№ 19247
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110123620 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявен от ЗК „Лев Инс“ АД срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс вр. чл.
411 от Кодекса за застраховането (КЗ) за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 3563.83 лева, представляваща регресна претенция за половината част от
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0000-1909-19-604717г., която
щета е образувана за вреди по л.а. „Мерцедес Бенц GD 290“ с рег. № ***, причинени при
ПТП, настъпило на 24.06.2019г., в гр. Амберг, Република Германия, причинено виновно от
водача на влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № ВР 8202 СА, с прикрепено
ремарке с рег. № ВР 0925 ЕВ, застраховано при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, който при извършване на маневра удря паркиралия лек
автомобил „Мерцедес Бенц GD 290“ с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.01.2024г., до окончателното заплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 4568/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
Ищецът твърди, че на 24.06.2019г., в гр. Амберг, Република Германия, е настъпило ПТП
по вина на водача на влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № ВР 8202 СА,
застрахован при ищеца по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с
прикрепено ремарке с рег. № ВР 0925 ЕВ, който при извършване на маневра удря
паркиралия л.а. „Мерцедес Бенц GD 290“ с рег. № ***. За настъпилото произшествие в
Република Германия били изготвени нужните документи. Щетата по увредения лек
автомобил била определена на база представени фактури и калкулация, като била предявена
по претенция Зелена карта BECS и същата била заплатена от ищеца в левова равностойност
от 7127.67 лева с кредитен превод от 13.12.2019г. Сочи, че към датата на произшествието за
т.а. „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № ВР 8202 СА е действал договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ищеца ЗК „Лев Инс“
1
АД по полица № BG/22/118002639380 със срок на действие 11.09.2018г.-10.09.2019г. Твърди,
че с плащането на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на
застрахования собственик на увреденото МПС срещу застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на ремарке с рег. № ВР 0925 ЕВ, който бил ответника
- ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, съгласно полица ***3122113 със срок на валидност
21.05.2019г. – 20.05.2020г. за половината / ½ част/ от изплатеното от ищеца обезщетение.
Обосновава, че според съдебно решение на Федералния съд на Германия от 27.10.2010г., тъй
като събитието е настъпило на територията на Република Германия, то приложимо било
немското право, според което – чл. 59, пар. 2, изречение 1VVG a.F /Застрахователния кодекс
на Германия/ щетите трябвало да се поделят между двамата, тъй като застрахователните
компании заедно формирали двойна полица, а комбинацията от влекач и ремарке трябвало
да се разглеждат като една оперативна единица. Посочва, че съгласно пар. 7, 17 и 18 StVG
собствениците и водачите на ремарке също трябвало да носят отговорност за участието им,
което трябва да бъде определено за композицията на влекача и ремаркето като оперативна
единица. Тъй като те били управлявани от един водач, счита, че е приложимо
застрахователното покритие за двете. Заявява, че поканил ответникът да плати обезщетение
в размер на търсената сума, представляваща ½ част от платеното от ищеца обезщетение, но
получил мотивиран отказ. Обосновава правният си интерес от иск с довод, че има издадена в
негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4568/2024г. по описа на СРС, 55 състав, срещу което длъжникът-ответник подал възражение.
При тези доводи моли искът да бъде уважен. Представя доказателства и прави
доказателствени искания за допускане на съдебно-автотехническа експертиза и по чл. 190
ГПК. Претендира разноски.
Ответникът признава, че между него и собственика на ремарке с рег. № ВР 0925 ЕВ е
налице валидна към датата на твърдяно ПТП полица по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди обаче, че отношенията между влекача и
ремаркето следва да се уредят на база разпоредби от Регламент № 593/2008 и Регламент
864/2007 на ЕП и Съвета за извъндоговорната отговорност, а не от правото на мястото по
настъпване на събитието. Заявява, че страните не са избрали приложимо право и тъй като и
двете имат обичайно местопребиваване на територията на Република България, то
приложимо било българското право. Сочи, че приложимо е българското право и защото са
сключени договори за задължителна застраховка, на които се основават претенциите.
Обяснява, че поради приложението на българското право и по-конкретно чл. 479, ал. 1 КЗ
вредите, нанесени от ремарке, което е свързано с МПС и е функционално зависимо от това
МПС по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се
покриват от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
свързана с притежаваното и ползвано теглещо МПС. По тази причина и с довода, че вредите
са нанесени при теглене на ремаркето, счита, че не следва да носи отговорност по иска и
същия следва да бъде отхвърлен. При условията на евентуалност, ако тези доводи не бъдат
възприети, оспорва размера на иска, твърдейки, че е завишен, несъответстващ на методиката
по Наредбата, и неотговарящ на действителните стойности за единица труд към датата на
събитието. Оспорва претенцията за законна лихва поради неоснователност на главния иск и
като акцесорна нему. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с
предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е
2
следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за
застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно
събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите
(вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка
между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на
застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът
покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните
по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.
Страните не спорят и се подкрепя от събраните по делото доказателства, че между
ответника и собственика на ремарке с рег. № ВР 0925 ЕВ е налице валидна към датата на
твърдяно ПТП полица по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ –
справка л. 20.
По делото не се спори също, че ищецът е застраховател по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. №
ВР 8202 СА, валиден към датата на произшествието.
Обявено е за безспорно с доклада, срещу който няма възражения, че на 24.06.2019г., в гр.
Амберг, Република Германия, се е случило ПТП, причинено виновно от водача на влекач
марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № ВР 8202 СА, с прикрепено ремарке с рег. № ВР
0925 ЕВ, застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, който при извършване на маневра удря паркиралия л.а. „Мерцедес Бенц GD
290“ с рег. № ***, представляващо покрит застрахователен риск.
Обявено е за безспорно с доклада, срещу който няма възражения, че ищецът е заплатил
на 13.12.2019г. 100% обезщетение за вредите по л.а. „Мерцедес Бенц GD 290“ с рег. № ***
по предявена по претенция Зелена карта BECS в левова равностойност от 7127.67 лева по
щета № 0000-1909-19-604717г., както и че ищецът е поканил ответника да плати ½ част от
платеното от него обезщетение, а именно сума в размер на 3563.83 лева, но ответникът е
отказал плащане.
Приета е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е обосновал
заключение, че описаните от ищеца вреди по влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с
рег. № ВР 8202 СА, са в причинно-следствена връзка с реализираното на 24.06.2019г.
произшествие. Обяснен е механизмът на произшествието – л.а. „Мерцедес GD290“, с рег. №
*** е спрял в района на паркинг, като по същото време водача на товарен автомобил
„Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № ВР 8202 СА с прикачено полуремарке „KRONE” с рег.
№ ВР 0925 ЕВ предприема маневра за движение на заден ход и поради неупражнен
достатъчен контрол над управлението от водача реализира ПТП с паркирания лек
автомобил, като със задната част на полуремаркето го удря в задна дясна част. Отговорено е,
че действителния размер на вредите към датата на застрахователното събитие е 7127.67 евро
или 13940.51 лева. Експертът е дал отговор, че анализът на вложените нови части показва,
че отговарят на стойности на фирмен сервиз, като към датата на произшествието л.а.
„Мерцедес Бенц GD 290“ с рег. № *** е бил на 18 години, 0 месеца и 3 дни след пускане в
експлоатация. Обяснено е, че на пазара в България за необходимите части за подмяна не се
предлагат от вносители на алтернативни части, както и че стойността на труда в Република
Германия от 118 евро на час не е възможно да се коментира. Даден е отговор, че
действителната стойност на л.а. „Мерцедес Бенц GD 290“ с рег. № *** към датата на
събитието е 5510.82 лева.
По делото е поставен спор за дължимост на вземането от ответника с оглед текста на чл.
479, ал. 1 КЗ.
Доколкото в случая претенцията на ищеца се основава на регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение на собственика на МПС, регистрирано в друга държава членка
на ЕС, за вреди от настъпило ПТП на територията на друга държава членка и причинени от
3
превозно средство в състав от теглещо и теглено МПС, на първо място съдът следва да
определени приложимото материално право. Съгласно Решение на Съда на ЕС от 21.01.2016
г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 при пътнотранспортно произшествие, причинено
от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния
иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на
пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу
застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от
Регламент № 593/2008 (Регламент "Рим І"), ако правилата на деликтната отговорност,
приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент №
864/2007 (Регламент "Рим ІІ") предвиждат разделяне на задължението за поправяне на
вредите, т. е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с
отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за
възстановяване на вредите на пострадалото лице. В т. 54 от горепосоченото решение е
изрично посочено, че задължението на застраховател по застраховка "гражданска
отговорност" да обезщети причинена на пострадало лице вреда не произтича от
настъпването на самата вреда, чийто фактически състав, но и кръга лица, отговорни за
обезщетяване на вредата, действително се определят според приложимото право по чл. 4 и
следващите от Регламент "Рим ІІ", а от договора, който го обвързва с отговорното
застраховано лице, а в т. 61 и 62 – че на първо място следва да се определи по какъв начин
следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото
лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от
друга страна, държателят на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото
национално право по силата на Регламент "Рим ІІ", а на второ място следва да се определи, в
съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим І", кое е приложимото право спрямо договорите за
застраховка, сключени между застрахователите – ищци в главните производства, и
съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези
застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице
спрямо застрахователя на ремаркето. От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент "Рим І" се
прилага в случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо
произшествието по силата на чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ", предвиждат
разделяне на задължението за поправяне на вредата. Настоящият случай е именно такъв –
приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя е това
на Република Гърция, което предвижда разделяне на отговорността между застрахователя на
влекача и застрахователя на ремаркето, поради което и приложимото материално право в
отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се
определи по реда на чл. 7 от Регламент "Рим І". Доколкото в частност страните по
застрахователните договори не са избрали приложимо право и няма съмнение, че двамата
застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията на Република България, то
приложимо се явява българското право, а отделно от това следва да се посочи, че и двете
застраховки са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от Регламент "Рим І", като именно
Кодекса за За застраховането на Република България регламентира, както задължението за
сключване на застраховките (чл. 483 КЗ), така и обема на застрахователното покритие по тях
(в т. ч. покритите рискове при застраховки "гражданска отговорност" от притежаване и
използване на ремарке – чл. 479 КЗ).
Съгласно нормата на чл. 479, ал. 1 КЗ (приложимо право съгласно чл. 7 от Регламент
"Рим І"), вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е
функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или
когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по
задължителната застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с
притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство. Следователно
отговорността на ответника по процесния договор за застраховка "гражданска отговорност"
4
поначало не включва задължение за обезщетяване на вреди, нанесени при движение на
ремаркето от теглещо превозно средство, поради което и само на това основание
релевираната претенция се явява неоснователна. В този смисъл са решение № 61 от
16.03.2020 г. по к. т. д. № 219 / 2018 г. на Върховен касационен съд; решение № 50167 от
13.10.2022 г. по гр. д. № 3230 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение,
решение по в.гр.д. № 619/2023г. по описа на СГС, II-Г състав
По разноските:
При този изход на делото разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът своевременно е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение,
които се определят в минимален размер по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ от 100.00 лева.
Сторените от ищеца разноски, с оглед изхода на делото, остават в негова тежест.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ ***, срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ ***, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс вр. чл. 411 от Кодекса за
застраховането (КЗ) за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
3563.83 лева, представляваща регресна претенция за половината част от изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0000-1909-19-604717г., която щета е
образувана за вреди по л.а. „Мерцедес Бенц GD 290“ с рег. № ***, причинени при ПТП,
настъпило на 24.06.2019г., в гр. Амберг, Република Германия, причинено виновно от водача
на влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № ВР 8202 СА, с прикрепено ремарке с
рег. № ВР 0925 ЕВ, застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, който при извършване на маневра удря паркиралия лек автомобил „Мерцедес
Бенц GD 290“ с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 25.01.2024г., до окончателното заплащане на сумата, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4568/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, да заплати на
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ***, сумата 100.00 лева – разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5