Р Е Ш Е Н И Е
№ /23.06.2017
гр.Плевен
23.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с.в публичното заседание на двадесет и трети май
през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СПАРТАНСКА
при
секретаря Велислава Трифонова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдията Р. СПАРТАНСКА гр.дело № 945
по
описа за 2017г. и за да се
произнесе съобрази следното:
Настоящото производство е образувано на
основание постъпила ИМ от адвокат П.Д.К. от САК,чрез пълномощника й адвокат Р.Г.
*** срещу А.М.Г.,лично и като майка и законен представител на А.А.Г. и М.П.О.,както
и срещу О.И.М. .
В ИМ ищцата твърди ,че по силата на сключени
договори за правна помощ и съдействие от 12.12.2012г.между нея като адвокат и
ответниците като доверители,ищцата се е задължила да извърши всички правно
допустими действия за защита правата и интересите им,свързани с нанесените им
имуществени и неимуществени вреди,пряка и непосредствена последица от
ПТП,настъпило на 10.12.2010г.,при което е причинена смъртта на техния
баща,съпруг и син П. О.М.,починал на ***г.Твърди се,че ответниците от своя
страна са се задължили да заплатят на
ищцата възнаграждение,представляващо
договорен процент от окончателната сума , която ще получат като
обезщетение за причинените им вреди.Ищцата твърди, че е поела задължение да
изпълни поръчката лично изцяло с нейни средства, като е заплатила всички
необходими разноски-такси за преписи,разходи и възнаграждение за колеги,с които
си е сътрудничила,пътни разноски във вр.с водене на наказателното и
гражданското дело, както и за проведените срещи, снабдяване с документи от мястото на настъпване на
произшествието-Гърция,за което е ангажирала местен адвокат ,множество телефонни
разговори и др.Посочено е,че договореното възнаграждение включва направените от
ищцата разноски за защита интересите на доверителите и адвокатски хонорар, като
точното разпределение става при плащане.Изложени са твърдения,че е заведена
щета пред ГФ,а след изтичане на установения 3-месечен срок ,на 27.05.2013г.е
заведена ИМ пред СГС с претенция Гаранционен фонд гр.София да бъде осъден да
заплати на доверителите на ищцата обезщетение за имущ.и неимуществени вреди,както
следва :-на А.Г. сумата от 120 000лв.,представляваща частичен иск от
претенцията от 220 000лв.като компенсация на моралните вреди от смъртта на
мъжа,с когото е живяла на съпружески начала;-на А.Г. чрез нейната майка и
законен представител А.Г. сумата от 140 000лв.,представляваща частичен иск
от претенцията от 260 000лв. като компенсация на моралните вреди от
смъртта на баща й ,както и сумата 16 800лв.,представляваща компенсация на
причинени имуществени вреди за лишаване
от издръжка от бащата до навършване на пълнолетие;-на М.О.,чрез неговата майка и законен представител А.Г.
сумата от 140 000лв., представляваща частичен иск от претенцията от
260 000лв. като компенсация на моралните вреди от смъртта на баща му,както
и сумата 19 700лв., представляваща компенсация на причинени имуществени
вреди за лишаване от издръжка от бащата
до навършване на пълнолетие;-на О.И.М.
сумата от 120 000лв.,представляваща частичен иск от претенцията от
200 000лв.,като компенсация на моралните вреди от смъртта на сина му. Посочено
е,че върху сумите е претендирана и законна лихва от датата на образуване на
претенцията пред ГФ-18.12.2012г.до окончателното изплащане. Твърди се ,че е
образувано гр.д.№7088/2013г.,І г.о. 6 състав по описа на СГС, че са изпълнени
редица указания на съда,събрани са необходимите доказателства,че делото е било
с допълнителна сложност,тъй като събитието е настъпило в Гърция,което е
налагало събиране на документи от др.държава във връзка със станалото ПТП,установяване на водача и мед. документи
за установяване на причинна връзка между
процесното ПТП и настъпилата смърт.Изложени са доводи,че първото по делото
съд.заседание е било насрочено за 14.10.2014г.,но е отложено,поради сигнал за
бомба,като следващото съд.заседание е насрочено за 17.02.2015г.,че в това
съд.заседание ищците А.Г. и О.М. са се явили лично,запознали са се с всички
документи по делото,получили са пълна информация за делото,че в това заседание
са разпитани свидетели,прието е и заключение на ВЛ във вр.с направено
възражение за съпричиняване от страна на ответника, че са проведени още две
съдебни заседания,приета е и счетоводна експертиза относно претенцията за
имущ.вреди,като на 23.02.2016г.делото е обявено за решаване.В ИМ се твърди,че
СГС е постановил решение на 12.05.2016г.,с което ГФ гр.София е осъден да
заплати следните обезщетения на
доверителите на ищцата:-на А.Г. сумата от 100 000лв. ,
представляваща частичен иск от претенцията от 220 000лв.,като компенсация
на моралните вреди от смъртта на мъжа,с когото е живяла на съпружески начала- П.
О.М., ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 19.03.2013г.до окончателното й изплащане ;-на А.А.Г. и М.П.О. ,чрез
тяхната майка и законен представител А.М.Г.
сумата от по 140 000лв.,за всеки един от двамата,представляващи
частичен иск от претенцията от 260 000лв., като компенсация на моралните
вреди от смъртта на баща им,ведно със законна лихва върху всяка от
сумите,считано от 19.03.2013г.до окончателното им изплащане ;-на О.И.М.
сумата от 120 000лв.,представляваща частичен иск от претенцията от
200 000лв.,като компенсация на моралните вреди от смъртта на сина му,ведно
със законна лихва върху сумата,считано от 19.03.2013г.до окончателното й
изплащане.Твърди се,че посоченото решение на СГС след съгласуване с ищците по
делото е обжалвано с въззивна жалба, депозирана на 09.06.2016г.в частта,в която
са отхвърлени претенциите на децата за присъждане на обезщетения за имуществени вреди.В ИМ е посочено,че на
02.08.2016г.е подадена молба за издаване на изп.лист за присъдените необжалвани
суми,постъпила в съда на 05.08.2016г.с вх.№103869,че на 08.08.2016г.е постъпила
молба с пълномощни на друг адвокат,че ищцата е направила справка,при която е
установила,че ищците по делото са оттеглили
пълномощните си спрямо нея,като и до момента до нея не е постъпвала
информация за оттегляне на дадените й пълномощия като адвокат.Твърди се ,че
другият адвокат,който е упълномощен след приключване на делото и постановяване на решението по него,реално
не е извършил никаква работа ,освен получаване на пари,което не е юридическа
дейност и не допринася за уважаване претенциите на ищците.Твърди се ,че ищцата
през цялото време добросъвестно е
защитавала интересите на доверителите си,че по време на действие на договора е
положила дължимата грижа и е извършила всички необходими действия в изпълнение
на поръчката,че от страна на доверителите й е налице неизпълнение на
задълженията им,като се позовава на чл.11 от договора за правна помощ и
съдействие,съгласно който възнаграждение се плаща и след оттегляне на
пълномощните,ако делото е заведено пред съда,че в случая това е изпълнено и
дори е постановено решение.Твърди се,че делото не само е заведено,но по него е
постановено решение ,влязло в сила на 18.08.2016г.,в резултат изцяло на работата на ищцата.В ИМ е
посочено,че в договора е уговорена и неустойка в размер на 3 000лв.,при
оттегляне поръчката от доверителя,че съгласно раздел V,чл.14 от договора
неустойка се дължи независимо от договореното в чл.3 възнаграждение.Ищцата
твърди,че от нейна страна е налице изпълнение на договора-заведено е дело пред
СГС,всички призовки и съобщения са изпращани до нея,разменени са
книжата,проведени са съдебни заседания, разпитани са свидетели,събрани са
всички допустими и относими доказателства и претенциите на ищците са
уважени.Твърди се,че след проведени
многократни разговори с длъжника А.Г.,ищцата
е разбрала от последната,че след постановяване на решението,с нея се е свързал
друг адвокат,който е заявил,че делото се бави по вина на ищцата,че
същият им е обещал много бързо да уреди плащане на парите,че Г. й е обяснила, че
вече са получили плащане на сумите ,като сумите присъдени на нея и децата са
постъпили от сметката на адвоката по нейна сметка,а тези на О.М. по негова сметка,че на другия
адвокат Д. е изплатено възнаграждение в размер на 151 000лв.Изложени са
доводи,че съгласно влязлото в сила решение на ищците по делото са
изплатени следните суми:на А.Г.
-134 794,64лв.,от които 100 000лв. главница и 34 794,64лв. законна
лихва;на децата А.Г. и М.О. по
188 712,50лв. за всеки,от които по 140 000лв.главници за всеки и по
48 712,50лв.законна лихва; на О.М.
-161 753,57лв.,от която сума
120 000лв.главница и 41 753,57лв. законна лихва.Ищцата
твърди,че съгласно сключените договори
всеки от ищците й дължи по 30 % от полученото обезщетение,като се
претендира възнаграждение в размер на по 20 % от сумите.От А.Г. в лично
качество се претендира сумата от 26 959лв.,а от същата като майка и
законен представител на двете си деца сумата от по 37 742,50лв. за всяко
от децата или общо Г. за себе си и за децата дължи на ищцата сумата
102 444 лв.Посочено е,че след проведени телефонни разговори отв. А.Г. е
превела по сметка на ищцата сумата 40 000лв.,като остава да дължи за нея и
децата сумата 62 443лв.От ответника
О.М. се претендира сумата 32 350лв.
Твърди се,че и в двата договора е уговорена неустойка в размер на
3 000лв.,в случай на оттегляне на поръчката от доверителя.Изложени са
доводи,че ищците по цитираното дело са получили присъдените суми в резултат на
работата на ищцата,че отказват да й заплатят дължимото възнаграждение по договорите за правна помощ,тъй като са
заплатили възнаграждението на друг адвокат,който не е извършил никаква
адвокатска работа.В заключение ищцата моли съда да постанови решение,с което А.М.Г.
лично и като майка и законен представител на децата си А.Г. и М.О. да й заплати
сумата 62 443лв., представляваща
дължимо възнаграждение по чл.3 от договора за поръчка от 12.12.2012г.,ведно със
законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ до
окончателното й изплащане;сумата
2 085,60лв., претендирана като мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 18.08.2016г.до завеждане на ИМ и сумата от 3000лв., претендирана
като договорена неустойка.Ищцата моли съда да постанови решение,с което О.М. да
бъде осъден да й заплати сумата 32 350лв.,
представляваща дължимо възнаграждение по чл.3 от договора за поръчка от
12.12.2012г.,ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на ИМ до окончателното й изплащане;сумата 1080,49лв.,претендирана като мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 18.08.2016г.до завеждане на ИМ и сумата от 3000лв., претендирана
като договорена неустойка. Претендират се и направените разноски по делото.В
съдебното заседание на 23.05.2017г.пред ПОС,на което бе даден ход по същество
ищцата чрез своя пълномощник –адвокат Р.Г. *** поддържа така предявените искове
и моли съдът да ги уважи изцяло.Претендират се и направените по делото
разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни доводи и съображения
в тази насока са изложени в депозираната от адвокат Г. писмена защита.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците чрез техния пълномощник Н.Д. от
САК. В отговора е взето становище,че ИМ е допустима,но неоснователна,че ищцата
е приела да защитава доверителите си безплатно,така както е подписала договор с
тях и така е твърдяла в рамките на цялото производство.Направено е
възражение,че представеният договор за адвокатска помощ е нищожен,а в условията
на евентуалност недействителен.В заключение пълномощникът на ответниците моли
съда да отхвърли исковата претенция,както и да им бъде присъдено адвокатско
възнаграждение.В съдебното заседание на 23.05.2017г. ответниците не са се
явили.От техния пълномощник е постъпила молба с искане делото да се гледа в
тяхно отсъствие,в същата са изложени доводи,че адвокат П.К. е представлявала
клиентите си по гр.д.№7088/2013г.по описа на СГС безплатно,за което е
представен договор за безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА.Претендират се
направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните ,приема за установено следното:
Предмет на разглеждане в настоящото
производство са предявени от адвокат П.Д.К. от САК срещу А.М.Г. лично и като
майка и законен представител на малолетните си деца А.А.Г. и М.П.О. и срещу О.И. М. обективно съединени искове,както следва:
-по чл.280 във вр.с
чл.286 и чл.79 ЗЗД за сумата 62 443лв.,
претендирана от А.Г.,лично и като майка
и законен представител на малолетните си деца А.А.Г. и М.П.О. ,а от О.М. за сумата
32 350лв.,ведно със законна лихва върху тях от датата на
завеждане на ИМ-13.12.2016г.до окончателното им изплащане.Сумите се претендират
като неизплатени възнаграждения на
адвокат П.К. от САК по два договора за правна помощ и съдействие, сключени на
12.12.2012г.
- по чл.86 ЗЗД ,съответно срещу А.Г.
лично и като майка и законен представител на малолетните си деца А.Г. и М.О. за сумата 2 085,60лв.,а срещу О.М.
за сумата 1080,49лв., претендирани като лихва за забава върху
главниците-неплатено възнаграждение по договорите за правна помощ,за периода от
18.08.2016г.до датата на завеждане на ИМ-13.12.2016г.
- по чл.92 ЗЗД,съответно срещу А.Г.
лично и като майка и законен представител на малолетните си деца А.Г. и М.О. за сумата 3000лв. и срещу О.М. за сумата 3 000лв., претендирани
като неустойка по договорите за правна помощ и съдействие от 12.12.2012г.
В този смисъл е и изготвения по делото
проекто-доклад,съгласно определение на ПОС №117/27.01.2017г.,приет за
окончателен в съдебното заседание на 28.02.2017,по който страните не са
направили възражения.
От представените с ИМ два броя договори за правна
помощ и съдействие,сключени на 12.12.2012г.в гр.София/л.8-9/ се установява,че
ответниците като доверители по договорите ,съответно А.М.Г. лично и като майка
и законен представител на А.А.Г. и М.П.О. по договора на л.8 и О.И.М. по
договора на л.9 са възложили на адвокат П.К. от САК като довереник,а последната
се е задължила да извършва всички правно допустими действия/примерно
изброени:водене и участие в наказателни и граждански дела,снабдяване и
представяне на документи,справки,преговори за сключване на споразумения
,представителство пред надлежни лица и др./за защита личните интереси на
доверителите ,свързани с нанесените им имуществени и неимуществени вреди ,пряка
и непосредствена последица от
ПТП,настъпило на 10.12.2010г.,при което е пострадал П. О.М.,впоследствие
починал на ***г. Съгласно чл.3 от двата договора доверителите по тях са поели
задължение да заплатят на довереника възнаграждение в размер на 25 % от
сумата,получена от доверителя като обезщетение и лихви на нанесените му
имуществени и неимуществени вреди,в случай,че бъде постигнато извънсъдебно
споразумение със застрахователя и в
размер на 30 % от сумата,получена от доверителя като обезщетение и лихви за
нанесените му имуществени и неимуществени вреди,в случай,че обезщетението бъде
постигнато по съдебен ред.Според чл.11 и на двата договора доверителят се е
задължил да заплати договореното в т.3 възнаграждение при получаване на
обезщетенията,независимо дали то е получено по съдебен ред или по споразумение
,че това възнаграждение се дължи и когато доверителят направи оттегляне или
отказ от иска и/или извънсъдебно споразумение
със застрахователя след завеждане на претенцията пред съд или
застраховател,от довереника в изпълнение на поетите от същия в договора
задължения.В чл.14 от договорите е уговорено,че при оттегляне на
поръчката,доверителят дължи неустойка в размер на 3 000лв., като същата се
дължи независимо от договореното в т.3 възнаграждение във вр. с изпълнение на задълженията от
страна на довереника.
Безспорно от приложеното гр.д.№7088/2013г.по описа на СГС,І-во г.о.6-ти
състав се установява,че в изпълнение на възложената й поръчка ищцата-адвокат П.К.
от САК от името на своите доверители е завела искова молба с правно осн.45 ЗЗД
във вр.с чл.226 и чл.228 ал.1т.2,б.“а“ от КЗ срещу Гаранционен фонд гр.София.С
ИМ са предявени следните субективно съединени искове:от ищцата А.М.Г. се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
120 000лв.от смъртта на мъжа,с когото е живяла на съпружески
начала,предявен като частичен иск от иск с цена 220 000лв.;от малолетното
дете А.А.Г.,чрез неговата майка и законен представител А.Г. се претендира
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му в размер на
140 000лв.,предявен като частичен иск от иск с цена 260 000лв.и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 800лв.за това,че детето е
лишено от издръжка от своя баща до навършване на пълнолетие; от малолетното
дете М.П.О. ,чрез неговата майка и законен представител А.Г. се претендира
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му в размер на
140 000лв.,частичен иск от иск с цена 260 000лв.и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 19 700лв.за това,че детето е лишено от
издръжка от своя баща до навършване на пълнолетие;от ищеца О.И.М. се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина му в размер на
120 000лв.,предявен като частичен иск от иск сцена 200 000лв.Върху
всички обезщетения се претендира законна лихва от датата на образуване на
претенция пред ГФ-10.12.2010г.На лист 5 от приложеното гр.д. №7088/ 2013г. по
описа на СГС са приложени пълномощно и договор за правна защита и
съдействие,сключени между ищците по цитираното дело и адвокат П.К. от САК на датата 12.12.2012г./когато са сключени и гореописаните
два договора за правна помощ/,с които ищците са упълномощили адвокат К. да
завежда и води гражданско дело за получаване на обезщетение за причинените им
имуществени и неимуществени вреди от ПТП от 10.12. 2010г.,при което е причинена
смъртта на П. О.М..В т.ІІІ е посочено,че договореното възнаграждение е
безплатно на осн.чл.38 ал.1т.2 от ЗА,че окончателно отношенията са уредени чрез
договор за правна помощ и съдействие.Първото съд.заседание по делото е било
насрочено за 14.10. 2014г., но поради сигнал за поставена бомба в Съдебната
палата,делото е пренасрочено за 17.02.2015г.В съд.заседание на
17.02.2015г.ищците по делото са представлявани от адвокат П.К.,като в това
съд.заседание е приета комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, изслушани са свидетели и делото е отсрочено за 09.06.2015г.Това
съд. заседание също е отсрочено за 03.11.2015г.,поради постъпил сигнал за
взривно устройство в сградата на съда.В съд.заседание на 03.11.2015г.като
процесуален представител на ищците се е явила адвокат Л.Б. от САК, преупълномощена
от адвокат П.К.,съгласно пълномощно,приложено на л.134 от гр.д.№7088/2013г.по
описа на СГС.В съд. заседание на 23.02.2016г. ищците са представлявани от
адвокат Б.,като в това съд.заседание е приета икономическа експертиза,
приключено е съдебното дирене и е даден ход по същество.От адвокат П.К. от
САК,пълномощник на ищците по гр.д.№7088/2013г.по описа на СГС е депозирана
писмена защита.С решение на СГС №3902 от 12.05.2016г., постановено по
гр.д.№7088/2013г.на осн. чл.288, ал.1,т.2,б.“а КЗ/отм./ Гаранционен фонд
гр.София е осъден да заплати следните обезщетения:-на А.М.Г.-обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в
размер на 100 000лв.,частичен иск от претенция в размер на
220 000лв.,в резултат на смъртта на П. М. вследствие ПТП,настъпило на
10.12.2010г. в република Гърция,ведно със законна лихва върху сумата , считано
от 19.03.2013г.до окончателното й изплащане,като за разликата до претендирания
размер от 120 000лв.,искът е отхвърлен като неоснователен;-на
малолетните деца А.Г. и М.О. ,чрез тяхната майка и законен представител А.Г.
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им П. М. в
размер на 140 000лв. за всеки от ищците,частичен иск от претенция в
размер на 260 000лв., ,ведно със законна лихва върху главниците , считано
от 19.03.2013г.до окончателното им изплащане;на О.И.М. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина му П. М. в размер на 120 000лв.,частичен иск от претенция в размер на
200 000лв. ,ведно със законна лихва върху сумата , считано от
19.03.2013г.до окончателното й изплащане.Със същото решение на СГС са
отхвърлени като неоснователни предявените от малолетните деца А.Г. и М.О. ,чрез
тяхната майка и законен представител А.Г. искове досежно претенциите за присъждане на обезщетения за
имуществени вреди –за лишаване от издръжка,дължима от баща им до навършване на
пълнолетие,съответно за детето А. в размер на 16 800лв.за периода
10.02.2010г.до 13.07.2025г.и за детето М. в размер на 19 700лв.,з
периода 10.02.2010г.до 05.08.2017г.С
решението на СГС исковете, предявени от всички ищци за заплащане на мораторна
лихва върху главниците за периода 10.12.2010г.до 18.03.2013г.са отхвърлени като
неоснователни.С цитираното решение на СГС на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата Гаранционен фонд гр.София е осъден да заплати на адвокат П.К. сумата 18 570лв.,с начислено
ДДС-адвокатско възнаграждение,съобразно уважената част от исковете.От ищците по
делото , чрез техния процесуален представител адвокат П.К. е постъпила въззивна
жалба срещу постановеното от СГС решение с вх.№79073/09.06.2016г.в частта,в
която искът на А.Г. е отхвърлен като неоснователен за разликата над 100 000лв.до
120 000лв.и в частта,в която исковете на малолетните деца за
претендираното обезщетение за имуществени вреди,съответно за детето А. в размер
на 16 800лв.и за детето М. в размер на 19 700лв.са отхвърлени като
неоснователни.На 05.08.2016г. от адвокат П.К. като пълномощник на ищците по
делото е постъпила молба до СГС с вх.№103869 /л.192 от гр.д.№7088/2013г.на СГС/
с искане да бъдат издадени изп.листове за част от присъдените суми,за които
решението е влязло в сила.С разпореждане на съдията докладчик от
09.08.2016г.молбата е оставена без разглеждане,като е посочено,че ищците са
оттеглили пълномощията си от адв.К..От приложеното гр.д.№7088/2013г.по описа на
СГС е видно,че на същата дата -05.08.2016г.е постъпила молба от ищците О.М. , А.Г.,последната
лично и като законен представител на А.Г. и М.О.,чрез техния пълномощник
адвокат Н.Д. , с вх.№104358/л.225-226/с която същите са оттеглили пълномощията
си към досегашните си проц.представители .С тази молба ищците са заявили,че
оттеглят постъпилата въззивна жалба с вх.№79073/09.06.2016г. Молбата е
подписана както от пълномощника адвокат Н.Д.,така и лично от ищците.Към молбата
са представени и нотариално заверени пълномощни от 02.08.2016г.в горепосочения
смисъл/227-233 от делото/.С разпореждане на СГС от 09.08.2016г.въззивната жалба
е върната.Безспорно е,че решението на СГС №3902/12.05.2016г.по
гр.д.№7088/2013г.е влязло в сила на 18.08.2016г., видно от поставения печат на
самото решение,като на 19.08.2016г.на основание разпореждане на съда са
издадени 4 броя изп.листове за присъдените на ищците суми,получени от адвокат П.С.,
преупълномощена от адвокат Н.Д..
От
изисканите и представени писмени доказателства от трето неучастващо в процеса
лице-Гаранционен фонд гр.София,ответник по гр.д.№7088/2013г.по описа на
СГС/л.45-62/се установява,че част от сумите, присъдени от СГС с решението по
цитираното дело са преведени от ГФ, преди влизане в сила на съдебното
решение,съответно на 04.08.2016г.на ответника О.М. е преведена сумата 80 622,08лв.и
на същата дата 04.08.2016г. на ответницата А.Г. е преведена сумата от
67 185,08лв.На 18.08.2016г./датата на влизане в сила на съдебното
решение/ГФ е превел по сметката на А.Г. сумата
67379,53лв. и по сметката на О.М. сумата 80 855,42лв.Видно е ,че
въз основа на издадените от СГС изп.листове са образувани две изпълнителни
дела,съответно №2277/2016г. и №2279/2016г.по описа на ЧСИ А. Б.,рег.№850 и
район на действие СГС.На 22.08.2016г.по сметката на ЧСИ Ал.Б. по двете
изпълнителни дела е постъпила сумата 405 570,66лв.с наредител Гаранционен
фонд.
По
делото бяха назначени и приети първоначално и допълнително заключение на ВЛ Т.И.,които
не са оспорени от страните и като обективни и компетентни съдът възприема
изцяло.От първото заключение на ВЛ И. се установява,че по сметката на А.Г. в
„Юробанк България“АД през м.август 2016г.са постъпили следните суми:10 900лв.на
08. 08.2016г.с наредител А.Г. от нейна сметка в ПИБ;на 19.08. 2016г.сумата
17 045,21лв.също с наредител А.Г. от нейна сметка в ПИБ и на
22.08.2016г.сумата 354 924лв.с наредител Н.Д. от негова сметка в СИБАНК,с
основание за плащане: приключило дело и застрахователно обезщетение.По сметката
на О.М. също в „Юробанк България“АД на 24.08.2016г.е постъпила сума в размер на
55 000лв.с наредител А.Г. и посочено основание за плащане: прехвърляне
на част от обезщетение. От
допълнителното заключение на ВЛ И.,прието в съд.заседание на 11.04.2017г.се
установява,че Гаранционен фонд гр.София доброволно е превел по сметката на А.Г.
сумата 134 564,61лв.с два превода,съответно на 04.08.2016г.сумата 67 185,08лв.
и на 18.08.2016г. сумата 67 379,53лв.ГФ гр.София доброволно е превел на О.М.
сумата 161 477,50лв.,съответно на
04.08.2016г.сумата 80 622,08лв.и на 18.08.2016г.сумата 80 855,42лв.При проверката при ЧСИ А. Б. ВЛ е
установило,че двете гореописани изп.дела са с взискатели малолетните деца и
длъжник Гаранционен фонд,съответно по изп.д.№2279/2016г.взискател е М.О.,а по
изп.д.№2277/2016г.взискател е А.Г.,като дължимата сума по всяко от делата е
140 000лв.главница,законна лихва в размер на 48 672,86лв.за периода 19.03.2013г.до
19.08.2016г.и адв. възнаграждение 4 930лв. Експертизата е установила,че
във вр.с изпратените от ЧСИ призовки за доброволно изпълнение,на 19.08.2016г.ГФ
е превел по сметката на ЧСИ сумата
405 570,66лв.,която включва задължението по двете изп.дела.На
22.08.2016г.ЧСИ е превел по сметката на адвокат Н. Н. сумата 193 600,06лв.по изп.д.№2277 и
същата сума по изп.д.№2279 или общо по двете изп.дела сумата 387 200,12лв.От своя страна адвокат Н.Д.
е превел по сметката на А.Г. сумата от 354 924 лв.на 23.08.2016г.,както и
сумата 22 654лв.Разликата между
преведените суми и получените е в размер на 9 622,12лв.
При така изяснената фактическа
обстановка,съдът приема,че ищцата-адвокат П.К. е изпълнила добросъвестно задълженията
си по възложената й поръчка от доверителите й-А.М.Г.,лично и като законен
представител на малолетните си деца А.Г. и М.О. и от О.М. ,в настоящото
производство ответници.Същата като пълномощник е предявила ИМ пред СГС,въз
основа на която е образувано гр.д.№7088/2013г.,в рамките на целия исков процес
е осъществявала процесуално представителство и правна защита на своите
клиенти-ищци,като за доказване на претенциите са изслушани експертизи, събрани
са гласни и писмени доказателства,в
т.ч.и документи,издадени от Република Гърция,съответно преведени на български
език,доколкото е безспорно,че ПТП станало на 10.12.2010г.,в резултат на което
наследодателят на ищците П. О.М. е починал е станало на територията на
Република Гърция.Както вече бе посочено ищците по гр.д.№7088/2013г по описа на
СГС в качеството на доверители са оттеглили пълномощията си спрямо адвокат П.К.
и са упълномощили друг адвокат -Н.Д. на 02.08.2016г.,съгласно нотариално
заверени пълномощни ,за което СГС е уведомен с молба,постъпила в съда на
05.08.2016г.Оттеглянето на дадените на адвокат К. пълномощия е станало след
постановяване на решението на СГС,което с
дата 12.05.2016г.,както и след като от процесуалния представител адвокат К. е
постъпила въззивна жалба срещу решението на СГС,в частта,в която претенциите са
отхвърлени. За горепосочения период от завеждане
на ИМ -23.05.2013г.до оттегляне на пълномощията 02.08.2016г.,съдът приема,че
адвокат П.К. добросъвестно е изпълнила задълженията си спрямо своите клиенти и
е осъществила възложената й правна помощ и процесуално представителство в
защита интересите на доверителите си.Договорът за правна защита по своя
характер е договор за поръчка по смисъла
на чл.280 и следв.от ЗЗД.
Неоснователни са изложените в писмения
отговор на пълномощника на ответниците доводи за нищожност на двата договора за
правна помощ и съдействие от 12.12.2012г.,приложени към ИМ. С изготвения от съда
проекто-доклад ,съгласно определение №117/27.01.2017г.,приет за окончателен в
съд.заседание на 28.02.2017г.,на ответниците е указано да уточнят с
допълнителна молба с препис за ищцата на кое от основанията по чл.26 ал.1 и
ал.2 ЗЗД претендират нищожност на договорите ,съответно,че носят
доказателствена тежест за доказване на тези твърдения.В тази насока ответниците
нито са уточнили на какво основание считат двата договора за правна защита за
нищожни,нито са ангажирали някакви
доказателства в подкрепа на
твърденията си.Разпоредбата на чл.36 ал.4 от Закона за адвокатурата
предвижда,че възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент
върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на
възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с
нематериален интерес.В представените по делото два договора за правна защита
12.12.2012г.страните са уговорили резултативен адвокатски хонорар,съответно в
размер 25 % от сумите,които доверителите
ще получат като обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им в резултат на
станалото на 10.12.2010г ПТП , когато се постигне извънсъдебно споразумение със
застрахователя и в размер на 30 % от
тези суми,когато същите бъдат присъдени със съдебно решение. Така договореният
резултативен адвокатски хонорар не противоречи на нормата на чл.36 ал.4 ЗА.Не
са налице и изключенията,предвидени в същата разпоредба ,доколкото е
безспорно,че осъществената правна защита не касае наказателно дело ,а е във вр.с гражданско дело с определен
имуществен интерес. В този смисъл двата договора не противоречат на закона и на
това основание не се явяват нищожни.Тези договори не са оспорени от ответниците,подписани
са от тях в качеството им на доверители, поради което са действителни.
Независимо,че двата договора за правна защита
и съдействие са действителни,Окръжният съд приема,че претендираните по тях суми
като неплатено адвокатско възнаграждение не се дължат на ищцата по следните
съображения.Установява се,че на една и съща дата 12.12.2012г.,за една и съща
поръчка-правна защита и процесуално представителство на доверителите във вр.с
предявени претенции за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди,произтичащи от един и същ деликт-станало на 10.12. 2010г. в република Гърция
ПТП,при което наследодателят на
доверителите е починал,са сключени два
договора за правна защита между едни и същи страни ,съдържащи противоречиви и взаимно изключващи се клаузи относно
адвокатското възнаграждение.За положения
от адвоката труд във връзка с осъществената правна помощ безспорно се дължи
възнаграждение,съгласно нормата на чл.36 ал.1 ЗА.Разпоредбата на чл.38 ал.1 от
ЗА регламентира осъществяване на безплатна адвокатска защита и съдействие в
определени хипотези.При сключване на всеки един
договор за правна защита и съдействие, страните по него адвокат и клиент имат две възможности или да договорят конкретен размер на дължимото от
клиента на адвоката възнаграждение ,което се уговоря в абсолютна сума и/или процент
върху определен интерес, съобразно чл.36 ал.4 ЗА,което е обичайната и най-често
срещаната хипотеза или при определени
предпоставки да се договорят адвокатът да осъществява безплатна правна защита
по реда на чл.38 ЗА. Приложението на едната норма изключва приложението на
другата,тъй като ако страните са договорили конкретен размер на дължимото на
адвоката възнаграждение по чл.36 ал.4 ЗА,не намира приложение нормата на чл.38
ЗА за безплатна правна защита и обратно ако страните са се уговорили адвокатът
да осъществява безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА,за клиентът не
съществува задължение да заплаща адвокатско възнаграждение по реда на чл.36
ал.4 ЗА.В конкретната хипотеза с оглед приложените на л.5 от
гр.д.№7088/2013г.по описа на СГС пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие ,безспорно се установява,че адвокат П.К. е приела да осъществява процесуално
представителство на ищците по делото
безплатно по реда на чл.38 ал.1т.2 ЗА.На това основание в ИМ е направено искане ответникът Гаранционен
фонд гр.София да бъде осъден да й заплати адвокатски хонорар.С влязлото в сила
на 18.08.2016г.решение на СГС по гр.д.№7088/2013г.това искане е уважено и
Гаранционен фонд гр.София на осн.чл.38 ЗА е осъден да заплати на адвокат П.К.
адвокатско възнаграждение в размер на 18 570лв.с вкл.ДДС съобразно
уважената част от исковете.За посочената сума ищцата може да се снабди с
изпълнителен лист. Осъществената от адвокат К. правна защита и процесуално
представителство на доверителите й по приключилото гр.д.№7088/2013г.е
договорена като безплатна по реда на чл.38 ЗА ,което изключва приложението на
двата договора от 12.12.2012г.,сключени при условията на чл.36 ал.4 ЗА ,с
договорен резултативен адвокатски хонорар.Тези договори са действителни,но
клаузите им не намират приложение,тъй като адвокат К. е представлявала своите доверители
по приключилото гр.д.№7088/2013г.по описа на СГС не въз основа на тези
договори,които не са представени по делото ,а въз основа на договор за
безплатна правна защита по реда на чл.38 ЗА с коренно противоположно
съдържание.
По изложените до тук съображения,Окръжният
съд счита,че предявените от адвокат П.К. искове с правно основание чл.280 във
вр.с чл.286 ЗЗД и чл.36 ал.4 от ЗА срещу
А.Г. лично и като законен представител на малолетните й деца А.Г. и М.О. за
сумата 62 443лв.и срещу О.М. за
сумата 32 350лв., претендирани като
неизплатени адвокатски възнаграждения по договори от 12.12.2012г.,ведно с
претенциите за присъждане на законна лихва върху сумите от датата на завеждане
на ИМ до окончателното им изплащане,са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.Поради акцесорния характер на исковете с правно основание чл.86 ЗЗД
спрямо исковете за главниците,тези искове също се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени. Неоснователни се явяват и исковете по чл.92 ЗЗД за
присъждане на неустойка в размер на 3 000лв.за всеки от ответниците А.Г. и
О.М. по изложените по-горе доводи за неприложимост на двата договора за правна
защита , сключени на 12.12.2012г.
Ответниците не са
направили разноски и такива не следва да се присъждат.В представените по делото
пълномощни и договори за правна защита от 30.11.2016г./л.23-26/не е посочен
нито размер на договорено адв. възнаграждение,съответно начин на плащане в брой
или по банков път, нито е отразено,че адвокат Н.Д. ще осъществява безплатна
правна помощ по делото.Няма основание на последния да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 ал.2 ЗА,така както е поискано в списъка по чл.80 ГПК.
Водим от горното , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от адвокат П.Д.К.,ЕГН ********** от САК,чрез
пълномощника й адвокат Р.Г. *** ,със съдебен адрес ***,офис ** срещу А.М.Г., ЕГН ********** лично и като майка и законен представител на
малолетните деца А.А.Г.,ЕГН ********** и
М.П.О.,ЕГН **********,***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат Н.Д. ***,
полует.4, офис 4, както следва:
-по чл.280 във вр.с чл.286 и чл.79 ЗЗД във вр.с
чл.36 ал.4 от ЗА за сумата
62 443лв.,претендирана като неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от
12.12.2012г.,ведно с претенцията за
присъждане на законна лихва върху сумата
,считано от датата на завеждане на
ИМ-13.12.2016г.до окончателното й изплащане.
-по чл.86 ЗЗД за сумата
2 085,60лв.,претендирана като лихва за забава върху главницата от 62 443лв.,за
периода от 18.08.2016г.до завеждане на ИМ-13.12.2016г.
-по чл.92 ЗЗД за сумата 3 000лв.,претендирана като неустойка по договор за правна
защита и съдействие от 12.12.2012г.КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени
искове от адвокат П.Д.К.,ЕГН ********** от САК,чрез пълномощника й адвокат Р.Г.
*** ,със съдебен адрес ***,офис **
срещу О.И.М. , ЕГН ********** ***, ,със
съдебен адрес за призоваване: адвокат Н.Д. ***, полует.4, офис 4, както
следва:
-по чл.280 във вр.с чл.286 и чл.79 ЗЗД във вр.с
чл.36 ал.4 ЗА за сумата 32 350лв. претендирана като неизплатено адвокатско възнаграждение
по договор за правна помощ и съдействие
от 12.12.2012г.,ведно с претенцията за
присъждане на законна лихва върху сумата ,считано от датата на завеждане на ИМ-13.12.2016г.до
окончателното й изплащане.
-по чл.86 ЗЗД за сумата 1 080,49лв.,претендирана като лихва
за забава върху главницата от 32 350лв.,за периода от 18.08.2016г.до
завеждане на ИМ-13.12.2016г.
-по чл.92 ЗЗД за сумата
3 000лв.,претендирана
като неустойка по договор за правна защита и съдействие от 12.12.2012г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :