№ 63
гр. Ловеч , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500179 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК и чл.284,ал.2 от ЗЗД.
С Решение № 260513/27.11.2020г.,пост.по гр.д.№2789/2020г., РС-Плевен е
признал за установено по отношение на Б. Й. П. от гр.Плевен, че дължи на СЛ. Г. К. от
гр.Плевен, сумата 6071,27 лв., представляваща сума, получена в изпълнение на поръчката на
СЛ. Г. К. към Б. Й. П., възложена с Договор за правна защита и съдействие от 04.01.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
20.02.2020г., до окончателното изплащане на сумата. Б. Й. П. е осъден да заплати на СЛ. Г.
К. направените разноски в исковото производство в размер на 121,42лв.за държавна такса и
640лв. за адвокатско възнаграждение,както и в разноските в заповедното производство за
ДТ в размер на 121,43лв.
Постъпила е въззивна жалба от Б. Й. П. срещу решението. Обжалва го изцяло
като неправилно и необосновано. Излага,че се познават с ищеца много преди датата
03.07.2016г.,във връзка с консултации за недвижим имот. Подробно излага хронологията на
договорните им взаимоотношения по образуваните т.д.№31/2016г.на ОС-Плевен, в.т.д.
№190/2017г. на АС-Велико Търново, гр.д.№4017/2017г.на РС-Плевен и изп.д.№1/2017г.на
ЧСИ с №716 в КЧСИ и район на действие ОС-Плевен. Твърди, че за представителството в
тези производства ищецът му дължи общо сумата 4140 лв., платил е 300лв. и има остатъкът
1
от 3840лв. Лично е предал на К. сумата от 2000лв. от преведените от ЧСИ пари по откритата
клиентска сметка. Тъй като тогава били в добри отношения, не е допускал,че ще има нужда
от разписка за доказване на това плащане. Тогава ищецът му заявил,че финансовите им
отношения са уредени и дори договорили последващите действия след влизане в сила на т.д.
№31/2016г.на ОС-Плевен. Обяснява,че всички документи на ищеца по водените от негово
име дела, са в кантората му и до момента не го е потърсил да си ги вземе. Затова останал
много учуден, когато получил нотариалната покана от К.. Изпратил становището си по
искането му до адв.Ф.П.,чрез която му е връчена. Като адвокат на ищеца съхранява в
кантората си всички съдебни решения по неговите дела, които с оглед спецификата им са му
нужни,но вече 4 години не ги е търсил.
Счита, че от първинстанционния съд не е обсъден фактът защо по своя
инициатива К. е пожелал по изп.д.№1/2017г.на ЧСИ №1/2017г.на ЧСИ с №716 в КЧСИ и
район на действие ОС-Плевен да се открие банкова сметка на ответника по реда на чл.39 от
ЗАдв. и по нея да се превеждат сумите. Смята, че отговорът на този въпрос ще реши спора
дължима ли е претендираната сума. В отговорите на въпросите по чл.176 от ГПК ищецът е
посочил, че по негова инициатива е посочена служебната сметка на пълномощника за
изплащане на вземането му. Не е пояснил точна причината, освен казаното– „…ще се
разплатим..“. Счита, че съдът е следвало да анализира именно тези твърдения и факти.
Допълва, че ищецът не е коментирал неплащането на сумата от 3840лв.- дължима като
адвокатски хонорари. Твърди, че това е действителната причина да поиска сумите по изп.д.
№1/2017г.на ЧСИ да се превеждат по клиентската сметка на пълномощника-въззивник.
Като следващ аргумент за неправилност на съдебното решение заявява, че не е
съобразено обстоятелството, че с оглед ангажирането му като адвокат, К. е следвало да
търси защита на правата си по реда на специалния Закон за адвокатурата. В решението този
довод не е обсъден.
Моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли претенцията на ищеца.
Моли ищецът да се задължи да се яви в съдебното заседание и по реда на чл.176 от ГПК да
отговори на поставен въпрос. Въпреки,че в първоинстанционното производство тази
процедура е била допусната,ищецът не е отговорил на конкретния въпрос- „Посочил ли е
лична банкова сметка по изп.д.№1/2017г.на ЧСИ Цветозар Найденов поради каква причина
е посочил клиентска сметка на ответника,по която да бъде преведена сумата?“.
След постановяване на съдебното решение ищецът СЛ. Г. К. е починал-на
08.12.2020г. и с Определение №260163 от 18.01.2021г. РС-Плевен е конституирал като
ищци, на основание чл.227 от ГПК, наследниците му-АН. АД. К.-съпруга, М. Сл. К.-дъщеря
и Ев. Сл. К.-дъщеря.
От въззиваемите е постъпил отговор,чрез упълномощения от майката-лично и
като законен представител на малолетните деца, адв.Л.П.-САК. Счита, че не са налице
2
основания да се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Моли да се
съобрази становището му по същество пред РС-Плевен. Определя като несъстоятелни
твърденията на въззивника срещу постановеното решение. Съдът е разгледал и коментирал
подробно всички твърдения и възражения на страните, анализирал е всички доказателства.
Смята,че въпросът защо клиентът му е избрал точно този начин на събиране на вземането
си, е ирелевантен на спора. Факт е, че К. и П. са имали такава уговорка и са я направили,
защото такава е била волята на К.. П. също се е съгласил. По делото не са представени
доказателства между тях да е имало друга уговорка,освен адвокатът да извърши всички
действия по събиране на паричното вземане,а след това предаде парите на клиента си.
Задължението за предаване на сумите следва от обстоятелството,че са постъпили от ЧСИ по
специалната банкова сметка,по която постъпват чужди пари-в случая на С.К..
Неизпълнението на това задължение поражда вземането на ищеца, защитата му е по
гражданско-правен ред и компетентен да разгледа иска е РС-Плевен. Възражения за
допустимостта на иска не са правени,не са излагани и в хода на процеса от ответника.
По изложените съображения моли да се потвърди обжалваното решение и
претендира направените разноски в това производство.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и моли да се уважи въззивната
жалба.Представя писмени бележки.
Въззиваемите заявяват позицията си чрез писмено становище на пълномощника
им адв.П.,в което моли да се остави без уважение въззивната жалба,а първоинстанционното
решение да се потвърди.
От събраните по делото доказателства- приложените гр.д.№2789/2020г. по описа
на РС-Плевен, както и становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена
е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е постъпил и отговорът.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.
По същество.
Страните не спорят,че са били обвързани с договори за правна защита и
съдействие. Представен е Договор от 07.03.2016г.,с който С.К. е упълномощил Б.П.-в
качеството му на адвокат, да му предостави правна защита и съдействие, изразяваща се в
3
завеждане (подаване) на искова молба по чл.19 от ЗЗД, срещу ЕТ„Претенд-Младен Кутев",
пред PC-Плевен. В договора е вписано, че е договорено възнаграждение в размер на 2000лв.
и е платено в брой при сключване на договора. Пълномощното и договорът са подписани от
двете страни.
Представен е и Договор за правна защита и съдействие от 04.01.2017г., с който К.
е упълномощил адв.П. да го представлява, като оказва правна защита и съдействие,
изразяваща се в образуване и водене на изпълнително дело срещу ЕТ „Претенд-Младен
Кутев", за събиране на сумата от 6399,27лв. В договора е вписано, че е договорено
възнаграждение в размер на 850лв. и е платено в брой при сключване на договора.
Пълномощното и договорът са подписани от двете страни.
Не се спори,че в изпълнение на поръчката адв.П. е завел изп.д.№1/2017г. по
описа на ЧСИ с №756 в КЧСИ и район на действие ОС-Плевен. Представена е Молба с вх.
№3191/21.06.2017г. от СЛ. Г. К. до ЧСИ,с която моли постъпилите от принудителното
изпълнение суми да се превеждат по посочена служебна сметка на адв.П. в „Си Банк“АД-
Клон-Плевен. По делото е приложено преводно нареждане от 13.07.207г., с което ЧСИ е
превел по посочената сметка сумата 6071.27лв., с посочено основание „изп.д.№1/2017г.“.
Представен е и Договор за правна защита и съдействие и Пълномощно от
15.05.2018г., с който К. е упълномощил адв.П. да го представлява, като оказва правна
защита и съдействие, изразяваща се в образуване и водене на изпълнително дело срещу
ЕООД „Съншайн енерджи", за сумата от 3684,70лв. Отразено е договорено възнаграждение
е в размер на 440лв.лв.,което е платено в брой при сключване на договора.
С.К. е изпратил до Б.П. Нотариална покана чрез Нотариус с рег.№681 в НК и
район на действие РС-Плевен,на 11.12.2018г., връчена на адресата на същия
ден(разписка№1-99/11.12.2018г.). С поканата К. е заявил искането си в тридневен срок от
получаването й адв.П. да му преведе получената в резултат на принудителното изпълнение
сума от 6071.27лв. по банкова сметка,известна на пълномощника му адв.Ф.П..
Ответникът е отговорил на поканата на 17.12.2018г.,с изявление, изпратено по
„Телепоща“ до адв.Ф.П.,в което излага хронологията на договорните им отношения и
твърди,че по Договора от 03.07.2016г. от уговорения хонорар в размер на 2000лв. К. му е
изплатил сумата 200лв. За образуваното изпълнително производство уговорили хонорар от
850лв.,като реално му е изплатена само сумата 100лв. За упълномощаването през
м.февруари 2017г.и представителството по гр.д.4017/2017г.на РС-Плевен от договорения
хонорар 850лв. К. не е изплатил нищо. Няма плащане и на хонорара за образуваното изп.д.
№1/2017г. пред ЧСИ Найденов. Общата дължима сума по четирите упълномощавания
определя в размер на 4140лв., от която са платени 300лв.,а остатъкът от 3840лв.е дължим.За
претендираната сума от 6071.27лв. сочи,че в началото на м.август 2017г. е предал лично на
С.К. сумата 2000лв. Поради съществувалото тогава доверие помежду им не е поискал
разписка за предаването на парите.
4
На 20.02.2020г. С.К. е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу Б. Й. П.,
за признаване съществуването на вземане в размер на 6071.27лв., представляваща
дължимите и събрани по изп.д.№182017г.на ЧСИ с №716 в КЧСИ и район на действие ОС-
Плевен, суми,преведени в сметката на адв.П., открита по реда на чл.39 от ЗАдв. Претендира
и разноските в размер на 121.43лв. РС-Плевен е образувал ч.гр.д.№950/2020г.и със Заповед
№747/06.03.2020г. е уважил заявлението изцяло .По реда на чл.414 от ГПК е постъпило
възражение от Б.П.,поради което съдът е дал указания на заявителя по реда на чл.415 от
ГПК.
Своевременно е образувано исковото производство с правно основание чл.422 от
ГПК, по гр.д.№2789/2020г. пред РС-Плевен. Освен вече коментираните писмени
доказателства, страните са ангажирали и показания на свидетели за установяване на
отношенията им.
Свидетелите на ищеца– св.Т.М. и св.М.Д. са запознати,че ответникът е
представлявал ищеца в съдебни производства и че все още има да му изплаща събраните
суми.
Свидетелят на ответника-св.П.Я. е негов колета, познава и ищеца. Последният
организирал техни семейни тържества през 2017г.,а ответникът му оказвал правна защита и
съдействие. Тогава разбрал от адв.П.,че очаквал хонорарите от няколко дела,които е завел
на К..
По реда на чл.176 от ГПК на ищеца са поставени въпроси,на които е отговорил,че
няма задължения към ответника. Обяснил е, адв.П. го посъветвал преводът на сумите да се
извърши по неговата служебна банкова сметка,а не по личната му. Уверил го е,че след това
ще го осведоми и ще преведе сумите по лична сметка на К.. Ищецът е категоричен,че не е
имал неизплатени задължения към ответника.
Обяснения по реда на чл.176,ал.1 от ГПК е дал и ответникът,като е потвърдил,че
посочената в молбата от 21.06.2017г. от К. до ЧСИ банкова сметка, е негова служебна-
адвокатска— за такси и хонорари. Заявява, че С.К. е предложил сумите, събрани по делото,
да бъдат превеждани по служебната банкова сметка като адвокат, а като се прибере в
страната да му отчете платеното.
След постановяване на съдебното решение ищецът СЛ. Г. К. е починал-на
08.12.2020г. и с Определение №260163/18.01.2021г. РС-Плевен е конституирал като ищци,
на основание чл.227 от ГПК, наследниците му- АН. АД. К.-съпруга, М. Сл. К.-дъщеря и Ев.
Сл. К.-дъщеря.
При така установената фактическа обстановка, въззивният състав прави следните
изводи:
Съдът е сезиран с претенция иск по чл.422 от ГПК- установителен иск, предявен
5
като продължение на заповедно производство по чл.410 от ГПК.
Иска се да бъде признато съществуването на вземане на заявителя към длъжника,
което е предявил по заповедното производство по ч.гр.д. №950/2020г. по описа на РС-
Плевен. К. твърди,че има изискуемо вземане по сключен с адв.П.-АК-Плевен, Договор за
правна защита и съдействие от 04.01.2017г., представляващо събраната в резултат на
принудителното изпълнение сума в размер на 6071.27лв.
Ответникът отрича съществуването на задължение към ищеца,като
противопоставя твърдения за наличие на непогасени задължения за заплащане на адвокатски
хонорар по сключените договори за правна защита и съдействие.
При така установената фактическа обстановка, съставът намира,че е сезиран с иск
с правно основание чл.284,ал.2 от ЗЗД- претенция на доверителя към довереника за отчет на
изпълнението на поръчката. Не се спори, че договорът за правна защита и съдействие има
характеристиките на договор за поръчка, с предмет оказването на правна защита и
съдействие. Страните не спорят, че по силата на дадените пълномощия адв.П. е оказал
такава на ищеца-конкретно образуване и представителство по изп.д.№1/2017г. за събиране
на вземане на ищеца.
Спорът е изпълнени ли са отчетните действия- на довереника към доверителя-
съгласно чл.284,ал.2 от ЗЗД- да даде сметка и предаде всичко, което е получил в изпълнение
на поръчката. От своя страна довереникът твърди, че доверителят не му е изплатил пълният
размер на уговорените хонорари и това е причината да не извърши превод на сумата.
Съставът намира,че искът е основателен и доказан и правилно е уважен от
първинстанционния съд. От приложеното платежно нареждане се установява, че на
13.07.2017г. ЧСИ Найденов- с №716 в КЧСИ и район на действие ОС-Плевен, е превел по
сметка на адв.П. сумата от 6071.27лв., с вписано основание- „изп.д.№1/2017г.“. Страните не
спорят, че банковата сметка, по която е извършен преводът, е такава по чл.39 от
ЗАдвокатурата. Касае се за клиентска сметка, по която доверителят превежда средства на
адвоката за покриване на разноски във връзка с изпълнение на поръчката- плащане на такси,
разноски, данъци на клиента. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на
адвоката,тъй като те служат за изпълнение на възложената му поръчка. След изпълнение на
ангажиментите адвокатът дължи на клиента си отчет за разходваните/ получените средства.
Законът дава възможност на адвоката да удържи от постъпилите от или за неговия клиент
средства сумата за своите разходи, доколкото те не са заплатени вече с получени аванси, но
отново е задължен да представи отчет на клиента си. Окончателният отчет е след
изпълнение на възложеното и не по-късно от 31 януари на годината,следваща извършването
на разхода(ал.4 от чл.39 от ЗАдв.).
В случая се установява,че клиентът С.К. е заявил съгласие пред ЧСИ
сумите,които събере по принудителното изпълнение,да се преведат по клиентската сметка
6
на пълномощника му. Видно е,че преводът е извършен. Липсват доказателства адв.П. да се е
отчел на клиента си и да му е прехвърлил сумата. Не може да се сподели твърдението му,че
с така даденото съгласие клиентът му е признал наличие на задължение за заплащане на
адвокатски хонорар. Дори и да е имало такова,представените от К. доказателства
категорично доказват,че е изплатил уговорените адвокатски хонорари. В договорите за
правна защита и съдействие страните са се споразумели и изрично вписали, че уговореният
адвокатски хонорар е изплатен в брой при сключване на договора. Съгласието си с тази
договорка са заявили, както клиентът, така и адвокатът, полагайки подписите си в
потвърждение. С оглед на това и при съобразяване приетото в т.1 от ТРеш.
№6/06.11.2013г.,пост. по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС,че при плащане в брой вписването
за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка, следва да се приеме,че клиентът е изпълнил ангажимента си към пълномощника и
няма задължения по поръчката.
Обратно-довереникът не е доказал да е изпълнил ангажимента си по чл.284,ал.2
от ЗЗД-да се отчете и предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Въпреки
дадената възможност ответникът не доказва твърдението си, че е изплатил на ръка на ищеца
сума от 2000лв. от общо претендираната.
С оглед на така ангажираните доказателства,съставът споделя изцяло извода на
първонистанционния съд за основателност на претенцията и доказано съществуването на
изискуемо вземане на С.К.-по реда на чл.227 от ГПК-на неговите наследници, към
адв.Б.П.,във връзка с Договор за правна защита и съдействие от 03.01.2017г. Затова
обжалваното Решение №260513/27.11.2020г.,пост.по гр.д.№2789/2020г.по описа на РС-
Плевен, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските.
При този изход на спора въззиваемите имат право на възстановяване на
направените в производството разноски. Не са представени доказателства за сторени
такива,не е уговорен адвокатски хонорар в приложеното към отговора на въззивната жалба
пълномощно. Поради това не следва да се присъждат разноски на въззиваемите за
настоящата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК Ловешкият окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260513/27.11.2020г., постановено по гр.д.
№2789/2020г. по описа на РС-Плевен, като правилно и законосъобразно.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяването на
7
страните, при наличие на предпоставките чл.280,ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8