№ 10350
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110103465 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба, подадена от М. В. С., ЕГН **********, с искане
за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Б. С. К., ЕГН
**********. Изложени са твърдения, че страните се намирали във фактическо
съпружеско съжителство пет години, като същите са разделени. От
съвместното си съжителство имат родено едно дете. На 08.01.2024г.
молителката оставила детето в детската градина около 08.30 часа. Ответникът
й се обадил да поговорят и тя се съгласила. Той й казал да отиде пред дома му
– гр. София, ж.к. Люлин, бл. 627, вх. А, ет. 1, ап. 3, в 09.00 часа. Молителката
била в уговорения час пред дома на ответника. Той слязъл пред блока,
стиснал лявата ръка на молителката, започнал да я блъска в стената на входа,
да дърпа якето й и да я обижда, като й казал „Качвай се с мен, боклук! Ще ме
слушаш какво ти казвам и ще го правиш, иначе ще ти разбия главата!“.
Хванал я за якето и я завлякъл в дома си на първия етаж. След като вкарал
молителката в апартамента си, ответникът треснал външната врата и й
зашлевил два изключителни силни шамара в лицето, извадил пистолет и й го
опрял под брадичката и я заплашил, че ще я ликвидира, ако не го слуша.
Постоянно й крещял и изричал заплахи – че ще плати на някой да я залее с
1
киселина, че знае къде учи брат й и ще го нарани, че знае къде живее майка й
и ще й се случи нещо, че ще й отвори колата и ще сложи наркотици в нея, че
ще разпространи нейни интимни снимки. Молителката успяла да избяга от
дома на ответника. На 14.01.2024г. около 21.50 часа ответникът отишъл на
работното й място в гр. София, ж.к. Люлин 4, ул. Георги Апостолов до бл.
423, механа „Каручката“. Влязъл е заведението, видял молителката, изгледал
я заплашително, бръкнал в джоба си и извадил нож. Ответникът видял, че
молителката не е сама и има други хора с нея. Измърморил нещо под носа си
„Ти ще видиш“, обърнал се и излязъл.
На 19.01.2024г. срещу ответника е издадена заповед за незабавна защита
по реда на чл. 18 от ЗЗДН, с която са му наложени предвидените в чл. 5, ал. 1,
т. 1 и т. 3 ЗЗДН мерки за защита.
В съдебно заседание молителката чрез процесуалния си представител
моли молбата да бъде уважена. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва молбата като неоснователна. Не претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът не
кредитира като годно доказателство, тъй като в същата не са описани по
време, място и начин на извършване твърдяните актове на домашно насилие.
От показанията на св. Милена Димитрова Русева се установява, че
страните живели заедно около пет години. Не живеят заедно от декември
2023г. Около 09.30 часа на 08.01.2024г. молителката отишла в дома на майка
си, като ревяла, била изплашена, треперела цялата. Докато страните живеели
заедно, молителката се обадила на майка си. Последната отишла и
молителката била пред входа, разплакана. Детето било при ответника.
Майката на молителката влязла и попитала ответника защо й посяга, защо я
тормози и той отговорил „така е заслужила“. Майката на молителката взела
детето, за да го заведе в дома си, но ответникът й казал да остави детето,
защото ще звънне на тел. 112. Молителката в момента живее в дома на своята
майка заедно с детето. В момента страните нямат контакти помежду си.
Ответникът взема детето или от детската градина, или чрез майката на
2
молителката. Страните не са се виждали. Агресивното поведение на
ответника е само спрямо молителката, няма такова спрямо детето.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Русева като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и с
останалите доказателства, като не кредитира същите в частта им относно
споделените й обстоятелства, тъй като няма лични впечатления за тях.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от постР.лата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице.
Молителката твърди извършени актове на домашно насилие на
08.01.2024г. и 14.01.2024г., а молбата до съда е подадена на 19.01.2024г.,
поради което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата
се явява процесуално допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За психическо и емоционално насилие
върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правна легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установи, че страните са се намирали
във фактическо съпружеско съжителство.
След анализ на събраните в хода на съдебното производство
доказателства и доказателствени средства съдът намира, че твърдяните актове
на домашно насилие от 08.01.2024г. и 14.01.2024г. са недоказани.
Съображенията в тази посока са следните: Установи се, че на 08.01.2024г.
около 09.30 часа молителката била разплакана, изплашена, треперела цялата.
3
Не се доказаха обаче описаните в молбата актове на домашно насилие и
тяхното авторство. В тази посока е представена декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, която съдът не кредитира като годно доказателство по гореизложените
съображения. По делото се установи, че страните са се намирали във
фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено едно дете.
Същите са разделени от декември 2023г., като към настоящия момент нямат
контакти помежду си, не се виждат. Молителката живее в дома на своята
майка заедно с детето. Ответникът взема детето или от детската градина, или
чрез майката на молителката. От ангажираните в хода на производството
доказателства не се доказа при условията на пълно и главно доказване
твърдяните актове на домашно насилие.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че не са
налице предпоставките, при които законът предвижда налагане на мерки за
закрила срещу домашно насилие. Не се установи акт на домашно насилие, от
който молителката да е постР.ла, нито неговото авторство, респ. молбата за
защита от домашно насилие се явява неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер от 25,00 лева следва да се възложи на
молителката, която следва да бъде осъдена да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
същата.
Претенция за присъждане на сторените в хода на производството
разноски е направена от молителката. Предвид изхода на спора, искането
следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 91 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1
4
ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от М. В. С., ЕГН **********, с
искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Б. С. К.,
ЕГН **********, поради осъществени от страна на последния актове на
домашно насилие на 08.01.2024г. 14.01.2024г. и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да
бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/
лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. В. С., ЕГН ********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5