№ 3478
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100513965 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 16812 от 14.09.2024 г., постановено по гр. д. № 43401/2022 г. по описа на
СРС, 54- ти състав, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
с правно основание чл. 411 КЗ, че ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД дължи на ЗК „Лев
инс“ АД сумата от 199.68 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение (в т. ч. ликвидационни разноски от 15.00 лева) за
възстановяване на имуществени вреди по лек автомобил „Пежо 308“ с рег. № **** от ПТП,
настъпило на 09.02.2021 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Балкан“ с бул. „Христо
Ботев“, отговорен за което е и Н.Р.А., чиято гражданска отговорност в качеството му на
водач на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № **** била обезпечена по силата на сключен
със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.08.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч.
гр. дело № 47176/2021 г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен искът за разликата над установената
като дължима сума до пълния предявен размер от 249.60 лева.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с излагане на
1
съображения за неправилност на първоинстанционното решение в установителната му част.
Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че водачът, застрахован
при ищцовото дружество, има изключителна вина за настъпването на процесното ПТП, а в
условията на евентуалност – че е налице съпричиняване, което първоинстанционният съд не
е отчел при определяне на размера на дължимото обезщетение. Моли се съдът да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. В условията
на евентуалност се иска намаляване на дължимото застрахователно обезщетение.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца ЗК
„Лев Инс“ АД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да
отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над установената като
дължима сума до пълния предявен размер от 249.60 лева, като необжалвано от ищеца е
влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на
регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил
следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в
срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане в резултат на
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът
носи риска /непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД/; в изпълнение на договорното
си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение.
2
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за различен механизъм на ПТП и за съпричиняване, както и погасяването
на дълга.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че на 09.02.2021 г., управлявайки л. а.
„Опел“, модел „Зафира“ с рег. № **** по ул. „Балкан“ в гр. София, на кръстовището на тази
улица с бул. „Христо Ботев“ водачът Н.А. е предприел маневра завой надясно по булеварда,
в резултат на което е ударил пракирания вдясно на пътното платно на булеварда л. а.
„Пежо“, модел „308“, чиято задна част е заемала част от пътя, от пресечката, от която
водачът на л. а. „Опел“, модел „Зафира“ е излизал с автомобила си; че вследствие на
настъпилото ПТП на л. а. „Пежо“, модел „308“ са били нанесени имуществени увреждания в
размер на 313,20 лева; че към момента на настъпване на застрахователното събитие между
ищеца и собственика на л. а. „Пежо“, модел „308“ е бил сключен валиден договор за
имуществена застраховка, а между ответника и водача на л. а. „Опел“, модел „Зафира“ –
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", както
и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 234,60 лева и е извършил
ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали водачът, застрахован при ищеца,
е изцяло отговорен за настъпването на процесното ПТП, респ. налице ли е съпричиняване от
негова страна. По този въпрос въззивният съд намира следното:
От приетото пред първата инстанция заключение на допуснатата по делото съдебно-
автотехническа експертиза /САТЕ/, което въззивният съд кредитира на основание чл. 202
ГПК като обосновано, пълно и компетентно изготвено, както и от приетия по делото проект
на организацията на движението в района на кръстовището между бул. „Христо Ботев“ и ул.
„Балкан“, се установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП вдясно на
пътното платно на бул. „Христо Ботев“, където е бил паркиран л. а. „Пежо“, модел „308“, е
бил поставен пътен знак В-27 „Забранени са престоят и паркирането“. Освен това, както
беше посочено по- рано, между страните не е спорно, а и от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че задната част на паркирания л. а. „Пежо“, модел „308“ е
заемала част от пътя, от пресечката, от която водачът на л. а. „Опел“, модел „Зафира“ е
излизал с автомобила си. Следователно водачът, застрахован при ищцовото дружество, с
поведението си е нарушил разпоредбите на чл. 6, т. 1 и чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като е
паркирал л. а. „Пежо“, модел „308“ на място, на което със знак В-27 изрично това е
забранено, и по начин, по който е затруднил движението на останалите пътни превозни
средства, и обективно е създал предпоставки за настъпване на процесното ПТП.
От друга страна обаче не може да се споделят доводите, наведени във въззивната
жалба, че изключителната вина за настъпване на процесното ПТП е на водача, застрахован
при ищцовото дружество. Това е така, защото от показанията на св. Алиев се установява, че
същият е предприел завой надясно от ул. „Балкан“ по бул. „Христо Ботев“ в нарушение на
чл. 25, ал. 1 ЗДвП – без да съобрази извършването на маневрата с преминаващ друг лек
3
автомобил, водачът на който, предприемайки паркиране на бул. „Христо Ботев“, е запречил
пътя на л. а. „Опел“, модел „Зафира“ и водачът, застрахован при ответника, вместо да изчака
преминаването, респ. паркирането на другия лек автомобил, е предприел завой надясно, но
по- навътре, в резултат на което е ударил паркирания там л. а. „Пежо“, модел „308“.
Следователно поведението и на водача на л. а. „Опел“, модел „Зафира“ се намира в
причинно- следствена връзка с настъпването на процесното ПТП.
Във връзка с горното неоснователни са възраженията на въззивника, че
първоинстанционният съд не е отчел приноса за настъпване на процесното ПТП от страна
на водача, застрахован при ищцовото дружество. Напротив, съдът е изложил подробни
съображения, с които е обосновал извода си за наличие на съпричиняване, като изрично е
посочил, че водачът на л. а. „Пежо“, модел „308“, паркирайки на процесното кръстовище, е
нарушил разпоредбите на ЗДвП и обективно е създал риск за настъпване на произшествие.
Изводът на съда досежно наличието на съпричиняване се е отразил и на размера, до който
предявеният иск е уважен – при съобразяване както с изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение, чийто размер е под установената въз основа на заключението на САТЕ
възстановителна стойност на имуществото по средни пазарни цени към датата на ПТП, така
и с възприетата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения
лек автомобил /20 %/, предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ е уважен до сумата от
199,68 лева, а за разликата до пълния предявен размер искът е отхвърлен.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания във връзка с
предявената искова претенция, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 ГПК,
съдът приема, че решението на СРС следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
въззиваемата страна, която претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед
релевантната практика на СЕС и ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, а именно
решение Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., както и
определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. на ВКС, IV г. о.,
възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото, цената на защитавания материален интерес и действително
извършената работа. Ето защо, в случая съдът счита, че въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16812 от 14.09.2024 г., постановено по гр. д. №
43401/2022 г. по описа на СРС, 54- ти състав, в частта, с която е признато за установено по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 411 КЗ, че ЗАД
4
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, дължи на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, сумата от 199.68 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение (в т. ч. ликвидационни разноски от 15.00 лева) за
възстановяване на имуществени вреди по лек автомобил „Пежо 308“ с рег. № **** от ПТП,
настъпило на 09.02.2021 г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Балкан“ с бул. „Христо
Ботев“, отговорен за което е и Н.Р.А., чиято гражданска отговорност в качеството му на
водач на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № **** била обезпечена по силата на сключен
със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.08.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч.
гр. дело № 47176/2021 г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г.
М. Димитров“ № 1 да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД , ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5