Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 27.03.2012 година, постановено по гр. дело № 4398 по описа на Великотърновски районен съд за 2011 година, предявеният от „Ц.”-О. гр. В.Т. против „Д. 57”-О., гр. В.Т. иск, с който се търси присъждане на сумата от 13 276,90 лв., обезщетение за имуществени вреди, свързани с повреда на товарен автомобил и престоя му на сервиз за времето от 23.09.2009 година до 31.12.2010 година, изразяващо се в платени лизингови вноски за автомобила за посочения период на обща стойност исковата сума, ведно със законна лихва и разноски е отхвърлен като неоснователен. В тежест на ищцовото дружество е възложено заплащането на направените от ответника разноски. Решението е обжалвано от „Ц.”-О. гр. В.Т. с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, уважаващо исковата претенция, според заявеното. Позовава се на неправилност на решението като противоречащо на материалния закон. Плащанията по лизинговия договор за процесния автомобил за исковия период били имотна вреда при невъзможността този автомобил да бъде ползван. Като приел обратното, първостепенният съд нарушил приложимата материалноправна за казуса норма. Налице били и останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Присъденото възнаграждение за един адвокат като част от разноските на ответника било прекомерно по смисъла на закона и следвало да се редуцира. Ответникът по жалбата - „Д.57”-О., гр. В.Т. – е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Искането за корекция на присъдените разнос8и било недопустимо, защото не е поискано в рамките на първостепенното производство по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна - „Ц.”-О. гр. В.Т. - излага в исковата си молба, че при условията на финансов лизинг ползва автомобил „Форд”, модел Transit Van ..., с регистрационен номер .... На 23.09.2009 година автомобилът бил закаран за обслужване в сервиза на ответното дружество. Поради неправилна диагностика и манипулация на автомобила били причинени допълнителни повреди, които от датата на предаването му до края на следващата 2010 година не били отстранени. За същия период ищецът заплащал дължимите по договора за финансов лизинг вноски, без реално да може да ползва автомобила. По реда на настоящото производство претендира присъждане на сумата от 13 276,90 лв., обезщетение за имуществени вреди, свързани с повреда на товарен автомобил и престоя му на сервиз за времето от 23.09.2009 година до 31.12.2010 година, изразяващо се в платени лизингови вноски за автомобила, ведно със законна лихва и разноски Ответната страна – „Д. 57”-О., гр. В.Т. - оспорва исковете с възражения ищецът да е препятствувал диагностиката на техническия проблем в автомобила, осуетявайки наложителни за отремонтирането проби. За исковия период не е положил грижата на добър стопанин да избегне изцяло или частично вредите, чиято репарация се търси. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените документи, че процесният автомобил е нает чрез финансов лизинг по договор на ищеца с трето лице, че на 23.09.2009 година е предаден на ответника за ремонт, че по автомобила са настъпили допълнителни повреди, не е отремонтиран и за исковия период е останал в сервиза на ответното дружество. Приложените платежни документи, установяват плащането на лизингови вноски от страна на ищеца в полза на лизингодателя за исковия период. Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявения иск. По безспорен начин по делото е установено съществуването на сочения в исковата молба договор между страните с предмет диагностика и евентуален ремонт на автомобила по исковата молба срещу възнаграждение – договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Не е спорно неизпълнението на ангажиментите на ответника – да извърши възложената му работа. Доказани по вид и размер са и имотните загуби на ищеца – плащане на лизингови вноски без възможност да се ползва лизингования автомобил по предназначение. Изброените обстоятелства не запълват фактическия състав на вземането за обезвреда. Според закона - чл. 83, ал. 2 от ЗЗД – длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът е могъл да избегне, полагайки грижата на добър стопанин. Точно това ищецът не е сторил, изоставяйки автомобила за повече от година в сервиза на ответното дружество. При неизпълнение на договорните задължения на ответника, ищецът е следвало да вземе автомобила и да го отремонтира другаде. Това е рамката на дължимата грижа за вещта, още повече, че задължение за запазването й ищецът има и по договора за лизинг – чл. 345 във връзка с чл. 343 от ТЗ. Като не е сторил посоченото, ищецът сам се е поставил в невъзможност да търси репарация на търпените вреди. Последните са пряка и непосредствена последица не от неизпълнение на задълµенията на ответника, а от бездействието на ищеца. В този смисъл искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне на посоченото основание. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани като сума от 1 000 лв. По искането за редуциране на присъдените разноски с атакуваното първоинстанционно решение: Искането е неоснователно. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК обуславя възможността за намаляване на претендиранитне разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение, от своевременно направено преди постановяване на решението, с което са присъдени, искане в този смисъл. От фактическа страна не е спорно, видно е и от кориците на първоинстанционната преписка, че подобно особено искане ищецът не е направил. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 27.03.2012 година, постановено по гр. дело № 4398 по описа на Великотърновски районен съд за 2011 година. . Осъжда „Ц.”-О. гр. В.Т. да заплати на „Д. 57”-О., гр. В.Т. сумата от 1 000 /хиляда лева/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |