№ 39
гр. Г., 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на единадесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20235550100407 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Н. Ж. Н. от гр. Г. срещу „Сити Кеш“ ООД гр.
София, с която се иска съдът да прогласи нищожността на клаузата на чл.11
от договора за кредит от 17.08.2023 г. като противоречаща на принципа на
добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно
същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да
осъди „Сити Кеш“ ООД да върне на ищеца сумата от 50,00 лева,
представляваща платена без основание неустойка по договора, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се разноски по делото.
При проверката на редовността и допустимостта на подадената молба
съдът констатира следното:
Подадената молба е родово подсъдна на районния съд съгласно
разпоредбата на чл.103 от ГПК. Молбата отговаря на изискванията за
допустимост, визирани в разпоредбата на чл.127 от ГПК, към нея са
представени писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от
исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. В едномесечния
срок е постъпил писмен отговор, изразено е становище по иска и са
направени доказателствени искания.
По представените материали по делото съдът прави следния проект на
доклад:
1
Искът е предявен от Н. Ж. Н. от гр. Г. срещу „Сити Кеш“ ООД гр. София.
С исковата молба се твърди, че между страните 18.07.2023 г. бил сключен
договор за кредит, по силата на който на ищеца били предоставени в
собственост заемни средства в размер на 1100,00 лева, при фиксиран лихвен
процент по заема 44,5%, годишен процент на разходите - 56,76%. Твърди, че
съгласно чл.5 от договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията в договора, а
именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7
пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да
е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са
заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размерът на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията визирани в чл.5 от договора, същият дължал
неустойка визирана в чл.11 на кредитора в размер на 481,66 лева, която той
следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се
кумулира месечна вноска за неустойка. Твърди, че за да заобиколят
материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят
на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да
отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното
правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови
гаранции. Твърди, че уговорената клауза за неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави и преценката за това следва да се прави за
всеки отделен случай към момента на сключване на договора. Според ищецът
предвидената неустойка в размер на 481,66 лева е загубила присъщите за
неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е близо 50% от заетата
сума в размер на 1100,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на
договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението. Излага съображения, че изискването за осигуряване на
лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48,
транспонирана в ЗПК.
Моли съдът да прогласи нищожността на клаузата на чл.11 от договора
за кредит от 18.07.2023 г. като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание
на потребителските договори за кредит, както и да осъди „Сити Кеш“ ООД да
2
върне на ищеца сумата от 50,00 лева /впоследствие изменена на 298,90лв. –
двеста деветдесет и осем лева и деветдесет стотинки/, представляваща
платена без основание неустойка по договора, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски по делото.
Представя и моли да бъдат приети като писмени доказателства по делото
копия на: Договор за потребителски кредит № 896257 от 18.07.2023 г.
Моли да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на следните въпроси: С какъв процент се оскъпява кредита с
уговорената в чл.11 от процесния договор неустойка? Какъв е размерът на
платената неустойка по договора?
Ответникът, чрез пълномощник, в срока за писмен отговор изразява
становище, че искът е недопустим и неоснователен. Счита че правото на иск е
упражнено при условията на злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй
като бил завел пред един и същи съд две дела с идентични казуси, с цел да
възложи в тежест на ответника разноски в прекомерен размер. Моли съда да
обеди двете производства или при успешен развой на делото за ищеца да не
бъдат присъждани разноски за повече от едно производство. Счита че
претенциите на ищеца за обявяване недействителността на договорената
между страните неустойка са неоснователни. Оспорената от ищеца неустойка
била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че
кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора
ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните
обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в
чл.5 условия. Съгласно чл.11, т.18 ЗПК предоставянето на обезпечения при
потребителското кредитиране била съобразена със закона практика, която не
водела задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните.
Процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по волята
на ищеца, който бил попълнил искане за сключване на договор за кредит,
получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под
формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се
съгласи или не с отделни клаузи на договора, включително да предложи
различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре
ангажимента, който поема е имал възможност и допълнителен срок да
предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Счита
че няма никаква връзка между процесната неустойка и годишния процент на
разходите по кредита. Съгласно ЗПК кредитодателят бил длъжен да посочи
ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Твърди, че
неустойката обслужвала неизпълнението и нейната функция била да
обезщети страната по сключения договор. Тя представлявала право на
изправната страна и подлежала на договаряне между страните. В случая
неустойката била уговорена като фиксиран размер и двете страни са били
напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на
задължението, което обезпечава.
3
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявения от ищеца иск като неоснователен. Претендират се разноски по
делото.
Ответникът възразява срещу поисканата от ищеца съдебно-счетоводна
експертиза и срещу поставените въпроси.
От така подадената искова молба съдът намира, че са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3
ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4, вр. ал. 5 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 55 от ЗЗД.
По отношение на искането за обединяване на настоящото производство с
гражданско дело № 406/2023 г. по описа на РС Г., съдът счита, че същото не
следва да бъде уважено. Съгласно чл. 213 ГПК, когато в съда има висящи
няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на
ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези
дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. Писменият
отговор по гр. д. № 406/2023 г. е постъпил в съда на 24.11.2023 г., насрочено е
за разглеждане в открито съдебно заседание, съдът се е произнесъл за
определяне на доказателствената тежест и е направил проект на доклад по
делото. Писменият отговор по настоящото дело е постъпил на 11.12.2023 г. и
съдът намира, че по-целесъобразно е производството да протече в две
отделни дела, тъй като разпоредбата на чл. 213 ГПК дава правна възможност
за съда, но не е задължително да бъдат обединени производствата.
Исковата молба е редовна и допустима и не са налице процесуални
пречки за разглеждането й в открито съдебно заседание.
Подлежат на доказване всички спорни факти, като съгласно чл.154, ал.1
ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения. В тежест на ищеца е да докаже твърденията си за
нарушаване на добрите нрави и неравноправност на клаузите на договора за
кредит, а ответникът следва да докаже възраженията си, насрещните
твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит, чрез доказване на
твърдените в отговора факти за това.
Страните са представили писмени доказателства и сочат събирането на
други доказателства за всички твърдяни от тях обстоятелства.
Гълъбовският районен съд, след като се запозна с твърденията,
изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, от
фактическа страна прие за установено следното:
Не се спори между страните и е видно от относимите по делото
доказателства, че между ищеца Н. Ж. Н. и ответникът „Сити Кеш“ ООД е
сключен Договор за паричен заем № 896257/18.07.2023г., по силата на който
са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1100,00 лева,
при фиксиран лихвен процент по заема 44,5%, годишен процент на разходите
- 56,76%. Заемателят се е съгласил да изплаща заема съобразно приложен
погасителен план и Общи условия към договора за заем.
4
В чл.5 от Договора страните са се споразумели задълженията на
заемателя да бъдат обезпечен по следния начин:
Банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.9, ал.2
от Общите условия.
По делото се приеха Общи условия по договор за заем на „Сити Кеш“,
в сила на 01.05.2016г. Според чл.9, ал.2 от Общите условия,се предвиждат
следните обезпечения:
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо размер на
най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната;
в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки
един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата
за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размерът на получавания от тях доход;
По чл.11 от Договор за паричен заем №896257/ 18 .07.2023г. заемателят
е уведомен, че в случай, че не представи договореното по чл.6 обезпечение
или същото не отговаря на условията по чл.9, ал.2 от Общите условия,
дължи на заемодателя неустойка в размер на 481,66лв., с начин на
разсрочено плащане, по Приложение 1 към сключения договор.
По делото се прие съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Г.
А., която Съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от
страните.
При възприетата фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира
следното:
Предявени са главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3
ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 55 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „Сити Кеш“ ЕООД е небанкова финансова
институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства.То в а обстоятелство определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. ІV ЗПК.По отношение на
породеното между страните по настоящето дело облигационно отношение
намират приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит,
доколкото същото е такова по смисъла на чл. 9 ЗПК, както и чл.143-148 ЗЗП.
Ищецът има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР ЗЗП.
Чл. 24 ЗПК препраща към чл. 143, ал. 1 ЗЗП, според която разпоредба
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
5
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като за неравноправни клаузи в договорите Съдът
следи служебно.
Според чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.Чл.146, ал.2 сочи, че
клаузите по сключените договори не са индивидуално уговорени, когато са
предварително изготвени от доставчика, поради което потребителят не е имал
възможност да влияе върху тяхното съдържание.
Съдът счита за нищожна клаузата за така договорената възнаградителната
лихва от 44.5% /договорната лихва/ по процесния Договор за паричен заем
№896257/18.07.2023г., която противоречи на добрите нрави и поради това е
нищожна.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В ал.2 е предвидено, че
ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1, а в ал. 4 е определен
максимума на ГПР – петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, опредЕ. с Постановление на Министерския
съвет на Република България. В настоящия случай ГПР, посочен в договора, е
в размер на 48.09% и не надвишава максимума от 50%.
Законът не регламентира максимум на възнаграждението
/възнаградителна лихва/, но този максимум се налага от добрите нрави, а
критерий е законната лихва, чиито размери съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗЗД се
определят от МС.
С Постановление № 426 от 18.12.2014 г. МС е определил годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на
основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта.
В настоящият случай, договорът е сключен на 18.07.2023г. , като към този
момнт ОЛП, определен от БНБ е 3,12%. Увеличен с 10 пункта, означава, че
ГЛП е 13,12 %, а трикратният размер е 309,36%.
Съдебната практика трайно приема, че, когато е уговорена
възнаградителна лихва, надвишаваща три пъти размера на законната лихва,
т.е над 39.36% към момента на сключване на договора е налице
неравноправие, съотв. неоснователно обогатяване, при необезпечени заеми, а
при обезпечени – двукратния размер. В настоящият случай е очевидно , че
уговорената между страните възнаградителната лихва от 44,5% надвишава
максимално допустимият в практиката на Съда трикратен размер, при
необезпечени договори за потребителски кредит. Тази клауза се явява
противоречаща на добрите нрави, поради което е нищожна и не обвързва
кредитополучателя.
Съдът намира, че така установената нищожност на клаузата от
6
процесния договор за потребителски кредит относно процента на
възнаградителната лихва не би могла да се замести по право от повелителни
норми на закона,както и договорът не би могъл да бъде сключен без тази
недействителна част, по смисъла на чл.26, ал.4 ЗЗД. Само това основание е
достатъчно да се прогласи нищожността на целия договор.
На второ място Съдът констатира, че договорът за заем е
недействителен и досежно клаузата на чл.11 от Договора за дължима на
заемодателя неустойка в размер на 481,66лв. С тази клауза е уговорена
неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение
на договора в размер на сумата от 481,66лв., което е почти половината от
размера на отпуснатия заем в размер на 1 100лв.
В този смисъл трайна е практиката на Върховния касационен съд, в която
се приема, че Съдът винаги извършва проверка на действителността на
договора, дори и при ненаведени от страните основания, ако се касае за
нарушение на добрите нрави, за нарушение на императивни правни норми,
както и при противоречие на норми, установени в обществен интерес,
каквито са тези, установени в защита правата на потребителите в качеството
им на икономически по-слабата страна в това облигационно
правоотношение.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното
тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог,
ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.Следва да се
посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция,
неустойката може да има и санкционен характер.
В настоящият случай неустойката е уговорена с оглед санкциониране на
заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване
на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не
7
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна
гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран
размер, по- голям в случая от размера на главницата, Съдът намира за
установено в разрез с добрите нрави. По този начин се цели да бъде
осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения
годишен процент на разходите, който по този начин се явява само привидно
съобразен с законоустановените изисквания за действителността му.
Прави впечатление също, че още при сключването на процесния Договор
за паричен заем, в погасителния план към договора е предвидено разсрочено
заплащане на неустойката за неизпълнение на посоченото задължение за
предоставяне на обезпечение. Така договорените обезпечения обаче са трудно
изпълними, а практически и неизпълними от кредитополучателя, особено и в
предвидения кратък тридневен срок. Поради това вноските за неустойка са
кумулирани към погасителните вноски. Практическият резултат от
уговорената неустойка по чл.11 е оскъпяване на кредита в рамерите и
процентите, уставени от вещото лице, а именно възнаградителната лихва е
нарастнала.
От тази гледна точка, процесният договор за заем е недействителен и на
основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – договорената
неустойка по чл. 11, като скрита форма на допълнително възнаграждение за
кредитора не е калкулирана в общия размер на ГПР.
Ето защо предявеният от ищеца иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи на ищеца сторените разноски
по делото.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди сумата от 400,00
лева.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
ищеца разноски за държавна такса в размер на 80,00 лева, опредЕ. по
аргумент от чл.1 от Тарифата за държавни такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и заплатеното възнаграждение на вещо лице в
размер на 180,00 лева.
Водим от горното Гълъбовски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нижощен Договор за паричен заем №
896257/18.07.2023г, сключен между Н. Ж. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Г.,
***** и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. София, **********, представлявано от управителя Н.П.П..
8
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. София, **********, представлявано от управителя Н.П.П. да
върне на Н. Ж. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ***** сумата от 298,90лв.
/двеста деветдесет и осем лева и деветдесет стотинки/, представляваща
платена без основание неустойка по договора, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. София, **********, представлявано от управителя Н.П.П. да
заплати на Н. Ж. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ***** сумата от
260,00лв. /двеста и шестдесет лева/, представляваща направени разноски за
държавна такса и експертиза.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. София, **********, представлявано от управителя Н.П.П. да
заплати на адвокат Е.И., Булстат *****, със съдебен адрес: ******, разноски
по делото в размер на 400,00лв. /четиристотин лева/, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
9