Р Е Ш Е Н И Е
№1548/13.4.2017г.
гр.Варна 13.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав
в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети март две хиляди и
седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря М.М., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№8075/2016г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.135 от ЗЗД.
Ищецът Хр.М. твърди, че по силата договор за
заместване на длъжник от трето лице по договор за кредит от 3.05.2005г. вместо
ответника В.Ж. е изплатил 251 231.61лв. в полза на „*” за погасяване на задължение на последния към нея по
договор за кредит, като с това се е суброгирал в
правата на удовлетворения кредиотр на ответника.
Ищецът сочи, че ответникът знаейки, че е задължен към него се е разпоредил с
единствения си имот представляващ първи етаж от жилищна сграда в *, ведно с 50кв.м. ид.ч. от
дворното място, в което тя е построена, цялото с площ от 670кв.м. по документи,
а по скица 700кв.м. представляващо УПИ VІ-43, кв.10 по плана на гр.Аксаково в
полза на своя брат, втория ответник Г.Ж.. Предвид изложеното, се моли да се
постанови решение с което да се прогласи за недействителен по отношение на
ищеца сключения между двамата ответници договор за
покупко-продажба на описания имот обективиран в нот.акт №*, дело *, вх.рег.№*. на СВ
и да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответниците в срока по чл.131 от ГПК са депозирали отговор, в
който твърдят, че претенцията е недопустима поради това, че ищецът не е техен
кредитор, а освен това сочат, че това твърдение е основание и за
неоснователност на иска. Твърди се, че купувачът не е бил информиран за
задължението на продавача, заместването в дълг считат, че не е основание за
регрес и правят възражение за изтекла давност за неизвестен период от време.
Съдът приема, че предявения иск намира правното си основание в чл.135 от ЗЗД.
Съдът, след като се запозна с
изложеното от ищцовата страна в исковата молба,
вземайки предвид възраженията на ответниците и
ценейки при условията на чл.235, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По делото е представено копие от
разпределителен протокол от 21.11.2013г. на ЧСИ З.* №* (л.11-13), с
който е извършено разпределяне на сумата от 781 000лв. получена от
продажбата на няколко имота собственост на ипотекарния
длъжник „*” ЕООД, като продадените имоти са
идентификатори * в местност „*” в гр.Варна, като сумите са биле разпределени за
задоволяване претенциите на взискателите * и *, като трите
имота общо са представлявали имот с идентификатор *.
Представено е и копие от нотариален акт
№* в който е обективирана
покупко-продажба на имот с идентификатор * с площ от 9 318кв.м. в местност „*”, гр.Варна чрез която „*” ЕООД е продало на ищеца Х.М. посочения имот.
Представено е копие от молба на „* до Служба вписвания при РС Варна от 30.03.2005г., за
вписване на договорна ипотека върху собствен на В. Ж.Ж.
имот от 3 000кв.м. в местността „*”,
гр.Варна придобит от него чрез кредит от банката в размер на 250 000лв.
При това положение решаващия състав
приема следното:
Представената молба на *” ЕАД до СВ при РС Варна, в частта относно изявлението
на търговското дружество представлява частен документ нямащ обвързваща съда доказателствена сила за изложеното в него, като официална
от него е само частта с която е заведен в посочената служба, но въпреки това
предвид липсата на оспорване от страна на ответниците,
следва да се приеме, че обективираното в него
изявление на търговската банка, че е отпуснала кредит в полза на ответника В.
Ж.Ж. е вярно и доказва наличието на възникнало за
посочения ответник към „*” ЕАД
задължение в посочения в молбата размер от 250 000лв., както и за това, че
за обезпечаване на същото е наложена ипотека върху имот представляващ
земеделска земя от 3 000кв.м., в м-ст „*”, гр.Варна. Посоченият имот бъдейки част от имот с
идентификатор * на *. е продаден от „*” на ищеца, като отсъствието на забележка в
нотариалния акт №*., че имота се продава свободен
от тежести и липсата на твърдения в тази насока обуславят извода, че към него
момент договорната ипотека учредена от първия ответник Вл.Ж.
в полза на третото не участващо в производството лице „* не е била свалена, като този извод се обуславя и от
установяващия се от представените от ЧСИ доказателства за извършената публична
продан на имота именно като обезпечение на дълг към банката. При това положение
решаващия състав приема, че чрез публичната продан на имота собственост на
ищеца е удовлетворено вземането на трето лице към ответника Вл.Ж..
При това положение е настъпила хипотезата на чл.155, ал.1 от ЗЗД, като
настоящия ищец от момента на публичната продан на имота се е превърнал в
кредитор на ответника Вл.Ж. със всички права на
удовлетворения кредитор-„*” ЕАД за сумата
от 251 448.81лв. съгласно посочената като реализирана от продажбата
стойност на ищовия имот описана в посочения по-горе
протокол за разпределение от 21.11.2013г. При настоящия случай предвид липсата
на доказателства за друго следва да се приеме, че обема на придобитите по
посочения път от ищеца права е в рамките на обичайния за банков ипотечен
кредит.
От друга страна от обективирания
в нот.акт №*.
договор за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че ответника Вл.Ж. се е разпоредил в полза на втория ответника Г. Ж.Ж.-негов брат с имот представляващ първи етаж от жилищна
сграда находяща се в гр.*, без данни за площ по документи, а по данъчна оценка
със застроена площ от 84кв.м., ведно с 50кв.м. ид.ч.
от дворното място в което е построена, цялото с площ от 670кв.м.,
представляващо * по плана на гр.*.
Основният въпрос от значение за настоящия
спор е имал ли е продавача качеството на длъжник извършващ действия за
намаляване на имуществото си с цел да увреди кредиторите си. По този въпрос
решаващия състав приема следното:
Видно е от съдържанието на
представеното удостоверение изх.№*., че при ЧСИ * е образувано изп.д.№** по повод на издаден срещу ответника Вл.Ж. изпълнителен лист по ч.гр.д* Варна, * състав.
Малкият пореден номер на цитираното в удостоверението заповедно производство
предполага извода, че то е било образувано през месец януари или февруари на
2012г., като по този начин времевата разлика между атакуваната в настоящото
производство разпоредителна сделка -12.07.2011г. и момента на съдебното
признаване на дължимостта на сума от страна на Вл.Ж. към „*” ЕАД се явява
незначителна и това обуславя извода за предприети действия от страна на
ответника-длъжник за намаляване на имуществото му с цел ощетяване на кредитора.
Процесната сделка е сключена между двамата ответници за които не се спори, че са братя, което я
поставя в хипотезата на чл.135, ал.2 от ЗЗД, като горните изводи обуславят
извода за основателност на предявения иск и той следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на главния иск и
направеното искане ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на
595.57лв.
Воден от гереизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА за относително недеиствителна
по отношение на Х.Н.М. ЕГН********** *** сделката обективирана
в нот.акт №*. на
нотариус с район на действие РС Варна по силата на която В.Ж.Ж. ЕГН********** *** е продал на Г.Ж.Ж.
ЕГН********** *** недвижим имот представляващ първи етаж от жилищна сграда в
гр.*, ведно с 50кв.м. ид.ч. от
дворното място, в което тя е построена, цялото с площ от 670кв.м. по документи,
а по скица 700кв.м. представляващо *, кв.10
по плана на гр.*.
ОТМЕНЯ
нот. акт нот.акт №* на нотариус с район на действие РС Варна
ОСЪЖДА В.Ж.Ж. ЕГН********** *** и Г.Ж.Ж. ЕГН********** *** да заплатят на Х.Н.М. ЕГН********** ***
сумата от общо 595.57лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: