Р Е Ш Е Н И Е
Номер 788
Година 15.06.2022 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на
деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина Н.
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря Г. С.
Прокурор Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдия Драгнева
касационно наказателно административен характер дело номер 559 по описа за 2022
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по касационна жалба подадена от „ГОГО 17” ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Пейо Яворов“ № 94, представлявано от управителя
М.Г.П.срещу решение № 27/19.08.2021г., постановено по н.а.х.д.
№ 107/2021г. на Районен съд П.. Съдебното решение се
обжалва като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Оспорва се съставомерността на
констатираното деяние и не споделя изводите на съда за правомерно ангажиране на
отговорността му. Прави искане да се отмени съдебното решение и измененото наказателно
постановление.
Ответникът
– Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния
си представител поддържа становище за оставяне в сила на съдебния акт и прави
искане да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за оставяне в сила на съдебното
решение като правилно и законосъобразно.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд П. е изменил
наказателно постановление № 02-0003142/26.05.2021г. издадено от
директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Бургас, с което на „ГОГО 17“ ЕООД,
на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, като е намалил размера на
имуществената санкция на 1500 лева. Прието е, че
при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По същество е преценено, че е налице
съставомерност на установено нарушение – жалбоподателят е допуснал до работа
лицето Стойка Карулева, преди да и бъде предоставено копие от уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ и правилно е ангажирана отговорността на дружеството, в
качеството му на „работодател”. Прието е и че деянието не се отличава със
значително по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните
случаи на подобни нарушения, поради което същото не може да бъде прието за
маловажен случай. Наложената санкция в размер на 2000лв., съдът е преценил за
завишена и несъобразена с тежестта на нарушението и предвид това, че то е
извършено за първи път и е отстранено веднага след проверката е намалил размера
на санкцията на 1500лв., като достатъчен
за постигане целите на наказанието. На 17.02.2022г. по делото е постановено решение
за тълкуване № 9, което не е обжалвано и е влязло в сила.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Възраженията на
касатора са неоснователни.
Съдебното решение е
съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му,
съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените
мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на
касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.
Правилно е
прието, че от непосредствените възприятия на длъжностните лица, извършили
проверката на място, се установява, че на 15.04.2021г. в 11,14ч. С.К.е
престирала труд, като „хигиенист“ в стопанисвания от касатора търговски обект -
клуб-ресторант „24“, преди да ѝ бъде предоставено копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ. Това се установява не само от ангажираните пред първата
инстанция свидетелски показания на актосъставителя Т.но и от представените
писмени доказателства, а именно трудов договор от 15.04.2021г. и справка за
приети/отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ. Видно от справката, уведомлението
за сключения трудов договор с С.К.е подадено на 15.04.2021г. в 12,57ч., а съобразно
отбелязаното в съставения протокол, проверката е извършена на същата дата, но в
11,14ч., към който момент лицето вече е изпълнявало ефективното трудовите си
функции и няма как да му е било връчено уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,
което е подадено в един по-късен час.
Твърденията
на касатора, че лицето фактически не е
престирало труд към момента на проверката, се явяват
защитна теза, която не се подкрепя от събраните доказателства. Правилно
съдът е кредитирал показанията на актосъставителя Т.тъй като тя споделят преки наблюдения
относно релевантния факт, че към момента на проверката служителят К.е установена
да „почиства вертикална колона“, като данните сочат, че тя е първото лице с
което са разговаряли проверяващите и е отговорила утвърдително, че работи в
обекта. Съответно,К.се е вписала собственоръчно в справката по чл.402, ал.1,
т.3 и ал.2 от КТ, като работеща от 15.04.2021г. в „ГОГО 17” ЕООД, на длъжност „чистач-хигиенист“,
за което е положен и подпис, като са посочени и параметрите характерни за едно трудово
правоотношение – работно време, почивни дни, дневна почивка и уговорено трудово
възнаграждение. Тя е потвърдила наличието на сключен трудов договор в полето,
определено за отбелязване на това обстоятелство, а самата справка е попълнена
собственоръчно отК.в 12,20ч., което е в противоречие с данните изнесени от нея в
съдебно заседание пред районния съд, че към момента на проверката не е работела
в търговския обект и се е явила след 12,30ч. След като свидетелските показания
на лицето са в противоречие с другите събрани в хода на производството гласни и
писмени доказателства, правилно същите не са били кредитирани от съда при
постановяване на съдебното решение.
С оглед на
изложеното, правилно е прието, че касатора е извършил вмененото му
административно нарушение и в качеството му на работодател, е санкциониран на
основание чл.414, ал.3 от КТ, за това че е допуснал работник/служител преди да
му предостави документите по ал.1 на чл.63, включително копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
В случая,
правилно първоинстанционния съд е изменил размерът на наложената имуществена
санкция. При издаване на наказателното постановление административният орган не
е изложил никакви мотиви, които да обосновават определения размер на имуществената
санкция от 2 000,00 лева, при предвиден от законодателя размер от 1 500,00
до 15 000,00 лева, като мотивите за определяне размера на наказанието е
недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. Съдът, след като е съобразил
тежестта и характера на нарушението и е преценил, че наложеното на дружеството
наказание е необосновано завишено,
правилно е определил размер към минималния предвиден от законодателя в нормата
на чл.414, ал.3 от КТ – 1 500,00 лева.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
делото, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно, поради което и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН следва да му се присъди в размер на 80,00 лева, определено на основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ.
Мотивиран от
изложеното Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 27/19.08.2021г., постановено по н.а.х.д. № 107/2021г. по описа на Районен съд
П..
ОСЪЖДА „ГОГО 17” ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Пейо Яворов“ № 94,
представлявано от управителя М.Г.П.да заплати в полза
на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80,00 лева (осемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.