РЕШЕНИЕ
№ 530/06.11.2014год. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на 15.10.2014 год. / петнадесети
октомври през две хиляди и четиринадесета година / в състав :
Председател: Рени
Ковачка
при секретаря Мария Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачка гр. дело № 342 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
По изложени в исковата молба съображения, „ А.” ЕООД гр.. моли съда да
постанови решение, с което да осъди
Община П. да му заплати сумата от
182 901.60 лева, представляваща платена продажна цена по договор за
покупко-продажба на недвижим имот –частна държавна собственост, сумата от
3 658.03 лева-представляващи платен данък за придобиване, сумата от
3 658.03 лева, представляващи
платени 2 % режийни разноски, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. Ищецът претендира присъждане на разноски.
Ответната Община оспорва иска, като основното възражение което прави е за
погасяване на иска по давност.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото доказателства се установявава, че на ***год. Община П. , в качеството си на продавач и „ АСФ-Е.” ЕООД гр.С., в качеството му на
купувач, са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот-частна
общинска собственост, а именно: недвижим имот, представляващ УПИ **, отреден за
“За бензиностанция и газостанция”, целият с площ от 4011 кв.м., находящ се в
кв.*** по плана на ***. Договорът е
сключен на основание Заповед № ***год.
на Кмета на Община П.. Според цитирания договор, купувачите са закупили имота
за сумата от 182 901.60лева, която са заплатили с платежно нареждане от 26.09.2007год. и такова от 27.09.2007год,
както и на 02.11.2007год. са заплатили и
сумата от 3 658.03лева, представляваща 2 % режийни разходи.
С влязло в сила на
29.10.2009год. Решение № 12784, ВАС е обявил
за нищожна Заповед № ***год. на Кмета на Община П., като с влязло в сила
на 02.02.2011год. Решение №
68/13.12.2010год., постановено по гр.дело № 16/2010год. на ПОС е прогласена
нищожността на сключения на ***год. договор за покупко- продажба като
противоречащ на закона.
С договор за цесия от ***год. ”Е. ****” ЕООД /с предходно наименование „ АСФ- Е.” ЕООД
гр.С. е прехвърлило на ищеца в
настоящото производство вземане в размер на 189 316.06 лева, представляващо
платена продажна цена, режийни и платен данък, по договор за покупко-продажба на недвижим имот-частна
общиска собственост от ***год. С писмо
от ***год. „ Е.-**** ”ЕООД е уведомило Община П. за прехвърленото вземане на „ А.”
ЕООД гр.П..
С писма от ***год.
и ***год., ищецът е направил предложение до Община П. за доброволно уреждане на
отношенията им във връзка с възстановяване от страна на Община П. на процесните
суми, като подлежащи на връщане. Изпратил е и нотариална покана за плащане,
получена на ***год.
Ищецът претендира връщане на платената по прогласения за нищожен договор за
покупко-прадажба, като титуляр на вземането
съгласно договор за цесия от ***год. Претенцията
се основава на чл.34 от ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Същата е основателна, но погасена по давност и следва да се отхвърли.
Съгласно чл.34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за
нищожен всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е
получила от нея. Както вече се посочи по-горе, сключеният между АСФ” Е.”
ЕООД гр.С. и Община П. договор за покупко-продажба е
прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение, поради което претенцията
за връщане на платената продажна цена, е основателна. Основателно тя се
предявява от ищеца, а не от купувача по договора за покупко-продажба, тъй като
същият се явява титуляр на вземането на основание сключен договор за
цесия. Претенцията обаче е погасена по
давност.
Искът по чл.34 от ЗЗД се погасява с общата
петгодишна давност, която започва да тече от дата на плащане на продажната цена
и това е деня, когато вземането е
станало изискуемо. В случая процесният договор
за покупко-прадажба е прогласен за нищожен, поради противоречие със закона.
Полученото въз основа на такъв договор е при начална липса на основание, поради
което даденото от страните подлежи на връщане по правилото на чл.55, ал.1 ,т.1
от ЗЗД. Тъй като при фактическия състав на чл.55, ал.1 ,т.1 от ЗЗД, основанието
не е налице при самото извършване на престацията, то давността започва да тече
от деня на получаване на престациите. Моментът на влизане в сила на съдебното решение,
с което е прогласена нищожността е ирелевантен, защото съдебното решение има
установителен характер и не е елемент от фактическия състав на чл.34 от ЗЗД.
От изготвената по
делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза – основна и
допълнителна се установява, че продажната цена е платена на две части,
съответно на 26.09.2007год. сумата от 69 910.60лева и на 28.09.2007год.-
сумата от 120 000 лева. Установява се също така, че на 03.11.2007год. е
заплатена и сумата 3 658.03 лева, представляващи 2 % режийни разходи, като
на 02.11.2007год. е внесен в о. „М. д. „ и данък за прехвърляне на
собствеността в размер на 3 658.03 лева.
Имайки предвид горепосочените моменти на плащане и
момента на депозиране на исковата молба в съда - 09.04.2014год., то искът се явява погасен по давност и следва да се отхвърли, ведно
с претенцията за присъждане на законна лихва, считано от 09.04.2014год. до
окончателното й изплащане.
По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ А.” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
*** , представлявано от управителя И.И. против Община П. *** иск за заплащане
на сумата от 182 901.60лева, представляваща платена продажна цена по
Договор за покупко-продажба на недвижим
имот- частна общинска собственост от ***год., сумата от 3 658.03 лева, представляваща
платен данък за придобиване на имота и сумата от 3 658.03 лева,
представляваща режийни от 2 %, подлежащи на връщане на основание чл.34 във вр.
с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
09.04.2014год. до окончателното й изплащане като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: