Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 08.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 138 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 11-1580/11.12.2019 год. на Михаил Стефанов Михайлов, Началник отдел ”Рибарство и контрол – Централен Дунав” Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, е наложена на основание чл. 91,ал.4 и чл.73, ал.1 от ЗРА глоба в размер на 1000 /хиляда/лева на К.Г.К., ЕГН:**********, за това, че на 31.07.2019 в 01:30 часа през нощта, по подаден сигнал от тел.112 и при извършена съвместна проверка от служители на ИАРА и служители на РПУ-гр.Ловеч е констатирано, че във водите на язовир в землището на *****, общ.Ловеч, GPS координати 43.17.576,Е024,46.707, надм.височина 256 м., лицето К.К. извършва риболов във водите на язовир ***** ******с два броя мрежи. Водният обект е различен воден обект от Черно море и р.Дунав и при проверката е установено, че г-н К.К. не притежава разрешително за стопански риболов и регистрация по чл.25 от ЗРА. Г-н К. контролира мрежите в работно положение, потопени във водата и борави с тях чрез съзнателни движения – потапяне и изваждане, с цел улов на риба, с което нарушен чл.39а, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Със същото НП на основание чл.90,ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата: мрежа с размери 50м х 3м х 80мм; мрежа с размери 50м х 2м х 50мм; лодка модел „Лисичанка“, зелена на цвят, 230см, 2 бр.гребла; 4 бр.риби от вида „шаран“ с общо тегло 2 кг и 29 бр.риби от вида „каракуда“ с общо тегло 14,500кг.Рибата е измерена със служебна везна № 027546 и е пусната във водата на язовира жива.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят К.Г.К., който го обжалва в срок и излага, че същото е незаконосъобразно, като твърди, че не е извършил вмененото му във вина нарушение, както и че не са взети предвид депозираните от него възражения по АУАН и моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. За него се явява адв.Б., която поддържа жалбата и излага, че от събраните по делото доказателства не се установява доверителят й да е извършил нарушението, за което е санкциониран. Счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено, като им се присъдят направените по делото разноски. Представени са писмени бележки.
Ответникът-ИАРА-Русе, редовно призован се представлява от юриск. П., който счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвръдено, тъй като АУАН и НП са издадени от компетентни лица, при спазване на всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а от многобройните писмени и гласни доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение от жалбоподателя, изразяващо се в нерегламентиран риболов посредством използване на хрилни риболовни мрежи. Сочи, че е неоснователна тезата на защитата, че никой не е видял жалбоподателят да извършва риболов, тъй като св.Н.Н. и П.П., след подаден сигнал на тел.112 от П. П. са отишли до язовира и са наблюдавали именно двете лица М.Л. и К.К. да извършват нерегламентиран риболов разпологайки хрилни мрежи от лодка в язовира. При пристигане на служителите на ИАРА и РУ – Ловеч на място са установени двамата нарушители, както и два броя хрилни мрежи, заложени във водата в работно положение. След разпореждане на служител на ИАРА, мрежите са извадени от нарушителите от водата и в същите е установено количество улов, значително надвишаващо нормите за любителски риболов. Изтъква, че от свидетелските показания категорично се установява, че на язовира по това време други лица не е имало, а от дадените в РУ-Ловеч обяснения от М.Л. се установява, че са отишли на язовира в ***** и са извършвали риболов с три броя мрежи. Сочи, че към делото е приложен риболовен билет на жалбоподателя, валиден към датата на извършване на нарушението и декларация по чл.22, ал.2 от ЗРА, в която е декларирал, че е запознат с разпоредбите на закона, касаещи извършването на риболов. НП е издадено въз основа на влязло в сила прокурорско постановление от 30.10.2019 г., наказващият орган е обсъдил възражението на жалбоподателя и въпреки многобройните отегчаващи вината обстоятелства, предвид голямото количество риба, констатирано при нарушението е наложил глоба в минимален размер, като са отнети в полза на държавата двете мрежи и лодката, с които е извършен незаконен риболов. Поради изложеното моли съда да потвърди НП и да им присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден в наредбата размер. Представена е писмена защита.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите С.Ш., А.А., П.П., Н.Н., М.Л., Л.Т., П.П., от проведените очни ставки между св. Л. и Ш., А. и П., между св.Л. и Т., както и от становищата на процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 31.07.2019 год. бил съставен Акт № 0003692 за установяване на административно нарушение от св. С.Ш., в присъствието на св.А.А. и П.П. срещу К.Г.К., за това, че на 31.07.2019 в 01:30 часа, по сигнал от тел.112 и при извършена е констатирано, че във водите на язовир в землището на *****, общ.Ловеч, GPS координати 43.17.576,Е024,46.707, височина 256 м., измерени с GPS № -S-4А3010885, лицето К.К. извършва риболов във водите на язовир ***** ******с мрежен риболовен уред – мрежи два броя. Водният обект е различен воден обект от Черно море и р.Дунав и лицето няма регистриран воден обект по реда на чл.25 от ЗРА. По време на проверката г-н К. контролира мрежата в работно положение, потопена във водата и борави с нея чрез съзнателни движения – потапяне и изваждане, за да улови риба, което представлява нарушение на чл.39а, ал.1 от ЗРА. По съставения акт жалбоподателят е направил възражения, че не е съгласен с написаното, че не е влизал във водата и не е пускал мрежи, риба не е хващал, както и че мрежите не са негови. Постъпили са и писмени възражения в срок по съставения АУАН, които са приложени към преписката.
По случая е заведена преписка № 1764/2019 г. на РП-Ловеч по постъпили материали от полицейска проверка на РУ- Ловеч, като с постановление от 30.10.2019 г. прокурор при РП-Ловеч е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил преписката.
Въз основа на акта за нарушение и постановление от 30.10.2019 г. на РП-Ловеч е постановено обжалваното наказателно постановление.
Съдът не споделя направеното възражение за нарушение на
принципа „ne bis in idem“ поради провеждане две санкционни процедури от два различни органа за едно и също деяние, тъй като от материалите към преписката е видно, че деянието предмет на административнонаказателното производство не е било обект на разследване, няма образувано дос.производство за престъпление от общ характер, а постановен отказ да се образува дос.производство, поради което и не може да се говори за това, че по отношение на жалбоподателя са проведени две санкционни процедури.
Съдът констатира, че са спазени всички процесуални изисквания при установяване на нарушението и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното НП. Настоящата инстанция не открива нарушение на чл.40, 42, 43, 52, ал.4 и чл.57 от ЗАНН, в т.ч. от вида на посочените от пълномощника на жалбоподателя. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми реквизити, посочени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, направено е пълно, точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, правлина е правната квалификация на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение, като наказващият орган се е позовал на съответната санкционна норма, при определяне на наказанието.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, съгласно представените по делото писмени доказателства.
В рамките на съдебно следствие са разпитани множество свидетели, част от които очевидци на извършване на нарушението, от показанията на които по категоричен начин се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.39а, ал.1 от ЗРА. От показанията на св.П.П. и Н.Н. се установява как са наблюдавали водите на язовира и са възприели двама човека с лодка, като и двамата свидетели посочват, че единият от тях е жалбоподателя. Въпреки, че нарушението е извършено в тъмната част на денонощието съдът не поставя на съмнение показанията на свидетелите очевидци, тъй като същите заявяват, че са ползвали уред за нощно виждане и съвсем ясно са възприели лицата в язовира и тяхното поведение. Останалите свидетели – служители на ИАРА и РУ-Ловеч описват по непротиворечив начин повода за извършване на проверката, а именно подаден сигнал на тел.112, начина по който е извършена, присъствалите лица, присъствието на К. и Л. на мястото на нарушението, предприетите действия, откритите и иззети вещи, начина на изваждане на мрежите от водите на язовира, като техните показания напълно съответстват на описаната от наказващия орган фактическа обстановка. Съдът напърно дава вяра на показанията на всички разпитани свидетели, с изкл.на тези на св.Л., тъй като те са последователни, логични и безпротиворечиви. Не са налице данни, които да сочат тенденциозност при осъществяване на правомощията на контролните органи или заинтересованост от изхода на процеса. Относно показанията на св.Л., съдът намира, че не следва да се кредитират по следните съображения: близките отношения на този свидетел със жалбоподателя, факта, че при същата тази проверка по отношение на Л. е съставен АУАН и НП за нарушение по ЗРА/представени писмени доказателства/, както и това, че в с.з. свидетелят заявява, че преди да бъде разпитан по делото се е запознал с показанията на служителите на ИАРА. От друга страна показанията на св.Л. единствени подкрепят защитната теза на жалбоподателя, но противоречат на всички останали гласни доказателства, поради което са проведени очни ставки между него и останалите свидетели.
Поради изложеното съдът приема, че безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение и неговите твърдения са само защитна теза, която не се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства.
При формулировката на административното обвинение не е допусната неяснота относно деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл.39а, ал.1 от ЗРА се забранява риболовът с мрежени риболовни уреди в обектите по чл.3, ал.1, с изкл. на риболова извършван във водите на Черно море и р.Дунав, при условията на чл.17 и от лица, регистрирани по реда на чл.25 във водните обекти, за които е извършена регистрацията. В случая се касае за риболов в язовир в *****, а не за такъв в Черно море или р.Дунав, като наказващият орган е посочил изрично, че г-н К. не притежава разрешително за стопански риболов и регистрация по чл.25 от закона. Описаните действия на жалбоподателя – „контролира мрежите в работно положение, потопени във водата и борави с тях чрез съзнателни движения – потапяне и изваждане с цел улов на риба“ представляват изпълнителното деяние, чрез което е осъществено нарушението на забраната по чл.39а, ал.1 от ЗРА. Знанието на другите фактически обстоятелства от състава, а именно съзнаването на вида н мрежата и на обекта, както и че жалбоподателят към момента на деянието е притежавал валиден билет за любителски риболов, ведно с декларация по чл.22, ал.2 от ЗРА сочат, че деянието е умишлено, каквото форма на вина се изисква за този състав.
Правилно е посочена санкционната норма, съответстваща на описаното нарушение, като наказващият орган е наложил минимално предвидената в чл.73, ал.1 от ЗРА глоба, поради което не са налице основания за изменение на НП.
НП е законосъобразно и в частта, в която на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата посочените в НП вещи/ 2 броя мрежи и лодка, посочената по вид и тегло риба и върната във водата/, тъй като съгласно цитираната разпоредба в случаите по чл.56,62,64,65, чл.66, ал.4 и 5, чл.67,67а,68,69а,70,71,72,73-77,81, 82, 82а, 82в,85, 85а и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити се отнемат в полза на държавата.
Извършвайки цялостен съдебен контрол, в т.ч. и за законосъобразността на преценката за маловажност на случая, настоящият състав установява, че наказващият орган правилно не е приложил чл.28 от ЗАНН, имайки предвид тежестта на нарушението, количеството уловена риба и обществената значимост на защитените обществени отношения, показателна и от вида и размера на предвиденото в чл.73, ал.1 от ЗРА административно наказание.
При тези съображения съдът намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, извършеното нарушение е безспорно доказано, поради което същото е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на процеса е основателна заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като същата съгласно чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде уважена в претендирания размер от 80 лева и жалбоподателят бъде осъден да му заплати тази сума, а претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-1580/11.12.2019 год. на Михаил Стефанов Михайлов, Началник отдел ”Рибарство и контрол – Централен Дунав” Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което е наложена на основание чл. 91,ал.4 и чл.73, ал.1 от ЗРА глоба в размер на 1000 /хиляда/лева на К.Г.К., ЕГН:********** и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата: мрежа с размери 50м х 3м х 80мм; мрежа с размери 50м х 2м х 50мм; лодка модел „Лисичанка“, зелена на цвят, 230см, 2 бр.гребла; 4 бр.риби от вида „шаран“ с общо тегло 2 кг и 29 бр.риби от вида „каракуда“ с общо тегло 14,500кг., измерена със служебна везна № 027546 и е пусната във водата на язовира жива, за нарушение на чл.39а, ал.1 от от Закона за рибарството и аквакултурите, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН: ********** да заплати на „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата от 80.00 /осемдесет/ лева разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :