ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 59418.09.2020 г.Град
Окръжен съд – СливенВтори въззивен граждански състав
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Юлиана И. Толева
като разгледа докладваното от Юлиана И. Толева Въззивно частно
гражданско дело № 20202200500574 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 14410 от 05.08.2020г. по входящия регистър на
Районен съд Сливен, подадена от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ******* седалище и адрес на
управление: град София, *********, представлявано от процесуален представител по
пълномощие адвокат А.П., преупълномощена от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и
партньори“ срещу Разпореждане от 26.06.2020г., постановено по частно гражданско дело №
1129 по описа на Районен съд Сливен за 2020г. в частта му, с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от частния
жалбоподател, за сумата от 90,00 лева.
Частният жалбоподател намира разпореждането в обжалваната му част за
незаконосъобразно и неправилно. Оспорва извода на заповедния съд, че претендираната от
заявителя неустойка се равнява на седем месечни такси по двата договора за мобилни
услуги. В тази връзка излага съображения, че посоченият в заявлението договор е с рамков
характер, поради което услугите и продуктите по него са предоставяни въз основа на
подписването на допълнителни индивидуални предложения и/или договори. Развива
подробни съображения във връзка с ползваната от длъжника услуга „цифрова телевизия –
разширен пакет“. Жалбоподателят пояснява, че част от претендираната неустойка - сумата
от 203,56 лева е за предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга за телефонен
номер **********, а сумата от 90,00 лева представлява неустойка за невръщане на
предоставено оборудване за услугата „цифрова телевизия - разширен пакет“. Навежда се
оплакване, че заповедният съд не е взел предвид за какво точно се претендира сумата от
90,00 лева, като е отхвърлил искането за присъждането като част от общо претендираната
неустойка. Излагат се подробни съображения относно характера на претендираната
неустойка, защо същата се дължи при невръщане на предоставеното от мобилния оператор
оборудване.
В заключение жалбоподателят моли въззивния съд да отмени атакуваното
разпореждане в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по отношение на претендираната неустойка за невръщане на
предоставено оборудване в размер на 90,00 лева.
1
С разпореждане № 953 от 15.09.2020г., постановено по настоящото дело в закрито
съдебно заседание, съдията - докладчик е констатирал, че в петитума на частната жалба не е
формулирано точно и ясно в какво се състои искането, тъй като, видно от обстоятелствената
част на жалбата, частният жалбоподател оспорва разпореждането в отхвърлителната му част
по отношение на претендирана неустойка в размер на 90,00 лева, а в петитума на жалбата
посочва, че иска отмяна на разпореждането без да конкретириза дали изцяло или в някоя от
отхвърлителните му части. Съдията - докладчик е счел гореописаното противоречие за
нередовност на частната жалба съгласно чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260, т. 4 ГПК, оставил е
последната без движение и е дал указания на частния жалбоподател в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да отстрани нередовностите като посочи точно и ясно в коя част
иска да бъде отменено обжалваното разпореждане.
След повторно запознаване с частната жалба съдията – докладчик намира, че въпреки
допусната неяснота в петитума на частната жалба, от обстоятелствената част на същата е
ясно, че се обжалва разпореждането само в частта, с която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 90,00 лева.
Предвид горното разпореждане № 953 от 15.09.2020г., постановено по настоящото
дело, следва да бъде отменено на основание чл. 253 ГПК като постановено поради пропуск и
частната жалба следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като се запозна с материалите по частно гражданско дело № 1129 по
описа на Районен съд Сливен за 2020г. и с наведените в частната жалба оплаквания,
намира за установено следното от фактическа страна:
Районен съд Сливен е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ******* седалище и адрес на
управление: град София, *********, представлявано от процесуален представител по
пълномощие адвокат А.П. за следните суми: главница в размер на 231,19 лева,
представляваща стойността на незаплатени ползвани електронни съобщителни услуги и
незаплатени продукти на изплащане за периода от 13.03.2017г. до 12.07.2017г.; 69,36 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.03.2017г. до
08.04.2020г., сумата от 293,00 лева – неустойка, както и разноските в заповедното
производство – 386,10 лева.
Към заявлението са приложени, както следва: Общи условия за взаимоотношенията
между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарт GSM, UMTS и LTE; договор от 02.04.2015г.,
сключен между заявителя и потребителя М.Д.С.; приложение № 1 от 02.04.2017г. към
договора - за ползване на услугата „цифрова телевизия – разширен пакет“; договор №
********* от 24.02.2016г. с приложение № 1 от 24.02.2016г. към него за ползване на
мобилен интернет по пакет „Мтел мобилен интернет Сърф XL“ с 50 % отстъпка за две
години; приемо- предавателен протокол за закупено крайно устройство – таблет „HUAWEJ
T1 7.0 MediaPad Silver”, гаранционна карта № *********.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта относно претенцията за присъждане на
неустойка в общ размер на 293,56 лева с мотива, че същата се основава на неравноправни
клаузи, тъй като размерът на претендираната неустойка се равнява на седем месечни вноски
по двата договора за мобилни услуги.
Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 30.07.2020г. Частната жалба е
подадена на 05.08.2020 г.
При така приетата фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от лице,
което има правен интерес от обжалването срещу акт на съда, който подлежи на въззивна
проверка. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че този съдебен състав не споделя мотивите на
заповедния съд за отхвърляне на искането за присъждане на неустойка в размер на 90,00
лева, а именно, че тази претенция се основава на неравноправни клаузи. Този извод, освен
неверен, е и бланкетен, доколкото съдът не посочва коя точно клауза счита за
неравноправна, процесната клауза в коя точно хипотеза на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите попада или на кои разпоредби от Закона за потребителския кредит
противоречи.
Въпреки неправилните мотиви, правилно заповедният съд е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в частта му, с която се иска присъждане на неустойката в
размер на 90,00 лева. В точка 12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
„Обстоятелства, от които произтича вземането“, заявителят е описал претенцията си за
неустойката в общ размер от 293,56 лева. Относно процесната сума от 90,00 лева заявителят
посочва, че същата представлява стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на изплащане), както и
стойността на невърнатото техническо оборудване, предоставено за временно ползване. Не е
уточнено в заявлението дали сумата от 90,00 лева представлява стойността на отстъпките от
абонаментните планове, ако да от кой от двата абонаментни плана, тъй като главницата се
формира от вземания по договори за два вида услуги – мобилни данни и цифрова телевизия.
Не става ясно и дали сумата е стойността на отстъпките за устройството, предоставено на
лизинг или пък стойността на предоставеното по договора за цифрова телевизия устройство,
което не е върнато след прекратяване на договора за цифрова телевизия. Едва с частната
жалба заявителят посочва, че претендираната сума от 90,00 лева представлява неустойка за
невърнато оборудване. Същият е следвало още при подаване на заявлението да посочи ясно
и непротиворечиво основанието на всяко едно от претендираните вземания. След като това
не е сторено, то правилно искането за присъждане на неустойка в размер на 90,00 лева е
оставено без уважение и в тази част заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК е отхвърлено.
Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение, а разпореждането в обжалваната си част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Частният жалбоподател не претендира присъждане на разноски, но дори и такова да
бе заявено, предвид изхода на спора разноски не следва да му се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 278 ГПК Окръжен съд Сливен
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК Разпореждане № 953 от 15.09.2020г., постановено
по въззивно частно гражданско дело № 574 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020г., като
постановено поради пропуск.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 14410 от 05.08.2020г. по входящия
регистър на Районен съд Сливен, подадена от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: ******* седалище
и адрес на управление: град София, *********, представлявано от процесуален
представител по пълномощие адвокат А.П., преупълномощена от Адвокатско дружество
„Попов, Арнаудов и партньори“ срещу Разпореждане от 26.06.2020г., постановено по
частно гражданско дело № 1129 по описа на Районен съд Сливен за 2020г. в частта му, с
която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
сумата от 90,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
3
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 26.06.2020г., постановено по частно гражданско дело
№ 1129 по описа на Районен съд Сливен за 2020г. в обжалваната му част, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от
90,00 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4