РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 163
12.01.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в открито съдебно заседание
на дванадесети януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
Като разгледа АД № 3225 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 276 и сл. от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, чл. 22, ал.2 и чл.
253 от ГПК.
Образувано е по искането с
правно основание - чл. 276, ал. 2 от ЗИНЗС на л.св. Н.З.К., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в затвора-Пловдив, депозирана чрез адвокат В. С..
Н.З.К. иска от съда да бъде
разпоредено на Началника на затвора-Пловдив да го премести в друго помещение,
тъй като в това, в което е настанен е в нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
Фактите, посочени в искането и в допълнителната
молба с вх. № 293 от 08.01.2021г . като нарушаване на забраната за нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС са следните: Н.З.К. от девет месеца е настанен в килия,
обособена по чл. 60 от ЗИНЗС, въпреки, че е имал наказание, което е изтекло.
Условията в килията са в нарушение на цитираната разпоредба, тъй като същата е
пренаселена, без постоянно течаща топла и студена вода. В същата килия е
настанен М.Р., който тормози К. като го изнудва, заплашва го с насилие, тормози
го психически.
В допълнителната молба от 08.01.2021г. се сочи, че условията, в които е
поставен Н. К. са жестоки и унизителни.
В открито съдебно заседание Н.К. поддържа
искането си. Посочва, че е настанен в 30
стая, излежава наказание за кражба. В рамките на 2 г. и 8 месеца няма
наказание, спазвал е поведение, а проблемите са започнали след като е настанен в
килия за наркомани. В същата е настанен, заради това, че е ползвал мобилен
телефон. Твърди, че не първият, който е използвал мобилен телефон, но въпреки
това е изолиран в т. нар. обособена стая. Сочи, че в тази стая няма
необходимата квадратура. В момента са трима човека, които са психично болни хора, с разстройства и
които му влияят отрицателно. Иска да бъде изместен в друга стая като твърди, че
психологът е давал становище в тази посока.
Ответникът-Началникът на затвора-Пловдив,
чрез процесуалния си представител-инспектор Н. А., намира искането за
неоснователно. Излага подробни съображения. Посочва, че относно извеждането на К. в друго помещение към момента се води
преписка. Такава се образува на всеки
три месеца като предстои произнасяне по
предложението.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че искането е неоснователно.
Административен съд-Пловдив като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Н.З.К. твърди, че от девет месеца е настанен в килия, обособена
по чл. 60 от ЗИНЗС, въпреки че не отговаря на условията за това настаняване.
Твърди, че няма постоянно течаща топла и студена вода. Тормозен е от лишения от
свобода М.Р..
Във връзка с тези твърдения не
ангажира доказателства като например писмени оплаквания и сигнали до Началника
на затвора-Пловдив.
Приети по делото са писмени
доказателства, представени с придружително писмо с вх. № 21349 от 31.12.2020г.
на Началника на затвора-Пловдив: Становище /л. 9 по делото/, таблица за
размерите на помещенията и прозорците /Пост №2/, таблица за размерите на помещенията
и прозорците /Пост №3/, таблица
за размерите на помещенията и прозорците /Пост № 5/, таблица за размерите на
помещенията и прозорците /Пост № 6/. В тези таблици са посочени номерата на
помещенията с техните квадратури, наличие на санитарен възел, брой на
прозорците, размери на прозорците. На л. 16 по делото са посочени изолаторите с
кв.м. В открито съдебно заседание е представена Таблица за размерите на
помещенията и прозорците на пост №3, която е представена и с административната
преписка /л. 13 по делото/.
Приета по делото е Заповед № Л-684 от
26.03.2020г. на Началника на затвора-Пловдив, с която на основание чл. 60 от ЗИНЗС л.св. Н.З.К. е настанен в обособено
помещение № 30, намиращо се на III пост, обособено за
настаняване на лишени от свобода с проблемно поведение, психиатрични и психични
отклонения, за които рискът от вреди е висок и непосредствен, до отпадане на
необходимостта.
Заповедта е връчена на Н.К. на
27.03.2020г.
Съгласно чл. 38, ал.1 от ППЗИНЗС настаняването
на лишените от свобода в отделението по чл. 60, ал. 2 ЗИНЗС се извършва със
заповед на началника на затвора въз основа на писмен доклад от инспектор
психолог и инспектор по социални дейности и възпитателна работа, а когато има
данни за психически разстройства или зависимости - и от психиатър или директора
на медицинския център.
Съгласно чл. 38, ал.2 от ППЗИНЗС заповедта
подлежи на обжалване пред главния директор на ГДИН в седемдневен срок от
обявяването й на лишения от свобода.
В случая няма данни по делото, че К. е оспорил
по указания административен ред заповедта и същата е влязла в сила.
Със Заповед № Л-1714 от 29.07.2020г.,
на основание чл. 38, ал.5 от ППЗИНЗС, вр. с чл. 60 от ЗИНЗС, е удължено
настаняването на л.св. Н.К. в обособено помещение № 30, намиращо се на III пост, обособено за настаняване на лишени от
свобода с проблемно поведение, психиатрични и психични отклонения, за които
риска от вреди е висок и непосредствен, до отпадане на необходимостта. Връчена
е на К. на 30.07.2020г. Отново не е оспорена по описания по-горе
административен ред и влязла в сила.
Със Заповед № Л-2478 от 30.10.2020г. на основание чл. 38, ал.5 от ППЗИНЗС, вр. с
чл. 60 от ЗИНЗС е удължено настаняването на л.св. Н.К. в обособено помещение №
30, намиращо се на III пост, обособено
за настаняване на лишени от свобода с проблемно поведение, психиатрични и
психични отклонения, за които риска от вреди е висок и непосредствен, до отпадане
на необходимостта.
Н.К. е отказал да подпише заповедта
като отказът е оформен с подписите на двама свидетели. Цитираната последна
заповед отново не е оспорена по административен ред. Обстоятелството, че Н. К.
е отказал да подпише заповедта, не отменя актът на нейното връчване. Заповед №
Л 2478 от 30.10.2020г. на Началника на
Затвора-Пловдив е влязла в сила, тъй като по отношение на заповедите, с които
лишените от свобода се настаняват в отделение по чл. 60 от ЗИНЗС, е предвидено
оспорване единствено по административен ред.
Съдът установи, че с цитираните заповеди л.св.
К. е настанен в обособено помещение № 30, намиращо се на III пост. От Становище на л. 9 по делото и от
Таблица на л. 13 по делото се установи,
че помещението е от с квадратура без санитарен възел – 16.86 кв.м, санитарният
възел е с квадратура- 1,04 кв. м, брой на прозорците – 1. През месец март и
април 2020г е имало в помещението по 3 или 2-ма лишени от свобода.През месец 10
-12.2020г. са били двама лишени от
свобода.
При това положение Съдът намира, че е
спазено изискването на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, съгласно кота минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4
кв. м. Осигурена е светлина в помещението.
Осигурена е течаща и студена и топла вода като
от Становището на л. 9 по делото се установи, че къпането на лишените от
свобода е в обща баня, като всички имат достъп до течаща топла вода, съгласно
утвърден график за разпределение на времето на л.св. от съответната група. Като
работещ л.св. К. е имал достъп до банята всеки ден след приключване на работния
ден.
Съдът установи, че искането на К. ***
е депозирано на 11.12.2020г като от Становището на л.9-10 по делото се
установи, че л.св. М.Р.М., за когото се твърди, че тормози К., е настанен в
друга стая, а именно стая № 31 с Протокол № 5135 от 25.09.2020г. Следователно
към момента на депозиране на искането К. не е имал пряк контакт с М. М..
От приетата по делото административна
преписка се установи, че К. е наказван
многократно за системно нарушаване на установените правила /Заповед № Л-1647 от
21.07.2020г, Заповед № Л-1284 от 12.06.2020г/. Със Заповед №Л- 2338 от
09.10.2020г. на Началника на затвора-Пловдив, на основание чл. 101, т.5 от ЗИНЗС, е наказан с дисциплинарно наказание за грубо и арогантно държане със
служител – инспектор СДВР.
При
това положение Съдът намира, че ответникът доказва по категоричен начин, че на Н.З.К.
са му предоставени топла и студена вода. В помещението, в което е настанен по
реда на чл. 60 от ЗИНЗС, е осигурена минималната жилищна площ в изпълнение на
чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС. Не е лишен от права по наложения режим, заради помещението,
в което е настанен. За недопускане на конфликти и подобряване на психоклимата
между лишените от свобода от обособеното помещение / №30, намиращо се на
III пост, обособено за настаняване на
лишени от свобода с проблемно поведение, психиатрични и психични отклонения, за
които риска от вреди е висок и непосредствен, до отпадане на необходимостта/ ,
в което е настанен К. , е преместен л.св. М.Р.М..
При това положение Съдът намира, че
поведението на л.св. М.Р.М.не може да бъде основателна причина за преместването
на К. в друго помещение.
Според чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, като за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване (курсива мой), условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съответно според чл. 277, ал. 1, т.
1 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска
прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията
или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от
закона.
Съгласно чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС
ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се осъществява в спалното
помещение. От приетите по делото писмени доказателства се установи, че това
изискване е изпълнено.
Осигурени са изискващите се условия
за къпане на лишения от свобода К., съгласно изискванията на чл. 21, ал.6 от ППЗИНЗС.
Относно оплакванията, че К. не следва
да е настанен в килията, в която се намира, следва да се посочи отново, че
заповедите, издадени на основание чл. 60 от ЗИНЗС, коментирани по-горе в
настоящото изложение, са влезли в сила и не подлежат на съдебен контрол.
На основание гореизложеното, депозираното
от л. св. Н.К. искане, по реда на чл.
чл. 276 във вр. чл. 3 от ЗИНЗС, следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
С оглед изхода на делото,
претендираните от процесуалния представител на Н. К. разноски не следва да се
присъждат.
Ето защо, на основание чл. 280 от ЗИНЗС, Съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането на л.св. Н.З.К., с ЕГН **********,
да бъде разпоредено на Началника на затвора-Пловдив преместването му в друго помещение.
Разпореждането, на основание чл. 281 от ЗИНЗС, може да се обжалва пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив, в тридневен срок от
обявяването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :