Р Е Ш Е Н И Е № 1520
гр.Пловдив, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІІ -ти състав в открито заседание на девети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Елена
Калончева разгледа докладваното от съдията гр. дело № 514 по описа на съда за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по
чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът Г.П.Б., ЕГН **********,***, моли съда да осъди
Община **, **, със седалище и адрес на управление ***, да й заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 25000 лв., ведно със законната лихва от
03.03.2018г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата,
както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1984,80 лв., ведно със
законната лихва от 04.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
претърпени от непозволено увреждане – закрито счупване на дясна тазобедрена
става с медианна фрактура на шийката на десния фемур, причинено на ищцата от
падането й на непочистена от сняг улица – общински път, стопанисван от
ответника. Претендира разноски по делото.
Ищцата твърди, че на 03.03.2018 г. след приключване на работа в
16,00 часа се прибирала с лекия автомобил, управляван от сина ѝ Н., който
се движил по ***, в посока от север на юг и спрял малко преди и срещу Търговски
център „**“, в който се намира магазин за ** на фирма „**“. Ищцата слязла от
автомобила и по тротоара на *** тръгнала към пешеходната пътека до училище „**“,
като започнала да пресича по пътеката от запад на изток. Твърди, че по уличното
платно имало натрупан и непочистен сняг, който поради ниските минусови температури
бил замръзнал и хлъзгав, както и че уличното платно не било почистено от
падналия обилен снеговалеж и не било опесъчено. Твърди, че стигайки до
обезопасителния остров в средата на пътното платно, ищцата се подхлъзнала и
паднала; при падането си изпитала силна остра болка в
десния долен крайник, вследствие на счупването му, като поради неистовата болка
я обляла студена пот и ѝ прилошало. Твърди, че на помощ й се притичал нейният
син, както и други двама негови познати – Г.И.Г.и Д.И.А., които качили
пострадалата ищца в лекия автомобил на сина ѝ и я откарали в УМБАЛ „**“
ЕАД – **, където било установено, че ищцата има закрито счупване на дясна
тазобедрена става с медианна фрактура на шийката на десния фемур, като била
извършена оперативна интервенция под пълна анестезия с частична смяна на
дясната тазобедрена става и поставяне на ендопротеза Тип 1, за което ищцата е
заплатила сумата 1 950 лв. по фактура № **********/04.03.2018 г., както и
потребителска такса за престой от 34,80 лв. по фактура № **********/09.03.2018
г. Твърди, че след изписването ищцата изпитва силни болки и продължава да се
лекува в дома си, където провежда лечение със Зибор, Аспирин протект и
обезболяващи медикаменти; в първите 10 дни била неподвижна на легло, като синът
ѝ я е обслужвал изцяло – хранене, прием на медикаменти, физиологични нужди; на 20.04.2018 г. получила усложнение и постъпила по спешност в същата болница с локална
инфекция на кожата и подкожната тъкан в областта на оперативната рана; на
21.04.2018 г. била извършена нова оперативна интервенция със спинална анестезия
за овладяване на зачервяването, отока и гнойната секреция, като след
изписването си ищцата продължила да се лекува в домашни условия с
Ципрофлоксацин и Клексан и да приема обезболяващи, поради силните болки, а
движенията ѝ били ограничени и в дома си се придвижвала с проходилка; на 30.05.2018 г. ищцата постъпила за лечение в МБАЛ „**“ ЕООД – **,
където провела стационарна рехабилитация и физиотерапия на дясна тазобедрена
става, движението на която било силно ограничено и болезнено, както и
медикаментозно лечение; на 09.06.2018 г. настъпило
ново усложнение – локална инфекция и фистула на цикатрикса с гноевидна
секреция, поради което в УМБАЛ „**“ ЕАД била извършена нова операция с пълна
анестезия за ревизия на поставената тазобедрена става. Твърди, че след
получаване на травмата целият живот на ищцата се променил коренно, тя не могла да става от леглото, да се обслужва и да се придвижва сама,
като е претърпяла и търпи редица неудобства и житейски затруднения. Твърди, че дългият
оздравителен процес е свързан със силни болки в областта на дясната тазобедрена
става, като пълното възстановяване, ако такова е възможно, е свързано и с
продължителна рехабилитация.
В исковата молба се
развиват съображения, че получената от ищцата травма е в пряка и непосредствена
последица от неизпълнението от страна на служителите на Община ** на
задължението им да почистват от сняг уличното платно, в т.ч. и уличното платно
на ***, както и че вследствие на бездействието на общината ищцата е претърпяла
имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в заплатени медицински разходи
и в претърпени силни и продължителни болки и страдания, като ѝ предстои
продължителен оздравителен процес, съпроводен от продължителна рехабилитация.
По същество ищецът чрез пълномощника си адв. В. пледира
за уважаване на исковете изцяло, като основателни и доказани, и за присъждане
на разноските в производството. Развива подробни съображения с писмена защита.
Ответникът Община ** с отговора на
исковата молба е оспорил основателността на предявените искове – по основание и
размер, и моли да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноски по делото.
Оспорва изложените в исковата молба фактически
обстоятелства, в
т.ч. и механизма на настъпване на инцидента. Твърди, че на посочената дата
конкретната улица е била почистена, като е било извършено и ръчно почистване на
снега и обработване на тротоарите и пешеходните зони със солопясъчна смес
против замръзване. В условията на евентуалност твърди, че не е налице неизпълнение
на нормативни задължения на служители на ответника Община **, тъй като
дейностите по чистотата и зимното поддържане на територията на Община ** се
извършва от служители на „**“ и на „КМД“ ЕООД – изпълнител на обществена
поръчка по договор от 28.11.2014 г. Развива съображения, че Община ** не следва
да носи отговорност за процесния инцидент, тъй като той се дължи не на
бездействието ѝ, а на случайно събитие. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, която не се е съобразила с
метеорологичната обстановка и не се е обула с подходящи за сезона зимни обувки,
както и не се е движила бавно, внимателно и предпазливо. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени
вреди поради прекомерност и противоречие с принципа за справедливост съгласно
чл.52 от ЗЗД, както и с оглед наведения довод за съпричиняване на вредоносния
резултат.
По искане на ответника като негов помагач е
конституирано третото лице „КМД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, което с отговора на исковата молба оспорва така предявените
искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
Оспорва изцяло механизма на
настъпване на вредите и прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат на 100 %, тъй като ищцата не се е съобразила с метеорологичните
условия към датата на инцидента. Твърди, че дружеството е реагирало
своевременно и е изпълнило адекватно задълженията си по снегопочистване на
пътните платна на територията на Община **, като то няма задължение да почиства
обезопасителните острови на пътните платна, където се твърди, че ищцата е
паднала, поради което на тези места има реален риска от нараняване, вследствие
на заледяване.
Пловдивският окръжен съд, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове и като взе предвид събраните
по делото доказателства, както и доводите на страните намери за установено
следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите Н. Б./син
на ищцата/ и Г.Г./без родствени връзки с ищцата/– очевидци на инцидента, които
установяват, че на 03.03.2018г., в късния следобед /след 16,00 ч./, ищцата при
пресичане на ***, на пешеходна пътека, е паднала. Свидетелите установяват, че
на мястото на инцидента пътните платна са разделени с разделителен /обезопасителен/
остров, като ищцата е пресякла едното платно, стъпила е на разделителния
острови и при слизане да пресече и второто платно се е подхлъзнала и е паднала
на самото улично платно. От показанията им се установява, че на разделителния
остров е имало заледен сняг, на който ищцата се е подхлъзнала. Установява се,
че времето в деня на инцидента е било лошо, имало е снежна покривка около 10-15
см, било е кишаво, но към 16 ч. е започнало да замръзва, пътното платно не е
било почистено, имало е коловози, образували се от минаването на колите, които
към 16.00 часа са започнали да замръзват (св. Г.). От показанията на двамата
свидетели се установява също така, че след падането ищцата е изпитвала силни болки
в десния крак, не е могла да стане сама и да стъпи на десния си крак, като
двамата свидетели с помощта на трето лице – случаен минувач, са качили ищцата в
колата на св. Б., след което ищцата е закарана в болница /** на **“/. Установява
се също така от показанията и на двамата свидетели, че ищцата е била обута с
боти с грайфер.
От показанията на св. Б.се установява, че в резултат
на падането ищцата е счупила дясната тазобедрена стана, което е наложило
оперативна интервенция – смяна на ставата и поставяне на имплант, по време на
престоя в болницата ищцата е била на легло, не е могла да става и да се
обслужва сама, след което в продължение на 20 дни след изписването й от
болницата, в дома й, ищцата е била на легло, не е могла да става и да се
обслужва сама, като грижи за ищцата е полагал св. Б. Установява се, че поради
настъпили усложнения /инфектиране на оперативната рана/ ищцата е претърпяла в
продължение на следващите три – четири месеца още две операции, като след всяка
от тях ищцата е трябвало за пролежи известно време на легло, през който период
не е могла да се обслужва сама. Установява се, че ищцата е ходела на
рехабилитация. Установява се, че ищцата е изпитвала болки по време на
възстановителния си период, както и че към настоящия момент ищцата не е напълно
възстановена, помага си с ръце, когато трябва да вдигне крака, за да направи
някакво движение или да се вдигне на леглото, ползва бастун, продължава да
изпитва болки през нощта и когато стъпва на крака.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Б./показанията
на този свидетел при условията на чл.172 ГПК/ и Г. за достоверни, като дадени
добросъвестно, възпроизвеждащи непосредствените впечатления и лични възприятия
на свидетелите, последователни и житейски логични, те са вътрешно
непротиворечиви и кореспондират с другите данни по делото, включително
представените по делото писмени доказателства.
По делото са представени писмени доказателства –
медицински и фискални документи. От представената медицинска документация се
установява, че за периода 03.03.2018г. – 17.06.2018г. ищцата е била
хоспитализирана три пъти в УМБАЛ „**“ ЕАД (съответно от 03.03.2018г. до
09.03.2018г., с диагноза „Счупване на бедрена шийка, закрито“, от 20.04.2018г.
до 02.05.2018г., с диагноза „Други уточнени локални инфекции на кожата и
подкожната тъкан“, и от 09.06.2018г. до 17.06.2018г., с диагноза „Инфекция и
възпалителна реакция, дължаща се на ендопротезиране“), и един път в МБАЛ „**“ –
**“ ЕООД ( от 30.05.2018г. до 06.06.2018г., с диагноза „Лечение, вкл. други
видове рехабилитационни процедури. Наличие на ортопедичен имплант на става“). Установява
се, че по време на болничните престои на ищцата в УМБАЛ „**“ ЕАД са извършени
три хирургични интервенции, съответно на 04.03.2018г. – частично смяна на
тазобедрена става, на 21.04.2018г.- фасциотомия, и на 09.06.2018г. – разделяне
на ставна капсула, лигамент или хрущял- тазобедрена става.
От представените фискални документи – фактури с №№
**********/ 04.03.2018г. и **********/ 09.03.2018г. издадени от УМБАЛ „**“ ЕАД,
и приложени към тях касови бонове от дата 04.03.2018г. и от дата 09.03.2018г.,
се установява, че ищцата е заплатила на 04.03.2018г. сумата 1950 лв. за
тазобедрена ендопротеза Тип 1 и на 09.03.2018г. сумата 34.80 лв. потребителска
такса.
По делото е изслушана съдебно- медицинска експертиза,
като съдът кредитира приетото заключение на вещото лице д-р К.П., като
обективно и компетентно изготвено, в отговор на поставените въпроси и
кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Заключението е
изготвено въз основа на представените по делото документи и след извършен личен
преглед на ищцата. От заключението се установява, че получената от ищцата
травма съответства по време и начин на получените от ищцата данни. Установява
се, че механизмът на счупване на тазобедрената става е травматична увреда при
падане, както и счупването на бедрената шийка е тежка травма и изисква
постъпване в травматологично отделение и бързо оперативно лечение. Съгласно
заключението на вещото лице счупването на тазобедрената става представлява
средна телесна повреда, свързано е със силни болки и страдания, ищцата не е
могла да движи активно десния крак и да ходи, лекувана е за срок по- дълъг от
30 дни, оперативно е лекувана, като по време на лечението е възможно да се
получат усложнения. Според вещото лице лечението при счупване на шийката на
тазобедрена става е оперативно, с поставяне на ендопротеза и бързо раздвижване.
В заключението си вещото лице сочи, че възстановителният процес е забавен
поради локална инфекция на оперативната рана, поради което е извършена ревизия
на оперативната рана и дренаж. Според вещото лице лечението при счупване на
тазобедрена става е свързано с продължителни болки и страдания, приемане на антибиотици
и аналгетици, необходимо е провеждане на физиотерапия и рехабилитация. Вещото
лице сочи, ищцата се е нуждаела от грижи и гледане в дома, била е затруднена в
тоалетното обслужване и придвижване. Според вещото лице, че възстановяване в
пълна степен не е възможно, като при ендопротезиране на тазобедрена става се
определя намалена трудоспособност 50%. Съгласно заключението на СМЕ оперативната
рана е зараснала, но походката на ищцата е силно затруднена, бедрената
мускулатура не е възстановена напълно, движението в дясната тазобедрена става е
ограничена, ищцата ходи с бастун, трудно ляга и трудно се изправя, като повдига
с ръце десния крак.
От представената по делото справка от Националния
институт по метеорология и хидрология, изх. № ОД-03-170-1/ 28.05.2019г., се
установява, че на 03.03.2018г., среднонощната температура е била 3.6 Со,
имало е валеж от дъжд 0.4 л/м2 , като снежната покривка е била с
височина 15 см. Предходните два дни – 01.03. и 02.03. среднодневните
температури са били отрицателни, като снежната покривка е била съответно 27 см
и 22 см.
Така от коментираните доказателства безспорно се
установява, че на 03.03.2018г., при пресичане на ***, на пешеходната пътека до
училище „**“, при преминаване през обезопасителния (разделителния) остров, разделящ
пътното платно, ищцата е претърпяла инцидент вследствие падане на пътното
платно поради заледен и непочистен сняг и лед на обезопасителния остров. Фактът
на инцидента се установява от събраните гласни доказателства (показанията на
свидетелите Б.и Г.). Безспорно се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, че вследствие на инцидента ищцата е претърпяла травматично
увреждане – закрито счупване на дясна тазобедрена става с медианна фрактура на
шийката на десния фемур. От приетото по
делото заключение на СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от
претърпения инцидент – падане върху заледена улична настилка на **, ищцата е
получила фрактура на шийката на дясна тазобедрена става, която травма обуславя
затруднение на движенията на долен десен крайник за период по- дълъг от 30 дни,
ищцата е била лекувана оперативно, настъпили са усложнения, което е довело до
нови хирургични интервенции, ищцата е изпитвала продължителни болки, била е
затруднена в придвижването и обслужването си сама, нуждаела се е от грижи, като
към настоящия момент оперативната рана е зараснала, но бедрената мускулатура не
е възстановена напълно, движението в дясната тазобедрена става е ограничено,
походката на ищцата е силно затруднена и тя ходи с бастун. Безспорно се
установява, че мястото на инцидента е част от общинската улична мрежа, като
същото е било с непочистен сняг и лед. Ангажираните от ответника Община ** и
привлеченото от него трето лице помагач „КМД“ ЕООД писмени доказателства –
ежедневни протоколи за изпълнение и задаване на работа за процесния участък за
периода 26.02- 05.03.2018г., изготвени от служител от „**“, Справка от GPS системата на „**“ за зимно почистване на уличната
мрежа в района на процесния участък на дати 26.02.2018г., 27.02.2018г. и
28.02.2018г., Справка с данни за използвани количества и вид материали за
обезледяване в район „**“ за месец февруари и март 2018г., Списък на
автомобилите за зимно поддържане по райони и маршрути за сезон 2017г./ 2018г.,
Заповеди на директора на „**“ – **, Маршрутни графици за ръчно метене и зимно
поддържане и снегопочистване в район „**“ за сезон 2017г./ 2018г., Инструкция
за дежурство и работа по зимно поддържане и снегопочистване на територията на
Община ** за сезон 2017г./ 2018г. и Технология
за зимно почистване, двустранни протоколи от 02.03.2018г. и от 16.03. 2018г. за
извършените от „КМД“ ЕООД – изпълнител по договор за обществена поръчка от
28.11.2014г., видове работи по дейностите сметоизвозване, поддържане на
чистотата и зимно поддържане за отчетен период 16.02.2018г. – 28.02.2018г. и
01.03.2018г. – 15.03.2018г., както и гласни доказателства – показанията на св.
П.К. – служител в „**“, отговорник за район „**“, не доказват твърдението на
ответника, че е изпълнил задължението си по почистване на процесния участък.
Съдът намира, че от тези писмени доказателства и от показанията на св. К. не се
установява безспорно, че конкретното място, на което е станал инцидентът е било
почистено. С представените протоколи се отчитат едни общи количества на
извършените дейности, по видове услуги, като от тях не може да се изведе извод
дали е било почистено процесното място на инцидента. Такъв извод не може да се мотивира
и от показанията на св. К., които са общи и дават информация за организацията
на работа на служителите на „**“ за
зимно поддържане и снегопочистване в район „**“, но не установяват пътната
обстановка и състоянието на уличното платно на ** за процесния ден. Останалите
представени от ответника писмени доказателства (Справка от GPS системата на „**“
за зимно почистване на уличната мрежа в района на процесния участък на дати
26.02.2018г., 27.02.2018г. и 28.02.2018г., Справка с данни за използвани
количества и вид материали за обезледяване в район „**“ за месец февруари и
март 2018г., Списък на автомобилите за зимно поддържане по райони и маршрути за
сезон 2017г./ 2018г., Заповеди на директора на „**“ – **, Маршрутни графици за ръчно метене и
зимно поддържане и снегопочистване в район „**“ за сезон 2017г./ 2018г.,
Инструкция за дежурство и работа по зимно поддържане и снегопочистване на
територията на Община ** за сезон
2017г./ 2018г. и Технология за зимно почистване) не дават изобщо конкретна информация
относно дали мястото на инцидента е било почистено. Отделно от това, от
показанията на св. Б.и св. Г., които са очевидци на инцидента, се установява
безспорно, че на процесното място на инцидента е имало непочистен сняг и лед. Показанията
на двамата свидетели кореспондират със справката от НИМХ, от която се
установява, че е имало снежна покривка от 15 см.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр. с
чл.45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е
възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от
вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е
гаранционно- обезпечителна и обективна- той отговаря за действията или бездействията
на своите работници и служители или други лица, на които е възложил работата.
Отговорността на възложителя на работата по чл.49 ЗЗД е отговорност пред
пострадалите трети лица.
За да възникне фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е
необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението
на възложената работа, т.е. необходимо е да има възлагане на работа и
увреждането да е причинено по вина на изпълнителя, на когото е възложена
работата, като вината се предполага до доказване на противното.
С оглед установените фактически обстоятелства по
делото и предвид правната характеристика на предявения иск, съдът намира, че
предявените искове за причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди са
доказани по основание.
Полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на общинските пътища, част от които е **, е задължение
на ответника Община **. Съгласно чл.11 ЗОС имоти и вещи- общинска собственост,
се управляват в интерес на населението на общината съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на чл.19, ал.1, т.2 и ал.2,
т.3 от ЗП във вр. с §1, т.14 ДР ЗП и чл.31 ЗП Община ** следва да поддържа
пътищата, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година. С оглед разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и
ал.2 ЗП и §1, т.2 ДР ЗП разделителните острови са част от пътната
инфраструктура, находяща се на територията на съответната община. Следователно
мястото на инцидента е част от уличната общинска инфраструктура и законът
вменява в тежест на ответника задължението да поддържа пътищата, което от своя
страна е дейност по осигуряването на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, конкретно през зимния сезон да
поддържа уличните платна (част от които са разделителните острови) почистени от
сняг и лед. Това свое задължение общините, в конкретната хипотеза ответникът,
осъществяват чрез свои служители и/ или други лица, на които са възложили
съответната дейност по поддръжката. Т.е. поддръжката на пътното платно на **,
част от което е разделителният остров, където е станал процесният инцидент, е в
правомощията на ответната община.
Ответникът не установи в процеса на доказване, че
улицата е била почистена, поради което не е изпълнил правното си задължение да
поддържа състоянието на пътя с цел осигуряване на безопасно придвижване по
него. Безспорно се установява наличие на противоправно поведение /бездействие/
от страна на служители на ответника, изразяващо се в неизвършване на необходимите
действия за почистване на леда и снега от пътното платно, конкретно от
разделителния остров, на мястото на инцидента /пешеходната пътека до училище „**“/.
Неоснователно е възражението на ответника, че
процесният инцидент се дължи на случайно събитие, тъй като от доказателствата
по делото се установява, че падането на ищцата е в резултат на подхлъзване при
придвижването на ищцата на заледен участък от пътното платно, както и че тези
условия за придвижването на пешеходците /наличие на заледени участъци по
пътното платно/ не са били в резултат на извънредни събития, а поради
неположена от Община ** дължима грижа за снегопочистване и осигуряване на
безопасно придвижване на пешеходците.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е
налице неизпълнение от негова страна поради това, че дейността се извършва от
трето за спора лице, тъй като от една страна законът вменява в задължение на
ответника да поддържа общинските пътища годни за непрекъснато, безопасно и
удобно движение целогодишно, а от друга страна ответникът отговаря за
действията, респ. бездействията на лицата, на което е възложил работата по
поддържане на общинските пътища.
Неоснователно е възражението на третото лице помагач,
че няма задължение за поддържане на обезопасителните острови почистени от сняг
и лед, тъй като съгласно разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и ал.2 ЗП и §1, т.2 ДР
ЗП разделителните острови са част от пътната инфраструктура, находяща се на територията
на съответната община.
От ангажираните по делото писмени доказателства –
медицински документи, се установява, че вследствие падането върху заледената
настилка на пътното платно ищцата е получила травматично увреждане – фрактура
на шийката на тазобедрената става. Претърпените болки и страдания се
установяват от събраните гласни доказателства по делото – заключението на
вещото лице по СМЕ и свидетелски показания /св. Б.и св. Г./, ценени с оглед
нормата на чл.172 ГПК по отношение на св. Б., а претърпените имуществени вреди
се установяват от представените по делото фактури и касови бонове. В тази
връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при доказателствена
тежест на ищцата бяха ангажирани доказателства, установяващи по несъмнен начин,
че претърпените от ищцата имуществен и неимуществени вреди са причинени от
противоправното бездействие на лица при или по повод изпълнение на възложена от
ответника работа. Съдът приема за доказана причинната връзка между настъпилия
вредоносен резултат /причинени на ищцата имуществени и неимуществени вреди/ и
действията на служители на ответника, респ. лица, на които е възложена от
ответника работата. Разпитаните по делото свидетели /св. Б.и св. Г./,
заключението на СМЕ и писмените доказателства /медицински и разходооправдателни
счетоводни документи/ категорично установяват, че вследствие на инцидента
/падане на уличното платно поради подхлъзване на заледен участък/ ищцата е
преживяла болки и страдания, които са с продължителен характер във времево
отношение и интензивни като степен на мъчителност, както и че е направила
разходи за лечението на претърпяната от нея травматична увреда.
За да се ангажира гаранционно- обезпечителната
отговорност на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията
за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди, които са
действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при или по
повод на възложената му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва
да са кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2 ЗЗД само вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното, като в
настоящото производство доказателствената сила на тази презумпция не беше
оборена. В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството се
доказаха всички правопораждащи факти, предвид на което исковете с правно
основание чл. 49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД са основателни.
Искът за обезщетение за причинени имуществени вреди
следва да се уважи изцяло, като неговият размер се установява от приложените по
делото писмени доказателства – фактури и приложени към тях касови бонове.
Относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди:
При
определяне размера на обезщетението за понесените от ищцата неимуществени вреди
съдът съобрази вида на травматичното увреждане – фрактура на дясната
тазобедрена става, възрастта на ищцата, интензитета на преживените от нея
негативни емоции /болки и страдания със значителен интензитет/, извършените три
хирургически интервенции, продължителния
оздравителен процес, съпроводен с настъпили усложнения, продължителни болки и
страдания, както и провеждана рехабилитация, обстоятелството, че не би могло да
настъпил пълно възстановяване /движението в дясната тазобедрена става продължава
да е ограничено към настоящия момент/.
С
оглед гореизложеното, разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна
практика, съдът намира, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди следва
да бъде уважен в размер от 10 000 лв.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда
обезщетение като се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост
не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства са
характера на уврежданията, посочени подробно по-горе; обстоятелствата, при
които са настъпили, вредоносният резултат. С посочените размери, според
настоящия състав на съда, ще се реализира целта на института за репарация на
търпените от ищцата неимуществени вреди, като за разликата до пълния заявен
размер от 25 000 лв., искът е неоснователен.
При определяне размера, който ще се присъди на ищцата,
следва да се разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че ищцата не се е съобразила с
метереологичната обстановка – не е била обута с подходящи за сезона обувки и не
се движила бавно и внимателно. От показанията на св. Б.и св. Г. се установява,
че ищцата е била обута по време на инцидента с зимни боти с грайферна подметка,
както и че е вървяла бавно по уличната настилка. Ето защо, това възражение
съдът намира за недоказано.
По иска за
присъждане на законна лихва.
Искът за присъждане на обезщетение за забава на
парично вземане в размер на законната лихва е акцесорен и с приемане
основателността на иска за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
съставляващо главницата, върху която се търси законна лихва за забава по този
иск, следва да се счита, че ищецът е установил наличие на свое парично вземане
към ответника. Искането за присъждане на законната лихва е основателно.
В настоящия случай ответникът изпада в забава по иска
за обезщетение за неимуществени вреди от датата на увреждането, която в
конкретния случай е 03.03.2016г.
По иска за имуществени вреди ответникът изпада в
забава от датата на извършване на разхода, който е в пряка причинна връзка с деликта,
а не от датата на самото увреждане, като в конкретния случай за сумата от 1950
лв. ответникът е в забава, считано от 04.03.2018г., а за сумата от 34.80 лв. –
считано от 09.03.2018г.
В частта по разноските.
Страните
са направили искания за присъждане на разноски.
С
оглед изхода от спора по иска за имуществени вреди направените от ищцата
разноски по него в размер на 857 лв. (80 лв. държавна такса, 369 лв. адвокатско
възнаграждение, 300 лв. депозит за СМЕ и 108 лв. справка БАН) следва да й бъдат
присъдени в пълен размер с оглед изхода от спора (уважаване на иска за
обезщетение за имуществени вреди в пълния претендиран размер).
По
иска за обезщетение за неимуществени вреди на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски по съразмерност в общ размер от 912 лв. (1000 лв. държавна такса и 1280 адвокатско възнаграждение).
Неоснователно
е направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищцата, тъй като същото е в размер на 1280 лв. по
иска за неимуществени вреди и в размер на 369 лв. по иска за имуществени вреди
и е съобразено с минималния размер на адвокатските възнаграждения съгласно
чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На
ответника, на основание чл.78, ал.8 ГПК, следва да му се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.25, ал.1 от
Наредбата за правна помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ
определя в размер на 150 лв., от която сума му се дължи сума в размер на 90
лв., което е съответна на отхвърлената част от иска.
На
основание чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община **, **, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Г.П.Б., ЕГН **********,***, сумата от 10000 /десет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се във физически болки и страдания от травматично увреждане- закрито счупване
на дясна тазобедрена става с медианна фрактура на шийката на десния фемур,
получено вследствие на падане на непочистена от сняг и лед улица в гр. ** на
03.03.2018г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на
увреждането - 03.03.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
разликата до пълния предявен размер от 25 000 лв.
ОСЪЖДА Община **, **, със седалище и адрес на управление **,
да заплати на Г.П.Б., ЕГН **********,***, сумата от 1984,80 лв. /хиляда
деветстотин осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени във връзка с травматично увреждане- закрито
счупване на дясна тазобедрена става с медианна фрактура на шийката на десния
фемур, получено вследствие на падане на ищцата на непочистена от сняг и лед
улица в гр. ** на 03.03.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 1950
лв., считано от 04.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата и върху
сумата от 34.80 лв., считано от 09.03.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Община **, **, със седалище и адрес на управление **, да заплати на Г.П.Б.,
ЕГН **********,***, разноски в размер на
1769 /хиляда седемстотин шестдесет и девет/ лева за производството гр. дело № 514 / 2019г. по описа на Окръжен
съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Г.П.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Община **, **, със седалище
и адрес на управление ***, разноски в размер на 90 /деветдесет/ лева за производството гр. дело № 514 /
2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите
могат да бъдат заплатени от Община ** по следната б. сметка: IBAN: ***, BIC: ***, с титуляр Г.П.Б., „**“ АД.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника „КМД“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: