О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 143
гр.Кюстендил, 08.03.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на осми март през
две
хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от
съдията адм.
дело
№ 22 по описа
за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е образувано по
жалба
на
В.Ж.С. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника й М.И.Д., срещу мълчалив отказ на кмета на Община Сапарева баня във връзка със
заявление вх. № З-2250/15.11.2022г. да издаде заповед по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж. Изложени са доводи за незаконосъобразност с
искане за отмяна на оспорения отказ и за връщане на преписката на административния
орган с указания за издаване на административен акт с правно основание чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2
от ЗУТ.
Съдът, като извърши преценка на
доказателствата по делото, вкл. на приложената административна преписка и на
доводите на оспорващата, както и след служебна
проверка на оспорения административен акт, счита жалбата за процесуално недопустима. Съображенията
са следните:
От фактическа страна по делото е
установено, че по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 85, том ІІ, н.
д. № 528/1994г., М.И.Д. и Ж. В. Д. прехвърлят на дъщерите си В.Ж.Д. и И. Ж.Д. следния недвижим имот – ½ ид.ч.
от дворно място, образуващо парцел VІІІ-19 в кв.94 по плана на гр. Сапарева
баня, ведно с построения в имота масивен гараж с мазе под него, ведно с
½ ид.ч. от построената в имота масивна жилищна сграда, представляваща
къща-близнак, като на И. Ж.Д. се прехвърля сутерена от сградата, спалнята на
втория етаж откъм улицата и малката таванска стая, а на В.Ж.Д. - първия етаж
над сутерена, спалнята на втория етаж откъм двора и голямата таванска стая, като
прехвърлителите си запазват правото да ползват имота.
Оспореният отказ е във връзка с
подадено заявление вх. № З-2250/15.11.2022г. на М.И.Д. *** баня, с което се
прави искане за извършване на оглед на жилищната сграда в имота и конкретно на
частта от същата, разположена непосредствено до помещение, ползвано от Н. Д., като
се твърди, че поради течове от мивката в това помещение, се наводнява общата
стена, която е с напукана шпакловка. Във връзка с горното се счита, че е налице нарушение, а решението на
проблема е премахване на мивката.
Със сходно съдържание е и
заявлението на М.И.Д. ***-2290/15.11.2022г., което е приложено към жалбата.
Видно от депозираната жалба, като
предмет на оспорване се сочи мълчалив отказ на кмета на община Сапарева баня да
издаде заповед за премахване на незаконен строеж, описан като „…стени, трегери
и приобщаване на части чрез незаконно преустройство в площта на северозападен
близнак – собственост на Н. В. Д., който е изграден с обща стена и покрив
заедно със сградата на жалбоподателката В.
Ж.Д. /С./“.
Към административната преписка, кметът
на община Сапарева баня е представил писмо изх. № З-2250-1/29.11.2022г.,
издадено от него с адресат М.И.Д. във връзка с подадено от последната заявление
вх. № З-2250/15.11.2022г. В писмото се указва на заявителката, че при
неотстраняване на течовете от Н. В. Д., следва да реализира претенциите си за
вреди по реда на чл.45 от ЗЗД пред
компетентния съд.
Анализът на доказателствата към административната преписка обосновава изводи за липса на годен за оспорване административен акт – основание за недопустимост на жалбата по чл.159, т.1 от АПК. Отказът за издаване на заповед по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строеж не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Освен, че със заявлението от 15.11.2022г. е сезиран главният архитект на община Сапарева баня, а не кметът на общината, но и последният не е обвързан със срок и законово задължение за произнасяне по сигнал за незаконно строителство, поради което не е налице формиран мълчалив отказ, който да бъде надлежен предмет на съдебен контрол за законосъобразност. В специалния Закон за устройство на територията липсва правна норма, която да предвижда задължение за административния орган за произнасяне по заявление с данни за незаконно строителство. В ЗУТ е предвидено самосезиране на органите по незаконно строителство /по чл. 225 или чл. 225а/ в производството по установяване и премахване на незаконни строежи, поради което инициирането на производство по сигнал на трети лица не е обвързващо за органа, тъй като тези лица нямат качеството на заинтересовани страни и не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Във връзка с подадени от тях сигнали /заявления/, за органа не възниква задължение за произнасяне, а следователно не се формира и отказ, вкл. мълчалив отказ, за издаване на индивидуален административен акт. Освен това, специалната разпоредба на чл.214 от ЗУТ в т.3 визира като индивидуални административни актове, подлежащи на оспорване, само заповедите за спиране или премахване на строежи, но не и отказите за издаване на такива. Подадената жалба е процесуално недопустима поради липса на предмет и съдът я оставя без разглеждане като прекратява производството по делото.
Допълнително в подкрепа на
горното, следва да се посочи, че в случая органът не е сезиран от
жалбоподателката, а от М.И.Д. и то в лично качество, а не като пълномощник на В. Ж.Д. /С./, с оглед на което спрямо
последната не би могъл да се
формира административен отказ. От друга страна подаденото заявление не съдържа
данни за наличие на незаконен строеж, както и ясно формирано искане до
административния орган.
По изложените съображения и на
осн. чл.159, т.1 от
АПК,
съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Ж.С. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника й М.И.Д.,
срещу мълчалив отказ на кмета на Община Сапарева баня във връзка със заявление вх. № З-2250/15.11.2022г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС
в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: