№ 14149
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110164752 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е предявен на 15.11.2021г. от А. Б. Б. против Ж. Третче Л. иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК - за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо общото дете на страните – Алисия А.ова Б.а, родена на 21.10.2015г., определяне
местоживеенето на детето, режим на лични отношения на детето с неговата майка и за
издръжка на детето в размер на 500 лева, считано от предявяване на исковата молба в съда и
за минало време - една година назад от завеждане на исковата молба в съда, т.е за времето от
15.11.2020г. до 15.11.2021г. в размер на 500 лева месечно, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска.
В исковата молба се твърди, че ответникът е майка на детето Алисия, родено от
съвместното съжителство между страните. Фактическото съжителство на страните, които
живеели в дома на неговите родители в гр. Банкя, продължило до зимата на 2016г., когато
ответникът с детето се преместили в гр. София. Детето било записано в а детска градина,
коят опосещавало редонвно. ,а през останалото време майка й не полагала адекватни грижи
за нея, не се опитвала да научи български език и детето имало проблеми с общуването както
с родителите си, така и в детската градина. Тази ситуация продължила до 12.07.2019г.
когато бащата отишъл да вземе детто и то било в тежко състояние с висока температура и
парализа на лицето. Наложилосе хоспитализиране за няколко дни. След изписването на
детото бащата го взел при себе си в гр.Банкя, където живее и до момомента. Ответникът
останала сама в гр. София като в началото посещавала детето до лятото на 20121г. когато
заминалаза родната Нидерландия. Обадила се на ищеца, че се е установила там и няма
немерине да се връща в България, освен по служебни дела. Не се интересувала изобщо от
детето. По изложените съображения ищецът претендира на него да бъдат
преодставени родителсските права по отношение на малолетното дете Алисия, майката да
бъде осъдена да заплаща издръжка, като при определяне на режима на лични отношения с
детето да се вземе предвид обстоятелството, че майката е с неизвестно местоживеене и
неясни усливия за живот на малолетно дете, ако й бед дадена възмогжност да го взема при
1
себе си за определен период. В същото време е невъзможно да се извърши проучване на
услаовията на живот, защото майката понастоящем е в Нидерландия и е с неизвестен адрес.
Претендира заместващо съгласие на майката за пътуване на детето в чужбина, зада може сда
се снабди с паспорт и да пътува свободно с детето в чужбина. В съдебно заседание лично
ищецът и чрез пълномощника си поддържа исковата си претенция по чл.127, ал.2 от СК и
чл. 127 А СК. и пледира за нейното уважаване.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника Ж. Г. Л., е постъпил отговор по исковата
молба, чрез назначения й особен представител, в който излага съображения за
основателност на исковите претенции.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на
Акт за раждане № 1347/27.10.2015г., на СО-Район "Младост", страните са родители на
детето – Алисия А.ова Б.а, родена на 21.10.2015г.
През учебната 2022/2023г. детето Алисия Б.а е ученичка в 1 клас на 78 СУ „Х.
Смирненски” гр. Банкя.
Ищецът А. Б. живее заедно с детето Алисия в семейния си дом в гр. Банкя. Същият
работи в частна транспортна фирма на позиция главен механик получава месечни доходи
около 1400 лв. За отглеждането на детето му помага разширеното му семейство.
Ответникът Ж. Л. с неизвествно местоживеене в Нидерландия. От социалния доклад
на Д. става ясно, че същата рядко проявява интерес към детето си. През последните месеци
не го е търсила и не се е обаждала на бащата. По делото не са събрани данни за доходите на
ответника.
От кредитираните показания на св. Евелина Сотирова, семейна приятелка на ищеца,
се установява, че страните по делото са живяли заедно до преди малко повече от година.
Ответникът не се интересувала от детето. Последно идвала за рождения й ден за малко. От
2019. Зад детето се грижел само бащата.
В социалният доклад на ДСП-Люлин е отразено още, че детето Алисия от три
годишна възраст се отглежда само от баща си в неговия дом в гр. Банкя. От преди година
интересът на майката към детето съвсем изчезнал и тя се прибрала в родината си и повече не
се интересувала от детето. Основни грижи за детето полагал бащата с активната морална и
материална подкрепа на родителите си, на членовете на разширеното си семейство, с което
съжителстват в общ имот в гр. Банкя. Жилището, в което живее бащата представлява голяма
триетажна фамилна къща, с пристройка в двора. Бащата и детето ползват един етаж от
къщата , майка му и баща му отделен такъм, сестра му и нейното семейство отделен. Цялата
къща е обзаведена с всичко необходимо, детето има самостоятелна стая с всичко
необходимо за възрастта и нуждите му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се
обжалва по общия ред.”
І. Относно упражняването на родителските права:
Страните по делото, родители на детето Алисия, които не са били в брак, са фактически
разделени от 2017г. , като от 2019г. детето живее с бащата, ойто се грижи за него.
Родителите не са постигнали споразумение относно местоживеенето, родителските права,
режима на лични отношения и издръжката на общото им дете.Установява се, че след
2
фактическата раздяла между страните грижите по отглеждането и възпитанието на общото
им ненавършило пълнолетие дете Алисия, са поети изцяло от бащата, който ги упражнява с
помощта на разширеното си семейство. Бащата желае да му бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето Алисия, поради което и
съдът следва да определи кой от родителите да упражнява родителските права спрямо
детето, съблюдавайки единствено интереса на последното. Единствено бащата изразява
желание и готовност да се грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете,
същият притежава необходимия родителски капацитет, жилищно устроен е, живее в
жилище, с добри хигиенно-битови условия, а майката е в неизвестност от лятото на 2021г.
Тя не оспорва родителския капацитет и годност на бащата да полага грижи за детето. При
направена преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК съдът намира, че родителските
права следва да бъдат предоставени на бащата, който е способен изцяло да задоволи
базисните потребности на детето и да му осигури спокойна и сигурна среда за живот. С
предоставяне родителските права на бащата, според настоящия съдебен състав ще бъдат
защитени в пълен обем интересите на детето Алисия, което ще расте в средата към която е
привикнало=
ІІ. Относно местоживеенето на детето:
В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето на
детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената
разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от
родителите, при роднина, близък или трето лице), а не конкретен адрес на пребиваване,
доколкото в нормата не употребен термина „адрес”, чието съдържание е определено от
Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от
СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че
съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”, а не „къде”. Съгласно чл. 126, ал. 1
от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни
причини налагат да живеят отделно”. Не се установиха важни причини детето да живее
отделно от своя баща, който ще упражнява родителските права, поради което
местоживеенето на детето следва да се определи при него.
ІІІ. Относно мерките за лични отношения:
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. І от СК съдът следва да определи мерки по
упражняването на родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права спрямо детето Алисия при условията на чл. 59 от СК,
изхождайки единствено от интересите на детето. Определяйки режима на лични контакти
между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с
местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние,
както и с другите обстоятелства свързани със средата в която се отглежда. Преценката е
служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава
от страните. С оглед установеното по делото, че майката живее постоянно в Нидерландия,
от време на време се обажда да се интересува от детето и не е яснно в какви условия живее,
на майката следва да бъде определен режим на лични контакти с детето, в присъствието на
бащата, като е необходимо тези лични отношения да се осъществяват без преспиване в дома
на майката, поради липса на данни за условията, при които живее последната. За яснота на
страните следва да бъде отбелязано, че при промяна на обстоятелствата така определения
режим на лични контакти може да бъде променен.
ІV. Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК в настоящото производство съдът следва да определи
и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл. 143, ал. 2 от
СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на
дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка,
3
и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но издръжката на
едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от
СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не
може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие
деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл.139 от СК и
изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед възрастта си е дефинитивно
неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от
втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК) поради липса на лица от
първи ред. Нуждите на детето са обичайни за дете на неговата възраст (за храна, дрехи,
обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.), както и общите разходи за издръжката на
домакинството на бащата, в което то е отглеждана, се установява от самия факт на
биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото
не се установяват специални здравословни и образователни потребности на детето Алисия.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката, се определя от
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги
възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. Не се твърди наличието на
данни за други алиментни задължения на някой от родителите т. е. да плаща издръжка в
полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Относно размера на издръжката
съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в
случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е
в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Така,
като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим
съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна
издръжка в размер на 500 лв., като ответникът следва да поеме по – голямата част от нея в
размер на 300 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба.. Останалата част,
ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме
от бащата, С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен посочения размер от
300 лв.,.а в останалата си част следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По делото
ответникът върху когото лежи доказателствената тежест не установи да е изпълнявал
алиментните си задължения в периода 15.11.2020г. -15.11.2021г. Поради това исковата
претенция за присъждане на издръжка за една година назад се явява основателна.
Издръжките се дължат, видно със законната лихва за забава, арг. от чл. 146, ал. 1, изр. 2 от
СК.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете по чл.127, ал.2 от
СК. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката на детето, дори и без искане на страните.
V. Относно искът с правно основание чл. 127 А СКиздръжката на детето:
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл.35, ал. 1, изр. първо
от Конституцията на Република България, според който всеки има право свободно да избира
своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните
предели, намира, че предявените искове са основателни. Същевременно, за да може ищецът
да упражнява ефективно родителските права над непълнолетното си дете Алисия, тя трябва
да разполага с възможност да го извежда извън територията на Република България колкото
пъти, когато и където пожелае – необходима мярка относно упражняването на тези права
(чл. 59, ал. 2, предл. 3 от СК) се явява именно съдебното разрешение за пътувания на детето
извън територията на Република България и свързаното с тези пътувания издаване на
паспорт по реда на ЗБЛД. Съдът намира, че в интерес на детето е същото да пътува в
чужбина, за да придобива впечатления за културата на други държави, като по този начин се
разширява мирогледът му, което сочи, че пътуванията ще се отразят благоприятно на
неговото възпитание и развитие като цяло. По тези съображения следва да се постанови акт
4
на спорна съдебна администрация, който да замести липсващото съгласие за извеждане на
детето извън територията на страната. Няма установени в рамките на процеса основания,
водещи до извод в противната насока. Не се установява и по какъв начин пътуванията биха
навредили на детето. По изложените съображения искът следва да бъде уважен.
Решението, с оглед на направеното искане от ищеца Б. и разпоредбата на чл.127а,
ал.4 СК, подлежи на предварително изпълнение.
По разноските: Разноски по делото са претендирани само от ищеца, която е доказала
направени такива в размер на 1025 лева (заплатено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие и заплатена държавна такса и възнаграждение на особен
представител), но с оглед характера на настоящото производство –спорна съдебна
администрация направените разноски, следва да останат в тежест на страните така, както са
направени, респективно претенцията на ищцата за присъждането на такива, следва да бъде
оставена без уважение.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
СРС сумата в размер 432 лева- държавна такса върху определения размер на издръжка на
детето Алисия (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.6 и т. 7 от ГПК).
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските
права по отношение на детето АЛИСИЯ А.ОВА Б.А, ЕГН **********, на нейния баща А.
Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Банкя, ул. „Руй” № 2, при когото детето ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Ж. Г. АЛИСА, родена на
12.01.1980г., гражданин на Нидерландия, с детето АЛИСИЯ А.ОВА Б.А, ЕГН
********** както следва: майката има право да вижда детето всяка четна, според поредния
й номер в годината, седмица, за времето от 10.00 ч. до 14. 00 часа в присъствието на бащата.
ОСЪЖДА Ж. Г. АЛИСА, родена на 12.01.1980г., гражданин на Нидерландия, да
заплаща на непълнолетното си дете АЛИСИЯ А.ОВА Б.А, ЕГН ********** чрез нейния
баща А. Б. Б., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300.00 (триста) лева,
считано от 15.11.2021г. - дата на завеждане исковата молба в съда до настъпване на причина
за изменение или прекратяване на издръжката, на основание чл. 143, ал.2 от СК, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание
чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата му част до
пълния предявен размер от 500 (петстотин) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ж. Г. АЛИСА, родена на 12.01.1980г., гражданин на Нидерландия, да
заплаща на непълнолетното си дете АЛИСИЯ А.ОВА Б.А, ЕГН ********** чрез нейния
баща А. Б. Б., ЕГН **********, издръжка за минало време - една година преди подаване на
исковата молба в съда, а именно за времето от 15.11.2020г. до 15.11.2021г., в размер на
300.00 (триста) лева месечно, на основание чл. 149 от СК, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание чл. 146,
ал. 1, изр. 2 от СК, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част до пълния
предявен размер от петстотин (петстотин) лева, като неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Ж. Г. АЛИСА, родена на 12.01.1980г., гражданин
на Нидерландия, за пътувания от детето АЛИСИЯ А.ОВА Б.А, ЕГН **********, извън
територията на Република България без ограничение на броя на пътуванията, тяхната
продължителност и времето, през което се осъществяват, и за издаването на паспорт по реда
на ЗБЛД на детето АЛИСИЯ А.ОВА Б.А, ЕГН ********** за срок до навършване на
5
пълнолетие.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а, ал.4 от
СК.
ОСЪЖДА Ж. Г. АЛИСА, родена на 12.01.1980г., гражданин на Нидерландия да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 432 - държавна такса по
делото върху определения размер на издръжката на детето.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6