№ 14860
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110152309 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от А. В. З. 1). срещу [фирма] правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 20 лева, представляваща недължимо платена сума – въз основа
на недействителен договор за паричен заем № *** от 15.06.2022 г. под формата на договорна
(възнаградителна) лихва, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 21.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането и 2). срещу [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 50 лева, представляваща недължимо платена сума – въз основа
на недействителен договор за предоставяне на гаранция № *** от 15.06.2022 г. под формата
на възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 21.09.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Ищцата твърди, че между нея, в качеството й на кредитополучател и ответника
[фирма], в качеството му на кредитор, е сключен договор за паричен заем № *** от
15.06.2022 г. за предоставяне в полза на А. З. на паричен заем в размер на сумата от 800
лева, със задължение за връщането му заедно с договорна лихва, чрез 11 погасителни
вноски, при установени ГПР от 40,52 % и ГЛП от 35 %. Твърди също, че на основание
клаузата на чл. 4 от договора и за обезпечаване изпълнението на задълженията на З. по
договора за заем, между нея и ответното дружество [фирма] е сключен договор за
предоставяне на поръчителство № *** от 15.06.2022 г., по силата на който дружеството е
поело задължение да обезпечи пред кредитора [фирма] изпълнението на договора за
паричен заем от кредитополучателя. Поддържа се, че по силата на този договор ищцата А. З.
се задължил да заплати на гарантиращото дружество и ответник в настоящия процес сумата
от 332,97 лева, чието плащане било разсрочено на вноски от по 30,27 лева. Ищцата
изяснява, че е погасила изцяло и предсрочно дължимата сума по договора за заем, в т.ч.
процесното възнаграждение за поръчителство, като е заплатила сума в общ размер от 870
1
лева, от които 800 лева главница по договора за заем, 20 лева възнаградителна лихва и 50
лева – възнаграждение за поръчителство. В исковата молба са наведени твърдения за
недействителност на договора за паричен заем и на договора за предоставяне на
поръчителство. Конкретно се посочва, че договорът, сключен с [фирма] е нищожен поради
допуснато противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и неправилно определяне на ГПР по
договора и на общата дължима сума. Последният следва да включва всички разходи по
отпускане и управление на кредита. В процесния договор е посочен общият размер на ГПР,
но не и начина, по който е определен – кои са взетите предвид разходи при изчисляването
му. Наред с това е налице неяснота относно начина на определяне на възнаградителната
лихва, а оттук е налице невъзможност на потребителя да разбере какво е оскъпяването на
ползвания от него финансов ресурс. В исковата молба се излага, че заплащането на сумата
по договора за предоставяне на поръчителство също следва да бъде включено при
определяне на ГПР по договора за паричен заем, тъй като представлява разход, пряко
свързан с договора за кредит. В случая, невключването му в ГПР води до заобикаляне
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се нарушава изискването последният да не надвишава пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Предвид изложеното и
доколкото нищожната клауза на процесния договор за паричен заем, определяща ГПР по
договора не може да бъде заместена по право от повелителна норма на закона в случая не е
налице основанието на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, поради което е налице недействителност на целия
договор, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Ищцата оспорва действителността
и на договора за предоставяне на поръчителство, [фирма] с твърдение, че същият
противоречи на добрите нрави с оглед задължението, което се поражда за потребителя да
заплаща изначално допълнително възнаграждение при заобикаляне разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и чийто размер се равнява на 40 % от отпусната в заем сума. Със сключването на
договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а едно
допълнително оскъпяване на последния и получаване на допълнително възнаграждение от
заемодателя за избягване на ограниченията, въведени с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
доколкото едноличен собственик на капитала на поръчителя [фирма] е именно дружеството-
заемодател [фирма]. А. З. счита, че доколкото възнаграждението за поръчителство
представлява сигурен разход за заемополучателя, то същото следва да бъде включено
изначално при формиране на ГПР по договора за паричен заем, което в случая не е налице.
Ето защо, договорът противоречи на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и води до
заобикалянето му, което обуславя неговата недействителност. Намира, че самостоятелно
основание за това е и обстоятелството, че договорът е във вреда на потребителя и не
отговаря на изискването за добросъвестност и справедливост, като води до неравновесие в
правата на страните, а освен това не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването му, което е в противоречие с чл. 143, ал. 1 и ал.
2, т. 19 ЗЗП. С тези съображения ищцата отправя искане, след установяване
недействителността на двата договора, ответникът [фирма] да й заплати сумата от 20 лева,
представляваща недължимо платена сума по договора за паричен заем № *** от 15.06.2022 г.
под формата на договорна (възнаградителна) лихва, а ответникът [фирма] сумата от 50 лева,
представляваща недължимо платена сума по договора за предоставяне на поръчителство №
*** от 15.06.2022 г. под формата на възнаграждение за поръчителство, ведно със законната
лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба –
21.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез
пълномощника си юрк. Кънева, оспорва предявените искове като неоснователни. Конкретно
се поддържа, че лихвеният процент по договора е фиксиран и годишен, един и същи за
2
целия срок на договора, и е ясно посочен в последния като 35 %, с което е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Допълва, че от страна на кредитора на са определени
допълнителни условия за прилагане на лихвения процент, различни от установените в § 1, т.
4 от ДР на ЗПК. Оспорва като неоснователно твърдението на ищцата за недействителност на
договора поради допуснато противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В случая, договор за заем
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, както и взетите предвид допускания при определянето му. В клаузата на чл. 2,
т. 7 от процесния договор е посочена общата сума, подлежаща на връщане от
кредитополучателя и възлизаща на 1 096,81 лева, включваща главница, определена съгласно
§1, т. 3 ДР на ЗПК и договорна лихва, изчислена при прилагане на годишния фиксиран
лихвен процент от 35 %. Последният не противоречи на добрите нрави, като
възнаградителната лихва представлява цената за предоставяната от кредитора услуга –
ползването на парични средства. Спазено е единственото ограничение, предвидено в чл. 19,
ал. 4 ЗПК, тъй като ГПР по договора се равнява на 41,74 %, като при изчислението му е взет
предвид размерът на фиксирания ГЛП, като един от елементите при определянето му.
Ответникът [фирма] оспорва договорът за паричен заем да е недействителен поради наличие
на неравноправни клаузи по чл. 143 ЗЗП. Счита, че последното е обусловено от
кумулативното наличие както на клауза, която да е неравнопоставена, така и същата да не е
индивидуално уговорена между страните. В настоящия случай договорът за паричен заем е
сключен по искане, направено от кредитополучателя, същият се е запознал с
преддоговорната информация, попълнил е въпросник за кандидатстване, въз основа на което
са договорени клаузите, което обуславя извод, че на ищцата е дадена възможност да влияе
върху съдържанието им. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на
предявения срещу него иск и за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор и от ответника
„Файненшъл България“ ООД, чрез пълномощника си ст. юрк. К., с който същият оспорва
предявените искове като неоснователни. Поддържа, че процесният договор за предоставяне
на поръчителство е действителен и отговаря на приложимите законови изисквания. Оспорва
твърденията на ищцата, че договорът е нищожен като лишен от основание, тъй като със
сключването му кредитополучателят цели да изпълни договорното си задължение,
произтичащо от договора за паричен заем с [фирма], а ответникът – като финансова
институция с предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие – да
получи възнаграждение за предоставената услуга – гарантиране изпълнението на всички
парични задължения на потребителя, възникнали от договора за паричен заем. Оспорва
договорът за предоставяне на поръчителство да накърнява добрите нрави, като се позовава
на принципа на свободно договаряне, следващ от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Наред с това
твърди, че не е налице нееквивалентност на престациите на страните, тъй като с процесния
договор ответното дружество е поело задължение да отговаря за всички последици от
неизпълнението на главното задължение, в т.ч. и за разноските, поради което престациите не
са нееквивалентни. Счита клаузите на договора за достатъчно ясно формулирани и
потребителят за осведомен, като същият е имал възможност да прецени икономическите
последици от сключване на договора, предвид и това, че последният влиза в сила само при
непредставяне от заемателя на обезпечение пред кредитора. Ответникът излага доводи, че в
полза на дружеството се следва уговореното възнаграждение за предоставяне на
поръчителство дори и при извод за недействителност на основния договор, предвид
продължаващото съществуване на главния дълг, формиран от чистата стойност на кредита.
В заключение се посочва, че „Файненшъл България“ ООД е финансова институция,
търговско дружество с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по
занятие, при което както дейността му, така и сключваните от него договори, се
3
регламентиран от ТЗ, а не от ЗПК и не противоречат на закона и на добрите нрави. С тези
доводи отправя искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба този, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне.
Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при начална липса
на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице както в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, така и при предаване и без наличието на някакво правоотношение
между даващия и получаващия, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г. на Пленум на
ВС – по някои въпроси за неоснователното обогатяване.
Липсата на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД означава
първоначална, неосъществена или настъпила впоследствие, но с обратна сила, липса на
валидно правоотношение между лицето, дало имуществена облага и получателя на същата.
Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго, е налице във всички случаи, когато отсъства годен юридически факт
за получаването на определена имуществена облага.
Посочената законова хипотеза, регламентираща един от съставите на неоснователно
обогатяване, е налице когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, а също така и в случаите, при които ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът установи, че това основание е
нищожно, като и в двете хипотези даденото е без правно основание.
С оглед изложеното, възникването в полза на ищцата на процесните вземания, е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, осъществяването
на твърдяното имуществено разместване чрез реалното заплащане, съответно получаване от
ответните дружества на претендираните суми, при установяване на което в тежест на
ответната страна е да докаже наличието на основание за получаване и последващо
задържане на сумите, в частност чрез установяване валидността на съответния договор –
съответствието му с приложимите императивни законови разпоредби и с добрите нрави.
С оглед съвпадащите твърдения на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 14.03.2024 г. и обявен
за окончателен такъв като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че между ищцата А. В. З., в качеството й на кредитополучател и ответника
[фирма], в качеството му на кредитор, е сключен договор за паричен заем № *** от
15.06.2022 г. за предоставяне в полза на З. на паричен заем, изпълнението на задълженията
по който са били обезпечени с поръчителство по силата на договор за предоставяне на
поръчителство № *** от 15.06.2022 г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл
България“ ООД, както и уговарянето в полза на това дружество на възнаграждение в общ
размер от 332,97 лева, което да бъде заплатено разсрочено – чрез включването му в
съответната вноска по договора за паричен заем.
Последните факти се установяват и от представените и приети като писмени
4
доказателства по делото заверени преписи от договор за паричен заем № *** от 15.06.2022 г.
и договор за предоставяне на гаранция № *** от 15.06.2022 г., данните от които
свидетелстват за сключването на 15.06.2022 г. на договор за паричен заем между ищцата А.
В. З., в качеството й на заемател и третото за процеса лице [фирма], в качеството му на
заемодател, за предоставяне на потребителски заем по продукт „E.M.“ в размер на сумата от
800 лева, която ищецът се е задължил да върне в срок от 22 седмици, чрез 11 двуседмични
погасителни вноски, всяка от които в размер на 78,73 лева с падежи, съответно на:
01.07.2022 г., 15.07.2022 г., 29.07.2022 г., 12.08.2022 г., 26.08.2022 г., 09.09.2022 г., 23.09.2022
г., 07.10.2022 г., 21.10.2022 г., 04.11.2022 г. и на 18.11.2022 г., при фиксиран годишен лихвен
процент в размер от 35 % и обща сума, подлежаща на връщане в размер от 866,03 лева.
Съгласно клаузата на т. 7 от договора за заем последната включва размера на заемната сума
и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора. В клаузата на т. 8 е
предвидено, че годишният процент на разходите на заема се равнява на 40,52 %, като при
изчислението му са взети предвид следните допускания: валидност на договора за
посочения в него срок, точно и срочно изпълнение на задълженията от всяка от
договарящите страни, при което няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за
забава и неустойки за неизпълнение, както и други разходи, извън посочените в договора.
Установява се, че съгласно клаузата чл. 3, ал. 1 от договора с подписването му страните се
съглА.ват да рефинансират текущ заем на заемателя по договор за паричен заем № *** чрез
пълно погА.ване на задълженията по него в размер от 547,50 лева, която се прихваща от
заеманата сума, а остатъкът се изплаща от заемодателя, като договорът има характера на
разписка за получаването й. В клаузата на чл. 4, ал. 1 е уговорено, че заемателят се
задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор, да
предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1). две физически лица –
поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лева; да работи на безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с
[фирма]; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има –
кредитната му история в ЦКР към БНБ за период от една година назад да е със статут не по-
лош от „редовен“, да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2). банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 525,36 лева със срок на валидност – 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3). одобрено от
заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Установява се, че на същата дата 15.06.2022 г. между А. В. З., в качеството й на
потребител и ответника [фирма], в качеството му на гарант, е сключен договор за
предоставяне на гаранция № ***, по силата на който гарантът се задължава да издаде
гаранция за плащане в полза на [фирма], с наредител – потребителя, с цел гарантиране
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за
паричен заем № *** от 15.06.2022 г., както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както
следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 800 лева; задължение за
плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в
случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и
адвокатски хонорари. В договора е отразено, че гаранцията се издава в срок от 3 дни от
подписването му и в случай на неизпълнение от страна на потребителя на задължението му
по договора за паричен заем за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство
от две физически лица или банкова гаранция. Съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за
предоставяне на гаранция, за поемане на описаните по-горе задължения, потребителят
дължи възнаграждение на гаранта в размер на сумата от 332,92 лева, платимо разсрочено на
5
вноски, всяка от които в размер от по 30,27 лева с падежи, съответно на: 01.07.2022 г.,
15.07.2022 г., 29.07.2022 г., 12.08.2022 г., 26.08.2022 г., 09.09.2022 г., 23.09.2022 г., 07.10.2022
г., 21.10.2022 г., 04.11.2022 г. и на 18.11.2022 г., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят
заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане
на задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 [фирма] е
овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане
на възнаграждение по договора за гаранция. Изяснява се, че в клаузата на чл. 5, ал. 1 от
договора за предоставяне на гаранция е предвидено правото на гаранта да поиска от
потребителя възстановяване на платените задължения по договора за паричен заем, заедно
със законна лихва за забава върху платената сума, считано от момента на уведомяване на
потребителя. Съгласно клаузата на чл. 15 договорът за предоставяне на гаранция обвързва
страните до по-късната дата измежду: датата на погА.ване на всички задължения на
потребителя по договора за паричен заем или датата на погА.ване на всички задължения по
настоящия договор.
Както вече беше изяснено, процесният договор за паричен заем № *** от 15.06.2022
г. има за предмет предоставяне в полза на заемателя на заемна сума под формата на
потребителски заем, а договорът за предоставяне на гаранция № *** от 15.06.2022 г. е
сключен за обезпечаване изпълнението от страна на потребителя – ищцата А. З., в
качеството й на заемател, на задълженията й към [фирма], възникнали от договора за
паричен заем във връзка с поетото задължение с клаузата на чл. 4 за предоставяне в полза на
заемодателя на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора за заем.
Доколкото страна, в качеството си на потребител и съответно на заемател, по
процесните двустранни сделки е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е
действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид нейния
предмет, съдът намира, че в случая договорната обвързаност между страните попада в
обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (Обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в
сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същите са приложими специалните изисквания към
съдържанието на договора, а наред с това и специалната защита на потребителя,
регламентирана в Закона за защита на потребителите (обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в
сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, за наличието на които съдът следи служебно.
Изясни се, че страните не оспорват сключването на двата договора и тяхното
съдържание, като основният спорен по делото въпрос е относно валидността на договорите,
предвид наведените от ищцата доводи за недействителността им.
Макар двата договора формално да представляват самостоятелни двустранни сделки,
то същите следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за
гаранция на заемателя с одобрено от заемодателя юридическо лице – гарант, сключването на
договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор за кредит, както и с
изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция, ведно с
основното задължение по кредита, чрез погасителни вноски с напълно идентични падежи.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1
6
ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя – всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия – арг. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Последицата, свързана с
неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В настоящия случай, в договора за паричен заем е посочено, че ГПР възлиза на 40,52
%, като са описани и взетите предвид допускания при определянето му, с което формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
такъв, следващ от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и равняващ се на пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в лева.
Съдът, при анализ на клаузите на договорите, достига до извод, че така посоченият
размер на ГПР не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита и конкретно възнаграждението по чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на
гаранция, сключен между заемателя – потребител А. З. и дружеството – гарант [фирма].
Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Изясни се, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на
поръчителство, заемодателят [фирма] е овластен да приема вместо гаранта
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Наред с това, при служебно
извършване на справка от публично достъпния ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен
собственик на капитала на ответното дружество [фирма], е именно [фирма], като двете
дружества са с един адрес на управление. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Същевременно, плащането на
възнаграждението за гаранция не е отразено като разход при формирането на оповестения
ГПР – 40,52 %. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на
чл. 19, ал. 1 ЗПК. При вземане предвид размера на възнаграждението за предоставяне на
гаранция като несъмнен разход действителният ГПР би бил значително завишен.
С оглед изложеното, съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за
обезпечаване на вземанията на [фирма] по процесния договор за потребителски заем,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в т.
см. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. дело № 7108/2021 г., Решение № 260628
от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. дело № 06/2021 г. и др.).
7
Ето защо, макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, то вписаните компоненти при формирането му не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. Като не е оповестил действителен ГПР в
договора за кредит заемодателят е нарушил изискванията на закона, което обосновава извод
за недействителност на договора за заем на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г.
по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от
10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Същевременно, както вече беше изяснено, договорът за паричен заем, сключен
между потребителя и [фирма] и договорът за предоставяне на гаранция, сключен между
потребителя и [фирма], се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на
договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за предоставяне
на гаранция, поради естеството на правоотношенията (в т. см. Решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в. гр. дело № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022
г. на СГС по в. гр. дело № 06/2021 г. и др.).
В допълнение съдът намира за необходимо да отбележи, че в настоящия случай
уговорената между заемателя и заемодателя по договора за паричен заем от 15.06.2022 г.
клауза на чл. 4, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение по договора за
потребителски паричен заем, в т.ч. чрез поръчителство от дружество – гарант, извършващо
гаранционни сделки, от одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 3 дни от
сключване на договора, което по арг. от чл. 4 от договора е неотменимо задължение за
заемателя, съответно клаузата на чл. 4 от пряко свързания с договора за потребителски
паричен заем договор за предоставяне на гаранция от същата дата 15.06.2022 г.,
предвиждаща задължение за потребителя да заплати възнаграждение за гаранта в размер на
сумата от 332,97 лева (чрез 11 двуседмични вноски в размер от по 30,27 лева), срещу
задължението на дружеството гарант да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя-
длъжник за изпълнение на всички задължения по договора за паричен заем, е неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Така уговорената клауза представлява уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
В случая е уговорено възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да
се дължи независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално
неизпълнение от страна на длъжника или не, като размерът на възнаграждението от 332,97
лева се равнява на повече от 1/3 част от предоставената в заем парична сума в общ размер от
800 лева. Същевременно, съгласно клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора за гаранция [фирма]
има правото да поиска от потребителя А. З., при изпълнение вместо него на задълженията
по договора за паричен заем, възстановяване на платените суми, заедно със законната лихва
върху тях и направените разноски, въпреки заплащането на възнаграждението от 332,97
лева. Ето защо, съдът намира, че уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-гарант, поради което
тази клауза е неравноправна. Доколкото същата е част от същественото съдържание на
договора, то недействителността й рефлектира върху валидността на целия договор за
предоставяне на гаранция.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
8
дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид установената по делото недействителност на процесните договори, то
заплатените от ищцата А. З. суми по договора за заем, извън тези, отнесени за погА.ване на
главница и по договора за предоставяне на гаранция като възнаграждението на ответното
дружество, в качеството му на гарант, се явяват дадени при липсата на основание за това,
поради което [фирма], респ. [фирма] дължи връщането им на насрещната страна –
потребител.
Конкретният размер на вземанията не е спорен между страните, като с протоколно
определение от 22.04.2024 г., с оглед изричните твърдения на ответниците, обективирани в
депозирани по делото писмени молби, за реално получаване на сумите, предмет на исковите
претенции, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени и обстоятелствата, че
ищцата е заплатила в полза на съответния ответник, респ., че всяко от ответните дружества е
получило процесните суми, съответно 20 лева като договорна лихва по договора за паричен
заем, респ. 50 лева, като възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция.
Следователно, предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явяват доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от присъждане на главниците, върху същите се следва и
поисканата от ищцата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 21.09.2023 г. до окончателното им изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски
има само ищцата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същата следва да бъде
присъдена сумата от общо 100 лева, представляваща сторени по делото разноски за
държавна такса, от която всеки ответник дължи по ½ част или сумата от по 50 лева. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв в полза на процесуалния
представител на ищцата – адв. М. М. следва да бъде присъдена сумата от общо 480 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за оказаната безплатна адвокатска
защита по делото, при съобразяване с отразеното в представения по делото договор за
правна защита и съдействие (л. 55 от делото) представителство на ищцата от пълномощника
й безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – като на материално затруднено лице,
както и удостоверение от 11.04.2023 г. за регистрация по ДДС (л. 57 от делото). При
определяне на конкретния размер на последното съдът съобрази идентичния предмет на
предявените две осъдителни претенции, конкретната фактическа и правна сложност на
делото, обусловена от сходния предмет на доказване по два иска, липсата на други
доказателствени искания, извън тези в исковата молба и приключване на делото в рамките
на едно открито съдебно заседание, както и конкретните действия на процесуалния
представител на ищцата, изразяващи се в депозиране на искова и уточнителна молба, и
такава по хода на делото, без представителство в о.с.з. Всеки от ответниците следва да бъде
осъден да заплати по ½ част от сумата или по 240 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на А. В. З., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД сумата от 20 лева, представляваща недължимо платена сума – въз основа на
9
недействителен договор за паричен заем №*** от 15.06.2022 г. под формата на договорна
(възнаградителна) лихва, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 21.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на А. В. З., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД сумата от 50 лева, представляваща недължимо платена сума – въз основа на
недействителен договор за предоставяне на гаранция №*** от 15.06.2022 г. под формата на
възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 21.09.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на А. В. З., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 50 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на А. В. З., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 50 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на адвокат М. В. М. от АК – П., със служебен адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 240 лева с вкл. ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищцата в
настоящото производство.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на адвокат М. В. М. от АК – П., със служебен адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 240 лева с вкл. ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищцата в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10