Решение по дело №276/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е № 198

гр. С., 23 май 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети май 2019 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И.И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 276 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът Г.Н.П. твърди, че  се намирал в трудово правоотношение с ответника, възникнало на основание трудов договор от 13.02.2015 г., както и че изпълнявал при него длъжността „агроном”. Трудовият му договор бил прекратен със заповед № 2107 от 17.12.2018 г. на председателя на кооперацията поради намаляване обема на работата, считано от 01.01.2019 г., обосновано с приключване работата на полето и в стопанските дворове към настоящия етап на стопанската година. Счита, че така извършеното уволнение е незаконно, тъй като работата на агронома не е сезонна по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ и не се изчерпва единствено с изпълнение на агротехнически мероприятия на   полето, като в тази връзка описва в най – общ план служебните дейности, с които е бил ангажиран през зимните месеци на предходните селскостопански години, през които се е намирал в трудови правоотношения с кооперацията. Като допълнителен  довод за незаконност на уволнението посочва обективираното в чл. 11, т. 4 от Устава на кооперацията право на член кооператорите да получават работа в кооперацията по трудово правоотношение съобразно своята квалификация, образование и професионален опит. Поради изложените причини моли съда да признае незаконосъобразността на уволнението, като го отмени, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, изчислено на базата на получаваното от него БТВ в размер на 2200,80 лв. заедно със законната лихва до окончателното му плащане.  Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът ЗК „М. 93” депозира писмен отговор, чрез който заявява, че предявените искове са неоснователни, поради което моли съда да ги остави без уважение. Счита, че заповедта за уволнение е законосъобразна и издадена по предвидения в закона ред. Твърди, че дейността на работодателя е свързана със сезонно натоварване на личния състав и че към момента на уволнението той не се е нуждаел от работник с агрономически умения. Твърди, че дейностите, извършвани от ищеца в зимните периоди на предходните стопански години са имали деловоден, правен или управленски аспект и  не са попадали в правомощията и задълженията на агронома. Счита, че натоварването на  работниците с несвойствени за длъжностната им характеристика функции е преценка на работодателя, а не негово задължение. Твърди, че с настъпване на пролетния сезон е прието ново щатно разписание на длъжностите, в което е включена длъжността „агроном“, както и че ищецът е подал молба за заемането на тази длъжност, а впоследствие устно е отказал да сключи трудов договор.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените от ищеца искове са  с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е представен трудов договор № 82  от 13.02.2015 г., от който е видно, че страните са били обвързани в трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал в  ответната кооперация длъжността „агроном“ при пълно работно време за неопределен срок. Според длъжностната характеристика заеманата от ответника длъжност изисква изпълнението на следните задачи: организация и ръководство на производството на продукцията, съставяне на технологични карти за отделните култури, отговорност за посевния материал, организация и ръководство на изпълнението на отделните агротехнически мероприятия – основна и предсеитбена обработка на почвата, основно торене, сеитба, грижа по време на вегитация на културите, подхранване с тор, окопаване, борба с болести и неприятели, прибиране на реколтата и заготовка на продукцията и реализацията, отговоност за количествените и качествени параметри на влаганите материали и суровини в производството, отговорност за изпълнението в срок на агротехническите мероприятия, периодично провеждане наобучение на селскостопанските работници по спазване изискванията на технология при отглеждане на отделните култури, контрол върху дейността на селскостопанските работници, организация и ръководство на изпълнението на мероприятията по борба с вредители и болести по културите, изпълнение на всички процедури и инструкции, произтичащи от въведената система за качество, както и изпълнение на други задължения, възложени от председателя на кооперацията свързани с работата. Чрез заповед № 2107 от 17.12.2018 г. на председателя на кооперацията трудовото правоотношение на ответника е прекратено, считано от 01.01.2019 г.,  на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - намаляване обема на работа, мотивирано в акта на работодателя с „приключване на стопанските мероприятия във връзка с цялостната и основната дейност на кооперацията към настоящия етап на стопанската година (следващите мероприятия ще започнат най – рано през м. март на 2019 г.), за което обстоятелство е взето решение на УС на провелото се заседание на 03.12.2018 г.”.

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ намаляването на обема на работата съставлява основание за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя чрез отправяне на писмено предизвестие. Това основание се характеризира с трайно стесняване обема на стопанската дейност на предприятието, в чието изпълнение е бил ангажиран уволнения работник или служител, така че същата може да се изпълнява в бъдеще от по – малко на брой служители. В този си вид посоченото основание за уволнение не се е реализирало, тъй като преустановяването на селскостопанските мероприятия от кооперацията в края на м. декември за всяка стопанска година за срок до м. март няма траен характер и дори е твърде краткосрочно, за да обоснове прекратяване трудовото правоотношение на агронома. Приключването на земеделската дейност през зимата е известно, предвидимо и закономерно обстоятелство, което  настъпва ежегодно поради спецификата на упражняваната от кооперацията стопанска дейност, и то без оглед дали последната  е намаляла, дали се е запазила или се е разраснала и увеличила. Трудовият договор на ищеца не е сключен като сезонен такъв, поради което няма причина да бъде прекратяван поради сезонния характер на трудовите му задължения, който на свой ред също е под въпрос, тъй като постоянният характер на договора предполага непрекъснатост на трудовите ангажименти на служителя, видно и от вменените му в длъжностната характеристика задължения – например  съставяне на технологични карти за отделните култури, съответно изпълняваните през предходните години трудови задачи като изготвяне на сеитбооборот на културите и проект за предстоящите земеделски и агротехнически мероприятия и изготвяне на план за разпределение на семена, торове и препарати по блокове. С оглед изтъкнатите в заповедта за уволнение мотиви не е допустимо в хода на производството работодателят да се позовава на намаление обема на работата, основано на други обстоятелства – например постепенно в годините намаляване на обработваемите площи или на селскостопанските обработки, тъй като трудовото правоотношение на ищеца е прекратено поради настъпването на зимния сезон и свързания с него престой, а не поради каквито и да било други причини. Затова представените  от ответника доказателства за намаляване на заетите в кооперацията лица или за промяна на данни от счетоводни показатели на работодателя нямат отношение към предмета на делото, още повече че и сами по себе си те не са годни да установят по недвусмислен начин  действително намаляване обема на извършваната в предходни години стопанска дейност.

Горните аргументи обосновават незаконосъобразност на извършеното спрямо ищеца уволнение, поради което исковете му за неговата отмяна и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност като основателни следва да се уважат. Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Между страните не се спори, че БТВ на ищцата за м. декември 2018 г. (месеца, предхождащ месеца на възникване на основанието за уволнение съгласно чл. 228 КТ) възлиза на посочената в исковата молба сума от 2200,80 лв., поради което същата следва да се приеме като достоверна. Ищецът е представил доказателства, че не е встъпил в друго трудово правоотношение към момента на заседанието, в което са проведени устните състезания по делото – 13.05.2019 г., поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставането му без работа следва да се уважи в пълен размер за периода от 01.01.2019 г. до 13.05.2019 г.,  като му се присъди сумата от 9726,12 лв. заедно със законната лихва от датата на постъпването на исковата молба в съда – 20.02.2019 г., до окончателното му плащане (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 560 лв. за адвокатски хонорар, а поради уважаването на претенциите искането  на ответника за присъждане на деловодни разноски следва да се остави без уважение. На основание чл.  78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да  заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 489,04 лв. (по 50 лв. за първите два иска и 389,04 лв. по иска за заплащане на обезщетение). Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Г.Н.П. с ЕГН **********, извършено със заповед  № 2107 от 17.12.2018 г. на председателя на ЗК „М. 93” с ЕИК ... и адрес на управление: с. Б., общ. С., ул. „Д. М.“ № ., представлявана от Н. Т. Л., като ОТМЕНЯ същото.

ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Н.П. с ЕГН ********** на длъжност „агроном” в ЗК „М. 93” с ЕИК ... и адрес на управление: с. Б., общ. С., ул. „Д. М.“ № .., представлявана от Н. Т. Л..

ОСЪЖДА ЗК „М. 93” с ЕИК .. и адрес на управление: с. Б., общ. С., ул. „Д. М.“ № .., представлявана от Н. Т. Л., да заплати на Г.Н.П. с ЕГН ********** сумата от  9726,12 лв.  (девет хиляди седемстотин двадесет и шест лв. и 12 ст.), представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода от 01.01.2019 г. до 13.05.2019 г., законната лихва върху тази сума от датата на постъпването на исковата молба в съда – 20.02.2019 г., до окончателното ѝ плащане, както и направените по делото разноски в размер на 560 лв. (петстотин и шестдесет лв.) за адвокатски хонорар.

 ОСЪЖДА ЗК „М. 93” с ЕИК ... и адрес на управление: с. Б., общ. С., ул. „Д. М.“ № ., представлявана от Н.Т. Л.,  да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 489,04 лв. (четиристотин осемдесет и девет лв. и 4 ст.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 27.05.2019 г.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/