№ 933
гр. София , 24.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Иван Стойчев
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600922 по описа за 2021 година
Производството е по чл.249 от НПК.
Образувано е пред САС по жалба на защитата на подсъдимия И. Г. Б. срещу
определение на СГС – НО -29 с-в, по НОХД№2173//2021г., с което съдът: ОСТАВИЛ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за прекратяване на съдебно производство и връщане на делото на
досъдебното производството на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения.
За да остави искането на защитата на подсъдимия Б. без уважение СГС приел следното:
Защитата твърди, че обвинението, каквото е внесено от СГП, не е ясно в степента, която
осигурява ефективната защита на подсъдимия. За да разгледа този довод и възраженията във
връзка с него на защитата, съдът от първа инстанция обсъдил внимателно съдържанието на
обвинителния акт и като изходна позиция уместно припомнил, че за да отговаря на
изискванията на чл. 246 от НПК обвинителният акт, съответно - за да е годно процесуално
основание да инициира съдебната фаза, в него следва да се съдържа ясна обвинителна теза.
Не е допустимо съдът да извършва предварителна проверка дали обвинителната теза на СГП
почива на правилно разбиране на материалния закон, включително и относно
причинноследствената връзка между деянието и престъпния резултат .
В случая, съобразно спецификата на обвинението, за да се приеме, че то е ясно, се
изисква да бъде уточнено какви действия е извършил подс. Б., които според СГП
представляват нарушения на служебните му задължения и нормативните изисквания,
конкретизирани ли са тези изисквания, какъв причинноследствен процес е бил иницииран от
тези действия или бездействия на подсъдимия и какви вредни последици се твърди, че са
настъпили и за кого.
1
Видно от съдържанието на обвинителния акт, СГП твърди, че подс. Б. е допуснал
нарушение на изискванията на чл. 33 от Закона за здравословните и безопасни условия на
труд, който указва, че всеки работник е длъжен да се грижи за здравето и безопасността на
други лица, които пряко се засягат от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му
и дадените му от работодателя инструкции. Същевременно това задължение, според
прокуратурата, е конкретизирано с посочване на разпоредбата на чл. 62 от Наредбата за
безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, като се твърди,
че началото на вредоносния причинноследствен процес, довел до смъртта на М. А., е
поставено от това, че подс. Б. е допуснал извършване на товарно разтоварни работи без
наличието на графична схема за окачване на товари. Кой е субектът на това задължение,
адресирано ли е то до поведението на подсъдимия в посоченото в обвинителния акт
служебно качество, дали то е в основата на инициирането на причинноследетвения процес
действително и какво е значението му за причиняване на резултата, включително налице ли
е съпричиняване от страна на пострадалия, са въпроси, които не засягат яснотата на
обвинение, а са свързани с неговата обоснованост и юридическа основателност.
Поради това СГС намерил, че обвинителният акт, такъв какъвто е внесен от
прокуратурата, отговаря на минималния процесуален стандарт и позволява на страните и на
съда да изяснят какъв е предметът на доказвате, като в резултат на извършената дейност по
доказването, както и на преценка по същество на изначалната съставомерност на
инкриминираното поведение, съдът ще се произнесе по въпросите по чл. 301 от НПК.
Същевременно проверката за процесуална законосъобразност на обвинението не включва
правомощието на съда да въздейства върху суверенната преценка на прокуратурата по какъв
начин да обосновава обвинението и за какво, включително не включва и преценка на това
дали прокуратурата е инкриминирала всички разпоредби, които са били относими към
процесното събитие и към поведението на подсъдимия, или поведението и на други лица.
Съдът от първа инстанция служебно проверил и дали са допуснати други процесуални
нарушения, които могат да бъдат квалифицирани като съществени и отстраними в
досъдебното производство и намерил, че такива не са били допуснати.
Подсъдимият е участвал със защитник в досъдебното производство, последното му
привличане кореспондира на начина, по който е описано престъплението в обвинителния
акт, с който се повдига обвинението.
Предоставена му е била възможност да дава обяснения, ако желае, предявени са били
материалите от разследването, като при предпоследното предявяване на материалите
защитата е имала възражения, на които прокурорът е отговорил с постановление и това е
довело до ново привличане на обвиняемия и предявяване на материалите за разследването.
В този. смисъл обвиняемият е разполагал с всички процесуални средства да въздейства
върху дефиниране на окончателния предмет на наказателния процес и да се защитава
2
адекватно.
В изложените дотук мотиви на първата инстанция убедително и по същество правилно
са отхвърлени направените от защитата на подсъдимия Б. доводи, които са на практика
идентични с тези изложени във въззивната частна жалба разглеждана, в настоящото
производство пред САС.
И въззивният съд също като първоинстанционния намира, че проверката в
разпоредителното заседание и в частност тази по чл. 248 ал.1 т.3 от НПК е само по
отношение на това формулирана ли е ясна и безпротиворечива обвинителна теза. Предмет
на следващата фаза на процеса, а именно съдебното заседание по същество е проверката
дали тази теза съответства на установените факти и отделно от това дали е юридически
състоятелна. Аргументите на защитата на Б. касаят вторият от посочените два въпроса. Те
са насочени към същностен анализ на избора на прокуратурата да посочи точно избраните
от нея законова и подзаконова норми, съответно на чл. 33 от Закона за безопасните и
здравословни условия за труд и чл. 62 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически
надзор на техническите съоръжения, за да запълни именно с тях, а не с някакви други,
приложими към фактите норми, съдържанието на бланкетната норма на чл. 123 ал.1 от НК..
Този въпрос не само може, но и следва да бъде разгледан именно в съдебното заседание по
същество и не може да бъде причина за връщане на процеса в предходната му досъдебна
фаза.
ОПРЕДЕЛИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение на СГС – НО -29 с-в, от
разпоредително заседание на 05.08.2021г. по НОХД№2173//2021г., с което съдът:
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прекратяване на съдебно производство и връщане
на делото на досъдебното производството на прокурора за отстраняване на процесуални
нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3