М О Т И В И
НОХД № 2393/ 2020 г. по описа
на Пловдивски Окръжен съд
Софийска Градска прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Б.Д.Д.
с ЕГН **********, за престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „В”
вр. чл. 342,
ал. 1, пр.
3 от НК, за това, че на 31.05.2019 г.
около 17:00 часа в гр. С. при управление на
моторно превозно средство-лек автомобил марка „Ауди“ модел „А 3“ с
регистрационен номер ****по бул. ”****” с посока на движение от ул. **** ” към
бул. „****“ и в района на номер 63 нарушил правилата за движение по пътищата по
чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство от категория „В“ е забранено да превишава скорост от
50 км/час в населено място“, като Б.Д. управлявал автомобила със скорост от
72 километра в час при максимално разрешена скорост за участъка от 50 км/час и
реализирал ПТП с пешеходеца Н.И.Д., ЕГН **********, който пресичал пътното
платно на бул. „****“ в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на
управлявания от Б.Д. автомобил и по непредпазливост причинил смъртта на
пешеходеца Н.И.Д., ЕГН: **********, настъпила на 31.05.2019 г., дължаща се на
тежка несъвместима с живота съчетана черепно-мозъчна, гръдна и травма на десния
крак.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение. Счита, че по
делото са събрани безспорни и
категорични доказателства, които подкрепят напълно обвинението, че подсъдимият е
осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал.1, б. В, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради липсата у подсъдимия на правна
култура и самосъзнание, самодисциплина, поради чувство за
безнаказаност, предвид обстоятелството, че е имал и други нарушения по ЗДвП. като
смекчаващи отговорността обстоятелства държавното обвинение
сочи
чистото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че
с действията си пострадалият е допринесъл за настъпването на това пътно
транспортно произшествие. Като отегчаващи вината обстоятелства държавното обвинение сочи административните нарушения, извършени от
подсъдимия като водач на моторно превозно средство, за които е наказван, но това не го е поправило
и превъзпитало, за да не управлява автомобила си по начин, по който да
застрашава живота на останалите участници в движението;
непредприемането на каквито и да било адекватни действия за избягване
настъпването на пътно транспортното произшествие; и че от нарушението на правилата за движение по пътищата е настъпила смъртта
на дете – 15-годишно момче. Предлага се на подсъдимия Б.Д. да бъде наложено наказание при баланс между
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, което по
силата на чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3, а също и наказанието,
предвидено в чл.343г от НК лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за всички категории, които има на основание чл.37, ал1, т.7 от НК. По отношение на веществените
доказателства, пледира – лекият
автомобил „Ауди А3“ с рег. № ****, след влизане в сила на присъдата, да се
върне на неговия собственик, а оптичен носител тип DVD, в кориците на делото –
да остане по делото. Пледира също разноските в размер на 1894,52
лв., се присъдят в
тежест на подсъдимия.
Подсъдимият признава
вината си и съжалява за случилото се. Признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Лично и чрез защитника си изразява съгласие съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от досъдебното производство от
разпити на свидетели и вещи лица непосредствено
да се ползват от съда при постановяване на
присъдата.
Защитата пледира за
съобразяване на възрастта на подсъдимия, съзнаването на вината, искреното
съжаление за станалото, съдействието на органите по разследването. Моли за
справедлива присъда.
По делото е конституиран, в качеството на частен
обвинител, бащата на пострадалия Н.И.Д. – И.Д.Д.,
представляван от адв. И.А. и адв. Я.Н.. Те не се противопоставят на
разглеждането на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК. Поддържат държавното
обвинение по същество.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и
изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият е:
Б.Д.Д. с
ЕГН **********, роден на ***г***,
с адрес в гр. С.,
кв. „****“, ул.
„****, българин, с българско гражданство, със средно образование, безработен, неосъждан.
Фактическата обстановка:
На 31. 05. 2019 г., около 17:00 ч., в гр. С., подсъдимият Б.Д.Д. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 3“, с
регистрационен номер *****, по бул. „****“ с посока на движение от ул. „****“
към бул. „****“ и със скорост на движение 72 километра в час.
Пътното платно на бул. „****“ било покрито с паважна настилка и
предназначено за двупосочно движение на пътните превозни средства, като се
състояло от две пътни ленти, разделени с двойна непрекъсната линия, всяка от
пътните ленти била с широчина 7,2 м. Максималната разрешена скорост за движение
на пътни превозни средства от категория „В“ в
участъка била 50 км/ч. В района на номер 63, на пътното платно на бул. „****“
имало пешеходна пътека, тип „зебра“, обозначена с пътна маркировка М8.1,
съгласно Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, както и
светофарна уредба, която работела в автоматичен режим и се състояла от трисекционен светофар за регулиране движението на пътните
превозни средства и двусекционен светофар за
регулиране преминаването на пешеходци по пешеходната пътека.
Било през светлата част на денонощието, времето било облачно, валял слаб
дъжд, паважната настилка била мокра.
Управляваният от подсъдимия Д. автомобил се движел в дясната част на
пътната лента на бул. „****“ за посоката му на движение и приближавал към
района на номер 63 и регулираната със светофарна уредба пешеходна пътека, със
скорост на движение 72 км/ч. В лявата част на същата пътна лента и пред
управлявания от подсъдимия Д. лек автомобил, попътно се движел друг лек
автомобил (неустановен по делото), със скорост 36 км/ч. В участъка, около
района на номер 63, и върху пътната лента за насрещно движещите се превозни
средства, имало спрели в две колони автомобили, като върху маркировката на
пешеходната пътека нямало спрял автомобил. Трисекционния
светофар за регулиране движението на пътните превозни средства светел със зелен
разрешаващ движението през пешеходната пътека светлинен сигнал, а двусекционния светофар за регулиране преминаването на
пешеходци светел с червен забраняващ преминаването по пешеходната пътека
светлинен сигнал.
В този момент пострадалият Н.И.Д. предприел пресичане на пътното платно на
бул. „****“ в посока от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на
управлявания от обвиняемия автомобил, и по маркировката на пешеходната пътека в
района на номер 63. Пострадалият Д. държал над главата си разтворен черен
чадър, като с бързо бягане преминал пътната лента със спрелите в две колони
автомобили и без да спира навлязъл върху пътната лента, по която се движели
неустановеният лек автомобил и управляваният от подсъдимия Д. лек автомобил „Ауди“.
Пострадалият Д. успял да премине пред неустановения лек автомобил и достигнал
на два метра от десния бордюр на булеварда, спрямо посоката на движение на
управлявания от подсъдимият Д. лек автомобил, в който момент двусекционният светофар продължавал да свети с червен
светлинен сигнал забраняващ преминаването на пешеходци.
В този момент и на това място настъпил удар между управлявания от
подсъдимия Д. лек автомобил и пешеходеца Н.И.Д., като автомобилът, с предната
си средна част, челно ударил тялото на Д. от дясната му страна. Тялото на пострадалия
Д. с дясната си част достигнало до предното стъкло на автомобила и се ударило в
него. Последвало отхвърляне на тялото на Д. нагоре и на дясно по посоката на
движение на автомобила, в резултат на което тялото прелетяло и паднало върху отстоящото вдясно от булеварда и след тротоара трамвайно
трасе.
Изложената
фактическа обстановка Съдът приема за установена въз основа признанията на подсъдимия направени
при условията на чл.371 т.2 от НПК, от показанията на свидетелите И.Д.Д., Г.П.Д., М.И.Д., П.М.Й.,
П.Ц.Й., Д.И.Д., които са близки родственици на
пострадалото дете, съответно негови родители, сестри, баба и дядо (тези
свидетели не са очевидци, касаят узнаването за произшествието и отношението им
към инцидента и с пострадалия приживе; Ц. Г. Г.
– ватман на преминаващ в близост до местопроизшествието трамвай, който чул шум,
видял летежа на тялото на пострадалото момче, който бил с височина 2м. и
преместването на тялото в последствие от трамвайната линия – на тротоара; И. Ф.
Р. – шофьор на преминаващ автомобил, който видял че пострадалото дете пресича
на червен за него светофар и че светофарът за колите бил със зелена светлина; С. В. Б. също възприел зелената светлина светофара,
разрешаващ движение на моторните превозни средства, пресичането
на детето бягайки по маркировката на пешеходната пътека, доста високата според
свидетеля скорост на автомобила на подсъдимия и изфръкналия
чадър на детето – също сигнализирал на тел.112; В. А. Х. и Б. В. К.– пътници в трамвая, притекли се на помощ на
пострадалия и които се обадили на тел. 112;
И.И.И.- шофьор на преминаващ в близост до
местопроизшествието лек автомобил, И.К.Я.– ватман на преминаващия
непосредствено след инцидента трамвай – всички дадени пред орган на досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.283 от НПК и присъединени към доказателствения материал; от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – протокола за оглед на
местопроизшествие, съдебномедицинска
експертиза на труп, установила причината за смъртта; съдебно-химически експертизи за наличие на алкохол или наркотици в кръвта
съответно на пострадалото момче и на подсъдимия; автотехническа
експертиза установила, че автомобила на подсъдимия е изправен технически; комплексна видеотехническа и автотехническа експертиза, установила, че подсъдимият е
управлявал автомобила си с около 75 км/ч,, като скоростта му в момента на удара е била 69км/ч.; комплексна видеомедико автотехническа експертиза, възприета и заложена в обосновката на обвинението; от приложените други писмени документи
и справки (циклограма
на светофарна уредба, протоколи за доброволно предаване, записи но тел.112,
справка за нарушения по ЗДвП на подсъдимия, Справка от тест за дрегер, акт за смърт и удостоверения за насредници,
медицинска документация от ЦСМП за починалото дете и за подсъдимия, Констативен
протокол съставен от СДВР отдел „ПП“ от който е видно, че подсъдимият тестван
за алкохол и наркотици е установено, че не е употребявал, справка съдимост за
подсъдимия – всичко това присъединено и ползвано от съда при постановяване на
присъдата при условията на чл.373 ал.3 от НПК. Всички изброени доказателства еднопосочно
и безпротиворечиво обрисуват изложената по-горе
фактическа обстановка. Единственото несъответствие с тяхидва
от обясненията на подсъдимия дадени в досъдебното производство, касателно скоростта с която се е движил подсъдимия, като
твърди, че е карал с 50 км/ч. но в тази им част обясненията противоречан
на целия обсъден по-горе доказателствен материал, поради което като изолирани и
неподкрепени, съдът ги възприе като защитна позиция, а не като доказателствен
източник. Преки очевидци на инцидента няма сред свидетелите, част от тях са
възприели последиците от него – политането на носения от детето чадър и полета
на тялото му в посока трамвайната линия, но показанията им представляват
логически и последователни възприятия, който в своята съвкупност и ведно от
изготвените по делото експертизи очертават описаната фактическа обстановка,
потвърждават се от признанието на подсъдимия, направено по реда на чл.371 т.2
от НПК и от установеното от СХЕ-и, СМЕ, АТЕ КВАТЕ и КВАТМЕ.
Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
комплексна видеомедико автотехническа
експертиза (л.49-72 от т.2 от досъдебното производство) се установява, че
приближавайки към района на номер 63 на бул. „****“, подсъдимият Б.Д.Д. е имал обективна възможност да възприеме навлизането на
пострадалия на пътното платно, тъй като е можел да види носения от пострадалия
и разтворен над главата му черен чадър. Според експертите при движение с
максимално разрешената за участъка скорост от 50 км/час или по-ниска и
съобразно момента от който подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме
пресичащия пътното платно пешеходец, той е щял да има техническа възможност да
спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП, но като е
управлявал лекия автомобил със скорост на движение от 72 км/ч., дори и при
своевременно възприемане на пресичащия пътното платно пешеходец, подсъдимият не
е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с пострадалия Н. Д.
и да предотврати настъпването на ПТП.
От тази експертиза и от предхождащата я, назначена в пода на досъдебното
производство СМЕ на труп (т.1 л.175-177 от досъдебното производство)
установяват, че при пътно-транспортното произшествие пострадалият Н.И.Д. е получил
травматични увреждания: счупване на черепа с развитието на вътречерепни
кръвоизливи; оток на мозъка; контузия на десния бял дроб; аспирация на кръв в
двата бели дроба; счупване на десния малък пищял; охлузвания по двете ръце,
гърба и десния крак; кръвонасядания около счупванията, в меките тъкани на дясната мишница и дясната поясна област и кръвонасядания на
двете ръце, които травматични увреждания довели до тежка несъвместима с живота
съчетана черепно-мозъчна, гръдна и травма на десния крак, вследствие на която
пострадалия Д. починал на мястото на произшествието.
Заключенията на съдебномедицинска експертиза на труп,
комплексна видеотехническа и автотехническа
експертиза, комплексна видеомедико автотехническа експертиза са прочетени по реда на чл.283 от НПК и приобщени към доказателствения материал. Съдът възприема заключенията им,
като ги намира за подробни, обосновани и изготвени от вещи лица с необходимия
опит и специални знания в областта, добросъвестно, безпристрастно и обективно
изготвени - съобразно обектите на изследване, като решаваща за установяване на
механизма на престъплението, съдът намира заключението на комплексна видеомедико автотехническа
експертиза.
Съдът не установи процесуални нарушения
при спазването на условията и по реда, предвидени в НПК за извършването на разпити на свидетелите и протоколирането им в
досъдебното производство, както по назначаването и изготвянето на експертните
заключения – прочетени, предявени и присъединени по реда на чл.283 от НПК като
доказателства в съдебното следствие. Съдът прецени, че
направеното
от подсъдимия самопризнание в хода на съкратеното съдебно следствие се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства безпротиворечиво и еднопосочно, поради което и прие, че не е необходимо да събира
други доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на изложеното,
съдът намира за безспорно установено
от фактическа и правна страна, че подсъдимият с действията
си като водач на моторно
превозно средство на 31.05.2019 г. около 17:00 часа в
гр. С. при управление на моторно превозно средство-лек
автомобил марка „Ауди“ модел „А 3“ с регистрационен номер ****по бул. ”****” с
посока на движение от ул. **** ” към бул. „****“ и в района на номер 63, е
нарушил правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от
категория „В“ е забранено да превишава скорост от 50 км/час в населено място“,
като Б.Д. управлявал автомобила със скорост от 72 километра в час при
максимално разрешена скорост за участъка от 50 км/час и реализирал ПТП с
пешеходеца Н.И.Д., ЕГН **********, който пресичал пътното платно на бул. „****“
в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на управлявания от Б.Д.
автомобил, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца
Н.И.Д. с ЕГН: **********, която настъпила на 31.05.2019 г., поради причинена от
ПТП-то тежка несъвместима с живота съчетана черепно-мозъчна, гръдна и травма на
десния крак.
От обективна
страна коментираните по-горе доказателства еднопосочно и безпротиворечиво
установяват обективните елементи на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „В” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, с
нарушено правило по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, при което като се е
движил със скорост на движение по-голяма от максимално разрешената за участъка
в който е настъпило ПТП, се е поставил в невъзможност да предотврати
настъпването на удара с пешеходеца Н. Д. чрез аварийно спиране. От субективна страна деянието е извършено от
обвиняемия по непредпазливост. Той не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Налице е субективна съставомерност на извършеното.
Относно вида и размера на наказанието:
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на
подсъдимия, могат да бъдат взети предвид чистото му съдебно минало, трудовата
му и семейната му ангажираност, опитът му да се притече на помощ на
пострадалия, съпричиняването на пътно-транспортното
произшествие от пострадалия.
Отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство са предходни
административни наказания по ЗДвП, значителното надвишаване на разрешената
скорост за управление на МПС в населено място, обстоятелството, че деянието е
извършено в участък, обозначен с пешеходна пътека.
При индивидуализиране отговорността на подсъдимия, съдът
прилага императивната разпоредба на чл.373 от НПК за определяне на наказанието
по реда на чл.58а ал.1 от НК, като определи наказанието лишаване от свобода в
границите определени от закона и въз основа на критериите по чл.54 от НК. Съпоставяйки
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът отчете баланс на
смекчаващите и отговорността обстоятелства в личността на подсъдимия и определи
наказанието лишаване от свобода за срок от четири години. Така определеното
наказание, по правилата на чл.58а ал.1 от НК съдът намали с една трета и наложи
наказанието лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца.
Неоснователно намира съдът възражението на защитата, че подсъдимият непосредствено
след настъпването на пътно-транспортното произшествие е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. От медицинските заключения е
видно, че пострадалият е починал на място. А съгласно константната
съдебна практика правната квалификация на
деянието по чл. 343а от НК освен, че е свързано с активно поведение на дееца, за
спасяване живота на жертвата, каквото се твърди от защитата, важно условие за
отчитането им при квалификацията на деянието е спасителните действия да са
необходими. В конкретния казус при настъпване на смъртта на пострадалия при
удара изключва наличието на последната предпоставка за преквалификация на
деянието. В този смисъл е Решение № 84 от 8.05.2019 г. на ВКС по н. д. №
307/2019 г., I н. о., НК, докладчик съдията Р. К..
По отношение кумулативно предвиденото в закона наказание
по чл.343г от НК, съдът прецени, че за постигане целите на чл.36 от НК и
най-вече възпиращия и превъзпитателен ефект върху подсъдимия, то следва да бъде
наложено за срок от пет години.
По отношение начина на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, съдът счете, че са налице формалните предпоставки за
прилагане на института на условното осъждане, а и с оглед постигане целите на
наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия не е наложително наказанието
лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално и приложи института на условното
осъждане, като постанови изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от две години и осем месеца да бъде отложено на основание чл.66
ал.1 от НК за срок от пет години.
Вещественото
доказателство – лек автомобил „Ауди“, модел „ АЗ“ с рег. № *****, на
съхранение на паркинг на ЗО „Казичене“ към
Затвора гр. С. съдът постанови да се върне на
собственика при условията на чл.112, ал.3 от НПК (тъй като по делото не се
установиха доказателства за това чия собственост е), след влизане на присъдата
в сила.
Вещественото
доказателство – 1 бр. оптичен носител
тим DVD, приложен към делото (л.122,
т.1 от ДП), съдът постанови да остане по
делото след влизане на присъдата
в сила.
В тежест на подсъдимия на основание
чл.189 ал.3 от НПК се възложиха
направените по делото разноски от СДВР в размер на 1894,52 (хиляда
осемстотин деветдесет и четири лева и петдесет и две стотинки) лева.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: