Определение по адм. дело №893/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Производството по административно дело № 893/2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба от Г. В. П., чрез адв. П. К. от АК – Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000489 от 26.07.2025г. по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, издадена от Началник група към ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично на 08.08.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена на 13.08.2025 г. с изложени доводи за незаконосъобразност и искане за отмяната й.

С особено искане в жалбата се претендира спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Развити са принципни съображения по приложението на чл.60, респ. чл.166, ал.4 от АПК с довод за липсата на мотиви в оспорения административен акт за прилагане на мярката преди влизане в сила на заповедта. Като недостатъци в съдържанието на оспорения акт се изтъкват изложените факти за наличието или липсата на алкохол в кръвта на жалбоподателя към 09:35 ч. на 26.07.2025 г. Жалбоподателят твърди ежедневно да управлява лек автомобил във връзка с трудова дейност, за да осигурява издръжката на семейството си, поради което отнемането на свидетелството му за управление на МПС би нанесло значителна и труднопоправима вреда. С предварителното изпълнение на принудителната мярка са създадени сериозни неудобства за свободното придвижване на П. и семейството му.

Съдът, като взе предвид материалите по делото и съобрази закона, намира следното:

Искането е процесуално допустимо като подадено от активно легитимирано лице с правен интерес – жалбоподателят е адресат на оспорената заповед и срещу него е насочено предварителното й изпълнение, а искането е подадено в срока за обжалване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.

По същество искането по чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК е неоснователно.

Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение по чл.172, ал.6 от ЗДвП на заповед по чл.172, ал.1 от ЗДвП, приложими са общите такива по чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги въздейства негативно върху правната сфера на адресата. Това негативно въздействие подлежи на доказване във всеки конкретен случай в съответствие с основанията, предвидени в закона. Оспорващият, който иска спиране, трябва да посочи конкретните вреди, които незабавното изпълнение би могло да му причини по вид, вероятност от настъпването им, данни от значение за тяхната същественост и поправимост. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изискването е вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от самия административен акт. В тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административния акт, като докаже с допустими доказателствени средства своите твърдения. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

В случая възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди се основава на твърдения за неудобства на жалбоподателя и семейството му в ежедневието и за упражняване на трудови функции.

Касае се до описание на обичайни неудобства от организационен и личен характер. Сочените обстоятелства не са достатъчни да обусловят извод за наличието на законово регламентираните условия и предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК. Към жалбата, в която е инкорпорирано искането за спиране на предварителното изпълнение, не са представени доказателства, от които да се заключи възпрепятстване на жалбоподателя да изпълнява трудовите си задължения поради допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Отсъстват доказателства за упражняваната от П. трудова дейност, нейните конкретни характеристики, както и длъжностни задължения. Няма данни и за семейството на жалбоподателя, за издръжката и придвижването на което предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка се сочи да създава затруднения.

Описаните в особеното искане неудобства в работата и в ежедневието от предварителното изпълнение на приложената заповед за принудителна административна мярка не сочат на възможно настъпване на „значителни и/или трудно поправими вреди” по смисъла на закона, още по-малко твърдените като вреди негативни последици биха могли да бъдат разглеждани като съизмерими на охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси. Изложеното в жалбата не води до извод за вероятност от причиняване на вреда, предвид възможността да се ползват алтернативни начини за придвижване като градски транспорт или таксиметров превоз. Дори да се приеме, че на жалбоподателя и/или семейството му би се причинила вреда от невъзможността му да управлява автомобил, предвид временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС, то тази вреда не е нито значителна, нито труднопоправима.

Ето защо и при липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно доказана вероятност за жалбоподателя да настъпят значителни или трудно поправими вреди или такива, които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се презумират от закона, не може да се приеме съществуването на материалноправно основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Няма обратен аргумент в доводите за липса на мотиви от фактическо или правно естество за допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на невлезлия в сила административен акт. Издалият акта орган не е длъжен нито да обосновава, нито да доказва наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК. Не следва да се обсъждат и съображенията по твърдяната незаконосъобразност на оспорения акт, предвид неотносимостта им за преценка основателността на направеното искане по чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК. Доводите по приложението на чл.60, ал.1 от АПК не държат сметка, че предварителното изпълнение на заповедта произтича от специалната норма на чл.172, ал.6 от ЗДвП, а не от разпореждане на органа за допускане на предварителното изпълнение на акта в хипотезата на чл.60, ал.1 от АПК.

С оглед липсата на представени доказателства, сочещи наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на административния акт и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира направеното искане за спиране изпълнението на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка за неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. В. П., чрез адв. П. К. – АК Стара Загора, с правно основание чл.166, ал.4 от АПК, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000489 от 26.07.2025 г., издадена от Началник група към ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.