Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.07.2020
г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 968 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 521957 от 31.10.2018 год. постановено по гр.дело № 25773/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 87 състав, е осъден на основание
чл.288, ал.12 от КЗ/ отм./ С.С.С., ЕГН **********, да заплати на Г. ф., с
адрес: ***, сумата от 616,85 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
обезщетение по щета № 110857/09.12.2009 г., образувана във връзка с ПТП
настъпило на 02.12.2009 г. в гр.София,
между л.а.“Рено Лагуна“, с рег.№ *******, собственост на Б.К.К.и л.а.“
Форд Мондео“, с рег.№ *******, собственост на С.С.С., по вина на водача на л.а.
“Форд Мондео“, с рег.№ *******, който е управлявал МПС без сключена задължителна
застраховка „ Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 13.05.2016 г. до окончателното й изплащане. С решението
на съда е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.С.С., ЕГН **********, да
заплати на Г. ф., с адрес: ***, сумата от 450 лв.- разноски по делото.
Срещу
решението на СРС, 87 с-в е постъпила
въззивна жалба от С.С.С., подадена чрез назначения му особен представител по
делото, адв.Д.К. с искане същото да бъде отменено, и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен
и недоказан. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона.
Въззиваемата
страна- ищец Г. ф., ***, чрез процесуалния си представител юрк. Н.П.оспорва
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца Г. ф., ***
срещу ответника С.С.С., гр.София, осъдителен иск с правно основание чл.288,
ал.12 от КЗ/ отм./. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло
изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност
на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 288, ал.12 от КЗ/ отм./,
като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените
във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
По делото е
безспорно установено наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника - деликвент, на основание чл.288, ал.12 от КЗ/ отм., а именно: настъпване на описаното в
исковата молба ПТП, отговорност на прекия причинител на вредите по чл.45 от ЗЗД, плащане от
Гаранционния ф. на обезщетение
за претърпени имуществени вреди в полза на увреденото лице и наличие на
основанието за извършеното плащане по чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/ отм./-липсата на сключена
застраховка "Гражданска отговорност" от ответника. При това положение
обезщетяването на вредите от процесното ПТП не е в тежест на застрахователя, а е в тежест на ищеца Г. ф. съобразно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.“ а“
от КЗ/ отм./, тъй като отговорността на виновния водач не е била
покрита от действаща задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" към момента на настъпване на застрахователното събитие. Не се спори и относно
размера на дължимото обезщетение за причинените от процесното ПТП имуществени вреди в размер на сумата от 616,85 лева - в рамките на
заплатеното от ищцовата страна на увреденото лице обезщетение, което води до
основателност на предявения от Гаранционния ф. срещу ответника регресен иск в пълния му предявен
размер.
Съдът
намира за изцяло неоснователен изложения във въззивната жалба основен довод на ответника, чрез назначения
му по делото особен представител адв.Д.К., че в
настоящия случай, обезщетението по щетата е изплатено от страна на ищеца по
сметка на Р.И.К.като същия не бил надлежно упълномощен от увреденото лице Б.К.К.,
с изрично право да получава суми, представляващи обезщетение по застрахователен
договор от нейно име. Противно на изложеното във въззивната жалба съдът приема,
с оглед представено по делото пълномощно, че Б.К.К.е надлежно упълномощила Р.И.К.да
получи дължимото й се обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат
на процесното ПТП. Следователно по силата на представеното пълномощно лицето Р.И.К.като пълномощник на увреденото лице Б.К.К.е имал
право да получи обезщетение за причинените на последната от процесното ПТП имуществени вреди в размер на сумата от 616,85 лева. В тази връзка правилно ищецът е превел
дължимата сума по банкова сметка ***.
По изложените съображения, настоящия въззивен състав,
приема че в настоящия случай са налице предпоставките на закона за
уважаване на предявения от ищеца срещу ответника иск с правно основание чл.288,
ал.12 от КЗ/ отм./. С оглед на което предявения от ищеца срещу ответника иск с
правно основание чл.288, ал.12 от КЗ/ отм./ се явява изцяло основателен и доказан за
сумата от 616,85 лв., и като такъв правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд за посочения
размер.
С
оглед на така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззивника-
ответник, разноски за въззивното
производство не се дължат. С оглед изхода на спора на основание чл.273 от ГПК
във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят
своевременно поисканите и дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение и за
заплатен депозит в размер на сумата от 300 лв. за назначения особен
представител на ответника по делото за въззивната инстанция. Искането за
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна- ищец съдът намира за основателно.
Досежно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата
страна – ищец, съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия
съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ
бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста, която настоящата въззивна
инстанция, с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на
възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от
юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от
въззивника- ответник полза на въззиваемата страна- ищец юрисконсултско
възнагражение следва да се определи от
съда в размер на 100 лв. за въззивната инстанция/. С оглед на което на
въззиваемата страна- ищец по делото следва да се присъдят разноски за
настоящата въззивна инстанция в размер на сумата от 400 лв.
На следващо място, съдът приема, че на
основание чл.77 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СГС, сумата от 25,00 лв.- дължима държавна такса по подадената въззивна
жалба.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 521957 от 31.10.2018 год. постановено по гр.дело №
25773/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 87 състав.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Г. ф., ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 400
лв./ четиристотин лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати по сметка на Софийски Градски Съд, на основание чл.77 от ГПК, сумата от 25,00 лв./ двадесет и пет лева/, представляваща дължима държавна
такса по подадената въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.