РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1759/1.10.2021г.
гр. Пловдив,01.10.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 1301 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на О.Р.К., ЕГН **********, срещу решение № 358/17.03.21г,
постановено по АНД № 6581/2020г. по описа на ПРС, ХI н.с., с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ №
20-1030-007759 от 03.08.2020 г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР Пловдив, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на
1150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се
отмени атакуваният съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен и да се
отмени НП. Като касационни основания за отмяна на решението посочва неправилна
преценка на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния
закон.
Ответникът по касационната
жалба ОД на МВР – Пловдив,Сектор „Пътна полиция“, редвно призован не изпраща
представител и не дава становище по жалбата.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно призован,
дава заключение, че решението на районния следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският административен
съд, като провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с
наведените от жалбоподателя оплаквания, и с оглед на приложените към делото
доказателства, намери следното :
Касационната жалба е
подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице
имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба
против НП № 20-1030-007759 от 03.08.2020 г., издаден от сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР Пловдив, с което на О.Р.К. с ЕГН ********** и с адрес ***, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание –
глоба в размер на 1150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В хода на въззивното производство, от
фактическа страна е установено, че на 16.02.2020 г. около 11:20 ч. в гр.
Пловдив на ул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1 в посока на движение към
републикански път II-86 при въведено ограничение на скоростта за населено място
от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в ползва на
водача, МПС товарен автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“ с рег. № *** се е движил със
скорост от 147 km/h, като е превишил максимално допустимата скорост и това е
установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) TFR1-M №
648. Преди отчетения толеранс е регистрирана скоростта от 152 km/h. Същото е
фиксирано в клип № 18782.
За констатираното нарушение е подадена
декларация от собственика на МПС, по чл. 188 от ЗДвП за това, че на 16.02.2020
г. за датата и часа на нарушението автомобилът е бил управляван от
жалбоподателя О.Р.К..
Съставен е акт за установяване на
административно нарушение серия АА бл. №
540194/03.07.2020 г.,а въз основа на него и обжалваното НП.
За да потвърди наказателното
постановление, след като е обсъдил събраните доказателствени средства,
районният съд е приел, че не са налице процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, нарушението несъмнено е установено, а наложеното наказание е в
съответствие с предвиденото в приложимия закон. Мотивирано е, че при съставяне
на АУАН са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН,
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то, постановлението е издадено от компетентен орган в кръга
на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Подробно са изложени мотиви относно установения
факт на извършване на нарушението, правната квалификация и субективната
отговорност на нарушителя. Отчетено е и провеждането на главно пълно доказване относно изправността
на техническото средство, с което е заснето нарушението, както и спазванито на всички
изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Изложени са мотиви и относно приложението на
чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Решението е правилно. Правилно е
направен анализ на доказателствата и е приложен материалния закон. Изложените мотиви
се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което не се преповтарят и
съдът препраща към тях на основание чл.221,ал.2 от АПК. Противно на твърденията
на касационния жалбоподател, видно от административната преписка е,че надлежно
е приложена снимка на разположението на АТСС. Прочее, липсата на снимка не може
да дисквалифицира доказателствената сила на протокола, представляващ официален
удостоверителен документ, в който ясно и точно е посочено мястото на поставяне
на АТСС и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да
е от естество да доведе до отмяна на НП.
Местоположението на автомобила ясно е описано
с посочване на GPS координати в снимката, на която, както беше посочено,
законът - чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изрично придава качеството на доказателствено
средство. От същата е видно и ясно се чете рег.№ на автомобила. Мястото на
извършване на нарушението несъмнено се установява от същата и е видно,че се
касае за населено място, като ограничението на скоростта не следва от поставянето
на пътен знак за това.
В протоколът за използване на АТСС е
посочен точно и час на начало и край на работа на АТСС, като нарушението е
заснето във време, попадащо в обхвата на посочените часове.
Не се констатират касационни основания
за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което същият ще се остави в сила.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 358/17.03.21г, постановено по АНД № 6581/2020г. по описа на
ПРС, ХI н.с.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: