Р Е
Ш Е Н
И Е
№161
гр.Добрич 08.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На осми юли 2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:…………………………..
Прокурор:………………………….
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно
гражданско дело №371 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе,съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от И.И.П. с ЕГН ********** ***
в качеството му на длъжник срещу постановление от 26.02.2020 г. за отказ да се
прекрати производството по изп.д.№20207390400015 по описа на ЧСИ С.С.с район на
действие ДОС.Настоява се за отмяна на обжалваното постановление като
незаконосъобразно,като се сочи,че са налице предпоставките на чл.433 ал.1 т.1
предл.1 от ГПК за прекратяване на изпълнението поради извършено от длъжника плащане
или внасяне на дължимата по изпълнителния лист сума в полза на взискателя преди
образуване на изпълнителното производство.Още преди влизане в сила на решението
по гр.д.№476/2014 г. на РС-Каварна,представляващо съдебно изпълнително
основание,длъжникът П. на няколко пъти провел телефонни разговори със служители
от кантората на адв.В.Г.-пълномощник на взискателя „Д.“ ЕООД,вкл. разговарял и
със самия пълномощник,с искане да му бъде предоставена банкова сметка ***,по
която да преведе дължимата сума.Получил отказ от адвоката,който заявил,че няма
да му посочи банкова сметка,*** на изпълнително дело и му се следвало
възнаграждение за това в размер на 500 лв,платимо от длъжника.След горния отказ
на 18.12.2019 г. длъжникът П. чрез пощенски запис заплатил на „Д.“ ЕООД
дължимата сума от 5 940 лв,като записът бил адресиран до седалището/адреса
на управление на дружеството-кредитор,за което уведомил служител от кантората
на адв.Г..На 29.01.2020 г. сумата по пощенския запис била върната на подателя П.
от „Български пощи“ ЕАД като непотърсена.С доводи за забава на кредитора и
липса на оказано съдействие от същия за изпълнение на задължението от длъжника
се настоява да се приеме,че плащането е осъществено чрез пощенския запис преди
образуване на изпълнителното производство и последното е основание за
прекратяване на изпълнението съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.
В
писмени възражения взискателят „Д.“ ЕООД-гр.София изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява за оставянето й без уважение,както и за
присъждане на сторени от него разноски в настоящото производство.Сочи,че
плащането на дълга е сторено от длъжника след получаване на поканата за
доброволно изпълнение.Пощенският запис бил адресиран не до взискателя,а до
физическото лице М.Х.Д..Връщането на сумата по пощенския запис на длъжника
оборвало получаването на същата от взискателя преди образуване на
изпълнителното производство.
Като
постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи
следното:
Според
приложените на лист 39 от изпълнителното дело уведомление и разписка за връчване
длъжникът И.И.П. е получил съобщение за атакуваното постановление на 11.03.2020
г.Жалбата срещу постановлението е подадена по електронна поща директно в
Окръжен съд-гр.Добрич на 23.03.2020 г. /в.гр.д.№247/2020 г. на ДОС/,респ.
идентична такава е постъпила по електронна поща и в кантората на ЧСИ С.С.на
24.03.2020 г. /в.гр.д.№294/2020 г. на ДОС/.Двуседмичният срок за обжалване на
постановлението по чл.436 ал.1 от ГПК в случая е изтекъл на 02.06.2020 г.
поради спиране на теченето му по време на извънредното положение съгласно чл.3
т.1 от ЗМДВИП и седем дни след публикуване на ЗИД на Закона за здравето
/обн.ДВ,бр.44/13.05.2020 г./ съгласно §13 от ПЗР на последния.Следователно
жалбата е подадена в рамките на законоустановения преклузивен срок.Същата
изхожда от активно легитимирано лице-от длъжника по изпълнението,респ. е
насочена срещу акт на съдебния изпълнител от категорията по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК /отказ да прекрати изпълнението/,за който изрично е предвидена обжалваемост
от процесуалния закон при активна легитимация за това именно на длъжника.В този
смисъл жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е
неоснователна,като съображенията за този извод са следните:
Изп.д.№20207390400015
по описа на ЧСИ С.С.с район на действие ДОС е образувано на 27.01.2020 г. по
молба на взискателя „Д.“ ЕООД-гр.София по повод изпълнителен лист
№353/18.12.2019 г.,издаден въз основа на решение №146/31.10.2019 г. по
гр.д.№476/2014 г. на Каварненския районен съд,съгласно който И.И.П. *** е
осъден да плати за уравнение на дела на „Д.“ ЕООД-гр.София сумата от 5 940
лв.
Още
на 18.12.2019 г. преди образуване на изпълнителното дело длъжникът П. изпраща
чрез пощенски запис на „Д.“ ЕООД /адресиран до управителя му М.Х.Д./ дължимата
сума от 5 940 лв /лист 12 от делото на ДОС/.Самият длъжник признава,че на
29.01.2020 г. сумата по пощенския запис е върната на подателя П. от „Български
пощи“ ЕАД като непотърсена от получателя в рамките на повече от месец от датата
на нареждането.
Според
съда не е осъществено надлежно заплащане на дължимата сума от 5 940 лв
чрез изпратения от длъжника И.П. на 18.12.2019 г. пощенски запис,защото,както
сочи и самият П.,сумата не е получена от кредитора,а е била върната от
„Български пощи“ ЕАД на подателя.Сумата е била „внесена за взискателя“ чрез
пощенския запис,но е била на негово разположение определен срок,в който може да
я получи.При неявяване на кредитора за получаването й и след изтичане на срока
за това паричната сума отново е на разположение на наредителя /връща се на подателя/,а
задължението фактически остава неизпълнено.Така до образуване на изпълнителното
дело на 27.01.2020 г. надлежно плащане на задължението не е осъществено в полза
на кредитора.Длъжникът е заплатил задължението след образуване на
изпълнителното производство.На 24.02.2020 г. П. е получил покана за доброволно
изпълнение,а сумата от 5 940 лв е преведена от него по сметка на ЧСИ на
следващия ден 25.02.2020 г. /виж преводно нареждане на лист 24 от
изп.д./.Следователно плащането не е осъществено надлежно преди образуване на
изпълнителното производство и не е налице основанието на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК
за прекратяване на изпълнението.Обжалваното постановление на ЧСИ от 26.02.2020
г. е законосъобразно и не подлежи на отмяна.
В
настоящото производство съдът не следва да се произнася по основателността на
доводите на жалбоподателя за забава на кредитора поради неоказване на нужното
съдействие за изпълнение на задължението преди образуване на изпълнителното
дело,защото същите са ирелевантни за правилността на атакуваното постановление
на ЧСИ.Независимо от констатациите за забава или не на кредитора факът,че
плащането на дълга е сторено от длъжника чрез банков превод по сметка на ЧСИ в
хода на изпълнителното производство,сочи безусловно на липса на предпоставките
по чл.433 ал.1 т.1 от ГПК за прекратяване на изпълнението.Доводите за забава на
кредитора са релевантни в евентуално бъдещо производство по жалба на длъжника
срещу постановление на съдебния изпълнител за разноските в изпълнителното
производство.Бездействието на кредитора има отношение към въпроса кой ще носи
отговорността за разноски в изпълнителното производство,като тази отговорност по
общото правило на чл.78 ал.2 от ГПК следва да бъде понесена от страната,която с
поведението си е станала причина за образуване на изпълнителното дело.Именно по
повод жалба на длъжника срещу постановление за разноските трябва да се изследва
дали длъжникът е дал повод с поведението си за завеждане на изпълнителното
производство и дали неуспешното плащане преди завеждане на делото е по вина на
кредитора.В това производство подлежат на изследване и останалите
въпроси,поставени от жалбоподателя,относно размера на дължимите разноски в
изпълнителното производство и в частност относно размера на адвокатското
възнаграждение,дължимо на взискателя.Тези въпроси не са относими в настоящото
производство и не следва да се разглеждат от съда.Компетентен да се произнесе
по дължимостта на разноски и по възражението на жалбоподателя за прекомерност
на адвокатското възнаграждение,платено от взискателя в изпълнителното
производство,е съдебният изпълнител и именно него следва да сезира
жалбоподателят.Постановлението на ЧСИ по разноските подлежи на самостоятелно
обжалване от длъжника пред ДОС /чл.435 ал.2 т.7 от ГПК/.
И
двете страни са претендирали присъждане на сторени в настоящото производство
разноски.Съдът намира,че такива не следва да бъдат присъдени на нито една от
страните.Отговорността за разноски се разпределя според изхода от спора и
според това дали страните с поведението си са предизвикали правния спор.В
случая се касае за проверка на действие /акт/ на самия ЧСИ,за чиято
законосъобразност или незаконосъобразност по правило страните по изпълнението
не носят отговорност.Законосъобразното извършване на изпълнителните действия
зависи изцяло от поведението на съдебния изпълнител,който администрира
изпълнителния процес.Поради горното страните не могат да бъдат отговорни за
разноските в настоящото производство,имащо за предмет проверка именно на
правилността на действията на ЧСИ.Правото на разноски като форма на вреди от
незаконосъобразно изпълнение същите могат да реализират по отношение на ЧСИ по
реда,указан в разпоредбата на чл.441 ал.1 от ГПК-общия исков ред.
Водим
от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата,подадена от И.И.П. с ЕГН ********** *** в качеството му на длъжник,срещу
постановление от 26.02.2020 г.,в което е обективиран отказ на ЧСИ да прекрати
на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК производството по изп.д.№20207390400015 по
описа на ЧСИ С.С.с район на действие ДОС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.