№ 1336
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110200152 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. ХР. Н., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №19-4332-017058/05.09.2019г., издадено от Г В Б – ВПД Началник сектор
към Отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на жалбодателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
(един) месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП, а на основание чл.179, ал.2,
пр.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/
лева за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната жалба се коментира наличието на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, изразяващи се в липса на единство по отношение на визираните
нарушения, нарушителя, обстоятелствата, при които са извършени, както и по отношение на
направената правна квалификация като конкретен състав на административно нарушение.
Оспорват се и фактическите констатации с аргумент, че поради отсъствие на констатирани
щети или наранявания, отсъства пътнотранспортно произшествие.Алтернативно се
обсъждат предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28, б.“А“ от ЗАНН, въвеждаща
института на маловажен случай на административно нарушение. Моли се за цялостна
отмяна на атакувания санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и
упълномощеният му процесуален представител – адв. Д С.
Въззиваемата страна ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител,
който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 26.07.2019г., около 07:25 часа, свид. Ев. К. Ив. управлявала лекия си автомобил
„Шкода”, модел „Октавия“, с рег. № СВ ХХХХ НТ, в гр.С, по бул.“Ц Й“. По същото време,
по бул.“Ц Й“, в идентична посока и непосредствено след свид. И. се придвижвала с личния
си лек автомобил „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. №ХХХХ жалбоподателката Л. ХР. Н.. Тя
била придружавана от своя позната.
В района на кръстовището на бул.“Ц Й“ и бул.“В“, регулирано със светофарна
уредба, свид. И. преустановила движението си в изпълнение на излъчвания червен
светлинен сигнал. Жалбоподателката обаче не успяла да спре своевременно, в резултат на
което управляваното от нея превозно средство се ударило с предната си броня в задната
броня на автомобила на свид. И.. Двамата водачи преустановили движението си и слезли, за
да огледат щетите. Когато разбрала, че И. възнамерява да търси съдействие от органите на
МВР обаче жалбоподателката се качила обратно впревозното си средство, привела го в
движение и се отдалечила от мястото.
Свид. И. запаметила регистрационния номер на нарушителката и веднага подала
сигнал за настъпилиия пътен инцидент по телефон за спешни повиквания 112, като
изместила автомобила си от пътя.
Известен период от време по- късно на място пристигнал полицейски екип в състав –
свидетеля Б. В. К. и неговия колега – Б Н З.. В присъствието на собственика на ударения от
неизвестния към този момент водач автомобил те извършили оглед и констатиралиповреди
по задната му броня, съставили протокол за пътно-транспортно произшествие (ПТП) и
скица. На свид. И. била представена за попълване декларация, в която тя описала
обстоятелствата по настъпилото пътно произшествие. Посочила номера и модела на
превозното средство на напусналия участник в ПТП. От извършена справка в базата данни,
поддържана от ОПП – СДВР, като собственик на превозното средство била установена
именно жалбоподателката, която била призована да се яви в сградата на ОПП - СДВР.
На 26.08.2019г. нарушителят Н. се явила пред органите на ОПП – СДВР. Попълнила
декларация, в която признала, че тя е управлявала лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег.
№ХХХХ, като описала лаконично обстоятелствата около инцидента. Споделила за
възникналата пътна ситуация с другия водач, но категорично отрекла да е напуснала
местопроизшествието умишлено, изтъквайки наличието на причинени от удара щети
единствено по своя автомобил, както и отсъствието на претенции, предявени в тази насока
от другия водач.
На същата дата 26.08.2019г. Ант. Сп. Ст. - служител от ОПП – СДВР, съставил
АУАН по докладната записка и протокол за ПТП № 1717788/26.07.2019г., изготвени от
колегите му – К. и З., срещу Л.Н. за това, че на 26.07.2019г., в гр. София е управлявала лекия
си автомобил и поради неспазена дистанция с придвижващото се пред нея превозно
средство „Шкода Октавия“ е реализирала ПТП в него, след което „не изпълнява
задълженията си като участник в ПТП”. Изрично било отразено, че АУАН е съставен по
данни от образуваната преписка и сведенията, снети от страните. В АУАН са посочени за
нарушени разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т.3, б.“В“ от ЗДвП и чл.23, ал. 1 от ЗДвП. Актът
бил съставен в присъствието на нарушителя и двама свидетели и след подписването му, бил
връчен на Н.. В съответната графа жалбоподателката не вписала възражения. Такива в
писмена форма не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, на 05.09.2019г. ВПД Началник сектор на ОПП -
2
СДВР издал и атакуваното НП № 19-4332-017058, с което при възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта и допълненията досежно нарушението по чл.123, ал.1, че
водачът „при наличието на разногласия относно обстоятелствата на ПТП го напуска, не
уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й”, на Н. – въззивник, на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП й била наложена „глоба“ в размер на 100,0 /сто/ лева за
неизпълнено правно задължение чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП, както и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, а на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП – „Глоба“ в
размер на 200,00 лева за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните по делото свидетели С., З., К. и И., както и в писмените доказателства по
делото: декларации от водача И. и жалбоподателката, докладна записка от К., протокол за
ПТП № 1717788/26.07.2019г., справка – картон на водача Н., Заповеди № 8121з –
9034/02.05.2019г. и №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, писмен
отговори от СДВР, вх.№13374/25.01.2022г. по описа на СРС, писмен отговор от Столична
община, вх.№26897/14.02.2022г., приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК, вр.чл.84 от
ЗАНН.
Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите С., З. и К., като ги
намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за изготвяне на
протокола за ПТП, приложената към него скица и последващото съставяне на АУАН.
Свидетелите З. и К. са категорични, че за изготвяне на първоначалните документи са се
водили по информацията, предоставена им от установения на място водач И., която е
споделила пред тях механизма на реализираното ПТП. От своя страна С. е следвал
съдържанието на представените на вниманието му материали от образуваната по повод
пътния инцидент преписка пред органите на ОПП – СДВР, като е съобразил и сведенията,
събрани от двамата водачи. Пропуските и липсата на спомени, заявени в показанията на
посочените свидетели съдът отдава на изминалия период от време и естеството на тяхната
работа (почти ежедневното обследване на множество нарушения, попълването на
документация и т. н.). Същите не са от естество да препятстват изясняването на фактите
относно реда за съставяне на АУАН, ползваните в тази насока документи, процедурата по
установяване на виновния водач и извършеното от него пред контролния орган деклариране
на относими обстоятелства. Свидетелите З. и К., макар и неочевидци на настъпилото ПТП,
са се отзовали на подадения сигнал и са различили следи от реализирания пътен инцидент
върху останалия на място лек автомобил, видно от описаните в протокола за ПТП щети,
причинени по неговата задна броня. Последните са били в корелация и със сведенията от
свид.И. – останал на място водач, споделени пред полицейските органи в рамките на
проведената беседа с оглед установяване причините за настъпване на ПТП.
Така изложените обстоятелства напълно се припокриват и със заявеното от
разпитания в съдебно заседание втори участник в пътния инцидент – свид. И., която
подчертава, че пътната ситуация е била предизвикана от водача Н., несъобразила
необходимата дистанция на превозното си средство от движещото се пред него и така
причинила настъпването на удар в него. Доколкото И. се явява и пряко заинтересована
страна във възникналата ситуация, съдът подхожда критично към заявеното от нея, като го
съпоставя с останалия доказателствен материал. Според нея ударът между двете моторни
превозни средства е настъпил мигновено, като другият водач, след като първоначално е
спрял, за да установи наличието на евентуално причинени щети, е решил да продължи
движението си и се е оттеглил, провокиран от инициативата на И. да потърси съдействие от
органите на МВР. В така пресъздадените лични възприятия с твърдение за достоверност,
съдът не открива противоречия със заявените пред контролните органи и в попълнените и
от двамата водачи декларации факти. В последните е изложена идентична обстановка,
поради което съдът намира показанията за непредубедени, предадени с присъщата на
3
съхранен спомен логична последователност, поради което ги кредитира с доверие.
Единственото отклонение от изложената фактология се открива в твърдението на Л.Н.,
вписано в нейните сведения, че причина за оттеглянето й се явява наличието на щети
единствено по нейния автомобил и отсъствието на претенции у другия водач. Така
споделени обаче писмените изявления съдът приема за опровергани от отговора на „БУЛ
ИНС“АД, видно от който обезщетение за щети е изплатено на собственика на другия
автомобил – свид. И., кореспондиращо и с факта на ангажиране намесата на органите на
ОПП – СДВР именно от свид. И.. При формиране на вътрешното си убеждение по фактите
съдът използва разказа на свид. И., доколкото с показанията й събитията от процесната дата
са пресъздадени устойчиво и с присъщата на утвърден спомен логична последователност,
което обстоятелство затвърждава тяхната убедителност и е индиция за проявената
добросъвестност от нейна страна. Тя възпроизвежда лично възприети обстоятелства, като
техният синхрон и непротиворечивост на изложението, съпоставено с останалия
доказателствен материал, дава основание на съда да приеме, че така предоставената
информация не е фрагментарна и не указва изопачаване. В този смисъл съдът кредитира с
доверие показанията на разпитаното лице и ги поставя в основата на своите изводи по
съществото на делото.
За изясняване на обстоятелствата по случая способстват и приобщените в хода на
проверката документи – протокол за ПТП, скица, декларации, изхождащи от участниците в
ПТП и докладна записка, доколкото, както изрично бе подчертано и от свид. К. и свид. З.,
същите са изготвяни въз основа споделеното от останалия на място участник в ПТП. В този
смисъл, представените по делото писмени доказателства отразяват проверката, като
предпроцесуална дейност, предхождаща съставянето на АУАН и предоставят яснота
относно обстоятелствата по делото, в частност заложените в тях констатации.
Съставът на първата инстанция се доверява и на другите приобщените писмени
доказателства- отговори от СДВР, Столична община и „БУЛ ИНС“АД, справка – картон на
водача Н., както и заповеди на министъра на вътрешните работи, които са събрани по
надлежния процесуален ред, допълват приобщените гласни такива и се намират с тях в
хармонично единство, поради което и не се налага подробното им обсъждане (по арг. от
чл.305, ал.3 от НПК), като установяват безпротиворечиво обстоятелствата по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ.
издали двата документа.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен срок от извършване на
4
нарушението, респективно – 3 месеца от откриване на нарушителя. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е издадено в 6 – месечния срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
По нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП.
Съставът на настоящата инстанция намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на нарушителя да разбере фактическите
параметри на предявената му отговорност за нарушение на нормата на чл.123, ал.1, т.3,
б.“В“ от ЗДвП.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ
елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество,
от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност. Чрез съставения акт
се сезира оторизираният административно - наказващ орган със съответния
административно- наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се
внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен
вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление простъпката, вменена във вина на нарушителя и за която той е
санкциониран, да бъде описана точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посоченото като накърнено правило от съответния
нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното като
нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Съставеният в конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не
отговарят на императивните изисквания на разпоредбата на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, доколкото описанието на приетите за реализирани от жалбоподателя нарушения,
респ. обстоятелствата, при които те са извършени, не са формулирани изчерпателно и ясно в
достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и
адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се
насочва административнонаказателната принуда.
АУАН и НП не съдържат част от обективните признаци на състава на описаното в
тях нарушение, предявено на жалбоподателя с правна квалификация по чл.123, ал.1, т.3,
б.”В” от ЗДвП. Съгласно посочения текст водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомят
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието и да изпълнят дадените им указания. Прецизният прочит
на акта обаче показва, че словесното описание на фактите е изключително фрагментарно и
непълно. При неговата формулировка актосъставителят се е задоволил да посочи
единствено, че водачът „не изпълнява задълженията си като участник в ПТП“. Не се
откриват ясно ангажирани твърдения за настъпили имуществени вреди, нито липсващо
съгласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него.
Отсъства и пояснение, Н. да е напуснала мястото на инцидента, ведно с неспазване на
изискването да се уведомят органите на МВР и да се изпълняват техните указания.
Коментираните елементи задължително следва да фигурират изначално в акта за
установяване на административно нарушение, тъй като носят информация за фактите,
обуславящи съставомерността на деянието и участието на нарушителя в осъществяването
му. Липсата им е довела до съществено процесуално нарушение, доколкото не предпоставя
5
условия за пълноценно и ефективно упражняване правото на защита на привлеченото към
отговорност лице.
Отсъствието на признаци от състава на нарушението е направен опит частично да
бъде санирано с наказателното постановление, в което вече се открива твърдението за
възникнали разногласия относно обстоятелствата по ПТП, въвеждат се непредявени до
момента фактически обстоятелства, свързани с проявната форма на нарушението -
напускането на мястото, отсъствието на уведомяване и неизпълнение на указанията на
компетентните органи. Изброяването обаче е формално, като по същество е преписан, при
това частично, текстът на закона. Отново не се открива конкретика относно наличието или
липсата на материални щети – конститутивен елемент на така изведения състав на
нарушението. Единствено своевременното изпълването на признаците на нормата, посочена
като нарушена, с конкретни факти от действителността, които са намерили проявление,
може да удовлетвори изискването за пълнота на обвинителната теза и да позволи на
нарушителя да се ориентира в параметрите на предявената му отговорност. Да се
предполага волята на наказващия орган или същата да се допълва чрез собствен прочит на
доказателствата, респ. препратка към тях, е недопустимо в наказателно по своя характер
производство, включително и поради отсъствието на легално разрешение в този смисъл.
Същевременно, предявяването едва с наказателното постановление на нови обстоятелства,
които не са вписани в АУАН и засягат признаци от фактическия състав на нарушението,
доколкото по същество представлява изменение на обвинението, ограничава правото на
защита, възникващо още към момента на иницииране на производството и изискващо
знание, срещу какви твърдения следва да се защитава нарушителят. Обективираните в
АУАН и НП обстоятелства на нарушението, лаконичното и неизчерпателно отразяване на
съществените му признаци не само не кореспондира с чл.123, ал.1, т.3, б.”В” от ЗДвП, но и
задълбочава неяснотата коя измежду множеството хипотези, установени с алинеите и
точките на нормата на чл.123 от ЗДвП се визира.
Изложените по- горе пороци накърняват изискванията на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. В настоящото производство не се допуска тълкуване или допълване на
възведеното обвинение въз основа приобщения по делото доказателствен материал.
Невъзможно е и изменение на „административното обвинение”, доколкото съдът не
разполага с подобни правомощия. Описаните пропуски в дейността по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника, са предпоставили условия за
непълноценно и неефективно упражняване на правото му на защита. Отсъствието на важни
признаци от фактическия състав на нарушението в АУАН и НП води до неопределеност на
предмета на доказване и невъзможност за проверка наличието на материално правните
предпоставки за налагане на наказание. В производството, на основание чл.63 от ЗАНН,
въззивният съд може да потвърди или да измени наказателното постановление, но не и да
внася промени в правната квалификация и във фактите, които я обосновават.
Така съставеният незаконосъобразен акт не би могъл да констатира вмененото
нарушение, да повдигне обвинение за неговото извършване и не на последно място да
сезира валидно административнонаказващия орган, поради което и се разкриват основания
за отмяна на атакуваното наказателно постановление в обсъжданата му част.
Въпреки изложените аргументи, с които обосновава процесуалната
незаконосъобразност на издадения санкционен акт в частта относно нарушението на чл.123,
ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП и наличието на формални предпоставки за неговата отмяна, с оглед
пълнота на изложението съдът намира, че следва да изложи и кратки мотиви относно
приложението на материалния закон, оспорен от жалбоподателя с оглед възведените в
жалбата му фактически твърдения. В тази насока и въз основа на събраните доказателства –
основно кредитираните гласни доказателствени средства, съдът намира, че по делото е
установено, че на посочената дата в гр. С на упоменатото място жалбоподателят Н. е
6
реализирала ПТП с превозното средство на свид. И.. В резултат са настъпили повреди по
л.а. „Шкода”, управляван от последната. Въпреки разногласието между двамата водачи
относно вината, Н. е напуснала местопроизшествието, без да изчака пристигането на
органите на МВР с оглед правилното установяване на фактите. Наличието обаче на
допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по установяване и
санкциониране на проявата на жалбоподателката препятства ангажирането на отговорността
на виновния водач.
По нарушението на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
По повод нарушението на чл.23, ал.1 от ЗДвП, съдът констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл.
57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното наказателно
постановление. Лаконичният изказ и възпроизвеждането на основни елементи от състава на
вмененото нарушение не поставя привлеченото към отговорност лице в неблагоприятно
положение и не отнема възможността му да разбере, за какво е обвинено. Ангажирани са
твърдения относно извършеното управление на МПС, отсъствието на съобразено
достатъчно разстояние с движещия се отпред автомобил, изискуемо съгласно чл.23, ал.1 от
ЗДвП, както и настъпилия резултат от несъобразяване на дистанцията, а именно причинено
пътнотранспортно произшествие. Дефиницията на последното понятие е установена в §6,
т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, като не е необходимо нейното
възпроизвеждане в диспозитива на акта, за да се обсъжда съобразяване повелята на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсата на индивидуализация в актовете, касаеща вида на причинените
вреди (нараняване на хора, материалните щети и пр.) не води до незаконосъобразност на
процедурата по ангажиране отговорността, тъй като има отношение единствено към
въпроса за обезщетяването на засегнатото лице. Обсъждането на обезщетението в
производството по ЗАНН е възможно само при подадено искане от пострадалия, каквото в
конкретния случай липсва. (в този смисъл Р №3796/10.06.2021г. на АССГ, ХVII касационен
състав, по к.а.н.д.№514/2021г.). Обстоятелствата по нарушението са отразени в степен
достатъчна да удовлетвори изискванията за пълнота на обвинителната теза и упражняване
реципрочното й право на защита. В този смисъл и неоснователни са доводите на
жалбоподателя за допуснати процесуални пороци в санкционния акт досежно описанието на
нарушението по чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление в тази му част на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Н. е ангажирана на
основание чл. 179, ал. 2, предл.2 от ЗДвП й е наложено наказание "Глоба" в размер на 200,00
/двеста/ лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Правилно така очертаната деятелност е
квалифицирана като административно нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП, в която разпоредба е
ситуирано правно задължение за всеки водач на пътно превозно средство да се придържа
към такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
По делото е установено по несъмнен начин, че на 26.07.2019г., в гр. София, на
указаното в актовете място жалбоподателят Н. управлява л.а. марка "Хонда", модел
„Сивик“, с рег. № СВ 6546 АС и поради недостатъчно разстояние /дистанция/ реализира
ПТП с намаляващия скоростта и предприемащ спиране пред нея л.а. марка "Шкода", с рег.
№ СВ ХХХХ НТ. В тази насока са показанията на свидетеля И., приложените по делото
писмени доказателства - протокол за ПТП, ведно със скица към него, както и показанията на
полицейските служители, посетили мястото на ПТП и възприели лично наличните върху
7
останалото на място превозно средство следи от удар.
В показанията на свид. И., неоспорени от съдържанието на писмените сведения на
въззивника, предоставени пред органите на МВР, изрично е отразено, че в пътния участък
не е имало препятствия пред видимостта или управлението на превозните средства, а
светлинните сигнали, регулиращи движението, са били недвусмислени, което указва и
възможността за спазване на достатъчна дистанция между отделните участници.
Изложеното ясно свидетелства, че при спирането на червена светлина на л.а. „Шкода",
управляваното от жалбоподателката превозно средство е било на дистанция, позволяваща
му да възприеме маневрата на предния водач, при необходимост да намали скоростта си,
като осигури достатъчно разстояние с него при евентуално рязко спиране от негова страна и
избегне настъпването на ПТП.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, предл.2 ЗДвП, в която е предвидена
отговорност за водачите на МПС при причиняване на ПТП, поради неспазване на
необходимата дистанция. Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика,
нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. В случа няма основание да се коментира наличието на
отрицателната предпоставка, визирана от законодателя в санкционната норма, а именно
извършеното да не съставлява престъпление, доколкото не се разчитат данни в тази насока.
Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината -
небрежност. Жалбоподателят, макар и да не е предвиждал настъпилите общественоопасни
последици, като водач на ППС е бил длъжен съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП да
поддържа при движението си достатъчно разстояние от автомобила пред него, като е можел
да предвиди настъпилите вследствие удара общественоопасни последици.
По отношение на наложеното административно наказание "глоба" в размер на 200,00
/двеста/ лева съдът намира, че съгласно чл. 179, ал. 2 ЗДвП санкцията е в абсолютно
определен размер, поради което не съществува юридическа възможност същият да бъде
намален, предвид действието на императивната разпоредба на чл. 27, ал. 5 ЗАНН
За пълнота следва да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира
като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Преценката за приложението на визирания
нормативен регламент винаги е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки
отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е
намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм
и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния
вид". В случая не се разкрива липса или незначителност на вредните последици. Не е налице
и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи
обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на нарушението
съпоставима с нарушенията от същия вид. Очертаната фактология не указва наличието на
изключителни обстоятелства, които да са довели до проявата и чиято поява следва да бъда
съобразена. Същевременно, видно от справката – картон на водача Н. е санкционирана
нееднократно за сериозни нарушения на правилата за движение по пътищата, което указва
отсъствие на инцидентност в нейното поведение на участник в движението.
8
Съобразно изложените фактически и правни доводи, съдът достига до извод, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта относно
наложените наказания за нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП и потвърдено в
частта за извършеното нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, санкционирано по реда на чл. 179,
ал. 2 от ЗДвП.
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-4332-017058/05.09.2019г.,
издадено от Г В Б – ВПД Началник Сектор към СДВР, ОПП - СДВР, В ЧАСТТА, с която на
жалбоподателя Л. ХР. Н., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева, като правилно и
законосъобразно.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-4332-017058/05.09.2019г., издадено от
Г В Б – ВПД Началник Сектор към СДВР, ОПП - СДВР, В ЧАСТТА , с която на
жалбоподателя Л. ХР. Н., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т.5 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.3, б.“В“ от ЗДвП,
като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - С град, на
основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9