Определение по дело №1224/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК.

Образувано е по жалба на Н. Д. Ч. срещу Заповед № 3282з-5617/14.11.2024 г. на Директора на ГД „Гранична полиция“, изменена със Заповед № 3282з-5707/18.11.2024 г. на Директора на ГД „Гранична полиция“.

Обективирано, след подаването на жалбата, е искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Напълно несправедливо жалбоподателят бил отстранен от работа поради обвинения в извършване на противоправни деяния. Съгласно чл. 214, ал. 5 ЗМВР не получавал заплата за времето, през което е отстранен, т.е. за този период оставал без приходи. Твърди, че със заповед от 22.11.2024 г. била отстранена от длъжност и неговата фактическа съпруга, което водило до лишаването им от доход и което било ново обстоятелство. Акцентира се, че преди месец декември и предстоящите празници семейство с деца остава без доходи за период от поне два месеца. Отделно, жалбоподателят заплащал ежемесечна издръжка на едното си дете и застраховка живот. Към жалбата са приложени писмени доказателства. Моли да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта.

Административен съд – Хасково, въз основа на изложеното от жалбоподателя и представените по делото писмени доказателства, формира следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 211, ал. 1 във връзка с чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР заповедта за временно отстраняване от длъжност може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК, като обжалването не спира нейното изпълнение. Оспорената в настоящото производство заповед е издадена на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР и в нея изрично е посочено, че обжалването не спира изпълнението.

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК „допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2“.

В конкретния случай по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на оспорената заповед. Не е предвидена изрична забрана за осъществяване на съдебен контрол, поради което за оспорващия съществува възможност да иска спирането му при условията на чл. 166, ал. 2 АПК, при това при всяко положение на делото.

Искането е депозирано от лице с правен интерес, поради което същото е допустимо.

Разгледано по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК „при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.

В производствата по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК законодателят презюмира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, която презумпция следва да бъде оборена от жалбоподателя, доказвайки, че неговият частен интерес е съществено засегнат, т.е. че биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. При това съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Необходимо е твърдените евентуални вреди да бъдат конкретно прогнозирани, посочени по вид и размер, а не общо формулирани, за да може да бъде направена преценка за тяхната значимост за жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество, поради което и жалбоподателят, с оглед направените от него възражения, по същество се позовава на другата хипотеза - че ще понесе значителни вреди, които обаче има задължението да обоснове и докаже. В този смисъл Определение по адм. д. № 11722/2022 г., ІV отд. на ВАС.

С разпоредбата чл. 166, ал. 2 от АПК законодателят, използвайки израза „ако то би могло да причини“, въвежда като възможна, евентуална, последица от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта настъпването на значителни или трудно поправими вреди. В този смисъл се изследва причинно-следствената връзка между допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, не и настъпването на вреди от самия акт, без значение дали те са значителни или трудно поправими. Ирелевантни са всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на издадения и оспорен акт или които са се осъществили преди издаването му. Като основание за спиране могат да бъдат единствено нови обстоятелства, възникнали след издаването на акта.

Според чл. 166, ал. 2, изр. последно от АПК изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, а някои от представените по делото доказателства установяват обстоятелства, които са съществували и към момента на издаване на оспорената заповед, респективно не са нови по смисъла на цитираната разпоредба. Така вж. Определение по адм. дело № 1142/2023 г., V отд. на ВАС.

Относно задължението за заплащането на застраховка жалбоподателят не сочи доказателства, нито такива, от които да се установи към кой момент то е възникнало. Не се установява, че това обстоятелство е ново, за да бъде релевантно при разглеждане искането за спиране. Отделно от това, паричните задължения, възникнали по застрахователни договори, предполагат редовни, но и предвидими разходи за домакинството на жалбоподателя, като в случая техният размер не е посочен и доказан, което препятства извършването на съотнасяне към липсата на полагащото се възнаграждение за длъжността, от която той е временно отстранен, вкл. и доколкото не се доказва липсата на каквито и да е било други доходи и спестявания, основание за невъзможността да бъде изплащана застраховката живот.

Не представлява ново обстоятелство и заплащането на издръжка на детето на жалбоподателя Й. Н. Ч. в размер на 100 лева. Това парично задължение, за което се предполага, че е редовен и предвидим разход, е възникнало по силата на решение от 16.09.2013 г. по гр. дело № 446/2013 г. на РС – Свиленград, т.е. повече от 10 години, преди издаването на заповедта, спирането на чието предварително изпълнение се иска.

Не представлява и ново обстоятелство, че жалбоподателят има и друго дете, за което да се грижи, тъй като се установи по делото, че то е родено декември 2013 г., т.е. около 10 години, преди издаването на заповедта, спирането на чието предварително изпълнение се иска.

Не се доказва и, че получаваното от жалбоподателя възнаграждение по ЗМВР е единственият му доход, така че да се установи по безспорен начин влошеното му имуществено състояние, вкл. и на жената, за която се твърди, че живее, и на тяхното дете. Така вж. Определение по адм. д. № 7989/2021 г., V отд. на ВАС.

Представлява ново обстоятелство временното отстраняване от длъжност на лицето А. А. Л., родител на по-малкото дете на Ч., от което обаче не се следва абсолютен извод, че и двамата, за които има твърдения, че съжителстват фактически, са лишени изцяло от доходи, при това съвместни и осигуряващи благополучието им, вкл. и на тяхното общо дете. В настоящото производство не се дължи преценка за законосъобразността на отстраняването от длъжност на Л., нито косвено да се формира извод, че от загубата на личните й доходи се засяга негативно правната сфера на лицето, с което фактически съжителства.

Накърняването на частните финансови интереси на физическото лице не може да се противопостави на обществения или държавен интерес, който се цели да бъде защитен с издаването на оспорения административен акт. Следва да се има предвид, че издаването на заповедта е обусловено от данни, че жалбоподателят не извършва идентификация на пътниците с представените му за обработка документи, а именно – по време на извършени гранични проверки вероятно умишлено е обработвал представените му паспорти и лични карти без същите да отговарят на притежателите си. В този смисъл приоритет има общественият и държавният интерес, доколкото се твърди извършване на дисциплинарно нарушение при осъществен граничен контрол, осъществяван спрямо преминаващите на територията на Република България хора и стоки.

При всички случаи на отстраняване от длъжност държавният служител е лишен от възнаграждение за полагания труд, съответно от осигуровки /чл. 214, ал. 5 ЗМВР/, което е решение на законодателя и незаплащането им е последица от изпълнението на заповедта, като при отмяната й за жалбоподателя ще е налице възможност да претендира обезщетяване на претърпените вреди по предвидения в ЗОДОВ ред. Така вж. Определение по адм. дело № 525/2024 г., V отд. на ВАС.

Следва да се съобрази и временният характер на оспорената заповед. Така вж. Определение по адм. дело № 1142/2023 г., V отд. на ВАС.

Извод: искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде отхвърлено, в който смисъл е и Определение по адм. дело № 10399/2021 г., V отд. на ВАС /със съображения относно принципа на служебното начало в казус, сходен на процесния/.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и ал. 3 АПК Административен съд-Хасково

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Н. Д. Ч. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 3282з-5617/14.11.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, изменена със Заповед № 3282з-5707/18.11.2024 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на жалбоподателя и на органа, издал акта, на основание чл. 138, ал. 3 АПК.