№ 1107
гр. Варна, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110200187 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на В. СТ. Н., с ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 21-0819-005454/17.12.2021г. на Началника на Група при Сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 20 лева за допуснато нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП, както
и „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за
нарушение на чл.123, ал.1,т.3, б. „а“ ЗДвП.
В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, в частта, в
която е прието,че жалбоподателя не е оказал съдействие на органите, като е напуснал
местопроизшествието. Посочва, че той действително е възприел реализираното ПТП, както
и материалните щети по собствения си автомобил, но не бил възприел тези по другия
автомобил и за да не създава пречки за движението по еднопосочната улица е напуснал
мястото на произшествието. Поради изложеното се моли за отмяна на издаденото НП в
частта относно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и посочва, че са налице
основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като се мотивира и с това, че с
оглед работата на жалбоподателя като специалист по екология, „лишаването от право да
управлява МПС“ би го препятствало значително при осъществяване на своите трудови
задължения .
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, като в писмени
бележки моли за потвърждаване на издаденото НП и пледира за присъждане и на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 23.11.2021г. около 16.00 часа в гр. Варна, на ул. „Шейново” в посока бул. „Мария
Луиза“ жалбоподателят В. СТ. Н. управлявал собствения си лек автомобил „Пежо“ 307 с ДК
№ В 2712 РС, като до № 14 при движение на заден ход не оставил достатъчно странично
разстояние между своя и паркирания от лявата му страна лек автомобил „Хонда ЦР В“ с ДК
№ В 3419 ТХ и го ударил, като му нанесъл материални щети, изразяващи се в счупен ляв
стоп и охлузване по задна, лява, странична част.
След сблъсъка водачът на лек автомобил „Пежо“ 307 с ДК № В 2712 РС напуснал
мястото на произшествието, като впоследствие бил установен по жалба на водача
собственик на пострадалия автомобил и сведенията на свидетел –очевидец на
произшествието.
За изложеното св. С. издал спрямо жалбоподателя Н. АУАН за допуснати общо две
нарушения, като впоследствие въз основа на така издадения АУАН било издадено и
процесното наказателно постановление, с което на Н. били наложени административни
наказания „глоба“ в общ размер на сумата от 70 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно
показанията на актосъставителя А.С. и на св. Н. В. АНД., които бяха достатъчно
категорични досежно установената и от писмените докателства по делото фактическа
обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по същество.
Наказателно постановление № 21-0819-005454/17.12.2021г. на Началника група на
Сектор „ПП” при ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган, надлежно
упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните работи, надлежно представена по
преписката и посочена в самото наказателно постановление.
Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални срокове свързани с
издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на него НП.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване,
както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административно -наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от
2
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Що се отнася до материалноправната законосъобразност на издаденото постановление.
По пункт първи, с който е било наложено административно наказание „глоба" в размер
на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин,
посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят В.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което
била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В подкрепа на горния извод са показанията на свидетелите С. и А., които съдът изцяло
кредитира.
Макар по автомобила на свидетеля Костадинов да са причинени щети, то съдът намира,
че същият не е заинтересован от изхода на настоящото дело и от реализиране на
административно наказателната отговорност на въззивника, тъй като обстоятелството, че по
автомобила на св. А. са причинени имуществени щети освен от неговите показания и
показанията на св.С., е видно и от изготвения протокол за ПТП, а и не се оспорва от страна
на самия жалбоподател.
Съгласно чл. 4. от Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП -
приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай и в който са описани
материални щети по засегнатия автомобил-странична част в дясно. Описаните щети са
възприети както лично от св.А., така и лично от актосъставителя, като последният е
изготвил и протокол.
С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено доказано, че между двата автомобила
има настъпило съприкосновение, в резултат на което по автомобила на св. А., а и по
автомобила управляван от въззивника са причинени имуществени щети.
Съприкосновението с автомобила на св. А., очевидно е било възприето и от самия
въззивник, който дори в жалбата си твърди, че е слязъл, за да огледа и е констатирал
счупено странично огледало на собствения си автомобил, но въпреки това е потеглил, като
твърди, че не бил възприел такива по другия автомобил, което обстоятелство се опровергава
напълно както от протокола за ПТП, така и от показанията на разпитаните свидетели.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира,че безспорно в случая наказаното лице е
осъществило състава на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП в хипотезата на причинени имуществени вреди.
По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице, като в НП е
посочена като нарушена разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП. Нарушението, което му е
вменено е описано със съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова
3
по чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.185 от
ЗДвП. Същото е безспорно установено, извършено е именно от наказаното лице, правилно е
квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно приложимата
санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер от 20 лв..
По пункт втори от НП, с който е било наложено административно наказание „глоба" в
размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 м. на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП водачът на ППС,
който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен: когато при произшествието
са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е
всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за
настъпването му".
Дефиницията за пътно-траспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП,
съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети". Предвид наличието на повреда и у двата автомобила, съдът намира, че
жалбоподателят е участник в ПТП, при което са настъпили само имуществени вреди.
След произшествието въззивника е напуснал местопроизществието, като не е
предприел никакви други действия.
Оказването на съдействие в този случай е можело да се изразява в сигнализиране на
тел. 112 за настъпилото ПТП, изчакване на служителите на сектор "Пътна полиция" при
ОДМВР - Варна за съставяне на протокол за ПТП, предоставяне на данни за самоличността
си и за задължителната застраховка "Гражданска отговорност", предоставяне на автомобила
за оглед от страна на полицейските органи и др.
Като не е извършил никакви действия, които биха допринесли за установяване на
причинените от ПТП вреди, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. "а" ЗДвП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност по пункт 2 от обжалваното наказателно постановление, като правилно тя е била
определена в минималния предвиден от закона размер за всяко от предвидените наказания.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения
от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението респ. липсата на такава. Конкретните нарушения, за които е ангажирана
отговорността на жалбоподателката, са свързани с причиняване на материални щети в
транспорта, свързани са със създаване на реална опасност за другите участници в
движението и осъществяването им всякога застрашава обществените отношения, които
4
ЗДвП e призван да гарантира. Тяхното нарушаване засяга безопасността на движението по
пътищата и повишава рискът от пътно¬транспортни произшествия, като съдът намира, че
извършените нарушения се характеризират с достатъчна висока степен на обществена
опасност. Обстоятелството дали водачът е бързал да освободи иначе безспорно тясната,
еднопосочна улица, дали е възприел само материалните щети по своя автомобил и т.н. не са
от категория да омаловажат сериозността на извършеното, още повече, че се касае за водач
със значителен опит.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП следв ада се потвърди и в тази
част, като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуалния представител на наказващия орган е направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал
писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да
бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът
намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и
да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на юрк. по поддържане на обвинителната теза на АНО. Това
мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-005454/17.12.2021г. на
Началника на Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на В. СТ. Н.
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 20 лева за допуснато
нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1,т.3, б. „а“ ЗДвП.
ОСЪЖДА В. СТ. Н. да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6