О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….
гр. Добрич,
24.03.2020 г.
Административен
съд - Добрич, в закрито съдебно заседание, на двадесет и четвърти март,
две хиляди и двадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като разгледа,
докладваното от председателя, адм. дело № 117/ 2020 год. по описа на АдмС –
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 197 и сл., във връзка с чл. 54, ал. 5 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Н.Н. *** ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Овчарово, общ. Добричка, представлявано от управителя Н.М.Н., срещу
Заповед № 03 – 030 - РД/24 от 29.01.2020 г. на Директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ Варна, с която е наредено спиране на основание чл. 54, ал. 1, т. 5
от АПК на производството по обработката на подадено Заявление за подпомагане/ Заявление
за плащане с № 08/14/1/00994 от 16.01.2019 г. на „Н.Н. *** ЕООД, бенефициер по
Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.
Жалбоподателят счита на първо място, че
оспорената Заповед е нищожна поради неспазване на установената от закона форма,
неправилна, необоснована и постановена при съществени процесуални нарушения.
Претендира и незаконосъобразност поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. Според жалбоподателя Заповедта е нищожна поради
изключителна материална незаконосъобразност. На следващо място претендира, че
актът е немотивиран, като настоява, че в Заповедта не са посочени нито
правните, нито фактическите основания за нейното издаване. Прави оплакване, че
Заповедта е постановена при съществено нарушение на процедурата по издаването
ѝ, съществено нарушение на материалния закон и превратно упражняване на
власт, поради което според жалбоподателя е нищожна. Настоява, че разпоредбата
на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е неприложима в случая, тъй като липсва административно
или съдебно производство, чието приключване да е необходимо за издаване на
индивидуален административен акт. Позовава се на чл. 12, ал. 2 Наредбата за
определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове,
инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (Наредбата), като
обръща внимание, че подаденият сигнал за нередност е регистриран на 02.10.2018
г., а проверката следва да приключи в срок до три месеца от датата на
получаването му и в тази връзка извежда аргумент , че административният орган
не е изпълнил задължението си по чл. 12, ал. 2 от Наредбата повече от година и
четири месеца, като издавайки оспорения акт, засяга правната сфера и интереси
на дружеството, игнорира целта на закона и нарушава принципа за съразмерност,
прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. В Допълнителна жалба (л. 14) настоява, че
указанието за съобщаване на оспорения акт на основание чл. 14, ал. 2 от Наредбата
също противоречи на материалния и процесуалния закон и е основание за отмяна на
акта. Иска отмяна на Заповедта като нищожна, незаконосъобразна, немотивирана,
издадена без фактически и правни основания, в нарушение на процесуалните и
материалните норми.
Жалбата е депозирана чрез административния орган, който е представил цялата
административна преписка по издаване на оспорения акт, но не е взел становище
по същата.
Съдът в настоящия си състав, намира, че жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 197 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
На 16.01.2019 г. е подадено чрез пълномощник Заявление за подпомагане/
Заявление за плащане с № 08/14/1/00994 от 16.01.2019 г. на „Н.Н. *** ЕООД,
бенефициер по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014 –
2020 г.(л. 54 – 298).
С Докладна записка (ДЗ) от 22.11.2019 г. Директорът на ОД на ДФ „Земеделие“
– Варна е поискал становище от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ относно
обработката на Заявлението. В ДЗ е указано, че със стартирала обработка на
проекта на бенефициера за второ плащане от РРА – Варна на 15.11.2019 г. и след
направена справка в регистър „Сигнали за нередности“ е установено, че на дружеството
– бенефициер се извършва разследване № ОС/217/0710/В5, като сигналът е регистриран
на 08.10.2018 г. Посочено е, че източникът на сигнала е Писмо от МВР – АФКОС 02
– 0400/1867/04.10.2018 г. (л. 19 – 20)
С ДЗ от 10.01.2020 г. Директорът на Дирекция „Противодействие на измамите“
(ПИ) е отговорил, че са уведомени за разследване на ОЛАФ с № ОС/217/0710/В5,
образувано във връзка с одит на Европейската Сметна палата, по мярка 121
„Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР 2007 – 2013 г., както и че
обект на разследване са няколко бенефициера, между които и процесното
дружество. Същевременно е отразено в ДЗ, че Дирекция „ПИ“ не е наясно нито с
предмета на разследване, нито със срока, в който може да приключи
разследването, както и не може да определи дали съществува връзка между
Заявлението за подпомагане по мярка 121 и Заявлението за подпомагане по мярка
14.(л. 21)
На 29.01.2020 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №
03 – 030 – РД/24 от Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Варна (Заповедта).
Заповедта е издадена на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Заповед на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие с № 03 – РД/3372 от 13.09.2017 г., във връзка с чл.
54, ал. 1, т. 5 АПК.
Със Заповедта е спряна обработката по подадено Заявление за
подпомагане/Заявление за плащане с № 08/14/1/00994 от 16.01.2019 год. на "Н.Н.-***ЕООД
бенефициер по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните" „Развитие на
стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони
2014-2020 г., съответно е преустановена обработката на подаденото Заявление за
подпомагане/Заявление за плащане с № 08/14/1/00994 от 16.01.2019 год. до
окончателното приключване на допълнителни проверки от страна на специализирани
структури на ДФ "Земеделие" и по необходимост от външни институции.
Със Заповед № 03 – РД/3372 от 13.09.2017 г., от която е указал
административният орган, че черпи своите правомощия, Изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“ на основание чл. 20, т. 2 и чл. 20а, ал. 2, 3 и 4 от ЗПЗП, чл.
11, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФ
„Земеделие“ и с оглед оптимизиране на дейността на ДФЗ при прилагане на Наредба
№ 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“
е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФ „Земеделие“ конкретни
правомощия във връзка с прилагането на мярка 14 „Хуманно отношение към
животните“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.(л. 23 –
24)
За издаване на оспорената Заповед административният орган е изложил като
мотиви, че във връзка с чл. 23, ал. 1 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г., при
извършване на административни проверки, е констатирано наличие на сигнал за
нередност в регистър „Сигнали за нередности" с дата на регистрация
02.10.2018 год. и №02-0400/1848.(л. 18)
По делото е приложено като доказателство писмо на МВР до Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие (л. 35 – 37), от което се установява, че
разследването, с цитирания вече номер, е във връзка със съмнение на ЕСП, че
бенефициенти са получили финансиране чрез измама, като се предполага, че са
кандидатствали за финансиране чрез свързани предприятия и са получили
финансиране, надхвърлящо максималния размер на общите допустими разходи за
целия период за един кандидат. Под точка седма от списъка в писмото е „Н.Н. ***
ЕООД по проект 08/121/03910.
От правна страна административният орган е препратил към приложението на
чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, съгласно който административният орган спира
производството при наличието на образувано друго административно или съдебно
производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото
приключване.
При така събраните доказателства и сторени възражения, с оглед приложимите
правни норми, се налагат следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция и я представлява. На този орган, според чл. 10, т. 7 от Устройствения
правилник на ДФ "Земеделие", е предоставено правомощието да взема
решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на
Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателна агенция, каквато е
и мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014 -
2020 г. Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" се явява орган,
който е компетентен да води процесното административно производство. Съгласно
ал. 3 и ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със
заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане
на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда, в какъвто смисъл се претендира от административния орган, че е Заповед №
03 – РД/3372 от 13.09.2017 г. В последната липсва обаче делегиране на правомощия
на директорите на областните дирекция на ДФЗ да издават и подписват заповеди
за спиране на административни производства по заявленията за подпомагане по
схемите и мерките за директни плащания съгласно чл. 54 от АПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 146, т. 1 от АПК, за да е валиден един административен акт,
следва да бъде издаден от овластения за това орган съобразно предоставената му
компетентност, т. е. от компетентния по материя, степен и място административен
орган. Актът, издаден от орган, който не притежава изискваната от закона
компетентност, е нищожен. В този смисъл настоящият състав приема, че оспореният
акт, поради липса на изрична делегация, е издаден от некомпетентен орган,
поради което се явява нищожен.
За пълнота настоящият състав счита, че следва да вземе отношение и по приложеното
основание за спиране. Като правно основание за издаване на оспорената Заповед е
посочена разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Основанието за спиране по
чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е приложимо само при паралелна висящност на две
производства в преюдициална зависимост. Едното от тях обуславящото - следва да
e административно или съдебно и по своя предмет такова, че изходът му да
предопределя този на обусловеното от него производство по издаване на
административен акт. Нормата е специален случай на спиране поради
преюдициалност, което има за свое законодателно съображение задължението за
зачитане, т.е. когато правоотношение е елемент от фактическия състав на друго,
то го обуславя и е преюдициално спрямо него, затова ако бъде потвърдено или
отречено с влязъл в сила административен или съдебен акт, той следва да бъде
зачетен от всеки държавен орган, произнасящ се дали съществува или не
обусловеното правоотношение. Когато тази законна сила е в процес на формиране
във висящо производство по съответния преюдициален въпрос, обусловеното от нея
производство се спира, докато тя се породи, така че впоследствие да бъде взета
предвид. В случая се твърди наличие на административно производство. Видно от
събраните по делото доказателства, е налице разследване, в което фигурира и
конкретното дружество, но по отношение на друга мярка и друг проект. Вярно е,
че Европейската служба за борба с измамите е административен разследващ
орган. В случай обаче, че се твърди наличие на административно производство за
установяване на нередност, което да е основание за спиране на плащането по
конкретния проект и Заявление, т.е. преюдициално спрямо проекта и Заявлението, то
следва изрично да са представени доказателства за това. Съгласно чл. 14, ал. 1
от Наредбата за установяване на нередности установяването на наличие или липса
на нередност се обективира в първа писмена оценка на компетентния орган по чл.
13, ал. 1, т. 1 или в съдебен акт, като първата писмена оценка съдържа
мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена или не е
извършена нередност, без да се засяга възможността това заключение впоследствие
да бъде преразгледано или отменено в хода на административната или съдебната
процедура и когато първа писмена оценка се издава от компетентния орган по чл.
13, ал. 1, т. 1, то тя трябва да съдържа: 1. наименованието на органа, който я
издава; 2. наименование на документа с отбелязване на правното основание за
издаването му; 3. описание на извършените действия и посочване на нарушената
правна норма; 4. финансовото изражение на нередността; 5. дата на издаване и
подпис на лицето, издало първата писмена оценка, с посочване на длъжността му.
Независимо, че в оспорената Заповед е указано същата да се връчи за
сведение и изпълнение на съответните длъжностни лица и да се сведе до знанието
на ползвателя на помощта на основание чл. 14, ал. 2 от Наредбата за
администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани
от ЕС, то самата Заповед не изпълнява изискванията на чл. 14, ал. 1 от
Наредбата за установяване на нередности, за да бъде уведомяван на основание чл.
14, ал. 2 ползвателят. Същевременно липсват изложени фактически основания в
оспорения акт по какъв начин разследването с конкретния номер, ако се приеме за
административно производство, обуславящо произнасянето по конкретното Заявление
по мярка 14, е относимо към процесния проект по мярка 14. Липсата на фактически
основания в тази насока пречи на съда да извърши преценка за
законосъобразността на Заповедта. В този смисъл не са налице и мотиви, които да
обуславят преюдициалността на конкретно производство спрямо произнасянето по Заявление
за подпомагане/ Заявление за плащане с № 08/14/1/00994 от 16.01.2019 г. на „Н.Н.
*** ЕООД, бенефициер по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014 –
2020 г.
С оглед изложеното Заповедта следва да бъде обявена за нищожна и делото
изпратено като преписка на компетентния орган – Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ за произнасяне, при което да бъде съобразено дали конкретното
разследване е относимо към проект, различен от проекта, по който е
разследването, налице ли е административно производство за установяване на
нередност, което да обуславя спирането на плащане по процесното Заявление, след
което да прецени дали ще се произнесе по Заявлението или ще спре надлежно
производството по него със съответните мотиви.
Предвид горното, Административен съд – Добрич, І състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА по жалба на „Н.Н. *** ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
с. Овчарово, общ. Добричка, представлявано от управителя Н.М.Н., за НИЩОЖНА Заповед
№ 03 – 030 - РД/24 от 29.01.2020 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - Варна,
с която е наредено спиране на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК на производството
по обработката на подадено Заявление за подпомагане/ Заявление за плащане с №
08/14/1/00994 от 16.01.2019 г. на „Н.Н. *** ЕООД, бенефициер по Мярка 14
„Хуманно отношение към животните“ „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за
произнасяне в едномесечен срок от получаване на преписката при съобразяване на указанията
по приложение на закона дадени в настоящото Определение.
Определението подлежи на обжалване от страните, участващи в
административното производство, в 7-дневен срок от съобщаването му с частна
жалба пред ВАС.
СЪДИЯ: