№ 205
гр. Плевен, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:С. АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б.
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20244400500506 по описа за 2024 година
С решение № 109 от 06.07.2022 г. по гр.д. №622/2021 г. Кнежански
Районен съд е:
ДОПУСНАЛ извършването на съдебна делба между В. П. А., с ЕГН:
********** и съпругата му В. Ц. А., с ЕГН: **********, и двамата с
постоянен адрес гр.Кнежа, **********, Н. А. Х., с ЕГН: ********** и
съпругата му Ц. Т. Х., с ЕГН: **********, и двамата от гр.Кнежа, **********,
Н. Ц. К., с ЕГН: ********** и съпругата му С. З. К., с ЕГН: **********, и
двамата от гр.Кнежа, ********** и П. М. К., с ЕГН: ********** и съпругата
му М. Б. К., с ЕГН: **********, и двамата от гр.Кнежа, ********** по
отношение на съсобственият им недвижим имот: поземлен имот с
индентификатор №**********.**********.********** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-1431/
07.08.2018 г.на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
03.07.2020 г., с адрес на поземления имот: гр.Кнежа, **********-А, 2, с обща
площ от 685 кв.м. /шестотин осемдесет и пет кв.метра/, с трайно
предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване
средно застрояване /от 10 до 15м./ като им е ОПРЕДЕЛИЛ следните
делбени квоти:
1
-за В. П. А. и съпругата му В. Ц. А. - 455 /четиристотин петдесет и пет/
равни дяла;
-за Н. А. Х. и съпругата му Ц. Т. Х. – 75 /седемдесет и пет / равни дяла;
-за Н. Ц. К. и съпругата му С. З. К. – 75 /седемдесет и пет/ равни дяла и
-за П. М. К. и съпругата му М. Б. К. – 75 /седемдесет и пет/ равни дяла.
Недоволни от решението са останали П. М. К. и съпругата му М. Б. К. и
са подали въззивна жалба срещу него. Те твърдят, че сграда с идентификатор
№**********.**********.**********.2 е съпружеска имуществена общност
на В. П. А. и съпругата му В. Ц. А., а сграда с идентификатор
№**********.**********.**********.1 е съсобствена на Н. А. Х. и съпругата
му Ц. Т. Х., на Н. Ц. К. и съпругата му С. З. К. и на П. М. К. и съпругата му М.
Б. К.. Считат, че при това положение дворното място е обща част, която не
подлежи на делба.
Отговор на въззивната жалба са депозирали Н. Ц. К. и съпругата му С. З.
К.. Те я намират за основателна и молят да бъде уважена. Представят
протокол от юни 1991 г. за разделяне на обектите в сграда с идентификатор
№**********.**********.**********.1 и схеми на трите
жилища/апартаменти/ в тази сграда.
Отговор на въззивната жалба са депозирали и В. П. А. и съпругата му В.
Ц. А.. Те я намират за неоснователна. Представят предложение за проект за
изменение ПУП-ПРЗ за УПИ XI-**********, кв.126 по рег. план на гр. Кнежа,
с идентификатор №**********.**********.**********.
За разглеждането на въззивната жалба е образувано в.гр.д. №746/2022 г.
по описа на Плевенски Окръжен съд. С решение №531 от 08.12.2022 г.
въззивната инстанция е:
ОТМЕНИЛА Решение № 109/06.07.2022 г. по гр.д. № 622/2021 г. на
Кнежански Районен съд изцяло като неправилно и незаконосъобразно и
вместо него е ПОСТАНОВИЛА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. А., с ЕГН ********** и съпругата му
В. Ц. А., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес гр.Кнежа,
********** против Н. А. Х., с ЕГН ********** и съпругата му Ц. Т. Х., с ЕГН
**********, и двамата от гр.Кнежа, **********, Н. Ц. К., с ЕГН **********
и съпругата му С. З. К., с ЕГН **********, и двамата от гр.Кнежа,
**********, П. М. К., с ЕГН ********** и съпругата му М. Б. К., с ЕГН
**********, и двамата от гр.Кнежа, ********** иск за допускане на съдебна
делба на съсобственият им недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
№**********.**********.********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-1431/07.08.2018 г.на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 03.07.2020 г., с
адрес на поземления имот: гр.Кнежа, **********-А, с обща площ от 685 кв.м.
/шестотин осемдесет и пет кв.метра/, с трайно предназначение на територията
2
- урбанизирана и начин на трайно ползване средно застрояване КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.3 ГПК В. П. А., с ЕГН ********** и В.
Ц. А., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес гр.Кнежа, **********
да заплатят на П. М. К., с ЕГН ********** и съпругата му М. Б. К., с ЕГН
**********, и двамата от гр.Кнежа, **********, сумата от 616.20 лв., от
които 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 16.20 лв. за платена д.т.
за въззивната жалба.
Мотивите да се приеме въззивната жалба за основателна са, че върху
поземления имот има изградени собствени сгради на страните и обекти -
индивидуална собственост, поради което поземления имот придобива статута
на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС и че по арг. от чл.38, ал.3 от ЗС и
разясненията по т.1, б. „д“ от Постановление на Пленума на ВС на РБ № 2 от
04.05.1982 г., неговата делба е недопустима.
Недоволни от въззивното решение са останали В. П. А. и В. Ц. А. и са
подали касационна жалба срещу него, за разглеждането на която е образувано
гр.д. №1762/2023 г. по описа на ВКС. С решение №432 от 02.07.2024 г. ВКС е:
ОТМЕНИЛ въззивно решение № 531 от 08.12.2022 г. по гр.д. №
746/2022 г. на Плевенски Окръжен съд и е
ВЪРНАЛ делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Мотивите да се приеме касационната жалба за основателна са, че
съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 227 от 16.05.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 316/2010 г., I г. о., решение № 293/12.12.2011г. по гр.д.№
265/11 на ВКС, II гр.о., решение № 131/27.05.2016 г. по гр.д.№ 600/2016 на
ВКС, I гр.о., решение № 66 от 19.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3499/2016 г., I
г. о. , решение № 97/17.01.2019 г. по гр.д.№ 3051/2017 г. на ВКС, II гр.о.
Решение № 74 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2879/2017 г., II г. о решение
№ 124 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4849/2019 г., I г. о.,
„допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно
место, в което има постройки-индивидуална собственост се преценява с
оглед състоянието на имота към момента на разглеждане на делото за
делба в първата фаза на производството, градоустройственият му статут
и зависи от възможността от дворното място да могат да се обособят два
или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл.19 ЗУТ за
лице към улица, повърхнина и отстояние на сградите една от друга и до
регулационните граници. Действащият ПУП следва да бъде изменен, така,
че всеки един от новообособените УПИ да обслужва отделен
самостоятелен обект на собственост, отделна сграда - индивидуална
собственост или сграда етажна собственост. Делбата е недопустима ако
не съществува такава възможност.“
ВКС е счел, че при новото разглеждане въззивната инстанция следва да
изясни съсобствеността върху дворното място - на кои лица принадлежи то и
3
при какви права, както и дали трети лица, които не притежават сграда или
обект-индивидуална собственост, не притежават идеална част от дворното
място.
ВКС е приел, че по делото няма доказателства за придобиване в режим
на индивидуална собственост на обектите от сграда с идентификатор
**********.**********.**********.1, освен за апартамента на третия етаж и
гараж в северната част на тази сграда. ВКС е посочил, че не е представено
доказателство относно това как е прекратена съсобствеността по отношение
на тези обекти, тъй като представения протокол за разделяне на изградения
групов строеж от 1991 г. е частен документ, който не е с нотариална заверка на
подписите на лицата, посочени в него, т.е. той не отговаря на изискуемата в чл.
192 ЗТСУ /отм./ форма за действителност.
ВКС е указал, че след изясняване на посочените въпроси, при участие на
всички съсобственици на дворното място в производството, съдът следва да
изпрати представеният проект за становище по възможността за разделяне на
дворното място при спазване на изискването на чл. 19 ЗУТ и изискванията за
отстояние на сградите една от друга и до регулационните граници.
При новото разглеждане от въззивния съд е образувано настоящото
в.гр.д. №506/2024 г. Предвид дадените от ВКС указания, с определение №1164
от 02.08.2024 г. Плевенски Окръжен съд е указал на страните да уточнят
следното:
1.кои лица, при какви квоти и на какво основание съпритежават
процесния поземлен имот с идентификатор
№**********.**********.**********.
2.какви сгради по вид, етажност, застроена площ, разгърната площ,
включени самостоятелни обекти са построени в процесния поземлен имот с
идентификатор №**********.**********.**********? Кога и на какво
основание са построени?
3. кои лица и на какво основание са собственици/съсобственици на
сградите/обектите в сградите по т.2.
4. как е прекратена съсобствеността по отношение на жилищата
/апартаментите/, гаражите и складовите помещения в сграда с идентификатор
№**********.**********.**********.1, съставляваща 4-етажната сграда –
групов строеж в процесния поземлен имот с идентификатор
№**********.**********.**********? Има ли, освен протокола за разделяне
от юни 1991 г., друг документ, отговарящ на чл.192 ЗТСУ /отм./? Н. А. Х.
притежава ли ид.ч. от дворното място, ако да – на какво основание я е
придобил, ако не – на какво основание участва в груповия строеж?
5.в сграда с идентификатор №**********.**********.**********.2
има ли други обекти освен гараж с идентификатор
№**********.**********.**********.2.1 – собственост на В. П. А. и В. Ц. А.,
ако да – какви са обектите и чия собственост са?
4
В изпълнение на горните указания въззивниците П. М. К. и М. Б.
К. са депозирали на 26.08.2024 г. становище, в което са направили
следните фактически уточнения:
Правото на собственост върху ПИ с идентификатор
**********.**********.********** принадлежи на:
-В. А. и В. А. /респ. на техните наследници/, съгласно НА № 184/2020 г.
-Н. Х., Ц. Х., Н. К. и С. К., съгласно НА № 59/1986 г.
-П. К. и М. К., съгласно НА № 20/1998 г.
Квотите на гореизброените лица в съсобствеността върху имота са
тези, посочени в първоинстанционното решение.
В ПИ с идентификатор **********.**********.********** има две
сгради:
а/сграда с идентификатор **********.**********.**********.1, която
според съдържанието на представената по делото кадастрална карта е със
застроена площ от 151 кв.м.; брой етажи: 4, предназначение: жилищна сграда -
многофамилна.
В сградата са обособени и фактически съществуват: три самостоятелни
обекта на собственост - жилища, разположени на 2, 3 и 4 етаж; прилежащи им
гаражи, разположени на 1 етаж и други прилежащи обслужващи помещения,
разположени на 1 етаж и подземния етаж.
Собствеността върху самостоятелните обекти в сградата с
идентификатор **********.**********.**********.1 е разпределена съгласно
протокол от юни 1991 г. Липсват данни за други документи за прекратяване на
собствеността по реда и във формата, предвидени в чл.192 от ЗТСУ /отм./.
Собствеността върху втория етаж от сградата с идентификатор
**********.**********.**********.1 е на Н. К. и С. К., съгласно НА №
97/2024 г.
Собствеността върху третия етаж от сградата с идентификатор
**********.**********.**********.1 е на Н. Х. и Ц. Х., съгласно НА №
97/2024 г.
Собствеността върху четвъртия етаж от сградата с идентификатор
**********.**********.**********.1 е на П. К. и М. К., съгласно НА №
378/1997 г. и НА № 20/1998 г.
б/сграда с идентификатор **********.**********.**********.2, която
според съдържанието на представената по делото кадастрална карта е със
застроена площ от 143 кв.м.; брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда
за обитаване.
В сградата са обособени и фактически съществуват два самостоятелни
обекта на собственост: самостоятелно помещение с предназначение гараж и
самостоятелно помещение с бивше предназначение обор /което понастоящем
е празно; не се ползва по някакъв конкретен начин, по конкретно
5
предназначение и от конкретно лице; достъпно всички лица, обитаващи ПИ с
идентификатор **********.**********.**********/.
Собствеността върху единият от обособените и фактически
съществуващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
**********.**********.**********.2.1 с предназначение гараж е на В. А. и
В. А. /респ. - на техните наследници/, съгласно НА № 184/2020 г.
Липсват данни за принадлежността на правото на собственост върху
другия от обособените и фактически съществуващи самостоятелни обекти в
сграда с идентификатор **********.**********.**********.2.2 с бивше и
фактическо предназначение обор.
В изпълнение на дадените от Плевенски Окръжен съд указания,
въззиваемите В. Ц. А., П. В. А. и Ц. В. А. са депозирали на 03.09.2024 г.
молба, в която са направили следните фактически уточнения:
Тримата притежават 455/680 ид.ч. от ПИ с идентификатор
**********.**********.**********, както и гараж с идентификатор
**********.**********.**********.2.1 с площ 71 кв.м., съгласно НА
№184/2020 г.
В о.с.з. на 24.10.2024 г. е уточнено, че в сграда с идентификатор
**********.**********.**********.2 има два самостоятелни обекта, от които
само този с идентификатор **********.**********.**********.2.1, с площ 71
кв.м. и с предназначение гараж се намира в процесния ПИ с идентификатор
**********.**********.**********. Представени са скица на сграда №15-
984923-30.09.2024 г. и схема на самостоятелен обект в сграда №15-834044-
15.08.2024 г.
В о.с.з. на 24.10.2024 г. е уточнено още, че за първия и втория жилищни
етажи в сграда с идентификатор **********.**********.**********.2 са
издадени съответно на К. и на Х.и нот. актове за собственост по давност и
обстоятелствена проверка, а третия жилищен етаж е купен от К..
По делото е изготвен експертен вариант за поделяне на процесния
поземлен имот, който е изпратен за одобряване на Община Кнежа. В нейно
становище от 03.02.2025 г. се сочи, че „има техническа възможност съгласно
разпоредбите на ЗУТ“ да се раздели процесния поземлен имот на два
самостоятелни имота, като е необходимо изработване на ПУП. Представена е
скица за това разделяне, което обаче е различно от предложеното от ВЛ по
делото.
В о.с.з. на 13.02.2025 г. К., Х.и и К. са заявили готовност за спогодба по
варианта за разделяне, изготвен от ВЛ. А.и обаче държат на предложения от
Община Кнежа вариант, тъй като във варианта на ВЛ няма да могат да ползват
гаража си по предназначение. Това е потвърдено от ВЛ в допълнителното му
заключение. ВЛ е установило още, че в предложения от Община Кнежа
вариант са спазени изискванията на ЗУТ за лице и площ на новообразуваните
два самостоятелни имота.
6
В о.с.з. на 10.04.2025 г. ВЛ К. Х. е разяснила, че като един имот –
процесният има лице към ********** /защото оттам е входа на жилищната
сграда, което определя и адм. адрес на имота/, а двата новообразувани според
предложението на Община Кнежа имота са с лице към **********, като
когато влезе в сила съответния ПУП и границите бъдат приложени на място,
тогава ще се смени и адм. адрес.
В о.с.з. на 10.04.2025 г. не е постигната спогодба между страните и е
приключено съдебното дирене. Въззивниците са пледирали за отмяна на
първоинстганционното решение, тъй като делбата на поземления имот е
недопустима по изложени в писмена защита съображения, а именно:
Сграда с идентификатор **********.**********.**********.1 е в
режим на етажна собственост с етажни собственици К., Х.и и К.. Освен тази
сграда, в ПИ с идентификатор **********.**********.********** попада и
част от друга сграда – с идентификатор **********.**********.**********.2,
която също е в режим на етажна собственост с етажни собственици А.и и
трети неучастващи в настоящото производство лица. При това положение ПИ
с идентификатор **********.**********.********** като дворно място се
явява обща част за съществуващите в него сгради и не подлежи на делба.
Въззивниците намират, че и двата варианта за разделяне на процесния
имот не отговарят на изискванията на ЗУТ, защото той няма лице откъм
**********, тъй като граничи не с тази улица, а с общински имот, предвиден
за озеленяване и защото откъм ********** няма лице, достатъчно за двата
новообразувани имота по варианта на Община Кнежа.
Въззивниците претендират разноски, според представен списък по
чл.80 от ГПК.
Въззиваемите А.и чрез адв. М. пледират, че имота е поделяем според
предложения от Община Кнежа вариант. Считат, че разноските трябва да
останат в тежест на страните така, както са направени.
Останалите въззиваеми не са взели становище по основателността на
въззивната жалба и относно отговорността за разноските.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от нот. акт №59, том I, дело №122/15.05.1986 г. на съдия при
Кнежански Районен съд, П. Н. Н. е прехвърлил на С. Г. З., Н. А. Х. и Н. Ц. К.
празно дворно място от 200 кв.м., представляващо югоизточната част от
парцела XVI, с план. №**********, кв.51 по плана на гр. Кнежа, цялата от 643
кв.м. Тъй като нищо не е посочено в нот. акт, следва да се приеме, че между
тримата приобретатели съсобствеността е възникнала при равни права.
Видно от протокол от юни 1991 г., С. Г. З., Н. А. Х. и Н. Ц. К., като
собственици на триетажен, трифамилен жилищен групов строеж с гаражи в
парцела XI, кв.126 по плана на гр. Кнежа са разпределили жилищата,
гаражите и складовите помещения в него, както следва:
7
1.за Н. Ц. К.: апартамент №1 на първи етаж, с площ 120.49 кв.м.; гараж
№1 в приземния етаж с площ 21.30 кв.м.; складово помещение №1 в
приземния етаж с площ 11.25 кв.м.; таван №1 с площ 22.37 кв.м., ведно с 32.36
% от общите части на сградата.
2.за Н. А. Х.: апартамент №2 на втори етаж, с площ 120.49 кв.м.; гараж
№2 в приземния етаж с площ 21.43 кв.м.; складово помещение №2 в
приземния етаж с площ 12.75 кв.м.; таван №2 с площ 29.50 кв.м., ведно с 34.44
% от общите части на сградата.
3.за С. Г. З.: апартамент №3 на трети етаж, с площ 120.49 кв.м.; гараж
№3 в приземния етаж с площ 21.30 кв.м.; складово помещение №3 в
приземния етаж с площ 10.92 кв.м.; таван №3 с площ 42.25 кв.м., ведно с 33.20
% от общите части на сградата.
Протокола от юни 1991 г. не е с нот. заверка на подписите на
посочените в него лица, т.е. не отговаря на изискуемата в чл.192 от ЗТСУ
/отм./ форма за действителност.
Налице са обаче доказателства за придобиване в режим на
индивидуална собственост на всички обекти в сградата с идентификатор
**********.**********.**********.1, а именно:
Видно от нот. акт №378, том I, дело №798/19.12.1997 г. на съдия по
вписванията при Кнежански Районен съд, С. Г. З. и съпругата му И. Т. З. са
продали на С. И. Т. апартамент от 120 кв.м., находящ се на третия /последен/
етаж в жилищна сграда, построена в парцела XI, с план. №**********, кв.
126 по регул. план на гр. Кнежа, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата
и 1/3 ид.ч. от терена, на който е застроена жилищната сграда по стопански
начин, както и гаража в северната част на сградата, северозападната стая до
гаража, две избени помещения под гаража, таванска стая над хола и кухнята в
апартамента.
Видно от нот. акт №20, том I, дело №256/09.07.1998 г. на съдия по
вписванията при Кнежански Районен съд, С. И. Т. и Б. А. К. са продали на
П. М. К. апартамент от 120 кв.м., находящ се на третия /последен/ етаж в
жилищна сграда, построена в парцела XI, с план. №**********, кв. 126 по
регул. план на гр. Кнежа, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и 1/3
ид.ч. от терена, на който е застроена жилищната сграда по стопански начин,
както и гаража в северната част на сградата, северозападната стая до гаража,
две избени помещения под гаража, таванска стая над хола и кухнята в
апартамента. Видно от у-ние от 25.10.1981 г., на последната дата П. М. К. е
сключил граждански брак с М. Б. Ш. / по мъж К./, което означава, че
придобитите имоти са станали съпружеска имуществена общност.
Видно от нот. акт №36, том II, рег. №2458, дело №204/19.10.2023 г.
на нотариус Н. Д., след обстоятелствена проверка Н. А. Х. и съпругата му Ц.
Т. Х. са признати за собственици по давност на:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
8
**********.**********.**********.1.2 в гр. Кнежа, представляващ
апартамент с площ 120.49 кв.м., находящ се на етаж 3 /втори жилищен/,
ведно с прилежащи части: таван №2 с площ 29.50 кв.м.; 34.44 % от общите
части на сградата и два броя мазета – едното с площ 16 кв.м., а другото – с
площ 23 кв.м.
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**********.**********.**********.1.5 в гр. Кнежа, представляващ гараж с
площ 21.43 кв.м., находящ се на етаж 1.
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**********.**********.**********.1.8 в гр. Кнежа, представляващ склад с
площ 12.75 кв.м., находящ се на етаж 1.
Видно от нот. акт №97, том I, рег. №670, дело №84/01.03.2024 г. на
нотариус В. Р., след обстоятелствена проверка Н. Ц. К. и съпругата му С. З. К.
са признати за собственици по давност на:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**********.**********.**********.1.1 в гр. Кнежа, представляващ
апартамент с площ 120.49 кв.м., находящ се на етаж 2 /първи жилищен/,
ведно с прилежащи части: таван №1 с площ 31 кв.м.; 32.36 % от общите части
на сградата и два броя мазета – едното с площ 13.70 кв.м., а другото – с площ
20.50 кв.м.
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**********.**********.**********.1.4 в гр. Кнежа, представляващ гараж с
площ 21.30 кв.м., находящ се на етаж 1.
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**********.**********.**********.1.7 в гр. Кнежа, представляващ склад с
площ 11.25 кв.м., находящ се на етаж 1.
Плевенски Окръжен съд намира, че всички участниците в груповия
строеж, респ. техните правоприемници, са владяли и придобили по давност
реалните части от него, съставляващи самостоятелни обекти, така както са
били разпределени с протокола от юни 1991 г. Така е възникнала вертикална
етажна собственост, в която етажни собственици са К., Х.и и К., т.е. една част
от съсобствениците на процесния поземлен имот. Съответната ид.ч. от
дворното място, притежавана от етажните собственици, се явява обща част на
вертикалната етажна собственост, която е неподелима помежду им.
Видно от нот. акт №184, том II, рег. №2285, дело №276/30.06.2020 г.
на нотариус В. Р., Л. Ю. А. и съпругата му З. Д. А.А са прехвърлили на В. П.
А. чрез замяна 455/680 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
**********.**********.********** с площ 685 кв.м. и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **********.**********.**********.2.1, с
предназначение на обекта – гараж, с площ 71 кв.м. Прехвърлителите са се
легитимирали като собственици с нот. акт №28, том I, дело №28/13.02.2006 г.
на СВп-Кнежа, който не е представен по делото. Най-вероятно ст.д. за
9
прехвърляне на останалите ид.ч. от процесния поземлен имот и на
постройката в него от П. Н. /който е праводател и на участниците в груповия
строеж/ или от трето лице. Видно от у-ние от 03.11.1973 г., на последната дата
В. П. А. е сключил граждански брак с В. Ц. Н./ по мъж А./, което означава, че
придобитите имоти са станали съпружеска имуществена общност.
Плевенски Окръжен съд намира, че останалата част от
съсобствениците на процесния поземлен имот, различни от участниците в
груповия строеж, а именно – А.и са собственици на част от друга сграда,
построена в имота. Така е възникнала хоризонтална етажна собственост, на
която дворното място е обща част, служеща за обслужването на двете сгради
по предназначение.
Видно от приложената към исковата молба скица на поземлен
имот №**********-06.07.2020 г., собственици на поземлен имот с
идентификатор **********.**********.********** с площ 685 кв.м. са: С. Г.
З. /който е прехвърлил на С. И. Т., а последния – на П. М. К./; П. М. К.; Н. А.
Х.; Н. Ц. К. и В. П. А., като няма данни за други носители на вещни права
върху имота.
Видно от приложената скица на поземлен имот №**********-
06.07.2020 г. е още, че в поземлен имот с идентификатор
**********.**********.********** попадат следните сгради: сграда с
идентификатор **********.**********.**********.1 със застроена площ 151
кв.м., брой етажи 4, предназначение – жилищна, многофамилна и сграда с
идентификатор **********.**********.**********.2 със застроена площ 143
кв.м., брой етажи 1, предназначение – друг вид сграда за обитаване. Видно е
също, че половината от сграда с идентификатор
**********.**********.**********.2 попада в съседния имот с
идентификатор **********.**********.4135.
С оглед гореизложеното, правилно Кнежански Районен съд е приел,
че процесния поземлен имот е съсобствен между В. П. А. и съпругата му В. Ц.
А., Н. А. Х. и съпругата му Ц. Т. Х., Н. Ц. К. и съпругата му С. З. К., П. М. К. и
съпругата му М. Б. К. при следните квоти:
-за В. П. А. и съпругата му В. Ц. А. – 455/680 ид.ч.;
-за Н. А. Х. и съпругата му Ц. Т. Х. – 75/680 ид.ч.;
-за Н. Ц. К. и съпругата му С. З. К. – 75/680 ид.ч. и
-за П. М. К. и съпругата му М. Б. К. – 75/680 ид.ч.
Плевенски Окръжен съд споделя горния извод в обжалваното решение,
като го допълва с това, че всички съсобственици на процесния имот /т.е.
всички допуснати до участие в делбата му лица/ притежават и самостоятелни
обекти в една от двете сгради, построени върху нея. Не е налице обаче пълно
съвпадение между собствениците на дворното място и собствениците на двете
сгради.
Не се установи трети лица да притежават ид.ч. от дворното място, но да
10
не притежават находящи се в същото сграда или самостоятелен обект в
сграда. Т.е. не се установи някой от съсобствениците на дворното място да не
притежава сграда или самостоятелен обект в сграда, но да може да получи
разрешение за строеж, надстрояване или пристрояване при условията на
чл.183, ал.4 от ЗУТ, в която хипотеза делбата на съсобственото дворно място
би била недопустима /виж решение №40 от 18.05.2018 г. по гр.д. №2201/2017
г., ВКС, II г.о./
Кнежански Районен съд не се е занимал с въпроса за характера на обща
част на дворното място и с неговия актуален градоустройствен статут. Според
Плевенски Окръжен съд, налице е хоризонтална етажна собственост, при
която една част от съсобствениците на дворното място притежават
самостоятелните обекти в сградата – вертикална етажна собственост, а
другата част от съсобствениците на дворното място притежават в
изключителна собственост самостоятелен обект в друга сграда, находящ се
/само обекта/ в дворното място. При това положение дворното място
представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, но според указанията
на ВКС следва да се провери възможно ли е разделянето му при спазване
изискванията на чл.19 от ЗУТ и при запазване на предназначението му да
обслужва всяка от двете сгради в него, т.е. без да се влиза в противоречие с
целта на чл.38, ал.3 от ЗС.
В първото въззивно производство А.и, като собственици 455/680 ид.ч. от
процесния поземлен имот и на находящия се в него самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **********.**********.**********.2.1, са
представили Предложение от септември 2022 г. за проект за изменение
ПУП-ПРЗ за УПИ XI-2362, кв.126 по регул. план на гр. Кнежа, изготвен от
„К. М.Б.“ЕООД-гр. Плевен по искане на В. П. А.. Онагледяващата цветна
скица се намира на стр.58 от в.гр.д. №746/2022 г. на Плевенски Окръжен съд.
В настоящото въззивно производство А.и са представили Становище с
изх. №1102-377/30.09.2022 г. на Община Кнежа, изготвено след разглеждане
на заседание от 23.09.2020 г. на Общинския Експертен съвет по устройство на
територията и приемане с решение по т.1 от Протокол №14/23.09.2022 г. на
внесения от В. П. А. и В. Ц. А. проект – предложение за допустимостта на
поделяемостта на УПИ XI-**********, кв.126, чрез изработване на ПУП.
Безспорно се касае за горепосочения проект, представен в първото въззивно
производство, видно от черно-бялото копие на онагледяващата скица,
което се намира на стр.26 от настоящото в.гр.д. на Плевенски Окръжен съд.
Според Становище с изх. №1102-377/30.09.2022 г. на Община Кнежа, на
основание чл.201, ал.3 от ЗУТ процесния поземлен имот с идентификатор
**********.**********.********** е поделяем по начина, предложен в
проекта. Според този проект:
-новообразуваният поземлен имот XI-5131, в който изцяло попада
самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**********.**********.**********.2.1, е с площ 385 кв.м., с лице към
11
********** и подход към обекта /гаража/ откъм **********.
-новообразуваният поземлен имот XXVI-5132, в който изцяло попада
сграда с идентификатор **********.**********.**********.1, е с площ 300
кв.м., с лице към **********.
В о.с.з. на 24.10.2024 г. въззивниците са възразили, че горепосоченият
проект е изготвен на база обжалваното решение преди то да е влязло в сила,
поради което не следва да бъде изпращан от съда за становище по чл.201 от
ЗУТ. Действително, чл.201 от ЗУТ предвижда при съдебна делба на УПИ
съдът първо да изиска становище от общинската администрация относно
поделяемостта на имота /ал.1/ и едва след това – ако имота е поделяем, гл.
архитект с мотивирано предписание до страните да нареди да внесат проект за
изменение на действащия план /ал.2/. В процесния случай е станало обратното
– първо по инициатива на страните е изготвен проект – предложение за
поделяемост на имота, а след това е дадено становище, че имота е поделяем
съгласно този конкретен проект. Според съда, това не опорочава процедурата,
доколкото общинската администрация актуално е потвърдила пред съда
становището си, че имота е поделяем по начина, предложен в проекта на А.и
/виж стр.171 от настоящото в.гр.д./.
В о.с.з. на 24.10.2024 г. въззивниците са възразили, че варианта по
проекта на А.и не е бил съгласуван с тях и ги лишава от достъп до сградата им
/тази с идентификатор **********.**********.**********.1/, тъй като
площта пред входа на сградата е поставена не в обслужващия я новообразуван
поземлен имот XXVI-5132, в обслужващия другата сграда новообразуван
поземлен имот XI-5131. Освен това въззивниците са заявили, че процесния
поземлен имот не граничи с **********, а със „зелени площи – собственост на
Община Кнежа“, поради което няма как да има лице към **********. Според
тях, имота може да има лице само откъм **********. Действително, видно от
цветната скица /на стр.58 от в.гр.д. №746/2022 г. на Плевенски Окръжен съд/,
между границата на процесния поземлен имот откъм ********** и уличната
регулационна линия има широко пространство.
Въззивниците са поискали съдът да назначи СТЕ относно поделяемостта
на имота при спазване изискванията на ЗУТ и това е сторено с определение
№1525 от 30.10.2024 г. Видно от скицата към заключението на ВЛ К. Х.,
депозирано на 04.12.2024 г., процесният поземлен имот може да се раздели на
две части:
- обоена в жълто, с площ 300 кв.м., с лице от 14 м към **********
/погрешно посочена като **********/, в която изцяло попада самостоятелен
обект в сграда с идентификатор **********.**********.**********.2.1 и
- обоена в оранжево, с площ 385 кв.м., с лице от 15 м към **********
/погрешно посочена като **********/, в която изцяло попада сграда с
идентификатор **********.**********.**********.1.
ВЛ е установило, че сградата с идентификатор
12
**********.**********.**********.2 е с предназначение „друг вид сграда за
обитаване“, която съгласно ЗУТ е постройка на допълващо застрояване. Тази
сграда е разположена на имотната граница между процесния поземлен имот с
идентификатор **********.**********.********** и съседния поземлен
имот с идентификатор **********.**********.4135. Застрояването е
свързано – има два самостоятелни обекта, разделени с един зид от 25 см,
имащи обща покривна конструкция, като само един от тях – този с
идентификатор **********.**********.**********.2.1 и с площ 71 кв.м.
попада в процесния поземлен имот. Собствениците на този самостоятелен
обект са избрали да го ползват като гараж с площ 44 кв.м., към който има и
склад от 27 кв.м. Подходът към гаража е откъм ********** – там е
вратата/входа към обекта. От снимките към заключението е видно, че откъм
********** се намира стена на обекта без вход към него. В о.с.з. на 12.12.2024
г. ВЛ е разяснило, че при подход към обекта откъм **********, той няма да
може да се ползва като гараж. Разяснило е още, че при разделяне на
процесния поземлен имот ще се промени предвиждането за обоената в жълто
част – като се добави и основно застрояване.
Заключението на ВЛ К. Х., депозирано на 04.12.2024 г., и изпратено на
Община Кнежа за становище по съответствието му с чл.19 от ЗУТ и за
изпълнение на процедурата по чл.201 от ЗУТ. В нейно становище от
03.02.2025 г. се сочи, че „има техническа възможност съгласно разпоредбите
на ЗУТ“ да се раздели процесния поземлен имот на два самостоятелни имота,
като е необходимо изработване на ПУП. Представена е скица с вариант за
разделяне /на стр. 172 от наст. в.гр.д./, която е идентична със скицата /на
стр.58 от в.гр.д. №746/2022 г./, представена при първото разглеждане на
въззивната жалба от Плевенски Окръжен съд и явяваща се част от
Предложение за проект за изменение ПУП-ПРЗ за УПИ XI-2362, кв.126 по
регул. план на гр. Кнежа, изготвен по искане на В. П. А..
Дефакто липсва изисканото от съда становище на Община Кнежа
относно варианта за разделяне на процесния имот според варианта на ВЛ.
Такова обаче не е и необходимо, тъй като в този вариант самостоятелен обект
в сграда с идентификатор **********.**********.**********.2.1 става
неизползваем като гараж, а за да се осигури достъп до обекта откъм
********** е необходимо да се отвори врата/вход с стената. Тук е мястото да
се каже, че предложеният от А.и вариант, с който общинската администрация
е съгласна, не накърнява правата на въззивниците и останалите етажни
собственици в сграда с идентификатор **********.**********.**********.1.
Не е вярно, че те са лишени от достъп до сградата си. Видно е от скиците и
снимките към проекта, че частта от новообразувания поземлен имот XI-
5131, която служи за подход към гаража, е широка колкото гаража. Видно е
също, че почти толкова е широка и площта пред входа на сградата – етажна
собственост /т.е. има нормален достъп до входа и до сграда/ и че тази площ се
намира в обслужващия я новообразуван поземлен имот XXVI-5132.
Според съда несъстоятелно е и другото възражение на въззивниците за
13
несъответствие на предложеният от А.и вариант с изискванията за лице на
ЗУТ. Няма как общинската администрация да не съобрази с какво граничи
процесния поземлен имот, още повече когато става дума за общински имот в
съседство. Тези подробности ще бъдат урегулирани при довършването на
процедурата по чл.201 от ЗУТ – с издаване на заповед за съответното
изменение на ПУП. Не бива да се забравя, че делбеното производство все още
е в първата си фаза, т.е. предстои нейното извършване.
Съответствието на предложеният от А.и вариант с изискванията на ЗУТ
е потвърдено от ВЛ К. Х. в изготвеното от нея допълнително заключение,
депозирано на 02.04.2025 г. В него е посочено категорично, че двата
новообразувани имота XI-5131 и XXVI-5132 имат необходимата площ –
съответно 385 кв.м. и 300 кв.м., както и необходимите лица – съответно 14 м и
15 м, и двете откъм **********.
Следва да се отбележи, че в о.с.з. на 13.02.2025 г. К., Х.и и К. са заявили
готовност за спогодба по варианта за разделяне, изготвен от ВЛ, т.е.
въззивниците имат противоречиво процесуално поведение, тъй като хем
възразяват срещу варианта на А.и, хем са съгласни с варианта на ВЛ, а и при
двата варианта новообразуваните имоти имат лице към **********. Видно е
от снимките по делото също, че въпросните „зелени площи“ /съставляващи
пречка за лицето/ явно не са пречка за достъп откъм ********** до гаражите,
намиращи се в сградата – етажна собственост.
В заключение – въззивната инстанция намира, че независимо, че
процесното дворно място съставлява обща част на хоризонталната етажна
собственост, предвид неговия актуален градоустройствен статут, разделянето
му е възможно при спазване изискванията на чл.19 от ЗУТ и при запазване на
предназначението му да обслужва всяка от двете сгради в него, т.е. без да се
влиза в противоречие с целта на чл.38, ал.3 от ЗС.
Кнежански Районен съд, макар и да не е установил горната фактическа
обстановка и да не е направил горните правни изводи, правилно е допуснал да
се извърши делба на процесния поземлен имот и обжалваното решение следва
да бъде потвърдено. Във втората фаза при извършване на делбата, Кнежански
Районен съд следва да има предвид проекта за разделяне на процесния
поземлен имот с идентификатор **********.**********.********** на два
самостоятелни имота чрез изработване на ПУП, съгласно оригинална цветна
скица-предложение, находяща се на стр.58 от в.гр.д. №746/2022 г. по описа на
Плевенски Окръжен съд, който проект е приет с решение по т.1 от Протокол
№14/23.09.2022 г. на заседание на Общински Експертен съвет по устройство
на територията към Община Кнежа и е послужил като основание по чл.201,
ал.3 от ЗУТ Община Кнежа да даде становище, че имота е поделяем,
обективирано както в Становище изх. №1102-377/30.09.2022 г. /на стр.19 от
наст. в.гр.д./, така и в Становище изх. №1102-26-1/03.02.2025 г. /на стр.167 от
наст. в.гр.д./.
Съгласно съдебната практика, специалната разпоредба на чл. 355 ГПК
14
касае само разноските, направени в първоинстанционното производство по
допускане и извършване на делбата, но не и разноските, направени при
въззивно и касационно обжалване. За направените при обжалването разноски
важат общите разпоредби на чл. 81 и чл. 78 ГПК.
Ето защо, при този изход на въззивното обжалване, въззивниците П. М.
К. и М. Б. К. принципно би следвало да заплатят в полза на въззиваемата В.
Ц. А. направените разноски при първото разглеждане на въззивната жалба –
600 лв. за адв. възнаграждение; при касационното обжалване пред ВКС – 80
лв. за ДТ и при второто разглеждане на въззивната жалба – общо 793 лв., от
които 5 лв. за съд. у-ние и 788 лв. за възнаграждение на ВЛ. Следва да се
отбележи, че пред ВКС е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен от В. П. А. и В. Ц. А. с адв. М. М., в който обаче не посочен конкретен
размер на адв. възнаграждение. Дори и да се приеме, че този размер е
определяем, липсват доказателства за плащането на съответната сума в полза
на адвоката. Единствено в списък по чл.80 от ГПК фигурира сумата от 1 800
лв., но списъка не е придружен от доказателства за плащането й.
Въззиваемите А.и обаче чрез техния процесуален представител адв. М.
са заявили в о.с.з. на 10.04.2025 г., че разноските трябва да останат в тежест на
страните така, както са направени, т.е. не претендират разноски и такива в
общ размер на 1 473 лв. не следва да им бъдат присъждани.
Водим от горното, Плевенски Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение № 109 от 06.07.2022 г. по гр.д. №622/2021 г. по описа на Кнежански
Районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15