О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II- 1224 01.07.2019 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно
гражданско дело № 920 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 50 от 01.03.2019г., постановено по
гражданско дело № 587/2018г. по описа на Районен съд – Несебър, са отхвърлени исковете, предявени от “КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес сграда „Люлин -6“, ет.2, против К.
Митева Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено, че
ответницата дължи на ищеца сума в размер на 5028,85 лв., представляваща
незаплатена сума по договор за потребителски кредит № 1168075 от 20.05.2013г.,
от които 4694,20 лв. –остатък от неизплатена главница и 334,65 лв. остатък от
възнаградителна лихва за периода от 21.09.2014г. до 27.04.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
-15.01.2018г. до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 25 от 16.01.2018г. по ч.гр.д.№ 40/2018г.
по описа на Районен съд Несебър. С решението “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД
е осъдено да заплати на К. Митева Н., сумата от 500 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес сграда „Люлин
-6“, ет.2, чрез ‚юрисконсулт Камелия Тодорова. Жалбата е подадена в срок от
лице, имащо правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл.260, ал.1,
т.1, 2, 4 и 7 ГПК и чл.261 ГПК, поради което е допустима.
Пред първата инстанция са предявени кумулативно
съединени искове по чл.422 вр.чл.415 ГПК, и дължимата такса се определя за
всеки съединен иск в размерите, посочени в Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, като от общия сбор се приспадне вече платената
такса в заповедното производство. В процесния случай, държавната такса за производството
пред Районен съд Несебър е правилно определен, но администриращият съд е дал
указания на жалбоподателя да внесе сумата от 68,60 лв. по сметка на БОС, което
е половината от платената такса за първоинстанционното производство, без да
съобрази факта, че там е налице приспадане с таксата платена в заповедното
производство. Предвид обжалваемия интерес пред въззивната инстанция – 4694,20
лв. – остатък от неизплатена главница и 334,65 лв. – остатък от възнаградителна
лихва, на основание чл.18, ал.1 от Тарифата,
дължимата държавна такса във въззивното производство възлиза на сума в
размер от 118,88 лв. Пред настоящата инстанция са заплатени 68,60 лева от
страна на жалбоподателя, то той следва
да внесе по сметка на БОС допълнително
държавна такса в размер на 50,08 лв.
в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение и да
представи квитанцията.
Жалбоподателят счита решението за неправилно,
необосновано и постановено в нарушение
на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че ответницата не е
надлежно уведомена нито за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита,
нито за прехвърляне на вземането на новия кредитор - “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ
БГ“ ЕАД. Сочи се, че на 27.04.2015г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД има сключен договор за цесия, по силата на
който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД цедира вземането си по договор за
потребителски кредит № 1168075 от 21.05.2013г. С пълномощно от 27.04.2015г. цедентът
е упълномощил „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ
БГ“ ЕАД да уведоми длъжника К.Н. за извършеното прехвърляне на вземания, като
заедно с това уведомително писмо е изпратено и известие от новия кредитор за
обявяване предсрочната изискуемост на целия кредит. Уведомлението по чл.99 ЗЗД
и известието са изпратени по пощата с обратна разписка на адреса, посочен от
длъжника в договора за потребителски кредит. Съгласно общите условия за
получаване на пощенски пратки, когато получателят не е открит на адреса, в
пощенската кутия се оставя известие с покана получателят да се яви за
получаване на пратката в пощенската станция. Твърди, че ищцовото дружество е
положило необходимата грижа горепосочените документи да достигнат до
получателя, който не е потърсил пратката и обратната разписка е върната на
изпращача със статус „получателят се е преместил на друг адрес“. Следва да се
има предвид, че същият не е посочил промяна в адреса, съобразно чл.3 от Общите
условия за предоставяне на потребителски паричен кредит. Следва да се има
предвид че според константната практика на ВКС, уведомяването по чл.99 ЗЗД може да стане и с исковата молба, тъй като в
настоящия случай към нея е приложено и уведомлението за извършената цесия. Във
връзка с предсрочната изискуемост на кредита се твърди, че съгласно чл.16 от
Общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, страните са постигнали съгласие, кредитодателят да
обяви всичките си вземания по кредита за предсрочно изискуеми при неплащане на
две последователни погасителни вноски. В настоящия случай, длъжникът К.Н. на
07.10.2014г. частично е погасила
вноската с падежна дата 21.09.2014г., като след датата 07.10.2014г. плащания по
кредита не са постъпвали, поради и което са настъпили основанията за обявяване
предсрочната изискуемост на целия кредит. Според указанията в т.18 от ТР №
4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, упражняването на правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем, следва да е достигнало до длъжника. В случай,
че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил
усилия за откриване на длъжника, каквито в случая безспорно са налице, поради и
което предсрочната изискуемост следва да се приеме за надлежно обявена. В условията
на евентуалност, въззивникът посочва, че съобразно съдебната практика на ВКС,
която цитира, договорената предсрочна изискуемост на вземания на финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните институции настъпва
по право с изтичане на определения от договарящите се срок за заплащане на
всяка вноска и не е необходимо никакво допълнително волеизявление в този
смисъл. Съдът следва да вземе предвид, че предявеният иск следва да бъде уважен
за изискуемите неплатени и падежирали вноски по договора за кредит № 1168075 от
21.05.2013г., включително и вноските с настъпил падеж след подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с
което да се уважат предявените искове. В условията на евентуалност се иска
уважаване на предявените искове за изискуемите, неплатени и падежирали вноски
по кредита. Претендират се разноски пред двете инстанции. Не са отправени
доказателствени искания.
В срока по закон е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответната страна – К. Митева Н., ЕГН **********, чрез адв.З.Н., съдебен
адрес: ***, Автогара, офис сграда Каравел, офис 2. Иска от съда жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение потвърдено като
законосъобразно. Намира за правилен извода на съда, че длъжникът Н. не е била
уведомена нито за извършената цесия, нито за
предсрочната изискуемост на кредита. Правото на банката да направи
кредита изискуем следва да е упражнено надлежно и съответно длъжникът да бъде
уведомен за това, и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, цитира съдебна практика в този смисъл. От приложената по делото
обратна разписка се установява единствено, че получателят не е намерен на
адреса, но това не може да удостовери надлежно получаване на уведомлението.
Ненамирането на адресата не може да се приравни на отказ от получаване, нито на
редовно връчване. Отбелязването, че „получателят се е преместил на друг адрес“
не съдържа информация кое лице е предоставило тези данни, още повече, че на
същия адрес в с.Равда, ул.“Апостол Войвода“ № 8 на ответницата Н. са връчвани
съдебни книжа. В случай, че съдът приеме, че длъжникът е валидно уведомен за
настъпилата изискуемост, следва да се има предвид, че в тази хипотеза отпада
действието на погасителния план занапред, поради и което уговореното
възнаграждение след настъпване на предсрочната изискуемост не се дължи – в този
смисъл ТР № 3 от 27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, и искът за
договорна лихва следва да бъде отхвърлен. Претендират се разноски пред
въззивната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба от “КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес сграда „Люлин -6“, ет.2, чрез‚ юрисконсулт
Камелия Тодорова и отговор на ответната страна - К. Митева Н., ЕГН **********, чрез адв.З.Н.,
съдебен адрес: ***, Автогара, офис сграда Каравел, офис 2.
УКАЗВА на въззивника “КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД да довнесе по сметка на БОС държавна такса по подадената жалба в размер на 50,08 лв, да
посочи основанието за внасяне и да
представи квитанцията в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение.
Указва на въззиваемата по възможност да предостави банкова сметка *** при
присъждане на такива в нейна полза.
ДА
СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: