърняването на добрите нрави по смисъла
на чл.2б, ал.1, пр.З от ЗЗД. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави" по смисъла
на чл.2б, ал.1, пр.З от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещната
престация по договорното съглашение, до злепоставняне на интересите на потребителя с
цел извличане на собствена изгода от кредитора.
В конкретният казус при отпуснат кредит в размер на 500 лв. възнаграждението за
допълнителни услуги е в общ размер на 500 лв., което е необосновано високо равняващо се
на 100% от размера на кредита. Споразумението противоречало на добрите нрави и поради
нарушаване на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски
взаимоотношения. Неморално и неетично е да се уговоря възнаграждения за услуги, които
не са предоставени на клиента.
Споразумението за допълнителни услуги било нищожно и на основание чл.21, ал.1 от
ЗПК във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД поради заобикаляне на закона. Както бе посочено по горе в
чл.19, ал.4 от ЗПК е въздигната възбрана да се определя ГПР, който е по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Такава уговорка била нищожна на
основание чл.19, ал.5 от ЗПК. При положение, че в договора е предвидено заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги независимо от това дали ще бъдат предоставени
допълнителните услуги, на практика чрез Споразумението се заобикаля забраната в чл.19,
14
ал.4 от ЗПК за максималния размер на ГПР. Пакета от допълнителни услуги представлявал
разходи по кредита за потребителя. Тези разходи би следвало да намерят стойностно
изражение в ГПР, при което ГПР щяло да надхвърли максималният законов размер. За да не
се допусне това, кредитора е използвал правната форма на „пакет от допълнителни услуги",
чрез които заобикаля забраната на закона за по-висок размер на ГПР. При установена
нищожност на Споразумението за допълнителни услуги очевидна е целта на кредитора да
постигне непозволен правен резултат, а именно по-висок ГПР, чрез позволени правни
средства - Споразумение в договора за предоставяне на допълнителни услуги.
На следващо място Споразумението за допълнителни услуги било нищожно като
противоречащо на добрите нрави и неравноправно по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй
като сумата, която се претендирала в размер на 500 лв. е в размер на 100% от получената
сума на отпуснатият кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципа на
добросъвестност и справедливост. Принципа на добросъвестността е застъпен в
гражданските и търговските взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай със заплащане на сумата
предвидена за пакет допълнителни услуги изцяло се нарушавал принципа на
добросъвестност и справедливост. Именно и въз основа на това така търсената сума за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги предвидена в договора за потребителски
кредит счита за нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по
смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Моли съдът да не уважи подадената от ищеца „Профи Кредит България" ЕООД,
ЕИК: ********* искова молба и да я отхвърли като неоснователна и не доказана а така също
да обезсили издадената заповед за изпълнение по ч. г. д. № 538/2023г. по описа на Районен
съд град Чирпан.
Претендира разноските по настоящото делото, както и тези по ч. г. д. № 538/2023г. по
описа на Районен съд град Чирпан.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №538/2023г. по описа на ЧРС се
установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно
която е разпоредил длъжникът П. А. С. да заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД София сумата от 500 лв. главница, 95 лв. договорно възнаграждение за
периода 25.07.2022г. до 25.05.2023г., 200 лв. неплатено вузнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст, дължимо до 25.05.2023г., 300 лв. неплатено вузнаграждение за
закупена и използвана услуга Флекси, дължимо до 25.05.2023г., 30 лв. неплатени такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.08.2023г., 132. 62 лв. лихва
за забава от 26.07.2022г., датата на изпадане на длъжника в забава до 25.05.2023г., 22.39 лв.
15
законна лихва, дължима от 25.05.2023 г.- датата на изтичане на погасителния план до
27.07.2023 г., ведно със законната лихва от входиране на заявлението в съда 28.07.2023г. до
изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25. 62 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180 лв. В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответникът е възразил, че не
дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на
08.07.2022г. между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София, ответника П. А.
С. е сключен Договор за потребителски кредит №40010607242 от 08.07.2022г., по силата на
който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 500 лв. срещу задължението на
последния да го върне в срок от 11 месеца с размер на вноската 54.18 лв. на месец, при ГПР
47.84% и годишен лихвен процент 40.90%, като общо дължимата сума възлиза на 595.93 лв.
В т.VI от договора страните са уговорили по избран и закупен пакет от допълнителни услуги
възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 200 лв. и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 300 лв.,
платими на месечни вноски от 45.45 лв.. Така общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги възлиза на 1095.93 лв.., платимо на равни месечни вноски от по 99.63
лв., палтими на 25-ти ден от месеца. Възнаграждението за поисканите и закупени
допълнителни незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за
погасяване на кредита. Към договора са приложени Погасителен план, Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Искане
за отпускане на потребителски кредит, Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, Общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД към договор
за потребителски кредит.
По делото не се оспорва от ответника и се признава от самия ищец в исковата молба,
че по сключения между страните договор ответницата не е извършвала нито едно плащане
по заема. Срокът на договора е изтекъл на 25.05.2023г., към която датата непогасената част
от договорното задължение възлиза на : Главница - 500.00 лева /петстотин лева и 0.00 ст./;
Непогасено падежирало договорно възнаграждение - 95.93 лева /деветдесет и пет лева и
0.93 ст./, дължимо за периода от 25.07.2022 г. до 25.05.2023 г.; Неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст в размер на 200.00 лева /двеста лева и 0.00 ст./, дължимо
до 25.05.2023 г.; Неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 300.00
лева /триста лева и 0.00 ст./, дължимо до 25.05.2023 г.; Лихви за забава в размер на 132.62
лева /сто тридесет и два лева и 0.62 ст./.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си
16
задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по
договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в сроковете
уговорени в договора. Ответницата, чиято е доказателствената тежест, не ангажира
доказателства, че е изпълнила задължението си да върне изцяло предоставения й заем, ведно
с договорената лихва, поради което съдът намира, че същата дължи сумата 500 лв. главница
и 95.93 лв. договорно възнаграждение. Срокът на договора е изтекъл на 26.07.2023г., след
която дата ответницата е изпаднала в забава и дължи лихва за забава за периода 26.07.2023г.
до 25.05.2023г., която възлиза на 132.62 лв. /служебно изчислена от съда/.
Предвид горното исковете за установяване вземанията за главница, договорна лихва
и лихва за забава се явяват изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
По отношение на предявения осъдителен иск за сумата от 200 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от
300 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителна
услуга „Флекси“, съдът намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.10а от
ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита – чл.10а, ал.2 от ЗПК. Разпоредбата на ал.4 на чл.10а от ЗПК изисква видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит.
Съдът намира, че сключените клаузи за допълнителни услуги са комплекс от
нищожни клаузи, не само като заобикалящи и противоречащи на закона, но и като
неравноправни такива за които съдът следи служебно.
Видно от договора закупеният допълнителен пакет услуги включва услугата FAST –
приоритетно разглеждане, и услугата FLEXY – гъвкав погасителен план. В случая в самия
договор за кредит не е посочено въобще какво включват договорените допълнителни услуги
FAST – приоритетно разглеждане и FLEXY – гъвкав погасителен план, а само е посочена
цената за тези услуги, разсрочена заедно с месечните погасителни вноски, включващи
главница и договорна лихва. Съответно самите допълнителни услуги са посочени в чл. 15 на
общите условия.
Договореното „приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителския
кредит“ пряко противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита /бързо разглеждане на искането/. А посочената услуга
представлява именно действие, свързано с усвояването на кредита. От друга страна това
законодателно разрешение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК не само цели защита интересите на
кредитополучателите, но то гарантира и конкурентоспособността при процеса на
кредитиране на физическите лица. Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по
17
взаимно съгласие на страните. В случая уговорената допълнителна услуга в частта
„приоритетно разглеждане“ противоречи пряко на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което
я прави нищожна клауза по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Идентично стои въпросът и с допълнителната услуга FLEXY – гъвкав погасителен
план. Тя дава една възможност, от която кредитополучателят въобще може да не се
възползва, но пък същевременно е калкулирано възнаграждение за нея в общия погасителен
план. Посочената услуга противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. А посочената услуга представлява именно действие,
свързано с управлението на кредита /промяна на погасителния план/. От друга страна това
законодателно разрешение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК не само цели защита интересите на
кредитополучателите, но то гарантира и конкурентоспособността при процеса на
кредитиране на физическите лица. Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по
взаимно съгласие на страните. В случая уговорената допълнителна услуга в частта „гъвкав
погасителен план“ противоречи пряко на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което я прави
нищожна клауза по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
От друга страна така договорените две услуги целят и заобикаляне на лимита в чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като е видно, че самата цена на допълнителните услуги общо е в размер
равен от сумата по кредита, което ги прави съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК нищожни клаузи и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
В случая с оглед посочените по-горе фактически констатации относно уговорените
допълнителни услуги FAST – приоритетно разглеждане и FLEXY – гъвкав погасителен
план, съдът намира, че са неравноправни клаузи от договора, тъй като са изцяло във вреда на
потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до изключително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, тъй като
изпълнението на задълженията на ищеца са поставени в зависимост от условия, чието
изпълнение зависи единствено от волята на ищеца /чл. 143, т. 3 ЗЗП/. Единствено от волята
на заявителя зависи дали ще предостави и в какъв обем ще предостави услугите на
кредитополучателя, без длъжникът-потребител да може да влияе върху тях. Тези клаузи са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, тъй като дължимото от ответника
възнаграждение по допълнителните услуги е разсрочено с месечните вноски още с
погасителния план, което означава, че длъжникът следва да изпълнява своите задължения,
дори и ако кредиторът не изпълни своите задължения по допълнителните услуги.
Неравноправни и са по смисъла на чл. 143, т. 17 ЗЗП, тъй като изпълнението на
допълнителните услуги от страна на кредитора по доставяне на допълнителните услуги са
поставени в зависимост от това дали са спазени посочените в общите условия изисквания,
които не са уточнени какви са. Налице е пълна неяснота за длъжника какви са условията за
предоставяне на услугите по допълнителните услуги и дали въобще би могъл да ги получи.
Това пък от своя страна е попречило и на длъжника, в качеството му на потребител, да
прецени и икономическите последици от сключения договор и пакет допълнителни услуги
18
/чл. 143, т. 18 ЗПК/, които сумарно правят възнаграждение почти идентично с усвоената
сума по кредита. Не на последно място следва да се посочи, че така уговорените
допълнителни услуги при евентуално обявена предсрочна изискуемост на кредита /каквато
принципно е уговорена в договора/ би дала възможността на кредитора да задържи
полученото възнаграждение за допълнителните услуги, дори и при условие да не престира
свои задължения по него – чл. 143, т. 6 ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни. С оглед разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП тези клаузи от
общите условия не са индивидуално договорени. И затова съдът намира, че клаузите в
общите условия и договора за предоставяне на допълнителни услуги FAST – приоритетно
разглеждане и FLEXY – гъвкав погасителен план се явяват неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, т. 3, т. 6, т. 14, т. 17 и т. 18 от ЗЗП и като такива са нищожни съгласно
чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
В настоящия случай съдът констатира, че в противоречие на императивното правило
на чл.10 ал.4 от ЗПК в сключения между страните договор за потребителски кредит е
договорено възнаграждение за допълнителни услуги в общ размер на 500 лв. /колкото
размера на отпуснатия кредит 500 лв/.
Предвид горното съдът намира, че споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е нищожно, поради противоречие с императивна правна норма –
чл.10а ЗПК и поради противоречие с добрите нрави. С оглед на това претенцията за
присъждане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
На основание чл.78 ал.8 ГПК съдът счита, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 50,00лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от исковете
в размер на 15.12 лв.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по дължимостта на
разноските в заповедното производство. В изпълнение горното съдът намира, че
направените от ищеца в заповедното производство разноски следва да бъдат възложени в
тежест на ответника съразмерно в размер на 15.12 лв.
Видно от представения по делото списък на разноски от ответницата по чл. 80 от
ГПК, същата е уговорила безплатна правна помощ с адв. П. П. от АК - Хасково, поради
което на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в негова полза следва да се присъдят 164 лева,
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
19
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. А. С., ЕГН **********, гр. Ч.,
ул. М. О. че същата дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В
ет.7, чрез пълномощника си Г. С. Стойчева - Кръстева, сумата от 500 лв. за главница,
представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт №40010607242 от 08.07.2022 г., сумата от 95.93 лв. договорно
възнаграждение по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
№40010607242 от 08.07.2022 г. за периода 25.07.2022г. до 25.05.2023 г. и сумата от 132.62
лв. лихва за забава за периода 26.07.2022 г. до 25.05.2023 г., ведно със законната лихва от
28.07.2023 г. до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е
издадена в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с п.а. против П. А. С., с п.а.
заповед № 329 от 31.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело №538/2023 г. по описа на ЧРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България №49, бл.53Е, вх.В
ет.7, чрез пълномощника си Г. С. Стойчева - Кръстева против П. А. С., ЕГН **********, гр.
Ч., ул. М. О. осъдителен иск за сумата от 500 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги „ФАСТ“ и „ФЛЕКСИ“, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. А. С., ЕГН **********, гр. Ч., ул. М. О. ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.България №49, бл.53Е, вх.В ет.7, чрез пълномощника си Г. С. Стойчева -
Кръстева, направените по настоящо делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 15.12 лв. и на основание чл.78 ал.8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00лв. , както и съразмерно сумата 15.12 лв. разноски в
заповедното ч.гр.д. №538/2023г. по описа на Районен съд Чирпан.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.България №49, бл.53Е, вх.В ет.7, чрез
пълномощника си Г. С. Стойчева - Кръстева, да заплати на адв. П. И. П. от АК - Хасково, с
адрес на кантора и съдебен адресат: гр. Хасково, ул. „Козлодуй“ № 14, сумата в размер на
164 лева, адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
20