Н.ч.х.д.№ 586/2019 год. на ХРС
МОТИВИ:
Частното обвинение срещу подсъдимия Р.А.Т.
ЕГН ********** *** е повдигнато за
това, че на 30.03.2019г., в землището на гр.Хасково, причинил на А.А.Ч. ЕГН ********** ***, разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и 129 от НК – а именно – контузия на дясната подбедрица, изразяваща се с плътен хематом на меките
тъкани, подкожно кръвонасядане и две охлузвания,
протичащи със затруднени и болезнени двежения на
десния крак, контузия на гърба - болка, представляващо лека телесна повреда –
престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Предявен
е и граждански иск от пострадалия А.А.Ч. против подсъдимия
Р.А.Т. за сумата в размер на 2 000 лв., по чл.45 от ЗЗД, за претърпените в
резултат на твърдяната лека телесна повреда неимуществени вреди - болки и
страдания, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
увреждането – до окончателното изплащане на сумата.
Частният тъжител А.Ч., чрез повереника си пледира за осъждане на подсъдимия. Същият му причинил описаното
телесно увреждане и следвало да понесе отговорността. Претендира и за сумата по
гражданския иск, както и за разноски по делото. Били доказани изцяло
твърденията, изложени в частната тъжба за това, че на 30.03.2019г. се случило
събитието и Р.Т. нанесъл лека телесна повреда, като нанесъл удари с лопата, с
което му причинил неимуществени вреди, болки и страдания, произтичащи от контузия
на дясната подбедрица, изразяваща се с плътен хематом
на меките тъкани, подкожно кръвонасядане и две
охлузвания, протичащи със затруднени и болезнени двежения
на десния крак, контузия на гърба. Така извършеното деяние било доказано
изцяло, както от писмените доказателства, събрани по делото, така и от гласните
такива.
Подсъдимият Р.Т. разбира в какво е
обвинен.
Не се признава за виновен. Дава
обяснения.
Когато карал и стигнал кръстовището на
изхода на гр.Хасково, пострадалият го настигнал с негов автомобил и се държал
грубо като водач и му показал среден пръст и му говорил нещо през отворения
прозорец на колата. Подсъдимият взел свой приятел и отишъл до мястото, където
работел пострадалия, там имало надпис „Автоборса“.
Като влязъл вътре там имало двама човека, които работели. Подсъдимият отишъл
при пострадалия и го попитал не бил ли той момчето от кръстовището. След това
двамата застанали срещу подсъдимия и „някак си“ се получило спречкване. Единият
взел лопатата. В един момент и тримата държали лопатата за дръжката и я
дърпали. След това едното момче взело да се съпротивлява и тогава по някакъв
начин лопатата се оказала в ръцете на Т.. Имаше нещо като изкоп, пострадалият
паднал на земята и започнал да рита с краката си. Подсъдимият казал: „Да не
продължаваме, да не се стига до крайности“. Братовчед му в този момент се бил
отдалечил. Подсъдимият не си спомня да нанесъл такъв сериозен удар с лопатата,
както казвали по гърба и по крака. Т. казал на другото момче: „Ела да се
разберем“. То не дошло. След това подсъдимият напуснал мястото.
Иска от съда да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия също пледира
за оправдателна присъда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.Т. и тъжителят А.Ч. не се
познавали от преди и никога не се били срещали.
Между двамата нямало никакви предходни отношения.
На 30.03.2019г. подсъдимият Р.Т.
управлявал личния си автомобил марка „************“ сив на цвят, в гр.Хасково и се приближавал към
кръстовището на бул.“Освобождение“ с ул.“Белоградчик“, което било регулирано
със светофарна уредба.
По същото време към това кръстовище
приближавал и пострадалия А.Ч., като управлявал джип „***“, собственост на негов колега,
пътувал заедно със св.Б.Г. и се движел в посока от центъра на гр.Хасково – към
Южна индустриална зона на гр.Хасково.
На самото кръстовище се получила опасна
ситуация между двата автомобила – „Голф“ – а на подсъдимия Т. и управлявания от
А.Ч. джип „***“, но не
се случило ПТП, тъй като двамата водачи успели да избегнат сблъсъка с маневри.
Това обаче повишило напрежението на двамата водачи и предизвикало раздразнение
и гняв у подсъдимия Р.Т., който се ядосал много на пострадалия, когото счел за
виновен за опасната ситуация.
Всеки от двата автомобила продължил по
пътя си.
Подсъдимият Р.Т. продължил по задачите,
които имал за деня. Видял, че джипа „***“ на пострадалия Ч. завива към Околовръстния път от
ул.“Кърджалийска“.
Пострадалият А.Ч. отишъл на обекта,
където работи – на Околовръстния път на гр.Хасково в близост до бившия
ТЕЦ-Хасково, където изграждали стена заедно със св.Б.Г.. Спрял джипа „***“ близо до пътя и същият
се виждал от Околовръстния път.
След кратко време, когато Р.Т.
приключил със задачите си за деня, тъй като се чувствал още ядосан и
неудовлетворен и считал, че пострадалият е виновен за опасната ситуация на
кръстовището, решил да отиде и да го намери „за да се разберат“.
На ул.“Кърджалийска“ подсъдимият Т.
завил към Околовръстния път / където видял по-рано, че отива и пострадалия/ и
продължил. След това видял спрения джип „***“, който разпознал от ситуацията на кръстовището, спрял
автомобила си „*******“, слязъл и отишъл на намиращия се наблизо обект, като
имало табела „Автоборса“.
Вътре работели двамата работници – св.Б.Г..
Другият бил пострадалия А.Ч..
Р.Т. се приближил до пострадалия А.Ч..
Казал му няколко гневни реплики за шофирането му и ситуацията на кръстовището. Ч.
отговорил.
След това подсъдимият Т. взел една
права лопата /бел/, намираща се наблизо и замахнал с
нея към тялото на Ч.. Т. ударил Ч. по крака с лопатата и пострадалият се
присвил и паднал на земята. След това подсъдимият замахнал
още веднъж с лопатата и ударил Ч. по гърба. Накрая го ритнал и с крак.
Това било видяно от св.Б.Г. - очевидец,
който бил на 10 метра от инцидента и се приближил. Като го видял да идва, Т.
размахал лопатата и го подканил да дойде и той, като му викал „Ела ела..ела и ти“. Св.Б.Г. обаче стоял на 5 метра разстояние и
Т. не могъл да го удари.
След това Р.Т. хвърлил лопатата на
земята и тръгнал към изхода.
Качил се на автомобила си и си тръгнал.
Св.Б.Г. се обадил на свои колеги. След
това качили на автомобил пострадалия А.Ч. и го откарали в „Бърза помощ“ в
МБАЛ-АД-гр.Хасково.
Св.Х.Ж. всъщност не е очевидец, защото
е останал в автомобила на Т.. Той не е видял ясно какво се е случило вътре в
обекта. Бил е доволно далече от мястото на инцидента и възприятията му не могат
да бъдат точни или меродавни .
Съдът не кредитира показанията му.
Според заключението на вещото лице по
извършената съдебно-медицинска експертиза при прегледа на А.Ч. се установило –контузия
на дясната подбедрица, изразяваща се с плътен хематом
на меките тъкани, подкожно кръвонасядане и две
охлузвания, протичащи със затруднени и болезнени двежения
на десния крак, контузия на гърба – болка. Тези увреждания били причинени по
механизъм на действие от твърд и тъп предмет и можели да се получат при удар по
начина и при обстоятелствата, описани от пострадалия. Било причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Срокът за пълно възстановяване бил 20
дни.
Подсъдимият Т. е реабилитиран.
Не е освобождаван по чл.78а от НК.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното
:
Съдът
намира, че на база на събраните по делото доказателства може да се направи
извод, че подсъдимият Р.А.Т. ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, като на 30.03.2019г.,
в землището на гр.Хасково, причинил на А.А.Ч. ЕГН **********
***, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – а именно
– контузия на дясната подбедрица, изразяваща се с
плътен хематом на меките тъкани, подкожно кръвонасядане
и две охлузвания, протичащи със затруднени и болезнени двежения
на десния крак, контузия на гърба - болка, представляващо лека телесна повреда.
Описаните увреждания представляват лека
телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК с оглед възприетото в т.16 на ППВС
№3/1979г.
От субективна страна деянието е осъществено от
подсъдимия с пряк умисъл – същият е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал
именно настъпването на престъпния резултат.
По-насетне, съдът определи наказанието
на подсъдимия по следния начин :
За
деянието по чл.130 ал.1 от НК се предвиждат наказания „лишаване от свобода“ до
2 години или пробация.
Ето
защо съдът счете, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение
на чл.78а от НК, поради което освободи подсъдимия от наказателна отговорност и
му наложи административно наказание „глоба“. Размерът съдът индивидуализира
като обсъди съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени предходната случка на кръстовището и
поведението на пострадалия. Като отегчаващи – липсата на критично отношение към
стореното от Т. и лошите характеристични данни. Ето защо съдът определи размера
на глобата при превес на смекчаващите вината обстоятелства – съответно над
минимума и под средата – а именно глоба в размер на 1 500 лв., която напълно
би постигнала целите на индивидуалната и генералната превенции.
По предявения граждански иск по чл.45
от ЗЗД – съдът счете че са налице кумулативно всички елементи от фактическия
състав на генералния деликт – противоправно
поведение, вина, вреда и причинна връзка, поради което уважи гражданската
претенция, като определи размера по справедливост, като взе в предвид срока за пълно
възстановяне – 20 дни и данните за състоянието на пострадалия
след нанасяне на телесната повреда. Ето защо съдът уважи иска за неимуществени
вреди в размер на 1 000 лв. и отхвърли претенцията в останалата й част – до
пълния предявен размер от 2 000 лв.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият
бе осъден да заплати разноските по делото на тъжителя и ДТ върху уважената част
от гражданския иск.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
Районен
съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.