РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Перник, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20211700100116 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405 от КЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Р. М., чрез
адвокат Р.М., срещу Застрахователно дружество „Дженерали Застраховане” АД, с ЕИК:
*********, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на
ищеца сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение по договор за автомобилна застраховка „Пълно Каско“ на собствения му лек
автомобил „Рено Талисман“ с рама/VIN № ***, с рег. № ***, за осъществено на 06.04.2020 г.
застрахователно събитие – пожар на автомобила, ведно с мораторна лихва върху главницата
в размер на 916.67 лв., считано от 29.12.2020 г. до 04.03.2021 г. – датата на подаване на
исковата молба, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. С
исковата молба са направени доказателствени искания за приемане на приложените към нея
документи.
Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба като заявява, че предявената
искова претенция като подадена от надлежна страна се явява процесуално допустима, но
счита, че същата е неоснователна по същество с оглед твърдените обстоятелства и
приложени доказателства,. Навежда възражение за прекомерност, недопустимост и
недължимост на претендираните суми. Оспорва размера на имуществената претенция.
Излага довод, че доколкото застрахованият не е изплатил цялата застрахователна премия,
правят възражение за прихващане с остатъчните дължими 3 премийни вноски по полицата в
общ размер на 1 626.59 лв. Оспорва дължимостта на претендираните акцесорни искове за
изтекли лихви.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.04.2020 г. лек автомобил марка „Рено“, модел „Талисман“, с рег. № ***,
собственост на К. Р. М., бил паркиран в близост до кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ в
1
кв. „***“, гр. *** от И.В.М., на когото автомобилът бил предоставен от собственика за
временно ползване. На същата дата около 00:05 ч. след полунощ, избухнал пожар в
застрахования автомобил, като същият бил възприет от съседи на свидетеля И.М., които го
уведомили, както и сигнализирали на спешен телефон 112 за възникналия пожар. На място
пристигнал екип на РС „Пожарна безопасност и защита на населението“, които в 00:40 мин.
потушили горящия автомобил. На място дошъл и екип на ОД МВР, които снели сведения от
И.М.. По случая е образувано досъдебно производство № 195/2020 г. по описа на 01 РУ ОД
МВР – Перник по прокурорска преписка № 1057/2020 г. по описа на Районна прокуратура –
Перник за разследване на престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК. Не е установен извършителя
на престъплението.
На същия ден – 06.04.2020 г., за настъпилото застрахователно събитие е уведомено
застрахователното дружество „Дженерали Застраховане“ АД, регистрирано е уведомление
за щета и е образувана преписка по претенция № *** въз основа на застрахователна полица
№ *** На 08.04.2020 т. представители на застрахователя – К. С. и Б. К., са извършили оглед
на опожарения автомобил, като са изготвили опис-заключение за вреда на МПС и
Приемателен протокол на основание чл. 106, ал. 3 и ал. 4 от КЗ. Дружеството застраховател
е изискало представяне на допълнителни документи и информация с две писма, като същите
са били представени от застрахованото лице. Въпреки това плащане застрахователно
обезщетение от страна на „Дженерали Застраховане“ АД по образуваната претенция за щета
не е настъпило.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от представените и приети по
делото писмени доказателства, а именно: застрахователна полица № *** от ***; Искане за
оценка на щета № ***; Опис – заключение за вреди на МПС; Приемателен протокол на
основание чл.106, ал.3 и ал.4 от КЗ - 2 броя; писма от „Дженерали Застраховане“ АД с изх.
№ *********/07.07.2020 г. и изх. № ********* от 17.11.2020 г.; Заявление/искане за
заплащане на застрахователно обезщетение с № ***; Уведомление от К.М., в едно с обратна
разписка с товарителница № ***, получена на 03.12.2020 г.; Разрешение за временно
движение на л.а. марка „Рено“, модел „Талисман“ с рег. № ***; Удостоверение за
собственост с рег. № ***; Удостоверение за банкова сметка с титуляр К.М.; Общи условия
за застраховка „Каско“; Материали от досъдебно производство № 195/2020 г. по описа на 01
РУ ОД МВР – Перник по прокурорска преписка № 1057/2020 г. по описа на Районна
прокуратура – Перник; Анкета-въпросник относно настъпило застрахователно събитие на
06.04.2020 г.; Предложение – въпросник към полица № ***, в едно с протокол за оглед и
снимков материал на лекия автомобил; съдебно-автотехническа и пожаро-техническа
експертиза, изготвена от инж. В. Л.; повторна съдебно-автотехническа и пожаро-техническа
експертиза, изготвена от Е. Л. З.; както и от свидетелските показания на свидетеля И.В.М.,
които съдът прецени в контекстна на останалите доказателства по делото.
От заключението на вещото лице инж. В. Л. по изслушаната по делото съдебно-
автотехническа и пожаро-техническа експертиза, се установява, че пожарът е възникнал в
предната част на автомобила и в последствие по горимото оборудване на автомобила –
седалки и тапицерия, огънят се е разпространил към задната част. Като причина за пожара
експертът посочва човешки действия – умишлен палеж, като за целта е била използвана
леснозапалима течност. Според вещото лице, от приложения снимков материал не може да
се направи извод за взломни действия като разбиване на ключалки и/или врати на
автомобила. Относно състоянието на стъклата, посочва, че вследствие на пожара и
последвалите гасителни действия, всички прозорци на автомобила са счупени. Експертът е
изследвал модули, системи и детайли по МПС, като от видимите фабрични номера на
същите е установил, че са относими за лек автомобил марка „|Рено“, модел „Талисман“.
Вещото лице е посочило като средна пазарна стойност на процесното МПС към датата на
увреждането сумата от 48602 лв., а действителната му стойност към същата дата е 56700 лв.
Съобразявайки уговореното в т. 66 от Общите условия за застраховка „Каско“, инж. Л. е
2
посочил, че размерът на дължимото обезщетение е 39690 лв. В заключение, вещото лице е
посочило, че автомобилът не може да бъде възстановен, няма запазени годни детайли и
възли, които да могат да бъдат използвани както и, че щетите по автомобила съвпадат с
действителната му стойност и са в размер на 56700 лв.
В проведеното открито съдебно заседание на 13.10.2021 г., представителят на
ответното дружество е оспорил заключението на вещото лице като е поискал допускането на
повторна САТЕ. Съдът е допуснал искането като е поставил както същите въпроси, както по
първоначалната експертиза, така и допълнителни такива по искане на ищеца.
От изслушаната и приета по делото повторна съдебно-автотехническа и пожаро-
техническа експертиза, се установява, че вещото лице Е.З. е извършил оглед на място в гр.
***, кв. „***“ на останките от опожарения автомобил, както се е запознал и с материалите
по досъдебно производство № 195/2020 г. по описа на 01 РУ ОД МВР – Перник по
прокурорска преписка № 1057/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Перник и
настоящото дело. В резултат на това, експертът е установил, че пожарът е бил концентриран
в двигателния отсек и предната част на купето на автомобила. Вследствие на пожара са
нанесени вреди в двигателния отсек, купе, в едно с оборудването в него, багажния отсек,
възли, агрегати и системи. Като най-вероятна причина за възникване на пожара, експертът
посочва човешка намеса – умишлен палеж, с леснозапалима течност. От заключението се
установява, че не се констатират интервенции върху външни дръжки за отваряне на вратите
на автомобила, като същите са запазени в цялост. При огледа на частично запазените от
пожара модули и главен електронен блок (компютър), вещото лице е констатирало, че
същите са произведени в периода от м. 10.2015 г. до м. 12.2015 г., същите са универсални и
се монтират фабрично освен на л.а. марка „Рено“, модел „Талисман“, така и на л.а. марка
„Ситроен“, „Пежо“ и др. Според експертът, вследствие на възникналия пожар, модулите –
електронни блокове за въздушни възглавници, са частично запазени, като е установена
годината им на производство. Главният електронен блок – компютъра, е унищожен изцяло,
като не са установени дата и година на производство и каталожни номера. Относно средната
пазарна цена на автомобила към датата на увреждането, вещото лице посочва че в резултат
от извършените проучвания и приложения аналитичен метод, средната претеглена стойност
на процесния автомобил към м. Април 2020 г. е 36000 лв. Посочен е и размера на
дължимото обезщетение, изчислен съобразявайки правилата на т. 66 от ОУ по застраховка
„Каско“, а именно – 25200 лв. От заключението се установява, че действителната стойност
на автомобила вещото лице е определило в размер на 36000 лв. Относно установените от
експерта увреждания на автомобила, се установява, че в следствие от пожара са нанесени
значителни материални вреди на автомобила като са изброени детайлно засегнатите части,
възли и агрегати. В заключение експертът е посочил, че автомобилът е технологично
невъзстановим, а също така възстановяването му не е целесъобразно. При оценка на
запазените части, експертът е посочил, че тяхната стойност възлиза на 720 лв., или 2 % от
стойността на автомобила. След приспадането им, вещото лице посочва, че стойността на
нанесените вреди на автомобила вследствие на пожара възлизат на 35280 лв. Съдът
кредитира заключението по САТЕ като обективно, пълно, безпристрастно и
кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.
От свидетелските показания на И.М. се установява възприетата фактическа обстановка
относно датата и часа на възникване на пожара, а именно 06.04.2020 г. около 00:05 ч.,
мястото на което е бил паркиран автомобилът - в близост до кръстовището на ул. „***“ и
ул. „***“ в кв. „***“, гр. ***. Свидетелят твърди, че автомобилът му е бил предоставен за
ползване от ищеца К.М.. Към момента на пожара, свидетелят М. твърди, че е бил в дома си,
намиращ се в непосредствена близост до автомобила, когато получил обаждане от свой
съсед с информацията, че автомобилът гори. Незабавно М. извикал екип на РС „Пожарна
безопасност и защита на населението“, които в 00:40 мин. потушили горящия автомобил. На
място дошъл и екип на ОД МВР, които снели сведения от И.М.. По случая било образувано
3
досъдебно производство № 195/2020 г. по описа на 01 РУ ОД МВР – Перник по прокурорска
преписка № 1057/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Перник за разследване на
престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК, по което свидетелят също дал своите показания. Съдът
кредитира показанията на свидетеля при призмата на чл. 172 от ГПК, поради възможната му
заинтересованост от изхода на спора (близки отношения с ищеца), но в същото време
показанията му са лични и непосредствени от изгорялата вещ, а също така и кореспондират
с останалия събран доказателствен материал по делото.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 405 от Кодекса за застраховането и чл.
86 от ЗЗД.
За да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане,
следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: наличие на
застрахователно правоотношение; настъпване на застрахователно събитие; факта на
настъпване на вредите, причинно-следствената им връзка с произшествието, както и размера
на същите.
По делото са безспорни и установени от доказателствата по делото обстоятелствата за
наличие на сключена автомобилна застраховка „Пълно Каско“ за процесния автомобил, по
която задължено лице е ответника, наличието на констатирани вреди по застрахования
автомобил, вида на тези вреди, както и своевременното уведомяване на застрахователя.
Спорен е въпросът, дали събитието, от което са настъпили вредите представлява „покрит
застрахователен риск“ или е „изключен такъв“. Съдът намира, че обемът на застрахователна
отговорност при имущественото застраховане, към което принадлежи и автомобилна
застраховката „Пълно Каско“, се определя от закона и от съдържанието на конкретния
застрахователен договор, а при наличие на предпоставките и от Общите условия на
застрахователя за съответния вид застраховка. Страните по застрахователното
правоотношение са свободни да уговарят, както основанията за носене на отговорност от
застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за
освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от
разпоредбата на чл. 408 КЗ, а именно: умишлено причиняване на застрахователното събитие
от застрахования, с цел получаване на обезщетението от трето лице; умишлено причиняване
на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение или при неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В
настоящия случай, клаузата на т. 7 от ОУ на процесния договор, предвиждаща опит за
измама или измама от страна на застрахования или негов представител на обстоятелствата,
при които е възникнало събитието, по естеството си представляват основания за отказ,
поради умишлено причиняване на събитието или укриване/измама по отношение на
обстоятелствата свързани с настъпването му. Ето защо, за да е налице основание за
освобождаване от отговорност на застрахователя в тази хипотеза, съдът счита, че умисълът
следва да е свързан с поведението на застрахования или на третото ползващо се от
застраховката лице, изписан в процесните ОУ като „опит за измама или измама на
застрахователно събитие“. В решение по т. д. № 81/2011 г. на ВКС, т.о., изрично е посочено,
че: „Като деяния, инкриминирани в Наказателния кодекс на Република България, измамата
/застрахователна/ и умишленото увреждане на чуждо имущество следва да бъдат
установени с влязла в сила присъда или при наличие на предпоставките по чл. 124, ал. 5
ГПК, с влязло в сила решение за установяване на престъпни обстоятелства, които са от
значение за застрахователното правоотношение. Поради това, освобождаването на
застрахователя от отговорност с възражение за умишлено причиняване на
4
застрахователното събитие е възможно само тогава, когато събитието е предизвикано
умишленото от застрахования - лично или чрез друго лице, и умишленото деяние, довело до
увреждане на застрахованото имущество, е установено по надлежния ред с влязла в сила
присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Ако увреждащото деяние притежава белезите на
предвидено в Наказателния кодекс умишлено престъпление, но престъпният му характер не
е установен с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, гражданският съд,
който разглежда иска на застрахования за заплащане на застрахователно обезщетение, е
компетентен да преценява деянието единствено от гледна точка на обективните му
признаци, не и да го квалифицира като умишлено.“ Умишленото причиняване на вреди на
застрахованото имущество от лице, чуждо на застрахователното правоотношение, и то без
знанието и участието – пряко или косвено на застрахования, е ирелевантно за обема на
застрахователна отговорност и не може да послужи като основание за нейното изключване.
В този смисъл е налице трайно установена съдебна практика.
Безспорно страната, която претендира изпълнение на договорно задължение, следва да
установи осъществяването на положителните предпоставки за възникването му. В
конкретния случай, ищецът е доказал, че между страните в периода от 17.03.2020 г. до
16.03.2021 г. е съществувало валидно договорно правоотношение по договор за
имуществена застраховка, по силата на което застрахователното дружество се е съгласило
срещу заплащането на конкретна застрахователна премия да предостави застрахователна
защита при настъпване на покрити рискове по клауза „Пълно каско“ на собствения на К.М.
лек автомобил марка „Рено“, модел „Талисман“ с ДК № ***, както и други услуги,
регламентирани в полицата. Покритите рискове по клаузата „Пълно каско“ са посочени в
Общите условия за автомобилна застраховка, за които не е спорно, че съставляват
неразделна част от сключения договор. Според Общите условия, при клаузата „Пълно
каско“ застрахователят покрива всички рискове, причинени от застрахователни събития,
покрити при клаузи „Минимално каско“, „Частично каско“ и „Разширено каско“, които
могат да доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, включително
умишлен палеж или взривяване на МПС - т. 6.1 от ОУ. В раздел ХІІ, т. 76.4 и 76.5 е дадена
дефиниция на понятията „експлозия“ и „пожар“ по смисъла и за нуждите на сключения
застрахователен договор. Налага се извод, че покрити рискове са всички щети по
застрахования автомобил, настъпили поради пожар, независимо дали същият е възникнал в
резултат на умишлен палеж или е резултат от техническа неизправност по време на покой,
при включване на двигателя или при движение. С оглед така приетото, не може да бъде
споделено оплакването на ответното дружество, че при инцидента на 06.04.2020 г. не е
настъпило застрахователно събитие, тъй като от събраните по делото доказателства следва
недвусмисленият извод, че на 06.04.2020 г. застрахованото МПС е изгоряло напълно в
резултат на пожар. Липсата на абсолютно категорични преки доказателства за точната
причина за пожара няма в случая съществена правна стойност, тъй като пожарът, като факт
в обективната действителност, е доказан несъмнено. С много висока степен на вероятност е
този пожар да е бил причинен умишлено, в какъвто смисъл са описаните по-горе изводи на
вещото лице Е.З., а обстоятелството, че авторът на престъпното деяние на този етап е
останал неразкрит е напълно ирелевантно за това, дали е настъпило застрахователно събитие
или не. Общите условия на застрахователя не въвеждат подобно изискване, за да
представляват щетите от умишлен палеж, покрит риск. В случая е настъпило
застрахователно събитие. Не е спорно, че всички задължения на застрахования в тази връзка
са били изпълнени, както и не е спорно, че се касае за тотална щета на застрахования
автомобил, по дефиницията на т. 76.33 от ОУ. В тази хипотеза, съгласно т. 14 от ОУ,
отговорността на застрахователя е до застрахователната сума, но не по-висока от
действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие,
намалена със стойностите на годните агрегати, възли и детайли.
По отношение размера на дължимото обезщетение, съдът намира следното: При
5
определянето му следва да бъде съобразена трайно установената съдебна практика на ВКС в
Решение № 52/08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009г. на ВКС, 1-во т.о.; Решение №
109/14.11.2011 г. по т.д. № 870/2010 г. на ВКС, т.о.; Решение № 79/2009 г. по т.д. № 156/2009
г. на ВКС, т.о. и Решение № 165/24.09.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, т.о., приложима
и по отношение на сега действащия КЗ, според която при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 400 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице,
без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката към Наредба № 24 от 08.03.2006г. на КНФ. Обезщетението не може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400, ал. 1 от КЗ,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Уговорената в застрахователната полица застрахователна сума е в размер на
56700 лв. Застрахователната сума е максималния размер, който застрахователя би платил
при наличието на останалите изискуеми предпоставки. Размерът на застрахователното
обезщетение не може да бъде определен предварително в договора, защото не е известно в
какъв размер ще настъпят неблагоприятните имуществени последици. Неговият размер се
определя в момента на възникване на застрахователното събитие и зависи от вредите,
причинени на застрахованата вещ. В конкретния случай щетата следва да се определи като
„тотална“, тъй като в резултат на пожара застрахованото МПС е увредено до степен на
негодност.
При изложените доводи се налага извода, че подлежащото на заплащане обезщетение в
размер на действителната стойност на застрахованото имущество възлиза на 36000 лева,
определено като действителна стойност на автомобила. Относно действителната стойност
на застрахованото МПС, съдът приема за годно доказателство назначената и неоспорена от
страните повторна съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от Е.З., която на база на
извършения оглед и анализ дава заключение, че пазарната стойност на процесния лек
автомобил, към датата на произшествието, преди неговото настъпване е в размер на 36000
лв. Следва да се приеме, че именно до този размер е възникнало задължение на
Застрахователя към ищеца в настоящото производство.
Към вещото лице е отправен допълнителен въпрос относно наличието и стойността на
запазени части от автомобила, които могат да бъдат използвани, като в заключението си то е
посочило, че такива са налични и тяхната стойност е в размер на 720 лв. С оглед на това
заключение, настоящият състав счита, че тази сума следва да бъде приспадната от
определената действителна стойност на щетите. Целта на приспадането на запазените части
при тотална щета от дължимото застрахователно обезщетение, е да не се допусне
собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от
застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да
бъдат реализирани на вторичния пазар, което би противоречало на принципа, заложен в чл.
386 ал. 2 от КЗ, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието. След приспадане на тази стойност, размерът на
дължимото обезщетение би бил в размер на 35280 лв.
В отговора по исковата молба ответното дружество е направило възражение, че от
дължимата сума следва да бъде прихванат сборът от последните три неплатени вноски по
застраховката в общ размер на 1626.59 лв. Възражението е допустимо, а разгледано по
същество – основателно. Не е спорно по делото, предвид изявленията на страните, че по
застрахователния договор не са платени втора, трета и четвърта вноска, втора и трета в
6
размер на 542.19 лева и четвърта в размер на 542.21 лв. или общо сума в размер на 1626.59
лева. Съгласно чл. 369, ал. 2 от КЗ, когато застрахователно събитие е настъпило, преди
застрахователната премия да е издължена изцяло от застраховащия, застрахователят може да
удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума. При
това положение съдът приема, че възражението за прихващане на ответника е основателно и
претендираната от ищеца сума като застрахователно обезщетение следва да бъде намалена
със сбора на трите неплатени вноски, с оглед на което, застрахователят дължи на
застрахования сумата от 33653.41 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
настъпилото застрахователно събитие на 06.04.2020 г.
Предявен е и иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 916.67 лв. за периода
от 29.12.2020 г. до 04.03.2021 г., както и законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Ответникът е направил възражение срещу
така посочената начална дата на забава, а именно 29.12.2020 г. Предвид обстоятелството, че
предмет на главния иск е неизплащане на парично задължение, то по силата на чл. 86 от
ЗЗД, принципно се дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба, но от събраните по делото доказателства не се установява,
ищецът да е прекратил регистрацията на автомобила си поради тотална щета, не са наведени
и такива твърдения от него. Съобразно константната съдебна практика (Решение № 44 от
07.06.2015 г. на ВКС по т. д. №775/2014г. на I-во т.о.), прекратяването на регистрацията на
автомобила, поради тотална щета е условие за поставяне на застрахователя в забава, но не и
за заплащане на обезщетението. Следователно, следва да се отхвърли акцесорния иск за
заплащане на законната лихва върху размера на обезщетението, поради липсата на
доказателства за възникване на това задължение на застрахователя за изплащането му.
Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху
застрахователното обезщетение. Касае се за парично вземане, което е лихвоносно и е без
предвиден срок за плащане, като страната, която го дължи изпада в забава от предявяване на
исковата претенция за установяването му по съдебен ред, тъй като исковата молба играе
роля на покана за заплащане на задължението от ответника, в случая от застрахователя.
По разноските:
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се присъдят
сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в общ размер на 3106.51 лв. съразмерно на
уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца следва са се
възложат сторените разноски по делото от ответника, съобразно изхода от спора в размер на
322.09 лв..
По гореизложените съображения, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОСЪЖДА застрахователно дружество „Дженерали Застраховане” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“, № 68, да заплати на К. Р. М., с ЕГН: ********** и адрес, *** сумата от 33653.41
лв. (тридесет и три хиляди шестстотин петдесет и три лева и четиридесет и една стотинки),
ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба –
04.03.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, представляващо неизплатено
застрахователно обезщетение за настъпил покрит риск по договор за автомобилна
застраховка „Каско на МПС“ с полица № *** със срок на валидност от 17.03.2020 г. до
16.03.2021 г. за причинените на собствения на ищеца лек автомобил м. „Рено“, модел
„Талисман“ с ДК № *** щети от настъпило на 06.04.2020 г., около 00.05 часа в близост до
кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ в кв. „***“, гр. *** застрахователно събитие,
7
изразяващо се във възникнал пожар в двигателния отсек на лекия автомобил, вследствие на
което той е напълно унищожен (тотална щета), като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 33653.41 лв. до претендираните 50000 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К. Р. М., с ЕГН: ********** и адрес, *** срещу
застрахователно дружество „Дженерали Застраховане” АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“, № 68, за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 916 лв. за периода от 29.12.2020 г. до 04.03.2021 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА застрахователно дружество „Дженерали Застраховане” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“, № 68,, да заплати на К. Р. М., с ЕГН: ********** и адрес, *** сумата от 3106.51
лв. (три хиляди сто и шест лева и петдесет и една стотинки), представляващи сторените от
ищеца съдебно-деловодни разноски, съобразно изхода от спора.
ОСЪЖДА К. Р. М., с ЕГН: ********** и адрес, *** да заплати на застрахователно
дружество „Дженерали Застраховане” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“, № 68, сумата от 322.09 лв.
(триста двадесет и два лева и девет стотинки), представляващи сторените от ответника
съдебно-деловодни разноски, съобразно изхода от спора.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
8