Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и
първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 43/2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба от М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Ц.В.А. с ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, срещу Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Ловеч
с адрес: гр. Ловеч, ул. „Райна Княгиня“ № 3А, с посочени цена на исковете,
както следва: имуществени вреди: 7500 лв. (седем хиляди и петстотин) лева, от
които: 6300 (шест хиляди и триста) лв. – заплатени за противоправно убити коне,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
умъртвяване на животните – 21.12.2016 г. и 1200 (хиляда и двеста) лв. –
заплатени разходи за адвокатска защита по адм. д. № 348/2016 г. по описа на
АдмС Ловеч и адм. д. № 10841/2019 г. на ВАС, ведно с обезщетение за забава от
датата на влизане в сила на решението на ВАС – 17.02.2020 г., и неимуществени
вреди: 50 000 (петдесет хиляди) лева, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата
на убиване на конете - 21.12.2016 г. до пълното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 20.12.2016 г. било
издадено от ответника разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата,
умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект или
инсталация за обезвреждане на странични животински продукти, по силата на което
били умъртвени 6 броя коне, собственост на ищеца. Сочи се още, че процесните коне били придобити
от М. на 20.01.2015 г. с договор за покупко-продажба за сумата от 6300 лв., като конете използвал за
работа и основните му доходи били от
дърводобив чрез тях. В исковата молба се излага, че с Решение № 111 от
05.07.2019 г. по адм. д. № 348/2016 г. по описа на АдмС Ловеч, оставено в сила
с Решение № 2484/17.02.2020 г. по адм. д. № 10841/2019 г. на Върховния
административен съд, по жалба на М.И.М. е отменено Разпореждане за отнемане на
животни в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването им за
обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на странични животински
продукти № 1/20.12.2016 г. на директор на ОДБХ - Ловеч. Предвид това, ищецът
претендира заплащане на стойността на убитите коне в размер на 6300 лв., както
и сторените съдебно-деловодни разноски за заплатени адвокатски възнаграждения
по тези две дела в общ размер на 1200 лв., ведно със законната лихва.
По отношение на предявените
неимуществени вреди се развиват доводи, че при убийството на конете ищецът бил
изключително разстроен, тъй като тези животни били като членове от семейството
му и всеки кон си имал собствено име. Ищецът твърди, че му се налагало допълнително
да пие медикаменти за успокояване на нервната система. Отделно от това, в
следствие на стреса сочи, че му се обострил захарният диабет, като от стреса и
притесненията започнал да боледува много често от настинки и грип, като му паднали
и част от зъбите. Сочи се още, че тъй като нямал пари да си закупи нови коне, М.
трябвало да си потърси нова работа и му се наложило да емигрира и да работи в
сферата на транспорта, което го отдалечило от семейството му.
В заключение се иска
присъждане на сторените разноски по делото.
От страна на ответника е постъпил писмен отговор с вх.
№ 1115/31.03.2021 г. чрез пълномощник, в който е изразено становище за
недопустимост, недоказаност и неоснователност на предявените искове. Развиват
се аргументи за извършване на процесното умъртвяване на конете при спазване
изискванията за защита и хуманно отношение към животните от комисия при ОДБХ –
Ловеч. Според ответника, само отмяната на разпореждането на директора на ОДБХ не е
достатъчно за реализирането на отговорността по ЗОДОВ, доколкото не са
осъществени останалите елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Оспорва се собствеността на умъртвените коне, както и наличието на причинено
негативно психическо състояние, изразяващо се в разочарование, неспокойството,
нервен срив, здравословни проблеми и пр., което да е пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразния акт на административния орган за умъртвяването
на конете. Направено е и възражение по отношение началния момент на
обезщетението за забава. Като според ответника, такова се дължи от датата на
влизане в сила на решението, с което е отменен административният акт, в случая
– 17.02.2020 г., когато е постановено окончателното решение на ВАС, а не 21.12.2016
г., когато са били умъртвени конете.
В съдебно заседание ищецът – редовно призован, не се
явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа исковата молба и
излага съображения по същество на правния спор. Претендира присъждане на
направените разноски по делото, за които представя списък.
Ответникът по делото – Областна дирекция по
безопасност на храните - Ловеч в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва
исковата молба и развива аргументи по съществото на спора. Претендира разноски
съобразно приложен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава
заключение, че исковата молба в частта досежно имуществени вреди е изцяло
основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена, доколкото е налице
незаконосъобразен административен акт, който е отменен по съответния ред, като
са налице причинени имуществени и неимуществени вреди и е налице пряка причинно-следствена връзка между
претърпените вреди и отменения като незаконосъобразен АА. Според прокурора в
делото са налице доказателства относно стойността на животните, както писмения
договор за тяхната покупко-продажба, така и свидетелските показания. Намира за
основателна и претенцията за обезщетяване на имуществените вреди в размер на
1200 лв., която представлява реално заплатени разходи за адвокатска защита по
посочените дела по оспорване на АА. По отношение претенцията за неимуществени
вреди, счита, че също е основателна, но размерът е завишен и моли същият да
бъде преценен от съда по справедливост.
От доказателствата по делото се установява, че с
Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата, умъртвяването им на
място и насочването им за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане
на странични животински продукти № 1/20.12.2016 г. на директора на ОДБХ-Ловеч,
издадено на основание чл. 139б, ал. 1, т. 1 от Закон за ветеринарномедицинската
дейност (ЗВД), за нарушение на забраната по чл. 139, ал. 1, т. 3а от ЗВД, е
разпоредено „да бъдат отнети в полза на държавата и умъртвени на място следните
животни: 6 броя коне, както следва: 5 бр. кастрати мъжки (от тях 2 бр. сиви на
цвят и 3 бр. кафеви на цвят) и 1 бр. жребец (кестеняв на цвят) без порода, на
които не е извършена официална идентификация – липса на инжектируем
транспондер, на които не са изпълнени мерките, предвидени в програмата за
профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните. Животните
са намерени в землището на с. Добродан, община Троян извън животновъден обект
без придружител (собственик или гледач) и нямат установен собственик.” (л. 68-69).
Видно от протокол за умъртвяване от 21.12.2016 г. (л. 71),
на посочената дата и в изпълнение на Разпореждане № 1/20.12.2016 г. на
директора на ОДБХ-Ловеч, комисия в състав от служители от отдел „Защита на
животните“ при ОДБХ – Ловеч извършила умъртвяване на следните животни: 6 броя
коне, както следва: 5 бр. кастрати мъжки (от тях 2 бр. сиви на цвят и 3 бр.
кафеви на цвят) и 1 бр. жребец (кестеняв на цвят). Умъртвяването било извършено
в присъствието на служители от РУ Троян и Община Троян, в с. Врабево, общ.
Троян, чрез пистолет с прихванат болт и последващо приколване. В протокола е отразено също, че след
умъртвяването труповете на животните са предадени за обезвреждане в „Брамас“ АД
– гр. Шумен.
В представения по делото констативен протокол № 0000133-0000134
от 21.12.2016 г. (л. 64-65) е посочено, че използваните методи за умъртвяване
на процесните коне са посочени и одобрени в Наредба № 22/2005 г. за намаляване
до минимум страданията на животните по време на клане или умъртвяване, както и
че използваният метод е довел до незабавна загуба на съзнание и смърт, без
безпокойство, болка, стрес и страдание на животните.
От наличното на л. 61 от делото писмо с №
ЗЖ-34-5527/20.12.2013 г. се установява, че процесните коне са били в добро
здравословно състояние.
М.М. е обжалвал издаденото разпореждане за умъртвяване
на животните пред АдмС Ловеч, който е отменил същото с Решение № 111/05.07.2019
г., постановено по адм. д. № 348/2016 г. (л. 10-17). Постановеният съдебен акт
е бил обжалван пред Върховния административен съд на РБ, който с Решение №
2484/17.02.2020 г. по адм. д. № 10841/2019 г. е оставил в сила първоинстанционното
решение.
Във връзка с обжалването на
издаденото разпореждане ищецът е ангажирал правна помощ и е упълномощил адвокат
за процесуално представителство. За производството по адм. д. № 348/2016 г. по
описа на АдмС Ловеч е представен Договор
за правна защита и съдействие от 25.01.2017
г. с предмет представителство пред Административен съд – Ловеч по адм. д. №
348/2016 г., в който е посочено договорено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 (триста) лева, като не отразено дали и как е заплатено (л. 21). За производството по адм. д. № 10841/2019 г. по описа
на ВАС е представен Договор за правна защита и съдействие от 27.11.2019 г. с предмет защита по АД №
10841/2019 г. на ВАС и представителство в открито съдебно заседание, в който е
посочено договорено адвокатско възнаграждение в размер на 900 (деветстотин)
лева, като е отразено, че същото е заплатено в брой (л. 22). Видно от приложените
съдебни решения
по адм. д. № 348/2016 г. по описа на АдмС
Ловеч и по адм. д. № 10841/2019 г. по описа на ВАС, от страна на жалбоподателя М.
не са били претендирани съдебни разноски пред двете инстанции (л. 17-гръб и л.
19-гръб), поради което и такива не са присъждани.
От договор за покупко-продажба от 20.01.2015 г. (л. 20
от настоящото дело и л. 30 от приложеното адм. д. № 348/2016 г. по описа на
АдмС Ловеч) се установява, че на посочената дата ищецът М. е закупил от А.С.Л.
6 бр. коне за сумата от 6 300 (шест хиляди и триста) лв., като изрично е
записано, че за предаването на конете се изготвя протокол.
В приемо-предавателния протокол от 21.01.2015 г. (л.
29 от приложеното адм. д. № 348/2016 г. по описа на АдмС Ловеч) е описано, че на
основание сключения договор за покупко-продажба на 6 бр. коне от 20.01.2015 г.
е извършено предаване и приемане на закупените коне, както следва: мъжки кон с
име Гаро, петгодишен и сив на цвят; мъжки кон с име Иван, десетгодишен и тъмно
кафяв; мъжки кон с име В., петгодишен, кафяв на цвят; мъжки кон с име Коце, петгодишен,
кафяв с бяла звезда; мъжки кон с име Молчо – жребец, тригодишен – жълт; мъжки
кон с име Боян, четиригодишен, сив на цвят.
По делото е допусната съдебно-почеркова експертиза (л.
129-132), в заключението по която е отразено, че вещото лице допуска, че
подписът в позиция „Продавач“ над имената (А.Л.) върху Договор за
покупко-продажба от 20.01.2015 г. е положен от А.С.Л.. В съдебно заседание
вещото лице поддържа депозираното заключение и пояснява, че при изготвяне на експертизата е използвал
сравнителен материал, тъй като в делото не е имало документ, подписан от това
лице и със съдебно удостоверение чрез ОД на МВР Ловеч му били предоставени две
заявления, подадени в Троян за изваждане на лични документи. Вещото лице е извършило
оглед на тези заявления с приложения към тях и е изготвило експертизата по този
материал, поради което е посочило съвпадащи и несъвпадащи признаци, поради
което не може да вземе категорично отношение при заключението и затова допуска,
че лицето е ползвало подписа, тъй като повечето, които е установил са факт и
съвпадат, но има и които са различават. Посочва още, че частите, които не
съвпадат, е възможно да се дължат на обстоятелството, че е бил неудобен начин
на подписване, нещо в различна поза или ако лицето бърза, тъй като при
получаване на документи и подписване на маса, лицето стои право и е под
напрежение, като в този случай е възможно да има отклонения.
Заключението е прието от страните и съдът кредитира
същото като професионално, обективно и безпристрастно изготвено.
По допуснатата комплексна ветеринарно-медицинска и
съдебно-зоологическа експертиза е представено заключение (л. 193-206), в което
вещото лице сочи, че при извършената манипулация по умъртвяването на конете са спазени
необходимите изисквания за хуманно отношение заложени в наличните законодателни
разпоредби, както и че без налична информация за физиологичното кондиционно и
функционално състояние, както и каква порода и възраст са животните, техните
килограми и здравен статус не може да даде точна оценка на пазарната им
стойност, но изразява мнение, че изискуемата сума спрямо цените към момента на
събитието е завишена. В експертизата е отразено също, че поради липса на източници
за идентификация не може със сигурност да твърди, че
евтаназираните животни са същите както посочените в договора.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението, като същото е прието по делото. Съдът кредитира същото,
като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, при съобразяване техническите
констатации и изключване на правните изводи при преценката си.
От заключението по назначената
комплексна съдебно-психиатрична сдебно-психологична експертиза (л. 303-316) се
установява, че подекспертният М. е преживял емоционален стрес, като нормален
отговор на фрустриращо събитие, като приложените психометрични методики не
отчитат данни за възникването и развитието на психично разстройство на здравето
на М.М. в резултат на преживения стрес. Според експертите, описаните
стресогенни събития, въпреки тяхната значимост като такива не са отключили
психично разстройство у потърпевшия М.М., като основните емоционални
преживявания на освидетелствания са свързани със субективно усещане за загуба,
гняв, отчаяние, безпомощност и др. Сочи се още, че тези състояния са били
придружени от лесна дразнимост, тревога и напрежение и са били улеснени от
личностовите характеристики присъщи за осв. Според вещите лица, опирайки се на
теорията може да се предположи, че фазата на реакция след преживяното
травматично събитие е траела около един - два месец, след което състоянието на
освидетелствания се е възстановило до обичайното ниво на функциониране от преди
инцидента.
В заключението е прието още, че подекспертният
е разполагал с нужния ресурс (личен и на социалната среда), за да включи
загубата в личния си опит, за сравнително кратък период от време да
преориентира своите дейности и да продължи своето житейско развитие. Не се
констатира значим спад в цялостното социално функциониране на подекспертния, не
е налице трайна семейна или трудова дезадаптация, способностите за комуникативност,
концентрация, рефлексия и познавателни процеси са съхранени.
Според експертите, стресът е един от
рисковите фактори, както и биологична предиспозиция, бъбречно заболяване,
характерови особености, телесното тегло, неправилното хранене, застоял начин на
живот и други, които имат пряка връзка със заболявания като захарен диабет,
високо кръвно налягане, сърдечни проблеми. Тези фактори се приемат в съвкупност
при развитието на тези заболявания, от които освидетелстваният страда години
преди умъртвяването на конете, като е отразено, че стресът е фактор, който може
да доведе до обостряне на тези заболявания. Сочи се още, че острият стрес може
да доведе до хипертонична криза, при положение, че вече ищецът има високо
кръвно налягане, като експертизата не разполага с медицински данни за прекарана
хипертонична криза, която да бъде времево свързана с обсъжданото събитие. В
заключението се посочва също, че в конкретния случай, липсва медицинска
документация за прекаран микроинфаркт от освидетелствания, във времето след
умъртвяването на животните, като се касае за лице с хронични соматични
страдания, на които стресът, се отразява неблагоприятно
Вещите лица са приели, че стресът може да бъде
отключващ фактор за редица заболявания, като в случая се касае за лице със
сериозни хронични соматични заболявания с голяма давност и стресът би могъл да
е един от съпътстващите фактори, но експертизата не се ангажира за пряка
причинно следствена връзка между соматичните
заболявания на М. и преживения стрес, свързан с умъртвяването на животните.
Посочено е, че експертизата не разполага с медицинска
документация за изминалите пет години, касаещи здравословното състояние на М.,
тъй като и медицинският картон (първият запис е от 03.02.2021 г.) и
рецептурната книжка, които са предоставени, са издадени след 2019 г. Последните
три ТЕЛК решения подробно са описани в експертизата. Отразено е, че описаните
оплаквания в неговия личен амбулаторен картон са свързани с преживяната на
23.01.2021 г. в Германия исхемия в областта на мозъчната артерия вдясно.
В съдебно заседание вещите лица,
изготвили заключението, поддържат същото и поясняват, че ищецът не е отключил
психическо заболяване, а е преживял емоционален стрес, както и че ако има
промени в зъбния статус, то трябва зъболекар да уточни на какво се дължи това,
защото най-вероятно се дължи на парадонтоза, а не на стрес. Поясняват още, че
тъй като ищецът е с диабетна болест, тя може да се свърже със стреса и от там е
възможно е да има вторично като усложнение изпадането на зъби, в
причинно-следствена връзка. Според експертите, лицето е имало диабет преди инцидента
с конете, който се дължи на основно бъбречно заболяване и се обостря след
инцидента, като високо кръвно хипертонично сърце и сърдечна недостатъчност,
всичко е с причинно-следствена връзка.
Заключението е прието от страните и съдът
кредитира същото, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено.
По делото е разпитан като свидетел синът на ищеца М.М.
– Д. М., който излага, че една вечер около Коледа преди няколко години баща му
се прибрал и споделил, че му правят проверка на сечището и същевременно са
искали да проверят дали са чипирани конете. На другия ден отишъл да свали
животните, за да бъдат чипирани, като така са му разяснили хората, които са
били на проверката. След закарването на животните, сочи, че на ищеца е съобщено,
че животните ще бъдат умъртвени. На следващия ден по обяд му се обадил и плачел
по телефона. Свидетелят отишъл на място да възпре убиването на животните в село
Врабево. Разказва, че започнали да водят конете един по един да ги умъртвяват,
искал да ги спре, но там имало полицаи. Излага, че баща му много тежко възприел
всичко, тъй като тези животни са ползвани за работа, но ги гледал както трябва,
не ги отглеждал за угояване или да ги заколи. Разказва още, че след като били
заколени животните била извикана екарисажна кола, багери и имало 5 ветеринарни
лекари и два патрулни автомобила. Според свидетеля, зъбите на баща му
изпопадали и постоянно се притеснявал. След тази случка, понеже нямало какво да
прави, заминал да кара камион като международен шофьор, за да изкарва пари. Заявява,
че преди живеели заедно с ищеца, но вече не. Сочи, че ищецът говори само за
конете, както и че е изкарал два инсулта и има трайни увреждания, след случката
с умъртвяване на конете. Свидетелят твърди, че баща му вече не е същият, не
може да работи и си стои вкъщи.
Свидетелят Д. М. излага също, че
убитите коне са закупени от баща му от с. Калейца от сем. Л., както и че ищецът
е страдал от диабет и преди инцидента, но след това състоянието му се влошило. По
отношение на мястото, където били умъртвени конете, свидетелят сочи, че това е
станало през една-две огради и баща му виждал как ги повалят, след което ги заснел
с телефона си. Разказва, че единият колач
се отказал с мотива, че не иска да гледа как се убиват здрави коне и тогава
застъпил другият колач от ветеринарите.
От показанията на свидетеля Н.М. се
установява, че е съсед на ищеца и че случаят с конете е имал доста голям отзвук,
като хората от селото казвали, че е
имало доста грубо отношение. Според св. М., след умъртвяването на животните М.М.
се променил, не бил на себе си. Видял го разплакан, твърди, че му е било тежко.
Свидетелят заявява също, че ищецът му се струва променен, като болен. Разказва
още, че след случката с конете М. е разпродал техниката си и приключил с дейността си по дърводобива и
заминал в чужбина да работи.
Свидетелката д-р И.Х.-Ц. дава
показания, че по заповед на директора на ОДБХ Ловеч е участвала в умъртвяване
на конете на 21.12.202016 г., като сочи, че тъй като те са били без стопани, съгласно
законодателството трябвало да бъдат умъртвени, както и че имало разпореждане и
заповед на директора на ОДБХ Ловеч. Участвала в комисия от 5 човека, като умъртвяването
ставало с пистолет с прихванат болт само за зашеметяване и след това
приколване. Заявява, че конете
били в стопанския двор на един животновъден обект в село Врабево, вързани
отстрани, като били преведени от другата страна на пътя, където имало
изоставени сгради и там се извършило умъртвяването. Сочи, че от комисията се
били постарали да не се вижда и никой друг не присъствал освен полицията. Според
свидетелката, животните били спокойни, защото се стараели да не виждат какво се
е случило с предишния кон. Излага още, че след умъртвяването имало кола на
екарисажа и същата ги откарала, като почти веднага започнало товаренето. Св. Х.
разказва също, че преди да бъдат умъртвени конете ищецът носел нещо, което
приличало на хвърчащ бял лист и тескерета на над 30 години, но според нея това не били документи за собственост, тъй
като имало само два подписа и без нотариална заверка. Заявява, че конете трябвало
да имат паспорти и чипове.
От разпита на свидетеля А.Л. се
установява, че същият е продал на ищеца М. 6 бр. работни коне през 2015 г.
Свидетелят сочи, че от 1983 г. развъжда и продава коне, които учи как да свалят
дърва. Според него ищецът М.М. не е имал други коне преди да закупи процесните
6 броя от него и тогава започнал дърводобива. Заявява, че знае за инцидента с
конете, както и че породата им е каракачанска, кафяви, сиви, червени, черни.
Тогава цената на един кон била около 1000-1100 лв., а сега е около 1300 лв. на
работен кон за дърва. Сочи, че ищецът му платил около 6 000 лева, като
подписали договор, че му дава пари, като пояснява, че към този момент не е имал
животновъден обект. След случката с него направил такъв и започнал да чипира
животните. Обяснява, че клиент, който иска договор, се прави такъв за
покупко-продажба и така се продават конете, като по желание на клиента се прави
описание на самия кон, като каже имена,
белези. Според свидетеля, ищецът не е имал други коне освен процесните 6 бр.,
които били млади, на възраст до 15 години.
Свидетелят О.Г.заявява, че е началник
отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ Ловеч. На място се установило, че
животните не са чипирани, като свидетелят заявява, че на ищеца М. била дадена
възможност да донесе изискуемите документи, паспорт и т.н., като предишния ден били
проверили в системата, че на това лице няма регистриран животновъден обект в
интегрираната информационна система Ветис. Свидетелят Г. сочи, че ищецът
представил някакъв лист, който казал, че е договорът, с който си е купил
конете. Разказва, че в стопански двор в с. Врабево имало изоставени постройки,
където нямало видимост и там решили да придвижат животните. Направили
организация, като един по един с поводите придвижвали конете към изоставена
сграда и един по един по инструкциите се извършила евтаназията, а екарисажната
кола чакала, за да прибере труповете на конете.
Свидетелят Т.Б. - главен инспектор в ОДБХ
Ловеч разказва, че проверили за чипове процесните коне и се оказало, че нямат. Уведомил
директора по съответния ред. На другия ден било издадено разпореждане със
заповед за евтаназия на конете. Свидетелят присъствал на евтаназията, като
сочи, че проверили конете отново с четящото устройство, там бил и ищецът, който
твърдял, че конете са негови. Разказва, че му оставили време да покаже документи, паспорти на конете, но
същият представил само един договор, който комисията не приела за документ,
който да удостоверява, че М. е собственик и евтаназирали конете. Св. Б. излага
още, че договорът отразявал, че конете са купени от Л., както и че евтаназията
била извършена в стопанския двор на с. Врабево, бившето ТКЗС, където имало
изоставена сграда. Гледали да бъде зад сградата, за да няма пряка видимост от
селскостопанския двор. Евтаназията извършили той, св. Г. и св. Х.. След
евтаназията животните били натоварени на екарисажната кола.
Според св. Б., М. тогава претендирал за собственост на
конете и да го глобят, а не да бъдат умъртвени животните, както и че на моменти
поведението на сина на ищеца налагало намеса на полиция, тъй като били
разстроени. Сочи още, че процесните коне имали белези на каракачанска порода.
Съдът кредитира свидетелските показания, доколкото същите са логични и последователни и съответстват
на събраните по делото доказателства, при съобразяване, че всички свидетели са
предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
По делото са приети и представените от
„Дрийм транс“ ЕООД – работодател на ищеца, пътни листи, трудов договор,
заповеди, длъжностна характеристика, справки и пр. (л. 244 и следв.),
депозираните от НОИ справки за издадени болнични листове (л. 298 и сл.), както
и представените от процесуалния представител на жалбоподателя етапни епикризи и
БЛ (л. 338 и сл.).
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.
1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия
са причинени вредите. Ищецът е от гр. Троян, обл. Ловеч. Правното основание на
иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Исковата молба е предявена пред компетентния съд
при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово
подсъдна на административните съдилища, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Исковата
молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Тя е
насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря
на формалните изисквания за реквизити, поради което съдът намира същата за процесуално
допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
Според чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,
се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за
имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на
ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането
е само към материалноправните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. В този закон е доразвит принципа, че всеки дължи
обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен
ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на
нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на
правно-регламентирана административна дейност. Исковата
защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на чл. 144 от АПК за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК).
Според чл. 8, ал. 2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават
исканията си и представят доказателства за тях, а според чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в
неговата правна сфера, която включва реално причинени материални вреди;
незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на
ответника; вредата да е настъпила в
резултат на незаконосъобразния акт; да е налице пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Разпореждане за отнемане на
животни в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването им за
обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на странични животински
продукти № 1/20.12.2016 г. на директор на ОДБХ - Ловеч, което е отменено с Решение № 111 от 05.07.2019 г.
по адм. д. № 348/2016 г. по описа на АдмС Ловеч, оставено в сила с Решение №
2484/17.02.2020 г. по адм. д. № 10841/2019 г. на Върховния административен съд, безспорно представлява ИАА, издаден по реда на АПК и
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
От изложеното се налага извод, че в случая е налице
първата материалноправна предпоставка за прилагане на чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен
акт на държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменен по съответния ред.
Налице са също така втората и третата предпоставки –
вреда от тези актове и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия
вредоносен резултат.
Съдът приема, че от незаконосъобразното разпореждане
на директора на ОДБХ - Ловеч – издадено и отменено по съответния законов ред с влязло
в сила съдебно решение, ищецът е претърпял имуществени вреди, които се
изразяват в стойността на убитите коне, посочена в договора, с който са
закупени същите (л. 20), ведно със законната лихва, както и неимуществени
вреди, изразяващи се в преживените от ищеца болки и страдания от загубата на
животните, вследствие на незаконосъобразното им умъртвяване, ведно със
съответната законна лихва, за което ще бъдат изложени съображения по-долу в
настоящия съдебен акт.
По отношение на претенцията за сторените разноски за
адвокатски възнаграждения в съдебните производства по обжалването на Разпореждане
№ 1/20.12.2016 г. на директора на ОДБХ-Ловеч, съдът намира същата за
неоснователна, за което ще бъдат изложени съображения по-долу в настоящия
съдебен акт.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждащото действие.
Съдът намира за доказано от всички писмени и гласни
доказателства - както представянето от жалбоподателя на саморъчно написан
писмен договор за покупко-продажба на 6 бр. коне, чието описание в изготвения
протокол към него (л. 29 от приложеното адм. д. № 348/2016 г. по описа на АдмС
Ловеч) кореспондира с описанието на умъртвените коне в протокол за умъртвяване
от 21.12.2016 г. (л. 71).
Видно от заключението по допуснатата съдебно-почеркова
експертиза (л. 129-132), вещото лице допуска, че подписът в позиция „Продавач“
над имената (А.Л.) върху Договор за покупко-продажба от 20.01.2015 г. е положен
от А.С.Л., като уточнява в с.з., че различното изписване на същия може да се
дължи на разнородна позиция на тялото, например когато подписът е положен в
изправено положение, а и самият А.Л. в своите свидетелски показания категорично
потвърждава сключването на такъв договор с ищеца.
Ирелевантно е дали копието на същия частен документ (на
л. 20 от делото) е идентично с копието на същия договор, представено на
комисията преди умъртвяването на животните. В този смисъл показанията на
свидетелите О.Г.и Т.Б., че представеното
на л. 20 копие на договор е различно от представеното пред тях като комисия в
деня на умъртвяването на животните е без значение по делото, доколкото е
напълно възможно един и същи документ, с едно и също съдържание да бъде
съставен и подписан в няколко еднообразни екземпляра, като не съществува
законова регламентация как същият да бъде възпроизведен – написан на ръка или
напечатан. Относимото в случая е, че ищецът се е легитимирал пред назначената
комисия по умъртвяването на животните с писмен договор. Видно от копието
договора на л. 20 от делото, продавач на конете е А.С.Л., а купувач е
жалбоподателят М.И.М.. В договора е посочена цена на конете общо 6300 лв. за
шестте коня.
По делото са налице доказателства относно стойността
на животните, както писмения договор за тяхната покупко-продажба, така и
свидетелските показания. Свидетелят А.С.Л. посочва, че пазарната цена е около
хиляда, хиляда и сто лева, каракачанска порода, официална порода, регистрирана
като такава. Св. Б., който е главен инспектор в ОДБХ – Ловеч и отговаря за
здравеопазването на животните в община Троян посочва, че животните са били
здрави, не са страдали от болести, били са на възраст над 1 г. до 12 г. В този
смисъл, исковата претенция в тази част се явява основателна.
От свидетелските показания на свидетеля Л. се
потвърждава, че А.Л. е продал на ищеца именно шестте умъртвени коня.
Релеватно за настоящия спор е обстоятелството, че
многократно жалбоподателят М. се е легитимирал пред комисията по умъртвяването
на конете именно със саморъчно написан договор между него и А.С.Л., както и със
свидетелства за собственост на едър добитък, които писмени доказателства не са
били възприети от комисията на ответника като такива, удостоверяващи
собствеността на жалбоподателя, поради което и същата комисия е пристъпила към
умъртвяването на процесните животни.
Макар че настоящото дело не е гражданско, за пълнота съдът
намира, че следва да посочи, че възникването на правото на собственост по
отношение на конете само по себе си не е обусловено от наличието на договор с
определена форма, като е достатъчна писмена такава за доказване на това
обстоятелство. Липсва и правна норма, която да вменява извършването на нотариална
заверка на подписите или съдържанието на такъв документ. Чипирането и
издаването на паспорти за притежаваните коне безспорно представлява задължение за
собствениците им съобразно Закона за ветеринарномедицинската дейност, но същото
не обуславя правото на собственост по отношение на тези животни, а е способ за идентификацията
им.
С оглед изложеното, вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издаденото Разпореждане № 1/20.12.2016 г. на директора на
ОДБХ-Ловеч, доколкото посредством незаконосъобразното умъртвяване на процесните
коне се е стигнало до намаляване на имуществото на ищеца в размера на
заплатената за тях сума от 6 300 лева.
По отношение на
претендираните суми за адвокатско възнаграждение по повод водените
административни дела – адм. д. № 348/2016 г. по описа на АдмС Ловеч и адм. д. №
10841/2019 г. по описа на ВАС съдът намира следното:
Във връзка с обжалването на издаденото разпореждане за
умъртвяване на животните ищецът действително е ангажирал правна помощ и е
упълномощил адвокат за процесуално представителство.
За производството по адм. д. № 348/2016 г. по описа на
АдмС Ловеч е представен Договор за правна защита и съдействие от 25.01.2017 г. с предмет представителство
пред Административен съд – Ловеч по адм. д. № 348/2016 г., в който е посочено
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, като не
отразено дали и как е заплатено (л. 21).
Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 2013 г.
по ТД № 6/2012 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание
на Гражданска и Търговска колегия, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка.
В настоящия случай, в представения ДПЗС на л. 21 от делото
нито е посочен начин на плащане, нито е отбелязано плащане в брой например, нито
са представени доказателства за реално извършено такова, с оглед на това не се
установява наличие на реално заплащане на така договорения адвокатски хонорар.
От друга страна, видно от приложеното съдебно решение
по адм. д. № 348/2016 г. по описа на АдмС Ловеч (л. 17-гръб), от страна на
жалбоподателя М. не са били претендирани съдебни разноски пред тази инстанция,
поради което и такива не са присъждани. Процесуалният пропуск на страната и
нейния представител да заявят своевременно тези разноски в производството по
адм. д. № 348/2016 г. на АдмС Ловеч не може да се санира посредством водене на
исково такова по реда на ЗОДОВ, доколкото в настоящия случай не се касае за предходно
отменено наказателно постановление например (преди измененията в ЗАНН от ДВ бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), непозволяващо претендирането на тези
разноски в съдебното производство по обжалване на НП. В случая, отмененото Разпореждане
№ 1/20.12.2016 г. на директора на ОДБХ-Ловеч е ИАА, отменен в съдебно
производство от административен характер, а не административнонаказателен,
поради което за страната е била налице процесуалната възможност да заяви
сторените разноски за адвокатско възнаграждение до приключване на последното
заседание в съответната инстанция (арг. чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК).
За производството по адм. д. № 10841/2019 г. по описа
на ВАС е представен Договор за правна защита и съдействие от 27.11.2019 г. с предмет защита по АД №
10841/2019 г. на ВАС и представителство в открито съдебно заседание, в който е
посочено договорено адвокатско възнаграждение в размер на 900 (деветстотин)
лева, като е отразено, че същото е заплатено в брой (л. 22). Въпреки това
обаче, видно от приложеното съдебно решение по адм. д. № 10841/2019 г. по описа
на ВАС, от страна на жалбоподателя М. не са били претендирани съдебни разноски и
пред тази инстанция (л. 19-гръб), поради което и такива не са присъждани.
Процесуалният пропуск на страната и нейния представител да заявят своевременно
тези разноски в производството по адм. д. № 10841/2019 г. по описа на ВАС не
може да се санира посредством водене на исково такова по реда на ЗОДОВ,
доколкото в настоящия случай отмененото Разпореждане № 1/20.12.2016 г. на
директора на ОДБХ-Ловеч е ИАА, отменен в съдебно производство от
административен характер, а не административнонаказателен, поради което за
страната е била налице процесуалната възможност да заяви сторените разноски за
адвокатско възнаграждение до приключване на последното заседание в съответната
инстанция (арг. чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК).
С оглед на изложеното, искът в тази му част следва да
бъде отхвърлен.
Настоящият съдебен състав намира, че искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен, но не и в
претендирания от ищеца размер от 50 000 лв.
На основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), размерът
на обезщетението следва да се определи по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Справедливият размер на обезвредата следва да почива на
обективни критерии и да бъде адекватен от претърпените вреди. Обезщетението
трябва е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по
делото, така и на обществените представи за справедливост. В съдебното
производство по присъждане на обезщетение посочените неимуществени вреди следва
да намерят материален израз, който законът в нормата на чл. 52 от ЗЗД определя
по справедливост, макар неимуществените вреди да нямат стойностно изражение и
да не подлежат на аритметично изчисляване. Тази преценка включва обективните
обстоятелства на случая, както и събраните гласни доказателства, които сочат за
сравнително висок интензитет на преживения от ищеца стрес и болки.
Размерът на обезщетението, като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице.
В настоящото съдебно производство се установи, че
самото умъртвяване на животните е причинило огромен стрес на ищеца и
семейството му. Видно от показанията на разпитаните свидетели - сина на ищеца -
Д. М. и св. Н.М., М.М. е приел тежко загубата на конете. Същите излагат, че
ищецът не е бил на себе си, плачел е, тежко му е било, променен е, няма нищо
общо с предишния човек. Следва да се съобразят и данните по делото, че неговото
състояние се е влошило допълнително от преживените негативни емоции, като в
резултат на умъртвяването на конете се е наложило да промени живота си.
Действително, видно от заключението по допуснатата комплексна
съдебно-психиатрична сдебно-психологична експертиза (л. 303-316) се установява,
че макар че описаните стресогенни събития, въпреки тяхната значимост като
такива, не са отключили психично разстройство у потърпевшия М.М., то въпреки
това ищецът е преживял емоционален стрес, който според експертите може да бъде
отключващ фактор за редица заболявания. Като в случая се касае за лице със
сериозни хронични соматични заболявания с голяма давност и стресът би могъл да
е един от съпътстващите фактори, както и биологична предиспозиция, бъбречно
заболяване, характерови особености, телесното тегло, неправилното хранене,
застоял начин на живот и други, които имат пряка връзка със заболявания като
захарен диабет, високо кръвно налягане, сърдечни проблеми. Тези фактори се
приемат в съвкупност при развитието на тези заболявания, от които
освидетелстваният е страдал години преди умъртвяването на конете, като е
отразено, че стресът е фактор, който може да доведе до обостряне на тези
заболявания. От уточненията, направени от вещите лица в съдебно заседание се
установява, че лицето е имало диабет преди инцидента с конете, който се дължи
на основно бъбречно заболяване и се е обострил след инцидента, като високо
кръвно хипертонично сърце и сърдечна недостатъчност, всичко е в
причинно-следствена връзка.
В случая, като се отчете начинът на извършване на
увреждането и характерът му - необоснованото и немотивирано лишаване на ищеца
от притежаваните от него животни, за които същият е полагал грижи и към които е
бил изградил емоционална привързаност, характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето, съдът
намира, че претърпените от ищеца неимуществени болки и страдания в пряка
причинно-следствена връзка със случилото се могат да бъдат възмездени със
сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, представляваща половината от
претендирания размер. С оглед на това, доказаният по основание иск следва да се
уважи до общ размер от 25 000 лева, като за разликата до предявения размер от 50
000 лева искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е доказано по
безспорен начин кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на ОДБХ-Ловеч по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за претърпени от М.М. неимуществени вреди в размер на 25 000 лв.,
намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна
дейност на директора на ОДБХ-Ловеч по повод отмененото Разпореждане № 1/20.12.2016
г., поради което исковата претенция се явява доказана по основание и по размер
и като такава следва да бъде уважена.
Уважаването на
главните искове за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ обуславя основателността на акцесорните искове с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ за законната лихва за забава върху
присъдените главници.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004
г., ОСГК, при незаконни
актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни
действия или бездействия на административните органи - от момента на
преустановяването им.
С оглед на това началният момент, от
който следва да се присъди претендираната лихва е от влизане в сила на решението,
с което е отменено незаконосъобразното
Разпореждане № 1/20.12.2016 г. на директора на ОДБХ- Ловеч, а именно –
17.02.2020 г. (л. 17-гръб), датата на постановяване на окончателното Решение №
2484/17.02.2020 г. по адм. д. № 10841/2019 г. на ВАС, до окончателното
изплащане на сумата.
Съобразно т. 6 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004
г., ОСГК, пасивно легитимиран по искове
за обезщетение за вреди причинени на граждани е държавният орган- юридическо
лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се
намира в трудови или служебни отношения.
В случая доколкото претендираните вреди произтичат от отмененото Разпореждане №
1/20.12.2016 г. на директора на ОДБХ- Ловеч, то следва да бъде осъдена именно
Областна дирекция по безопасност на храните – Ловеч, срещу която са предявени и
разглежданите искове.
При този изход на
спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, искането на ищеца за присъждане на
разноски съобразно приложения списък на
лист 348 от делото е основателно, но само по
отношение на сумите,
както следва: 30 лв. - заплатена държавна такса (л. 28) и 568 лв. – депозит за
вещо лице (л. 115, л. 328), за които следва да се осъди ответника на основание
чл. 10, ал. 3, изр. първо от ЗОДОВ.
По отношение на посоченото в списъка адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА), съдът намира следното:
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска
помощ на лице по чл. 38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата
на чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ,
има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право обаче, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В случая това не е сторено, доколкото по настоящото дело не е представен
договор за правна защита и съдействие, а единствено адвокатски пълномощни (л. 23,
л. 89), в които обаче не се съдържат договорки между страните досежно адвокатското
възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда в полза на
адвоката.
По отношение на претендираните от страна на ответника
разноски съобразно приложения списък на л. 349 от делото, съдът съобрази
следното:
По аргумент от чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът осъжда
ищеца да заплати разноските по производството при положение, че искът бъде
отхвърлен изцяло, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай, с оглед
изхода на спора. Поради това, искането за присъждане на разноски,
представляващи внесени депозити за експертизи, преписи и транспортни разходи в
полза на ответника в общ размер на 767,26 лв. (т. 1-4 и т. 6-8 от списъка на л.
349 от делото) следва да бъде отхвърлено.
Съобразно чл. 10, ал. 4, предл. първо от ЗОДОВ, съдът
осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая, претендираното
адвокатско възнаграждение е в размер на 2 760 лв., като същото е уговорено и
реално заплатено от ответника видно от ДПЗС на л. 145-147 и фактурите и
бюджетните платежни нареждания на л. 362-365 от делото. Общият размер на
предявените искови претенции за имуществени и неимуществени вреди по настоящото
дело е 57 500 лв. (7 500 лв. – имуществени вреди и 50 000 лв. – неимуществени
такива). Отхвърлената част от иска се определя на 26 200 лв., от които: 1 200
лв. – претендирани имуществени вреди за процесуално представителство по адм. д.
№ 348/2016 г. по описа на АдмС Ловеч и по адм. д. № 10841/2019 г. по описа на
ВАС; 25 000 лв. – неуважената част от иска за неимуществени вреди. При
аритметично изчисление процентното изражение на отхвърлената част от иска
възлиза на 45,57 %, с оглед на което следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника сумата от 1257,73 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
По изложените съображения и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 2-4 от ЗОДОВ, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните –
Ловеч с БУЛСТАТ *********, адрес: гр. Ловеч, ул. „Райна Княгиня“ № 3А, да
заплати на М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 6 300 (шест хиляди и
триста) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
(стойността на умъртвените 6 бр. коне) в резултат на отменено Разпореждане за
отнемане на животни в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването
им за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на странични
животински продукти № 1/20.12.2016 г. на директор на ОДБХ - Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
17.02.2020 г. (датата на влизане в сила на Решение № 111/05.07.2019 г. по
адм. д. № 348/2016 г. на Административен съд
– Ловеч) до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева,
представляващи претендирани имуществени вреди за процесуално представителство
по адм. д. № 348/2016 г. по описа на АдмС Ловеч и по адм. д. № 10841/2019 г. по
описа на ВАС, ведно със законната лихва върху тази сума.
ОСЪЖДА Областна дирекция по
безопасност на храните – Ловеч с БУЛСТАТ *********, адрес: гр. Ловеч, ул.
„Райна Княгиня“ № 3А, да заплати на М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на отменено Разпореждане
за отнемане на животни в полза на държавата, умъртвяването им на място и
насочването им за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на
странични животински продукти № 1/20.12.2016 г. на директор на ОДБХ - Ловеч, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 17.02.2020 г. (датата на влизане в сила на Решение
№ 111/05.07.2019 г. по адм. д. № 348/2016 г. на Административен съд – Ловеч) до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за сумата над 25 000 лв.
до претендирания размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните –
Ловеч с БУЛСТАТ *********, адрес: гр. Ловеч, ул. „Райна Княгиня“ № 3А, да
заплати на М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 598 (петстотин
деветдесет и осем) лева, представляваща държавна такса за образуване на
настоящото административно дело и депозит за вещо лице.
ОТХВЪРЛЯ искането на адв. Ц.В.А. от ЛАК, със съдебен
адрес: ***, за заплащане на адвокатско възнаграждение за защита и процесуално
представителство по настоящото административно дело по чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата.
ОТХВЪРЛЯ искането на Областна дирекция по безопасност
на храните – Ловеч с БУЛСТАТ *********, адрес: гр. Ловеч, ул. „Райна Княгиня“ №
3А за присъждане на разноски, представляващи внесени депозити за експертизи,
преписи и транспортни разходи в общ размер на 767,26 лв.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Областна дирекция по безопасност на храните – Ловеч с БУЛСТАТ *********,
адрес: гр. Ловеч, ул. „Райна Княгиня“ № 3А, сумата от 1 257,73 лв. (хиляда
двеста петдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки), представляваща
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: