Определение по дело №235/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 372
Дата: 27 февруари 2018 г.
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20182100500235
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

                              О  П  Р  Е   Д  Е  Л  Е   Н  И Е    № 372  

                                    

 

 

                                   град Бургас , 27.02. 2018 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   закрито      заседание  

на ............27.02…..през

две хиляди и  осемнадесета    година ,             в състав :

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова        

                                                  мл.с. Сияна Димитрова                                                 

                                                                                             

при  секретаря …………….      като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  235         по описа  за

                    2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                                                           Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод въззивната жалба на  процесуалния  представител на „Хелио-тур-с“АД    –ответник    по гр.д. №5196 /2016 год. по описа на Бургаския  районен съд против решение № 1903/22.11.2017 год. постановено по същото дело,с което е прието за установено по отношение на въззивника ,че  ищецът В.В.Ж. ***  на основание договор за покупко-продажба ,сключен с нот. акт № 2/2013 г.  и на осн.давностно владение през периода 2001-2017 г. е собственик на недвижим имот ,представляващ поземлен имот с идентификатор 67800.54.109,с адрес – гр.Созопол ,бл. 6,м.“Каваци“,с площ от  927  кв.м.,начин на трайно ползване –за друг вид застрояване .

                                                 Въззивникът     изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и  необосновано,противоречащо на служебно известни на съда факти .

                                            Сочи се на първо място  ,че  решението по гр.д. № 2587/2001 г.  на БРС от 10.09.2003 г. е било отменено  и с крайния съдебен акт  Гюров и Казаков-праводателите на ищцата   са осъдени да предадат владението върху имота на въззивното дружество ,като от решенията ставало ясно ,че Гюров и Казаков  от 2001 г. до 2008 г. ,през цялото време са знаели ,че  собственик и владелец на имота е  ответника. Настоящото решение  е в противоречие с останалите решения за процесния имот,като е установено кой е владял имота.Освен това ,съдът се е прострял извън пределите на исковата молба ,приемайки ,че владението  продължава и през 2017 г.,а се претендира владение през 2001-2016 г.

                                               Подробно се анализират установените факти  по цитираните дела относно процесния имот , а именно :че процесният имот е част от активите и от апорта  на държавата ,преминали в стопанисване от ДП“Балкантурист“,“Хелио-тур-с“ЕАД и после-в приватизираното „Хелио-тур-с“АД/като неправилно ищцата твърди ,че имотът  не е записан в сметка 201 и не е бил включен в границите на къмпинга /.Съдът не се е произнесъл по реда на косвения съдебен контрол относно незаконосъобразността и нищожността на решението на ПК-Созопол от 17.03.1999 г. ,с което е била възстановена собствеността ,като се подчертава и че  не е извършван въвод във владение ,за какъвто свидетелства протокола от 21.07.1999 г.В тази връзка се анализират и свидетелските показания ,като се сочи ,че  същите не са конкретни ,без посочен период на владение ,общи и повърхностни ,в противоречие с останалите писмени доказателства ,вкл.договори за наем и анекси към тях ,от които се установява ,че имотът е владян от дружеството през цялото време –от момента на сключването  му в капитала на „Балкантурист“.

                                               Моли се за отмяна на решението   и вместо него – постановяване на ново ,с което  се отхвърли предявения иск  .Правят се доказателствени искания – за разпит на свидетел  относно владението  ,за прилагане на цитираните съдебни решения  относно собствеността върху имота и за издаване на съдебно удостоверение   за снабдяване с прокурорска преписка .Прилагат се копия от съдебни решения ,описани във въззивната жалба .

                                               Въззивната жалба  е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице  против подлежащ на обжалване акт .              

                                                          Въззимаемият ищец В.Ж. е подал  писмен отговор по чл. 263 от ГПК ,с който оспорва въззивната жалба ,като счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Сочи ,че  още с исковата молба подробно е проследено развитието на спора относно имота  и постановените в тази връзка съдебни актове ,които обаче не обвързват ищцата със СПН ,доколкото делата са водени срещу лица ,несобственици на имота  ,които не се явяват праводатели на ищцата ,както и защото спорното право не е било предмет на разпоредителни сделки  от страна на ответниците по гр.д. № 2587/2001 г. на БРС .Оспорва се твърдението ,че съдът е излязъл  извън пределите на исковата молба /доколкото и на осн.чл. 253 ал. 3 от ГПК съдът  взема предвид и настъпилите след предявяване на иска  факти , а и предявеният иск  не спира давността в полза на търсещия защита на спорното си право /.

                                                           Макар и във въззивната жалба да са изложени подробни мотиви ,на които ответникът обосновава придобиването на права върху част от терена ,върху който е разположен бившия къмпинг „Каваци“ към датата на приватизацията през 1995 г.,липсват  такива относно начина на придобиване на правото на собственост върху конкретния имот,както и  опровергаващи твърденията на ищцата ,че както тя,така и нейните праводатели  повече от 15 години упражняват добросъвестно фактическа власт върху имота ,без противопоставяне от ответника.Всички останали твърдения  на въззивника  са  недоказани ,поради което в съответствие със събраните писмени и гласни доказателства съдът е постановил правилно и обосновано решение.Моли се за потвърждаването му.

                                                           Настоящият съдебен състав счита за преклудирани  направените  във въззивната жалба нови доказателствени искания .за разпит на свидетел  и издаване на  удостоверение за снабдяване с прокурорска преписка .Що се касае до искането за прилагане на копия от цитираните и представени съдебни решения,то няма пречки същите да бъдат приети за сведения ,доколкото въззивникът се позовава в голямата си част от доводите си на тях. 

С оглед на горното и на осн. чл.266 и чл.  267 от ГПК Бургаският окръжен съд

 

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л     И :

 

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на въззивника за  допускане до разпит на един свидетел  за установяване на владението върху процесния имот  след завеждане на  исковата молба ,както и за снабдяване със съдебно удостоверение  за снабдяване с документи от прокурорска преписка  № 5422/20.06.2017 г.

ПРИЕМА приложените към въззивната жалба копия от съдебни решения ,подробно цитирани в нея .

ВНАСЯ  делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 28.03.2018 г. от 10,00 часа ,за която дата да се призоват страните .

ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                                                                         2.