Р Е Ш Е Н И Е
Номeр IV-279 10.12.2020г. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на шестнадесети ноември две
хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
разгледа докладваното от съдия Евтимова
въззивно гражданско дело № 2316/2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет
на въззивна проверка е решение № 129/04.06.2020г.,
постановено от Районен съд – Несебър по гр.д. № 583/2019г. С това решение
съдът:
приема за установенопо отношение на „Нек БГ“ ООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в гр.София, район Средец, ул.“Генерал Паренсов“
№ 4, ет.2, ап.2, представлявано от управителя Катя Коларова, че „Васмарк“ ЕООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в с.Равда, к.к. „Емералд“,
вила Багира 001А, ул.“Македония“ № 61, представлявано от управителя Марк
Дмитриевич Василев му ДЪЛЖИ сумата от 12 126,27 лева,
представляваща неизплатени парични задължения по договор за абонаментно
счетоводно обслужване от 31.01.2009г. под формата на периодични плащания,
дължими за периода от месец юли 2016г. до месец януари 2019г. включително,
ведно със законната лихва за забава, считано от 01.02.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 504,96
лева, представляваща общият размер на мораторната лихва върху отделните
периодични плащания, дължима общо за периода от 01.07.2016г. до 31.01.2019г.,
за които суми е издадена заповед № 38/25.01.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 80/2019г. по описа на НРС.
осъжда „Васмарк“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в с.Равда, к.к.
„Емералд“, вила Багира 001А, ул.“Македония“ № 61, представлявано от управителя
Марк Дмитриевич Василев за заплати на „Нек БГ“ ООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление в гр.София,, район Средец, ул.“Генерал Паренсов“ № 4,
ет.2, ап.2, представлявано от управителя Катя Коларовасумата от 2 273 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 80/2019г. по
описа на Несебърския районен съд.
осъжда „Васмарк“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в с.Равда, к.к.
„Емералд“, вила Багира 001А, ул.“Македония“ № 61, представлявано от управителя
Марк Дмитриевич Василев за заплати на „Нек БГ“ ООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление в гр.София,, район Средец, ул.“Генерал Паренсов“ № 4,
ет.2, ап.2, представлявано от управителя Катя Коларова сумата от 2 273
лева, представляваща направени разноски в исковото производство.
отхвърля искането на „Васмарк“ ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в с.Равда, к.к. „Емералд“, вила Багира 001А,
ул.“Македония“ № 61, представлявано от управителя Марк Дмитриевич Василев за
присъждане на съдебни разноски в размер на 1500
лева.
Подадена
е въззивна жалба от „Васмарк“
ЕООДпротив решение № 129/04.06.2020г.
Въззивното
дружество твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Прави искане за
отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъдат уважени
исковете му. Не посочва доказателства.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Цветомир Милатов,
който поддържа основанията за отмяна на решението, въведени във въззивната
жалба. Адвокат Милатов пледира за отмяна на решението и за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Ответната
страна – „Нек БГ“ ООД представя писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на оплакванията в жалбата.
В
съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адвокат Михаил Коен,
който пледира за отхвърляне на жалбата. Адвокат Коен прави искане за присъждане
на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по
искова молба на „НЕК БГ” ООД с правно основание чл.415, вр. чл.422 от ГПК
против „Васмарк” ЕООД. Ищецът твърди, че на 31.01.2009г. между
нето като изпълнител и ответника в качеството му на възложител, е сключен
безсрочен договор за ежемесечно счетоводно обслужване. По силата на този
договор, ищецът се е задължил да извършва абонаментно обслужване на
счетоводството на ответника-възложител, а последният се е задължил да заплаща
на изпълнителя ежемесечно абонаментно парично възнаграждение в размер на 200
евро с включен ДДС. Според твърденията в исковата молба, ответникът е изпълнявал
задълженията си по договора и е заплащал уговореното възнаграждение до месец
юни 2016-а година включително. Ищецът е продължил да изпълнява задълженията си
като е доставял на ответника уговорените счетоводни услуги, но последният е
преустановил плащанията. Общият размер на неплатените задължения според ищеца е
12 126 лева. Върху тази сума, последният претендира и обезщетение за
забава за периода от 01.07.2016г. до 31.01.2019г. в общ размер на 1 504,96
лева.
През
2019г. ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК за процесните суми. Образувано е ч.гр.д.№ 80/2019г. по описа на
Несебърския районен съд и е издадена заповед за изпълнение на претендираните
суми. Длъжникът подава възражение, поради което ищецът предявява установителен
иск. „НЕК БГ” ООД иска от съда да
постанови решение, с което да бъде признато съществуването на вземането, което дружеството
има срещу ответника за сумите, предмет на заповедта по чл.410 от ГПК.
Ответникът
„Васмарк“ ЕООД представя писмен отговор, в който оспорва основателността на
иска. Ответникът твърди, че от 2016 година не извършва търговска дейност,
поради което ищецът не му е предоставял счетоводни услуги. Едновременно с това
посочва, че е сключил споразумение с ищеца да му заплаща възнаграждение от 600
евро годишно за предоставените от последния - лично или чрез трети лица – услуги.
Ответникът твърди още, че договорът с „НЕК БГ” ООД е прекратен, и е създадено
правоотношение с едноличния собственик на капитала адвокат Николай Коларов със
същия предмет. Ответникът иска от съда да отхвърли иска.
В хода на съдебното производство са събрани множество писмени
доказателства, които установяват предоставените от ищеца счетоводни услуги. Въз
основа на тези доказателства и на становищата на страните, изразени в писмен
вид и в съдебно заседание, районният съд приема, че ищецът действително е
извършил възложените му счетоводни услуги, а ответникът не е заплатил
договорената цена. В резултат на това, районният съд уважава иска изцяло.
Въз
основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна,
за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният
обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е
и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен
интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на
диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 129/04.06.2020г. е правилно. Този извод се налага
по следните съображения:
В конкретния случай е безспорно установено, че през
2009г. страните са сключили договор за абонаментно счетоводно обслужване, който
е продължил да ги обвързва до 2019г. Безспорно са установени също фактите, че
ответникът е преустановил плащанията по договора от месец юли 2016г. и че
ищецът е продължил да изпълнява задълженията си. При това положение, на
обсъждане са поставени повдигнатите от ответната страна възражения за
прекратяване и изменение на договора в частта на възнаграждението и за
неизпълнение или лошо изпълнение на договора. Изводите на районния съд, с които
е даден отговор на тези възражения, са правилни и обосновани.
Правото на възложителя да прекрати договора поради
лошо или некачествено изпълнение е уговорено в чл.14 и чл.15 от договора. По
делото не се твърди и не се установява ответникът да е упражнил това право,
поради което и основанието за редуциране на възнаграждението не се е
осъществило. Правилен е изводът на съда, че твърдението на ответника за
предоговаряне на цената и за намаляването й в размер на 600 евро/годишно е
недоказано. По делото не е представено споразумение за изменение на договора,
нито е установено с други доказателствени средства изменението на цената.
Поради това, възражението на ответника правилно е отхвърлено от съда. Аналогично
е положението и относно твърдението, че договорът е изменен чрез заместване на
изпълнителя по него. Доказателства в подкрепа на това твърдение не се намират
по делото.
Правилен и обоснован е изводът на районния съд относно
възражението на ответната страна, че издадените от ищеца „про-форма” не са били
сведени до знанието на ответника, съответно същият не е бил поканен да изпълни.
Приложение в този случай намира разпоредбата на чл.84 от ЗЗД, според която след
като в договора е определен конкретен падеж, не е необходимо да се изпраща
покана до длъжника, която да го поставя в забава. В конкретния случай падежът
на всяко едно от периодичните плащания е уговорен в чл.3 от договора, поради
което възражението, че длъжникът не е поканен да изпълни, е неоснователно.
Настоящият съдебен състав споделя напълно и изводите на съда относно характера
на т.нар. „про-форма” фактура като предварителен документ, който не е
регламентиран в българското законодателство, както и изводите относно
задълженията на доставчика по сделката, разписани в ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО.
Поради това, на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към така изложените
мотиви без да ги пресъздава повторно.
Правилен е също изводът, че извършвана от дружеството
търговска дейност, е ирелевантен факт за спора, тъй като ответникът не е упражнил
правото си да прекрати договора.
Предвид гореизложеното, решението на Районен съд –
Несебър е правилно и трябва да се потвърди.
Възраженията на жалбоподателя пред настоящата
инстанция се препокриват с възраженията му, направени пред първата инстанция. В
конкретния случай районният съд е отговорил задълбочено и обосновано на всяко
едно от тях, поради което настоящият съдебен състав ги споделя изцяло.
По изложените съображения, жалбата се явява
неоснователна и трябва да се отхвърли.
По
делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с
изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в
полза на въззиваемото дружество извършените от него разноски пред въззивната
инстанция в размер на 1500 лева.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 129/04.06.2020г., постановено от Районен съд – Несебър
по гр.д. № 583/2019г.
ОСЪЖДА
„Васмарк“ ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в с.Равда, к.к. „Емералд“, вила Багира 001А,
ул.“Македония“ № 61, представлявано от управителя Марк Дмитриевич Василев да заплати на „Нек БГ“ ООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление в гр.София, район Средец, ул.“Генерал Паренсов“ № 4,
ет.2, ап.2, представлявано от управителя Катя Коларова съдебно-деловодни разноски в размер на
1500 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.