Решение по дело №355/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№  260                       01.07.2019 година                гр. Хасково

 

В    ИМЕТО     НА      НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО   гражданско отделение,  трети въззивен състав

на  …….…деветнадесети юни………….… две хиляди и деветнадесета година                                          

в публично съдебно  заседание   в следния   състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ :    АННА П.

                                                                                     ЙОНКО ГЕОРГИЕВ  

 

С участието на секретаря…….Р** Т***………..……………………….

И прокурора …………………………………………………………………..……

като разгледа докладваното  от …….съдия П.…..……..………………….

Въззивно гражданско дело …………….№  355 по описа за 2019 година…..…,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

             С Решение № 181/18.03.2019 година, постановено по гр.д. № 1688/2018 година по описа на РС-Хасково, районният съд е уважил предявения от В.В.Р. срещу Г.Х.Й. иск с правно основание чл. 109 от ЗС. Осъдил е Г.Й. да премахне 0,30м от стрехата на собствената ѝ сграда с идентификатор № 77195.519.153.2 по действащата кадастрална карта на град Хасково по цялата ѝ дължина, която стреха навлиза в собствения на В.В.Р. поземлен имот с идентификатор 77195.519.151 по действащата кадастрална карта на град Хасково. С оглед изхода на делото, направените от ищцата Р. деловодни разноски са възложени на ответницата Й..

           Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Г.Х.Й., която го обжалва чрез упълномощения си адвокат И.П. от ХАК. Въвеждат се доводите за необоснованост на съдебния акт. Въззивницата счита, че районният съд не е установил релевантната фактическа обстановка и не е изяснил в нужната степен – какви са действителните очертания на съществуващите в имота на въззивницата сгради и каква част от стрехата на тези сгради съществува към момента на приключване на съдебното дирене. Прави искане за отмяна на постановеното от РС-Хасково и за отхвърляне на иска. Претендира деловодни разноски за двете инстанции. В с.е. пред ХОС въззивницата се представлява от адв. П., който  твърди, че спорът касае само имот под номер 2 на актуалната кадастралната скица. Счита, че събраните по делото доказателства установяват, че стрехата на този имот вече е разрушена, при това от самата ищца, поради което вече не ѝ пречи.

            В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК, въззиваемата В.В.Р. подава отговор на въззивната жалба, чрез упълномощен адвокат М.Х. от ХАК. Оспорва жалбата с довода за неоснователност. Настоява, че събраните по делото доказателства установяват както че ищцата е собственик на процесния имот, така и че ответницата е осъществила посочените в исковата молба неправомерни действия, респективно поддържа създаденото в резултат на такива действия състояние в имота, което ограничава упражняването на правото на собственост от ищцата. Твърди, че и до настоящия момент стрехата съществува и пречи на ищцата да осъществи строителство в имота ѝ съобразно надлежно издадени строителни книжа. В с.з. пред ХОС въззиваемата се представлява от адвокат Х., който поддържа отговора. Настоява, че и до настоящия момент не е премахната не само стрехата на имот, означен под номер 1 на скица от 04.10.2018 година, но и тази на имот номер две. Прави искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт и присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите и исканията на страните, констатира следното:

         Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

  По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран като такъв с правно основание чл. 109 ЗС, а произнасянето на РС-Хасково съответства на заявените за разглеждане претенции.

При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът обосновано е отговорил на всички направени от ответниците възражения. Обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и не е допуснал сочените от въззивника нарушения. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което правилно го е уважил. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Възприема се и изложената от РС-Хасково фактическа обстановка, поради което ХОС се придържа към нея. В настоящата инстанция се събраха допълнителни гласни доказателства, но те не само не налагат изводи, различни от тези, до които е достигнал районният съд, но и потвърждават извода за обоснованост и законосъобразност на атакувания съдебен акт.

На първо място: Във въззивното производство въззивницата представя проект за изменение и допълнение на кадастралната карта и кадастралните регистри досежно изменение на очертанията на сгради в ПИ № 77195.519.153 в кадастралната карта на град Хасково (ответниковия имот). Очевидно този проект е одобрен, защото видно от  скица № 15-713349/04.10.2018 година, сграда, отразена в  скица на същия имот № 15-445821/03.07.2018 година под № 2 (изцяло граничеща на юг с имота на ищцата), сега е заснета по различен начин. А именно – в новата скица, с имота на ищцата на юг вече граничат не една а две сгради: сграда № 1, граничеща и с улицата и сграда № 2, граничеща на юг само с имота на ищцата. При съпоставка на скиците, обаче, се установява, че като обем, форма и разположение,  имотите № 1 и № 2 по новата скица, в своята съвкупност, съставляват имот № 2 по старата скица или поне в частта им, граничеща с ПИ на ищцата ид. 77195.519.151. Поради това неоснователно процесуалният представител на въззивницата се домогва, че предметът на жалбата следва да бъде ограничен само до стрехата на сграда № 2 по новата скица. Ясно с исковата си молба ищцата е заявила, че ѝ пречи цялата стреха на постройките, находящи се на имотната граница между нейния и на ответницата имоти. А това са именно сгради № 1 и № 2 по скицата от 04.10.2018 година, в своята съвкупност съставляващи сграда № 2 по скица от 03.07.2018 година. Поради това на обследване подлежи – съществуват ли стрехите и на двете сгради понастоящем и пречат ли на ищцата в пълнота да упражнява правото си на собственост върху ПИ  с идентификатор 77195.519.151.

С оглед на доказателствения материал, събран в първоинстанционното производство и допълнен с гласните доказателства, събрани от въззивния съд, отговорът на тези въпроси е положителен. В тази насока съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Х** М** К* – съсед на страните. Свидетелят твърди, че живее непосредствено срещу имота на ищцата и ответницата и поради това има преки наблюдения върху развитието на строежа в имота на ищцата и ситуацията в имота ѝ като цяло. При последното му посещение на строежа две седмици преди заседанието, свидетелят е влезнал в построения на границата с имота на ответницата гараж на ищцата. Така е установил, че стрехата на сградите на ответницата навлизат в новопостроения гараж. Поради тази причина на мястото на навлизането на стрехата, строителите не са изпълнили необходимата железобетонна конструкция – там продължава да стои отвор към имота на ответницата и от стрехата, при дъжд, водата тече директно в гаража на ищцата. Досежно стрехата в предната ѝ част, а именно – тази на сградата, започваща от улицата, свидетелят обяснява, че тя продължава да съществува в пълния ѝ обем и навлиза в имота на ищцата по начин, пречещ на В.Р. да продължи строителството. Според свидетеля, стрехата ляга директно върху отлятата плоча на строежа на ищцата, находящ се на имотната граница на страните и започващ откъм улицата. Така дадените от свидетеля показания кореспондират с приетите във въззивната инстанция веществени доказателства – снимков материал. Няма основание свидетелят да се счита заинтересоват от изхода на спора, поради което няма основание съдът да не кредитира показанията му. За разлика от него, св. М.Е.П. се явява член на семейството на ответницата (снаха), живее в сградата, построена в ПИ на ответницата и нейните показания следва да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК. Впрочем, свидетелят добросъвестно признава, че стрехата на цялата сграда № 1 по скицата от 04.10.2018 година, продължава да си стои. В тази част показанията ѝ кореспондират с останалите доказателства и следва да бъдат кредитирани. Относно стрехата на сграда № 2 (по скицата от04.10.2018 година) свидетелят очевидно се стреми да омаловажи степента, в която стрехата навлиза в имота на ищцата : стрехата я имало, но не съвсем, тъй като една дъска била вдигната, керемидите били премахнати, греди били частично отрязани. Отчитайки възможната заинтересованост на св. П., съдът дава предимство на показанията на св.  К** и снимковия материал. Поради което приема, че и до приключване на устните състезания в производството пред ХОС стрехите както на сграда № 1, така и на сграда № 2 (по скица от 04.10.2018 година) продължават да съществуват, навлизат в имота на ищцата с около 0,30 м и пречат на В.Р. в пълен обем да упражнява правото си на собственост върху ПИ  77195.519.151, в това число – да осъществи строителство съобразно даденото ѝ строително разрешение на имотната граница с ответницата.

Поради гореизложеното и споделяйки мотивите на първоинстанционния съд, ХОС намира обжалваното решение за правилно – обосновано и законосъобразно, ето защо следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, направеното от въззиваемата искане и представени надлежни писмени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството пред ХОС, сторените от въззиваемата разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззивницата.

Водим от горното, съдът

 

                                      Р е ш и :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 181 от 18.03.2019 година, постановено по гражданско дело № 1688 по описа на РС-Хасково  за 2018 година.

          ОСЪЖДА Г.Х.Й. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, да заплати на В.В.Р. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** офис 1, чрез адв. М.Х., сумата 700 лева – деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от  връчването му на страните.

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                        2.